Р
Е Ш Е Н И
Е
гр.
Казанлък, 13.12.2017 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшки
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 11.12.2017 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Д., при участието на прокурора Антония Спасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2**3 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Молбата
е с правно основание чл. 133, ал. 1 във вр. с чл. 132, ал. 1 , т.2 от СК.
В исковата
молба се твърди, че малолетната М. Х. К. е
родена на ***г*** от майка-Х. Д. К. /С./ и Х.А.К..
Ищецът сочи,
че родителите се запознали през 1999г., като по време на връзката си няколкократно
се разделяли, като основната причина за това била злоупотребата с алкохол на
ответника. През 2004г. сключили граждански брак, а пред 2005 г. се родило
единственото им дете М. Х. К.. Когато детето навършило 5 години, бащата
окончателно ги напуснал, а през 2011г. родителите се развели съгласно Решение №
** по гр.д. ****/2011г. по описа на РС-Казанлък. Родителските права били
присъдени на майката.
Твърди се,
че след развода бащата не посещавал дъщеря си, не заплащал и определената от
съда издръжка.
Сочи, че на ****.2017г.
майката Х. С. внезапно починала, като след смъртта й основните грижи за детето
полагали нейните баба и дядо по майчина линия П.В.Д. и Д.С.Д.. Твърдят, че след смъртта на
майката, бащата отишъл в дома на семейство Д. и оставил сумата от 100 евро и от
тогава не оказвал помощ на семейството и не съдействал по въпросите, свързани с
обгрижване на малолетното дете. Лелята на детето, С.Д.Х., по майчина линия,
подала Заявление в Отдел „Закрила на
детето“ Казанлък, в което изразила желанието си да получи подкрепа за лишаване
от родителски права и учредяване на настойничество спрямо малолетната М. Х. К.,
тъй като бащата не представлявал дъщеря си и не съдействал за уреждането на
представителството й от трети лица.
Моли съда да
постанови решение, с което: на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 да лиши от родителски права лицето Х.А.К.,
ЕГН ********** по отношение на малолетната М. Х. К.; На осн. чл.134, т.1 да
присъди издръжка в размер на 150,00 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на
законови основания за изменението или прекратяването й; На осн. чл. 134, т. 2
да определи режим на лични контакти с малолетната: всяка втора и четвърта
събота от месеца от 10,00 часа сутрин до 16,00 часа следобед, като през първите
шест месеца от влизане в сила на съдебното решение, контактът да бъде в
присъствието на едно от обгрижващите детето лица; Да определи местоживеенето на
малолетното дете М. Х. К., ЕГН ********** при лицата П.В.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д.,
ЕГН ********** на адрес: ***.
Дирекция "Социално подпомагане" гр.
Казанлък, чрез упълномощения си представител - Директор Мима Орачева поддържа молбата.
Ответникът Х.А.К., редовно призован за датата на
съдебното заседание, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на РП- Казанлък счита, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане на
Община Пловдив, издадено въз основа на
Акт за раждане № **********., се установява, че Х. Д. К. и Х.А.К. са
родители на детето М. Х. К..
По делото е представено заверено копие на Решение № **/**.**2012г.
по гр.д. ****/2011г. по описа на РС-Казанлък, от което и видно, че бракът между
Х. Д. К. и Х.А.К. е прекратен по взаимно съгласие, като съдът е предоставил
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на майката Х. Д. С..
Със същото решение съдът е осъдил
ответника К. да заплаща на детето М. К. чрез нейната майка издръжка в размер на
80,00 лева.
От представения по делото заверен препис от Акт за
смърт, издаден въз основа на Акт за смърт № ***от ****.2017г., издаден в
София, район Триадица, общ. Столична, се установява,че майката Х. Д. К. е
починала на ****.2017г. в град София.
От представения по делото социален доклад е видно, че
на 28.08.2017г. в ОЗД Казанлък била проведена среща с лицето С.Д.Х. - леля на
детето по майчина линия, която подала заявление, в което изразила желание да
получи подкрепа за лишаване на Х.К. от родителски права и учредяване на
настойничество по отношение на малолетното дете.
В доклада се сочи, че детето М. Х. К. била
изключително привързана към майка си и все още преживявала смъртта й.
Съжителствала с баба си и дядо си по майчина линия, с които имала силно
изградена връзка. В близост живеела и лелята на детето С.Д.Х. със семейството
си и детето ежедневно контактувало с тях, както и с другата си леля Г. К.,
която живеела в град К.. Сочи се, че
родителите на бащата Х.А.К., след раждането на детето, отишли да го видят и
след това не предприели никакви действия за осъществяване на контакт с детето.
Непълнолетната М. споделила, че след смъртта на майка си, баща й дошъл от
Гърция, но тя не го познавала и не разговаряла с него, не го възприемала като
родител и не познавала роднините си по бащина линия.
В заключителната част на доклада се сочи, че на базата на извършеното проучване по служителите
на отдел „Закрила на детето“, същите
установили, че след настъпилата преждевременна смърт на майката, |
преките и непосредствени грижи за малолетната М. К. били поети от нейните баба и дядо по майчина линия П. и Д. Д., които
отговорно изпълнявали родителските си
ангажименти и успявали да предоставят на детето сигурна и любяща семейна среда,
в която същото да се развива. Осигурени били базисните потребности на детето,
необходимите здравни грижи и стоматологична помощ. Образователните му
потребности се задоволявали на високо
ниво и М. посещавала и допълнителни извънкласни дейности. Домът, в който се
отглежда малолетната, бил безопасен по отношение на живота й здравето й. Между
семейство Д. и детето била налице изключително силна емоционална връзка,
базирана на доверие, споделяне, разбиране и приемане. От събраната информация
по случая се установило, че след раздялата на родителите, г-н К. не се
възползвал от правото си на лични контакти с детето, както и не предоставял
никакви средства за издръжката му, като прехвърлил отговорността за покриване
на разходите по отглеждането на М. изцяло на другия родител. След смъртта на
майката, г-н К. като единствен законен представител, отново не предприел
каквито и да било действия за поемане на родителска отговорност. С поведението
си бащата демонстрирал липса на родителски капацитет и елементарна ангажираност
по отношение на детето.
От представената по делото справка от НБД Население от
30.08.2017г., е видно, че лицето Х.А.К. е със семейно положение – разведен,
като малолетното дете М. Х. К. е единственото му дете.
По
делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят
Д.С.Д., дядо на малолетната М. Х. К. по майчина линия, желае да свидетелства,
заяви, че малолетното дете живее при тях. Бащата бил „пиянка“, сега работил в Гърция, не търсил дъщеря си,
не изпращал пари и не се интересувал от нея.
Свидетелката
С.Д.Х., леля на малолетната М. Х. К. по майчина линия, желае да свидетелства,
заяви, че били близки с детето от раждането му, като за детето сега се грижили
нейните родители, помагала и тя. Заявява, че бащата на детето нямал никакво
отношение спрямо детето, съществували и имуществени неуредени въпроси.
Свидетелят
Е.Щ.Я., без родство със страните, желае да свидетелства, заявява, че познава
детето от раждането му. Бащата не се интересувал и не се грижил за дъщеря си. Сега за детето се грижили баба и
дядо й.
Изслушана в присъствието на социален работник,
малолетната М. Х. К. заяви, че за нея сега се „грижат баба П., дядо Д. и леля С.“,
баща й никога не се грижил за нея, не се обаждал.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 132, ал.1, т.2 СК.
Съгласно цитираната разпоредба родителят може да бъде
лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага
грижи за детето и не му дава издръжка.
По делото се установи, че родителите на детето са прекратили
гражданския си брак по взаимно съгласие. Майката на детето, която е упражнявала
родителските права по силата на одобрена от съда съдебна спогодба, е починала
на ****.2017г.
За да бъде постановено лишаване от родителски права
като крайна мярка за защита на децата, чл. 132, ал.1, т.2 от СК предвижда
кумулативното наличие на две условия: родителят без основателна причина трайно
не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Съдът намира, че в настоящия
случай всички тези предпоставки са налице.
Съдът приема за безспорно
установено, че бащата трайно се е дезинтересирал от малолетното се дете М. Х. К.,
без основателна причина не полага грижи за него и не му дава издръжка в пари и/или
в натура. От свидетелските показания и изготвения
социален доклад се установи, че ответникът не само, че не дава издръжка на
детето си, но за периода от смъртта на майката до датата на предявяване на иска, го е посетил
само веднъж, като дори не го е познал. Дори след смъртта на майката, бащата не се е
загрижил за неговото емоционално здраве. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че бащата трайно се е дезинтересирал от детето си и без основателна
причина години наред не полагал грижи за него. Детето е оставено изцяло на грижите на своите баба и
дядо по майчина линия. Бащата се е
самоосвободил от родителските си функции. Формалното притежаване на
родителските функции е станало неоправдано и нецелесъобразно за интересите на
детето, поради което ответникът следва да бъде лишен от родителски права на
основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК по отношение на детето си М. Х. К..
Предвид охраняване
интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно
развитие и социално формиране, и съществуващата между родител и дете кръвна
връзка, съдът намира, че ответникът трябва да има възможност да вижда детето си
при следния режим на контакти: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00
часа сутрин до 16,00 часа следобед, като през първите шест месеца от влизане в
сила на съдебното решение, контактът да бъде осъществяван в присъствието на едно
от обгрижващите детето лица.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА
Съгласно чл. 143, ал.
2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя
"според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал.
1 СК. Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал.
2 СК). С Постановление № ПМС № 372/22.12.2016 г. на Министерски
съвет, считано от 01.01.2017г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е
увеличена на 460 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под сто и петнадесет лева.Право на издръжка имат
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното
удостоверение за раждане, че ответникът
е баща на детето М. Х. К..
С оглед възрастта си, детето е дефинитивно
неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което
не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените
да дават такава (чл. 140, ал.
1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на М. Х. К., която е на навършени дванадесет
години и осем месеца, се установяват от самия факт на биологичното й
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни
от обичайните за деца на нейната възраст (за храна, дрехи, учебни пособия,
помагала и др.).
За да бъде изменена
присъдената издръжка, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържания. От датата на съдебния акт, с който е одобрено споразумението
между родителите за заплащане на издръжка в размер на 80,00 лв. в полза на
детето до предявяване на настоящия иск, са изминали повече от пет години. През
този период, несъмнено, с оглед израстването на детето, са нараснали нуждите му
от средства за неговото отглеждане и възпитание. Променили са се и
обстоятелствата в живота на М. – единственият родител - майката, която е
полагала грижи за нея, е починала внезапно на ****.2017г. При
това положение и предвид икономическите
отношения в страната, съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение
на обстоятелствата, при които бащата е бил осъден да заплаща издръжка в месечен
размер от 80,00 лева. Към настоящия момент тези средства са крайно недостатъчни
за покриване на елементарните нужди на детето, в които освен средства за храна,
облекло, отопление, електричество и др., се включват и такива за закупуване на
учебни пособия.
Бащата е в трудоспособна
възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на
работоспособността му и може да издържа детето си. По данни
на социалния доклад и на свидетелите, същият работи в Република Гърция. Ответникът
не представя доказателства за обстоятелството да има други свои деца, на които
да дължи издръжка, както и не установява липса на трудоспособност. От събраните
гласни доказателства по делото, твърденията в исковата молба, а и от приложения
към делото социален доклад е видно, че понастоящем ответникът живее и работи в Република
Гърция, където безспорно известен факт е, че стандартът на живот и получаваните
доходи са по-добри в сравнение с тези в страната.
Поради гореизложеното, съдът
намира, че необходимата месечна издръжка за детето възлиза в размер на 400,00 лева, която следва
да бъде поета от родителя, според неговите възможности и материалното му
състояние.
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е
трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на
родство с детето, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други
потребности, настоящият съдебен състав намира, че претендираната в откритото
съдебно заседание сума в размер на 400,00
лв. за детето М., се явява достатъчна за месечната му издръжка, за което намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка на дъщеря
си в този размер, а ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от бабата и
дядото на детето по майчина линия. Така присъденият размер на издръжката ще се
дължи от депозиране на исковата молба в съда- 13.10.2017г. до настъпване на
основания за изменение или прекратяване.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса по определената издръжка в размер на 460,80
лв., както и държавна такса по предявения иск в размер на 30,00 лв., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Водим от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И
ЛИШАВА ОТ
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, на
основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК, Х.А.К.,
с ЕГН ********** с адрес: *** по отношение на детето М. Х. К. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НАЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата Х.А.К., с ЕГН **********
с адрес: *** и малолетното дете М. Х. К.,
ЕГН ********** да се осъществява, както следва: всяка втора и четвърта
събота от месеца от 10,00 часа сутрин до 16,00 часа следобед, като през първите
шест месеца от влизане в сила на съдебното решение, контактът да се
осъществява в присъствието на едно от
обгрижващите детето лица.
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 134, т.1 от СК във вр. с чл. 150 от СК, размера на определената по гр. дело № ****
по описа за 2011г. на РС – Казанлък издръжка, дължима от Х.А.К., с ЕГН ********** в полза на малолетното дете М.
Х. К., ЕГН **********, като я увеличава от 80,00 лева на 400,00лв. /четиристотин лева и нула стотинки/, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2017г. до настъпване на
основания за изменението или прекратяването й.
ОСЪЖДА Х.А.К., с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Казанлък окончателна държавна такса в
размер на 30,00 лв./тридесет лева и нула стотинки/ и държавна такса по определената издръжка в размер на 460,80 лв./четиристотин
и шестдесет лева и осемдесет стотинки/.
Препис от решението след влизането му в сила да се
изпрати на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването
от родителски права в актовете за гражданско състояние, както и на АСП,
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Казанлък за предприемане на процедура по
чл.153, ал.3 от СК за уведомяване на органа по настойничество или попечителство
при Общината.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред ОС – Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: