Р Е Ш Е Н И Е
№ 261 07.08.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на десети юли две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела
Николова
секретар: Елена Драганова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 632 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.В.Ц. *** срещу Наказателно постановление № 16 – 1253 – 001340/19.10.2016 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба от 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП и две глоби от по 10 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1во и 3то от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за нищожност, неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което не било връчено по надлежния ред и поради това, не било влязло в сила. Твърди се от жалбоподателя, че при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения, така също и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение от лица, неоторизирани по надлежни ред. Така също, отправят се и твърдения, че била изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбите на НК и ТР № 1 от 27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на ВАС. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респ. не заявява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, предвид липсата на данни за влизането му в сила по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Видно от приложените докладни записки, жалбоподателката е търсена на адрес: град Х., *******, който нито е била посочила в хода на административнонаказателното производство, нито е била регистрирана на него, видно от изисканата и представена пред съда Справка, рег. № 1343 от 08.07.2019 г., според която от 12.09.2015 г. В.В.Ц. е регистрирана по постоянен адрес ***. Този адрес именно тя е посочила и пред органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, на който е била търсена . Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 25.09.2016 г., Г.А.Г., към онзи момент на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, заедно с
колегата си – свид. П.Б.Б. били на работа и в около 14:20 часа възприели
движението по бул. „Г. *** на управлявания от жалбоподателя лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд
Чероки 4.7“, с временни регистрационни табели с номера ****** и го спрели за
проверка. В хода на проверката, контролните органи установили, че превозното
средство се управлявало от жалбоподателя
В.В.Ц.,като срока на валидност на
временните регистрационни табили бил до
20.09.2016г. При извършената проверка жалбоподателката не представила СУ на МПС ,контролен талон към него и талон за рег.табели ,поради което контролните органи достигнали до извод за извършени нарушения по чл. 140 ал.1 ЗДвП,чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП .Срещу жалбоподателката , като водач на превозното средство бил съставен на същата дата –
25.09.2016 г., в нейно присъствие, от Г.А.Г., Акт за
установяване на административно нарушение, серия Г с бл. № 185369, който жалбоподателката подписала,без възражения .
При издаване на наказателното постановление наказващият орган
възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и наложил
процесните административни наказания .
Изложената фактическа обстановка е категорично установена
от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля П.Б.Б.
относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка
и за действията, предприети от него като контролни органи по установяване на
описаните административни нарушения и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП/в редакцията на ДВ към момента на нарушението / наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, койтоуправлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Според чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.Следователно деянията, за които е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено всяко от деянията . На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Във връзка с възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, следва да се отбележи следното: Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнато със съставяне на 25.09.2016 г. на Акт за установяване на административно нарушение № 185369 за извършени на същата дата три нарушения по ЗДвП както е посочено в него. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на горецитираните разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на всяко от твърдяното нарушение – 25.09.2016 г. давностният срок ще може да се приеме, че е изтекъл на 25.09.2019 г., която дата не е настъпила при това преди влизане в сила на наказателното постановление, явяващ се релевантният за преценката момент, а абсолютният давностен срок ще изтече една година и шест месеца след тази дата. По тези съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.80, ал.1, т. 5 от НК или на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона давност, респ. абсолютна давност, като възражението в тази насока е изцяло несъстоятелно.
По отношение на нарушението по т.1 от НП настоящият съдебен състав обаче, счита, че в хода на провежданото административно-наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до засягане на правото на защита на наказаното лице, както и неправилно прилагане на материалния закон, които се явяват основание за отмяна на процесното НП.На първо място, описанието на нарушението, дадено от актосъставителя в процесния АУАН, както и от наказващия орган в НП, не съответства на посочената правна квалификация, което нарушава императивните изисквания на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН (за АУАН) и на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН (за НП), и пряко засяга правото на защита на наказаното лице, защото го поставя в състояние на невъзможност за защита, тъй като обвинението е вътрешно противоречиво. Според описанието в АУАН (а и това в НП) става въпрос за нарушение, свързано с управление на МПС (лек автомобил ) с невалидна регистрационна табела, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Последната буквално гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Текстът на въпросната разпоредба е императивен, като въвежда изискване по съответните пътища за обществено ползване да се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и имат поставени на определените за това места табели с регистрационен номер, т.е. посочените пътни превозни средства се допускат само при кумулативното наличие на посочените две условия – да е налице регистрация на превозното средство и то да има поставени на съответните места регистрационни табели. Никъде в тази разпоредба, която се сочи за нарушена, не става въпрос за валидност или срок на валидност на регистрационните табели. При такова описание на процесното административно нарушение в АУАН и в НП, според този състав на съда, няма как да му съответства правна квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.Отделно от това, от наличните доказателствени източници се установява, че в процесната хипотеза става въпрос за регистрирано моторно превозно средство, което е имало и поставена табела с регистрационен номер (без значение е техния вид и валидност), с което кумулативните изисквания на чл. 140, ал.1 от ЗДвП са изпълнени, което прави напълно необосновани изводите на актосъставителя и на административно-наказващия орган, че тази разпоредба е нарушена, доколкото доказателствената маса установява точно обратното – нейното спазване.Второто съображение се заключава в това, че след като е налице спазване на изискванията на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, напълно незаконосъобразно и неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и на осн. чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени и горепосочените две административни наказания. При наличието на изпълнени изисквания по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, няма възможност да бъде нарушена и санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП, послужила като основание наказващият орган да накаже жалбоподателя. Посочената санкционна разпоредба предвижда, че се наказва се с "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 (един) до 6 (шест) месеца и с "глоба" от 50 до 200 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Правилното систематично тълкуване на тези две разпоредби сочи, че административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което извършителят му подлежи на административно наказание е възможно само при наличието на следните три алтернативни хипотези: когато моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред; когато е регистрирано МПС, но е без табели с регистрационен номер или когато табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Нито една от тези хипотези не е налице в процесния случай, защото процесното превозно средство (лек автомобил ) е регистрирано и е имало поставена табела с регистрационен номер на съответното място, доколкото и в двата процесуални документа (АУАН и НП) единствено е посочена "невалидността на табелата", а посочените хипотези от санкционната норма не съдържат в себе си елемент, свързан със срок на валидност или с някаква валидност на табелата с регистрационния номер. С други думи казано – описаното нарушение не попада в нито една от посочените три алтернативи на чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП.С тези мотиви НП досежно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП следва да бъде отменено.
По
отношение на нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 и 2 от НП настоящата
инстанция приема ,че не са допуснати процесуални нарушения ,като и двете нарушения на чл.
100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП са доказани от обективна и
субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл.
100, ал.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
т.1 – свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него и т.2 свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. В чл.
183, ал.1 от ЗДвП е посочено, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който:
т.1 – не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон
и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство . Следва да се
посочи, че пред районния съд не се ангажираха доказателства, годни да опровергаят
констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка и предвид събраните
по делото доказателства, се налага именно изводът, че по безспорен начин се установява извършване на
нарушенията по чл.
100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Наложените две наказания за всяко от тези нарушения е определено правилно, в съответствие с
предвиденото в разпоредбата на чл.
183, ал.1, т.1 от ЗДвП,поради
което в тези му части НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така,
Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16 – 1253 – 001340/19.10.2016 г. на Началник на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Хасково в частта на наложените на В.В.Ц. *** наказания по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП –глоба от 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец .
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата част за наказанията по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП и по чл.183 ал.1 т.1 пр.3-то от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.