Решение по дело №716/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 № 490/20.12.2019год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  двадесет и втори ноември  през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 716 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 1098/12.07.2019г., постановено по гр.д. № 9319/2018г. по описа на П. районен съд е признато за установено по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, гр. П. срещу Е.С.Г. искове с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е.С.Г. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 607,10 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2017г. - 30.04.2018г. за топлоснабден недвижим имот, находящ се ***, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 44,43 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 07.05.2017г. -15.10.2018 г., за които суми по ч. гр. д 7240/2018г. по описа на Районен съд – П. е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК. Със същото решение е признато за установено, че И.М.Л. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 607,10 лв. -стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. - 30.04.2018 г. за гореописания недвижим имот, законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 44,43 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 07.05.2017г. - 15.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело 7240/2018г. по описа на ПРС е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Е.С.Г. и И.М.Л. са обжалвали в срок решението, като поддържат, че същото е недопустимо.

„Топлофикация – Перник“ АД, гр. П., оспорва жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответниците са собственици на топлоснобден имот и всеки един от тях дължи по 607,10 лв. -стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. - 30.04.2018 г. за гореописания недвижим имот, законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 44,43 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 07.05.2017г. - 15.10.2018г.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ответниците са  собственици на топлоснабдения имот и дължат заплащане на потребената топлинна енергия, като е уважил предявения иск.

Обжалваното решение е валидно.

Относно допустимостта:

Обжалваното решение е постановено на 12.07.2019г. С молба вх.№ 21660 от 29.07.2019г. жалбоподателите са направили изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на възражението си срещу издадената заповед за изпълнение за сумите, за които искът е уважен.

Предявеният пред районния съд иск е установителен, предвид на което и с оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, то наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението  по чл.414 от ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде направено  във всеки един момент  до приключване на делото. Както се посочи възражението по чл.414 от ГПК е оттеглено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Т.е. към момента на постановяването му обжалваното решение е допустимо, но въззивният съд, който по силата на чл.269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на решението, следва на основание чл. 235, ал.3 ГПК да зачете извършеното оттегляне на възражението. С оглед на така направеното оттегляне на възражението, се налага извод, че към настоящия момент решението на ПРС в частта му, с която искът е уважен, е недопустимо, поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска.

Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му, с която е уважен предявеният установетелен иск следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на възражението съгласно чл. 416 ГПК  заповедта за изпълнение е влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в т. 10а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при предявен установителен иск оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл .416  ГПК.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес за предявяване на установителния иск е настъпило в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване на първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на подаденото възражение по чл.414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски/ исково – пред двете инстанции и заповедно/.

С оглед на изложеното ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/ дължат на ищеца направените в първоинстанционното и заповедно производство разноски. С обжалваното решение всеки един от ответниците е осъден да заплати разноски в размер на 38,03лв. за заповедното и 63,03 лв. за исковото производство, включващи и юрисконсултско възнаграждение. Същите са определени в съответствие с чл. 25 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид на което и неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца за исковото и за заповедното производство.

По изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на ответната страна направените пред въззивната инстанция разноски по делото.

Ответното дружество претендира разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия,то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на ответника по жалбата.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1098/12.07.2019г., постановено по гр.д. № 9319/2018г. по описа на П. районен съд в частта му, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, гр. П. срещу Е.С.Г. искове с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е.С.Г. *** дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 607,10 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2017г. - 30.04.2018г. за топлоснабден недвижим имот, находящ се ***, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 44,43 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 07.05.2017г. -15.10.2018 г., за които суми по ч. гр. д 7240/2018г. по описа на Районен съд – П. е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО е признато за установено, че И.М.Л. *** дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 607,10 лв. -стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. - 30.04.2018 г. за гореописания недвижим имот, законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 44,43 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 07.05.2017г. - 15.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело 7240/2018г. по описа на ПРС е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, подадено Е.С.Г. и И.М.Л..

ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед  № ***г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 7240/2018г. по описа на П. районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1098/12.07.2019г., постановено по гр.д. № 9319/2018г. по описа на П. районен съд в частта му относно присъдените разноски в исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА Е.С.Г. с ЕГН ********** и И.М.Л. с ЕГН ********** *** да заплатят на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 100 лева разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

 

                                                                                   2.