Р Е
Ш Е Н
И Е
№
27.07.2021 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 402/2020 г.
по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 1059/19.02.2020 г., подадена от , подадена от А.Х.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против Г.В. Н. /Ж./, гражданка на
Руската федерация, родена на *** ***, с неизвестен адрес, с която е предявен
иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака между страните, поради неговото
дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
В
исковата молба се твърди, че Страните са сключили
граждански брак на 09.08.1991 г., който бил втори за ищеца и първи за
ответника. Запознали се в гр. ***, оженили се прибързано и след
сключване на брака заживели в с. ***. На другия ден ответникът напуснала дома
му и заминала. От тогава не знаел къде се намира съпругата му. Бракът им бил
формален, на хартия. Посочва, че от брака си нямат родени деца. Почти тридесет
години не поддържали отношения като съпрузи. Дори не знаел дали тя е все още
жива. Не му бил известен адрес на ответника нито в България, нито в Русия.
Посочва, че страните нямат сключен брачен договор, както и че не е закупувал
имоти или движими вещи в режим на СИО.
Бракът им
бил дълбоко и непоправимо разстроен. Не можело да се преодолеят настъпилите
противоречия, за да се възстановят нормалните съпружески отношения между страните.
С оглед на това, моли да се допусне развод по реда на чл. 49 от СК. Моли съда
да не се произнася относно вината за разстройството на брака им.
Заявява, че не
претендира разноски и издръжка, че страните нямат семейно жилище, придобити по
време на брака недвижими имоти и МПС, съвместни /общи/ влогове, регистрирани на
тяхно име търговски дружества.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда на основание
чл. 48, ал. 2 от ГПК особен представител на ответника, в който изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба.
Исковата молба била недопустима поради
следното: когато ответникът по съдебно производство е чуждестранно лице и няма
регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България,
като е и с неизвестен адрес в чужбина, призоваването се разрешава от съда да се
осъществи чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, след
като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация.
Видно
било от доказателствата по делото, че ищецът не бил представил такава справка
от информационните масиви на Национална база данни „Население" в Главна
дирекция ГРАО при МРРБ за адресна регистрация на ответника на територията на
Република България. За да се направи призоваването чрез публикация в
неофициалния раздел на „Държавен вестник“, на първо място трябвало да се
представи въпросната справка от ищеца за адресната регистрация на ответника и
когато се установяло, че ответникът по делото бил с неизвестен адрес на
територията на Република България и в чужбина, съда разрешавал да се осъществи
призоваването чрез „Държавен
вестник". В случая не била спазена процедурата от ищеца, за представяне
пред съда на данни, за адресната регистрация на ответника по делото.
На
следващо място, неправилно били изписани имената на ответника по делото, тъй
като съгласно приложения към исковата молба Акт за граждански брак № 13 от
09.08.1991 г. на Община - **** било видно, че след сключването на гражданския
брак съпругата на ищеца приема фамилното име „Н.“, при което имената на ответника
по делото били Г.В. Н.. В тази връзка призоваването на ответника по делото
следвало да се осъществи чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен
вестник“ по имената Г.В. Н..
Исковата молба била неоснователна
поради непредставени доказателства за дълбоко и непоправимо разстроен брак.
Навежда,
че към исковата молба нямало приложени доказателства за настъпили противоречия
в отношенията между съпрузите, както и в какво точно се изразяват тези
противоречия между ищеца А.Х.Н. и ответника - съпругата му Г.В.Ж..
В
исковата молба се твърдяло, че ищецът не е виждал и чувал съпругата си Г.В.Ж. в
продължение на тридесет години, но за тези обстоятелства нямало доказателства.
От
исковата молба и приложените доказателства не можело да се направи точна
преценка за дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка между
съпрузите. Сочената от ищеца продължителна раздяла (недоказана) не можело да
бъде основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
На
следващо място, в исковата молба не било посочено от ищеца, какво фамилно име
ще могат да носят съпрузите за в бъдеще.
Оспорва се предявеният иск за развод
по смисъла на чл. 49 от СК, обстоятелствата за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка между съпрузите, твърденията за настъпили
противоречия в отношенията между съпрузите, обстоятелствата, че ответникът Г.В.Ж.
(Н.) няма регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република
България и е с неизвестен адрес в чужбина.
Моли да се отхвърли предявеният иск
като недопустим, неоснователен и недоказан.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и със своя изрично упълномощен
процесуален представител. Поддържа исковата молба, като уточнява, че фамилното
име на ответника е Н.. Моли за нейното уважаване. Ответникът не се явява,
представлява се от назначен от съда особен представител, който в хода на
устните състезания моли съда да допусне развода и да прекрати гражданския брак
между страните, без да се произнася по въпроса за вината.
По
допустимостта:
С
определение № 260135/25.06.2021 г. съдът се е произнесъл по направените от
особения представител възражения относно допустимостта на иска, поради което не
следва да повтаря вече изложените съображения.
