Решение по дело №447/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, подадена чрез мл. експерт В. К., против решение № 20 от 09.01.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110204249/2024 г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № 23-0002201/29.09.2023г. на директор на РД „Автомобилна администрация" Варна, с което на "Б. 07" ЕООД за нарушение на чл. 32, парагр. 1, изр.2, предл.2 от Регламент (ЕС) №165/2014г., на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В открито съдебно заседание касатора, не се явява, не се представлява.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С писмен отговор от 19.02.2025г. на касационна жалба, чрез адв. И. Г. оспорва касационната жалба. Счита, че описания фактически състав на нарушението е взаимноизключващ се и съдържа във фактическото описание факти от различни правни норми. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски по приложен договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на "Б. 07" ЕООД, против Наказателно постановление № 23-0002201/29.09.2023г. на директор на РД „Автомобилна администрация" Варна, с което на "Б. 07" ЕООД за нарушение на чл. 32, парагр. 1, изр.2, предл.2 от Регламент (ЕС) №165/2014г., на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

С решение № 20 от 09.01.2025 г., постановено по АНД № 20243110204249/2024 г., ВРС е отменил оспореното НП.

За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че на 08.04.2023г. инспектор при РД“АА“ извършил комплексна проверка на превозвача - „Б. 07“ ЕООД, притежаващо Лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари с № 20163, валиден до 04.12.2028 г., като не осигурил правилното използване на тахографския лист на водача Ч. К. К. от дата 07.04.2023г., използван в аналогово тахограф марка „Siemens VDO” тип:1324.51001, сер. №01497032, монтиран в МПС „Скания“ (от кат. N3), с рег. № [рег. номер], при извършване на превоз на товари попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) №561/2006г. Тахографският лист бил поставен в тахографа около 01:00ч. на 07.04.2023г. и бил изведен около 05:40ч. на 08.04.2023г., като по този начин бил използван за по-дълъг период от време, за който бил предназначен - 24 часа, като това не довело до загуба на данни. Прието било, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 32, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО № 165/2014), за което и бил съставен на дружеството АУАН № 337507/2503.2023 г. Акта бил предявен и връчен на упълномощено лице, което не направило възражения. Писмени възражения срещу АУАН не постъпили в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно- наказателната преписка АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл. 32, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО № 165/2014) , на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 200 лв..

От правна страна ВРС приел, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, както и че не дружеството е осъществило състав на нарушение.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. По делото не е налице спор по фактите. Формиран е спор по приложението на закона. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са доводите на касатора касателно неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на Районен съд - Варна за несъответствие на описаните в АУАН и НП съставомерни елементи на нарушението. Обратно на изложеното в касационната жалба ВРС е разгледал приложимостта, както на чл. 32, § 1, изр. 2, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., така и на чл.105 от ЗАвПр, както и тази по на чл. 34, § 1, изр. трето от Регламент /Е0/ № 165/2014 независимо, че не е визирана като нарушена нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него, наказателно постановление доколкото описанието на нарушението дадено от АНО в процесното НП съдържа от обективна страна няколко норми, които не биха могли да се обвържат с ангажираната на дружеството отговорност.

От така направеното описание на нарушението не става ясно от фактическа страна, какво е извършило дружеството така, че да се обвърже с конкретна правна норма. Горното съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довело от своя страна до несъответствие между фактическото и юридическото им формулиране, което обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно на процесуално основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество. Това е така, защото правото защита на санкционираното лице, а и съдебният контрол по ЗАНН се реализират изцяло и само в рамките на административнонаказателното обвинение, очертани от съдържанието на НП. Трайна е съдебната практика, че дори да бъдат установени в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства от съставомерно значение, които не са посочени в НП, последните не могат да заместят липсата на волеизявление за тях от страна на административнонаказващия орган. С решение по КАНД №2066/2024г. на Административен съд-Варна са дадени указания след връщане на делото за ново разглеждане от ВРС да се съберат доказателства относно спорните по делото факти, с оглед извършване на проверка на фактическата обстановка описана от АНО в обжалваното НП и преценка налице ли са всички съставомерни елементи на нарушението, за което е повдигнато обвинението. ВРС е изпълнил дадените указания и е изложил мотиви по всяко едно от възраженията.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора се явява основателно своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 09.01.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110204249 по описа на ВРС за 2024г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на "Б. 07" ЕООД ЕИК *********, сумата в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.