О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……….04.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на 03.04.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Терзийска
в.ч.т.д. № 366/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. № 9047/05.02.2019 г. на Т.Д.Л. против Определение №
1151/23.01.2019 г. на ВРС по гр.д. № 13261/2018 г., с което е оставено без
уважение искане на частния жалбоподател за отвод на състава и е върната
насрещна искова молба вх. № 84489/20.12.2018 г. на Т.Д.Л., с която предявени
искове против «Веолия Енерджи Варна» ЕАД, на ос„ чл. 129 ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят
твърди, че обжалва определението на ВРС във всички негови части и моли да бъде
отменено. Оспорва да е предявил два иска
против ищеца по делото като настоява, че искът е един и се определя от
некачествено предоставена услуга. Оспорва извода на съда, че липсва посочено
основание. Желае връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът като
съобрази, че е сезиран с редовна за разглеждане жалба, подадена в
законоустановения срок по ГПК намира следното:
Жалбата, в
частта, в която се изразява несъгласие с отказа на съдията докладчик да се
отведе от разглеждане на делото е недопустима, тъй като личният акт на съдията
по чл. 22 т.6 от ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 от ГПК
– не е преграждащ развитието на производството и не е изрично посочен от
законодателя като обжалваем. Предвид изложеното жалбата в тази й част ще бъде
оставена без разглеждане, а производството тук, прекратено.
В останалата част
жалбата е допустима за разглеждане, предявена от лице, легитимирано с правен
интерес от обжалване акта на ВРС, с който е върната подадена насрещна искова
молба, а по същество е основателна.
Производството
пред ВРС е по иск на «ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА» ЕАД за установяване в отношенията
между страните, че ответникът Т.Д.Л. дължи на дружеството суми за потребена и
незаплатена топлинна енергия и такси за услуга по партида 1132 за имот,
собственост на ответника, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
В срока за
отговор са заявени насрещни искове, чийто брой не се определя по твърдения на
ответника /ищец по насрещните искове/, а от съда въз основа на твърденията. В
този смисъл неточно е соченото по жалбата, че искът е един, с оглед изложенията
в обстоятелствената част на насрещната искова молба.
Разпоредбите на
ЗЗП, на които се позовава Т.Л. в исковата си молб касаят дефиниция на нелегална
търговска практика /чл. 68г от ЗЗП/, гаранции, рекламационни процедури и
срокове пред търговеца /чл. 112-115 и чл.124 от ЗЗП/ като простото им цитиране
не означава сочене на основание за търсене на отговорност.
В конкретика.
Претендира се по първия насрещен иск, че ищцовото дружество /ответник по
насрещния/ е събрало суми, преведени от потребителя чрез банкови платежни
нареждания за м. 11.2013 – м.03.2014 г. и за м.11.2014 г. – м.05.2014 г. /т.е.
за отоплителни сезони 2013/2014 г. и 2014/2015 г./ в общ размер на 2332.14
лева, които не се дължат на дружеството доставчик на топлоенергия поради
некачествена услуга, която предоставя. Твърди също така, че е заявил рекламация
за качеството на услугата в ищцовото дружество, на 30.11.2015 г., на която не е
получил отговор и до момента на предявяване на иска.
При това и
доколкото безспорно с уточняващата молба по насрещния иск, депозирана на
22.01.2019 г. ищецът е внесъл яснота по формирането на размера, районният съд е
следвало да направи повторен опит с даване на указания за изчистване на
основанието на иска. В тази връзка на ищеца Л. следва да бъде указано изрично
да заяви твърди ли, че
през горните два отоплителни сезона е имало действащ договор между страните и
дали претендира сумата от 2332.14 лева като намаляване на възнаграждението с
оглед наведените твърдения за влошено качество на доставената топлинна енергия.
По отношение на
втория иск: в уточнителната молба от 22.01.2019 г. се сочи, че ищецът търпи
«морална вреда» в отоплителен сезон 2015/2016 г. и следващи поради студ в
жилището. Заявил е, че в тези отоплителни сезони няма договорно правоотношение
и че претендира единствено имуществени вреди в размер на 2668.86 лева /разлика
между 5001 лева – общо за двата иска и сумата по първия иск от 2332.14 лева/.
Заявява, че е закупил 2 броя климатици на стойност 2460 лева и за монтажа на
същите е дал още 300 лева. Въпреки неяснотата в изявленията, очевидно че се
твърди претърпяна загуба следствие развалянето на договора по вина на ответника
по насрещния иск. На ищеца следва да се дадат указания да посочи недвусмислено
кога е развалил договора си с ответника и по какъв начин.
В контекста на
казаното въззивният съд счита, че на Т.Л. е следвало да се даде повторна възможност
за уточнения по исковете и едва ако не се изпълнят указанията, да се върне
исковата молба.
Жалбата в тази
част ще бъде уважена.
Водим от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1151/23.01.2019 г. на ВРС по гр.д. №
13261/2018 г., В ЧАСТТА с което е върната насрещна искова молба вх. №
84489/20.12.2018 г. на Т.Д.Л., с която предявени искове против «Веолия Енерджи
Варна» ЕАД, на ос„ чл. 129 ал.3 от ГПК и връща на първоинстанционния съд за
даване повторни указания до ищеца в изпълнение на мотивите в настоящото
определение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №
9047/05.02.2019 г. на Т.Д.Л. против Определение № 1151/23.01.2019 г. на ВРС по
гр.д. № 13261/2018 г., В ЧАСТТА с което е оставено без уважение искане на
частния жалбоподател за отвод на състава, поради недопустимост и прекратява
производството по жалбата в тази част.
Определението
само в прекратителната част подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в
едноседмичен срок от връчаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.