Исковата молба е подадена от надлежно упълномощен за това от ищеца
процесуален представител. Освен това, ищецът се яви лично в първото по делото
съдебно заседание, като чрез процесуалния си представител посочи коректно
фамилното име на ответника, а последният е надлежно призован по реда на чл. 48,
ал. 1 от ГПК. В проведеното по делото съдебно заседание особеният представител
изрично заяви, че не поддържа възражението си в частта относно липсата на данни
за постоянен или настоящ адрес и адресна регистрация на ответника на
територията на страната, предвид постъпилото по делото писмо от ОД на МВР – ***
във връзка с адресната регистрация на ответника. В този смисъл възраженията на
особения представител на ответника са неоснователни, поради което предявеният
иск за развод е допустим и същият следва да бъде разгледан по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения
по делото акт за граждански брак № 13 от 09.08.1991 г., съставен от длъжностно
лице по гражданско състояние при Община ****,
област *** /л. 4/ се установява, че страните са сключили граждански брак на 09.08.1991
г. в гр. ****, област ***. По делото е представено удостоверение от Община ****
с изх. № 10/14.08.2020 г., от което е видно, че след извършена справка в регистъра
на населението, не са открити данни за лицето Г.В.Ж. с дата на раждане *** ***,
п. Степное. От направената служебно справка в НБД „Население” се установява, че
страните нямат родени от брака непълнолетни деца. По делото са изискани
заверени копия от актовете за гражданско състояние – сключени от ищеца
граждански бракове, заверени копия от които са изпратени от Община ****. От
представените документи е видно, че сключеният от ищеца с ответника граждански
брак е втори за ищеца, но не и последен, като същият не е прекратен. Според
изисканата и постъпила по делото информация от ОД на МВР – *** с вх. №
261203/14.07.2021 г. при извършените проверки в базата данни на АИС на МВР не
са установени данни лицето Г.В.Ж., по съпруг – Н. да е имало или да има
предоставен статут на пребиваване в Република България, както и заявени
постоянен или настоящ адрес на територията на страната.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Д.М.О.. Свидетелят познава
ищеца, с който са от едно село, като живее в близост до дома му. Посочва, че
сега ищецът живее с една жена, тъй като предишната му жена – Х., е починала.
Със сегашната си жена живеел от около 10 години. Те нямали общи деца. А. имал
две деца от починалата си жена – син и дъщеря. Не е чувала той да има други
деца. Твърди, че не е виждала в селото тази жена – Г. и че не е чула А. да има
жена от друга държава
Съдът кредитира показанията на свидетеля,
предвид обстоятелството, че същите са последователни и кореспондират с
останалите доказателства по делото.
Съобразявайки
изразените по делото становища и въз основа на съвкупната преценка на събраните
доказателства, съдът достига до извод, че между страните не съществуват
нормални съпружески отношения и че бракът им се е превърнал в една формалност.
Фактическата раздяла между съпрузите е с продължителност от 30 години, като
през това време същите не са поддържали контакти помежду си. Това е довело до
липсата каквато и да е била общност между тях – духовна, физическа и
емоционална. Изчезнало е взаимното уважение, доверие и разбирателство между
страните. Не е налична основната предпоставка на брака и неговото запазване –
съвместното живеене на съпрузите. Раздялата е обстоятелство, което е разрушило
трайно и необратимо семейната общност. Тя е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т. 3 от ППВС 10/1971 г.). Между съпрузите
липсва и общата загриженост за материалното благополучие на семейството.
Мотивиран от изложеното до тук, съдът намира, че брачните отношения
между страните са лишени от съдържанието, което влагат в тях законът /чл. 2,
14, 15, 17 и др. от СК/ и моралът. Установеното разстройство в брачната връзка
на страните е непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се
възстановят нормалните отношения помежду им, поради което същата, като формална
и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на
страните.
Предвид
гореизложеното, съдът
намира, че искът за прекратяване на брака между страните е основателен и следва
да бъде уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на същия.
В
исковата молба ищецът твърди, че страните нямат семейно жилище, което
обстоятелство, предвид събраните по делото доказателства, включително и гласни
такива, съдът приема за установено.
Относно издръжката между съпрузите – същите не
претендират издръжка един от друг след прекратяването на брака.
Съдът не е сезиран с искане по чл. 53 от СК,
тъй като преобразуващото право, уредено в закона, възниква само в случаите,
когато съпругът, който е променил фамилното си име при сключване на брака, може
да иска възстановяване на предбрачното си фамилно име.
По отговорността за разноски:
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса по делото за развод в общ размер на 50 лева. С
определение № 260099/16.04.2021 г. ищецът А.Н. е освободен от внасяне на такси
и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК, с оглед на което в тежест на ответника Г.В. Н. следва да бъде
възложена половината от определената такса в размер на 25.00 лева.
На
основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК платената от ищеца държавна такса в
размер на 25 лева при завеждане на иска за развод остава в негова тежест.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 от СК брака, сключен в гр. ****,
област *** на 09.08.1991 г., между А.Х.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.В. Н., гражданин на Руската
федерация, родена на *** ***, п. Степное, с неизвестен адрес, за който е съставен акт за сключен граждански
брак № 13 от 09.08.1991 г. от длъжностно лице по гражданско състояние
при Община ****, област ***, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
Съпрузите
нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца.
Съпрузите
нямат семейно жилище.
Съпрузите
нямат претенции за издръжка един от друг след прекратяването на
брака.
От страна на съпругата няма искане по чл. 53 от СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 изр. 1 от ГПК, във вр. с чл. 6,
т. 2 от ТДТСГПК
Г.В. Н.,
гражданин на Руската федерация, родена на *** ***, п. Степное, с неизвестен адрес, да заплати по сметка на Районен съд
- Провадия сумата в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ – държавна такса по
иска за развод, както и 5
лева при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: