№ 180
гр. Търговище, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200426 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр.
Търговище, представлявано от управителя Н.Д.Д., действащо чрез процесуалния
пълномощник адв. Н. В. от АК - Търговище, против Наказателно постановление №38-
0001089 от 19.05.2022г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 200 лева на осн.чл. 105 ал.1 ЗАвтПр за констатирано административно
нарушение. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в производството – неспазени реквизити
по чл. 42 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, изискващи ясно посочване на мястото на извършване на
нарушението. Според жалбоподателя мястото на установеното нарушение следва да съвпада
с мястото, от където е започнал превоза, а това не било изобщо уточнено в хода на
АНПроизводство и в НП. Сочи, че липсата на този реквизит въвежда неяснота по
отношение на местната компетентност на АНОрган и на съда, който следва да разгледа
жалбата. Като друг пропуск на реквизит в НП изтъква и липсата на посочен конкретен съд,
пред който може да се обжалва НП. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В с.з. процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за присъждане на направените
съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе,
1
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП и прави на осн.чл. 63д
ЗАНН възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че
същият надвишава размера, предвиден в НМРАВ.
По допустимостта на жалбата – НП е връчено на визирания нарушител надлежно,
а жалбата против същото е подадена в законния 14-дневен срок, при което съдът приема, че
последната е редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН №320864/02.03.2022г., същият е
съставен против „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище,
представлявано от управителя Н.Д.Д., за това, че „на 02.03.2022г. около 11.30 часа в
гр.Търговище, Индустриална зона, ул.“Трета“№3, в офиса на „Дяков Строй“ООД, при
извършена комплексна проверка на транспортната дейност на превозвача, притежаващ
лиценз №10284, валиден до 20.05.2025г., за обществен превоз на товари на територията на Р
България, се установи следното нарушение: транспортното предприятие е извършило
обществен превоз на товари с товарен автомобил „Мерцедес 3535“с рег. №*** от категория
N3, видно от пътен лист №394802 на 31.03.2021г.е извършен превоз на товари от водача Р.Г.
като няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност, видно от справка в информационната система на ИА“АА“
„Технически прегледи“.“. Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по
чл. 87а ал.1 т.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на Министъра на транспорта. Актът е подписан
от актосъставителя, един свидетел и от законния представител на дружеството - нарушител.
Като доказателства са описани пътен лист №394802 на 31.03.2021г., справка в
информационната система на ИА“АА“ „Технически прегледи“ и заповед №81-00-55-
33/3/1/23.02.2022г. за разпореждане на комплексната проверка. Визираният нарушител не е
записал, че има възражения срещу акта на предназначеното за целта място в последния като
няма данни в рамките на законовия седемдневен срок по чл. 44 ал.1 ЗАНН същият да е
депозирал писмени такива. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното
Наказателно постановление №38-0001089 от 19.05.2022г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите
и обстоятелствата, описващи нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по
преписката факти по същата правна норма - чл. 87а ал.1 т.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на
Министъра на транспорта, като е наложил на жалбоподателя административно наказание
имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 105 ал.1 ЗАвтП. В НП АНОрган
е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН,
както и на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на
подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН е приел, че няма основание за
прилагането на чл. 28 ЗАНН. В НП е посочено, че при извършената проверка са установени
няколко нарушения и са съставени 10 бр. АУАН. Към АНПреписка са приложени описаните
2
в АУАН писмени доказателства, като наред с тях е приложен и констативния протокол за
извършена комплексна проверка на 02.03.2022г., обхващаща периода от 02.03.2021г. до
02.03.2022г. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като
свидетели актосъставителя Х. М. и свидетеля по АУАН М. М. – Д., чиито показания
кореспондират помежду си и с останалите доказателства, поради което и няма пречка за
кредитирането им.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1
ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42
т.3 ЗАНН. В съставения АУАН са посочени ясно датата, часа и мястото на извършената
проверка, при която е констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на ЗАНН
не изисква това, а визира като задължителен реквизит на акта датата и мястото на
извършване на нарушението. В случая липсва посочване на дата на извършване на
нарушението, а това е равнозначно на липса на задължителния реквизит по чл. 42 т.3
предл.първо ЗАНН. Важността на този реквизит произтича не само от ролята му на гаранция
нарушителят да разбере в какво точно нарушение е обвинен, но и от значението му като
начален момент за протичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, определени като давностни
съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСС на ВКС
и ВАС, тъй като не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен АУАН след изтичане на една година от извършване на нарушението. В акта е
цитиран номера и датата на издаване на пътния лист, с който е извършен превоза с МПС, за
което не било издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност. Това посочване би могло да бъде индикация за съставяне на
извода, че нарушението е извършено на посочената дата на издаване на пътния лист. Но
предвид наведеното в жалбата възражение и съобразно важната роля, която законодателят е
възложил на реквизита „дата на извършване на нарушението“, следва с оглед редовността на
АУАН актосъставителят ясно и недвусмислено да посочи коя е датата на извършване на
констатираното от него нарушение. В случая това не е сторено. По отношение на другия
липсващ реквизит в АУАН – място на извършване на нарушението, актосъставителят не е
посочил абсолютно никакви данни, като вместо такива е отразил мястото на констатиране
на нарушението. Липсата на необходимите данни поражда въпроса къде е мястото на
извършване на такова нарушение – дали по седалището на дружеството – превозвач или по
началната изходна точка на извършения превоз. И докато седалището на дружеството е
ясно, то за маршрута на превоза няма никакви сведения в АУАН. Дори в приложения пътен
лист отразените данни са неясни, тъй като маршрутът на превоза е описан по следния начин
: „Възела – Града; Града – Възела“. При така констатираната липса на два особено важни за
3
АНПроизводство реквизити на акта съдът намира, че при съставяне на последния са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които го правят
незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно
компетентността на АНОрган в придружителното писмо за изпращане на АНПреписка до
съда е цитирана като приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС,
но същата не е налична по преписката във вид на оригинал или копие. На настоящия състав
е служебно известно обстоятелството, че съгласно т.І.6 от същата заповед директорите на
РД“АА“ са оправомощени да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС,
ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето
защо посоченият в НП АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното
НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите
по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът установи, подобно на проверения АУАН, липса на
реквизити по смисъла на чл. 57 ал.1 ЗАНН. И докато за датата на извършване на
нарушението в НП има яснота предвид изричното посочване, че превозът е извършен на
дата 31.03.2021г., то относно мястото на извършване на нарушението – реквизит по смисъла
на чл. 57 ал.1 т.5 предл.трето ЗАНН, отново липсват каквито и да е данни. Въпреки
вмененото му съгласно чл. 52 ал.4 ЗАНН правомощие да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност, АНОрган не е сторил това и е възпроизвел в НП допуснатата в АУАН
липса на този реквизит. Същият не е изяснил къде е мястото на извършване на нарушението
– дали по седалището на дружеството – превозвач или по началната изходна точка на
превоза. Липсата на тези данни поставя визирания нарушител пред неяснота досежно един
от основните елементи на нарушението, предпоставящо неговата АНОтговорност. Както се
посочи по – горе относно АУАН, от приложения пътен лист също не може да се установи
коя е била началната точка на извършения превоз. Липсата на реквизита – място на
извършване на нарушението, представлява съществено ограничаване на процесуалните
права на нарушителя, в какъвто смисъл е и налице оплакване в жалбата. Неяснотата относно
мястото на нарушението е пропуск, който не дава и възможност да се прецени каква е
местната подсъдност на казуса при съдебен контрол. АНОрган е пренебрегнал и още един
задължителен реквизит – да посочи пред кой съд подлежи на обжалване издаденото НП,
което е задължително да стори съгласно изискването на чл. 57 ал.1 т.13 предл.второ ЗАНН.
В случая е посочено, че НП подлежи на обжалване пред районния съд по местоизвършване
на нарушението. Написано по този начин, това указание е недостатъчно с оглед
пълноценното упражняване на процесуалните права на визирания нарушител, в частност на
правото му да обжалва, тъй като той следва да упражни това си право в определен законов
срок/14-дневен/ и липсата на точно указание за компетентния съд го поставя в затруднение
да подаде надлежно жалбата си. А в случая и предвид липсата на посочено място на
извършване на нарушението даденото указание за обжалване пред „съда по
местоизвършване на нарушението“ се оказва напълно неясно. Пропускът на този реквизит е
4
системен в издаваните от директора на РД“АА“ НП и е посочван многократно в съдебните
решения по жалби срещу тези НП. Констатираните пропуски и несъответствия
представляват съществени нарушения на процесуалния закон, ограничаващи процесуалните
права на визирания нарушител, и като такива са достатъчно основание за пълна отмяна на
обжалваното НП. НП следва да отговаря на всички изисквания, които законът поставя към
него и най – вече на реквизитите на съдържанието му. Само с изискваното от закона
съдържание НП би могло да бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира
административно-наказателната отговорност на нарушителя без да ограничава
процесуалните му права в АНПроизводство.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Въпреки направените констатации съдът следва да се произнесе и по въпроса за
правилното прилагане на материалния закон като обсъди събраните в съдебното
производство доказателства. От наличния по АНПреписка пътен лист №394802 е видно, че
на 31.03.2021г. работещият в дружеството – жалбоподател водач Р.Г. е извършил във
времето от 14ч.до 17ч. превози по маршрути „Възела – Града“, „Града – Възела“ с
автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№*****. От приложената справка от информационната
система на ИА“АА“ „Технически прегледи“ следва, че на 12.07.2021г. в интервала от 08.58
часа до 09.47 часа е извършен технически преглед на посоченото МПС като е отразен
статус“приключен“. От тази справка не става съвсем ясно дали към 31.03.2021г. посоченото
МПС е преминало периодичен технически преглед и е имало издадено удостоверение за
това. За липсата на успешно преминат такъв преглед се съдържат данни в събраните по
делото гласни доказателства – показанията на разпитаните двама свидетели, които се
основават на справката от информационната система на ИА“АА“ „Технически прегледи“,
според която към посочената дата дружеството не разполагало с валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на посочения в НП автомобил.
Други доказателства по отношение на констатираното нарушение не са налични. Ето защо
въз основа на обсъдените гласни доказателства би могло да се приеме, че към 31.03.2021г. за
посочения в НП автомобил не е било издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност, но без да е ясно къде е мястото на
извършване на това нарушение.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д ал.1 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 300 лева – платено
адвокатско възнаграждение, за което е депозиран и списък на разноските. Представен е
договор за правна защита и съдействие от 03.06.2022г., в който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. В тези
случаи договорът за правна защита има значението на разписка за реално направените
разходи за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
5
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му
заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 при интерес до 1000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. При интерес в размер на 200 лева в
случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, което означава, че
договореното възнаграждение съвпада изцяло със законовия минимален размер и не се
явява прекомерно. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева.
Поради гореизложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло на основание чл. 63 ал.3 т.2 ЗАНН.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно Постановление №
38-0001089 от 19.05.2022г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация” – гр. Русе, оправомощен от министъра на ТИТС, с което за
допуснато нарушение на чл. 87а ал.1 т.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на
Министъра на транспорта на „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на
управление в гр. Търговище, представлявано от управителя Н.Д.Д., е
наложено административно наказание на основание чл. 105 ал.1 ЗАвтПр, а
именно имуществена санкция в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” - София, да заплати на „Дяков Строй“ООД
със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, представлявано от
управителя Н.Д.Д., Булстат – *********, сумата в размер на 300/триста/лева,
6
представляваща направени разноски в настоящото производство за платено
възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7