№ 1707
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501942 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от СВ. АС. АНГ., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Велека“ № 4, чрез адв. И.Т. И. - ВАК, срещу Решение № 261092 от 26.03.2021
г., постановено по гр.д. № 9556/2020 г. по описа на РС - Варна, XXXIII състав, с което e
отхвърлен предявеният от СВ. АС. АНГ., ЕГН **********, срещу „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземанията,
сумата в общ размер на 1278,57 лева, от които:
- сумата от 943,09 лева, представляваща главница за неизплатена ел. енергия по
фактури за периода от 13.08.2010 г. до 18.10.2012 г.,
- сумата от 210,48 лева, представляваща мораторна лихва върху всички фактури за
периода от датата на падежа на всяка фактура до 13.06.2013 г.,
- сумата от 125,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
за които суми е издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9047/2013 г. по описа на РС - Варна.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Застъпва становище, че влязлата в сила заповед за изпълнение
1
по чл. 410 от ГПК не следва да се приравнява по правни последици на съдебно решение,
като счита изводите на първонстанционния съд в тази насока за неправилни. Излага, че
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила
на пресъдено нещо. Изтъква, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е неприложима
относно установените в заповедното производство вземания. В тази връзка сочи, че
вземанията на електроснабдителни дружества за цена на потребена ел. енергия са
периодични плащания по смисъла на чл.116 „в“ от ЗЗД и за тях се прилага по-кратката
тригодишна давност. Излага, че към момента на образуване на изпълнително дело №
908/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892 на КЧСИ, с взискател „Енерго-
Про Продажби“ АД и длъжник жалбоподателя, правото на „Енерго-Про Продажби“ АД да
търси принудително изпълнение на присъденото му вземане по издадения в негова полза
изпълнителен лист вече е било погасено.
Настоява за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез юрисконсулт
В.С., депозира писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа, че с
изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК заповедта за
изпълнение се стабилизира, като по последици влязлата в сила заповед за изпълнение е
приравнена на съдебно решение, поради което приложимост намира нормата на чл. 117, ал.
2 от ЗЗД. Излага още, че в конкретния случай изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС № 3/1980 г. и последното е приложимо до отмяната му с ТР №
2/2013 г. от 15.06.2015 г. на ВКС, като новата погасителна давност е започнала да тече от
отмяната на ППВС с даденото тълкуване – 26.06.2015 г. Отделно сочи, че съгласно чл. 3, т. 2
от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на НС от 13.03.2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение не
тече давност. Излага аргументи, че до образуване на изпълнително дело № 908/2020 г. по
описа на ЧСИ Христо Георгиев на 31.08.2020 г. правото за принудително изпълнение на
присъденото в полза на дружеството вземане по издадения в негова полза изпълнителен
лист не е погасено. Евентуално, застъпва становище, че перемпцията е без правно значение
за давността, като в тази връзка излага, че последното извършено изпълнително действие
преди перемиране на изпълнително дело № 354/2014 г. по описа на ЧСИ Илияна Станчева е
налагането на възбрана от 10.05.2014 г. Последващото действие е извършено на 09.05.2018
г. с налагането на запор на банкови сметки. Счита, че независимо от настъпилата перемпция
запорът е проявил своето действие и е прекъснал давността, тъй като между него и
последното извършено действие не са изминали пет години.
Настоява за потърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание въззивната страна С.А., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. И.И.. Поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и
настоява за отмяна на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт В.С.. Настоява за потвържаване на атакуваното
решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 9556/2020 г. по описа на ВРС, XXXIII състав,
е образувано по предявен от СВ. АС. АНГ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Велека“ № 4, срещу „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
2
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“, иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумите както следва: сумата от 943,09 лева,
представляваща главница за неизплатена ел. енергия по фактури за периода от 13.08.2010 г.
до 18.10.2012 г.; сумата от 210,48 лева, представляваща мораторна лихва върху всички
фактури за периода от датата на падежа на всяка фактура до 13.06.2013 г.; сумата от 125,00
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден на основание
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9047/2013 г. по
описа на РС - Варна, VIII състав, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.
дело № 20147120400354 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, с рег. № 712 на КЧСИ и район
на действие Окръжен съд - Варна, поради погасяването на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че въз основа на издаден в полза на „Енерго-Про
Продажби" АД, ЕИК *********, изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9047/2013 г. по описа на
РС - Варна, срещу ищцата е образувано изпълнително производство. В тази връзка се сочи,
че последното изпълнително действие по изп. дело № 20147120400354 по описа на ЧСИ
Илиана Станчева е предприето на 10.05.2014 г. Изтъква се, че съгласно Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 15.06.2015 г., когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чп. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата
давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство, а от датата на предприемане от страна на взискателя на последното по време
валидно изпълнително действие – 10.05.2014 г. Твърди се, че процесните суми, предмет на
този изпълнителен лист, са погасени с общата 5-годишна давност, като излага подробни
съображения в тази насока.
Обосновава се и правният интерес на страната от водене на иск за установяване на
несъществуването на изпълняемото право.
Настоява се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество, чрез
юрисконсулт В.С., с който се оспорва погасяването на процесните вземания по давност.
Излага, че на 21.06.2013 г. срещу ищцата е образувано заповедно производство пред РС -
Варна, по което в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която не е депозирано възражение, а впоследствие и изпълнителен лист, въз основа
на който е било образувано изп. дело № 2532/2013 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, с район
на действие Окръжен съд - Добрич. Сочи, че по молба на дружеството изпълнителното дело
е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от друг съдебен изпълнител, с
район на действие Окръжен съд – Варна, като на 24.02.2014 г. по отношение на процесните
задължения е образувано изп. дело № 354/2014 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева. Излага,
че на 28.03.2014 г. по това изп. дело е наложен запор на пенсията на ищцата, а на 10.05.2014
г. – възбрана върху недвижимото имущество на същата. Поддържа, че към датата на
образуване на изп. дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., според което погасителната
давност се прекъсва с образуване на производство за принудително изпълнение, като по
време на неговата висящност давност не тече. Същото е отменено с приемането на ТР №
2/2013 на ВКС от 26.06.2015 г., което, като последващ тълкувателен акт, няма обратно
действие. Излага, че съобразно последното, нова погасителна давност за процесните
вземания е започнала да тече от момента на приемане на това тълкувателно решение –
26.06.2015 г., като при съобразяване и на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., същата е следвало да изтече на 03.09.2020г., но преди тази дата, на 31.08.2020 г., въз
3
основа на процесния изпълнителен лист срещу ищцата е образувано ново изпълнително
дело № 908/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, по което още с молбата за образуване
е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ – запор на движими
вещи и банкови сметки, възбрана и др., с оглед на което давността е прекъсната. Моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Пред настоящата, както и пред първата инстанция, между страните не е налице спор
по фактите, а именно: че по ч. гр. д. № 9047/2013 г. по описа на ВРС, въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на ответното дружество срещу
ищцата е издаден изпълнителен лист с предмет процесните суми; че въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2532/2013 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, с
район на действие Окръжен съд - Добрич, а впоследствие същото е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия от друг съдебен изпълнител, с район на действие
Окръжен съд – Варна, като на 24.02.2014г. е образувано изп. дело № 354/2014 г. по описа на
ЧСИ Илиана Станчева; че последното валидно изпълнително действие срещу длъжника по
изп. дело № 354/2014 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева е налагането на възбрана върху
недвижимото имущество на ищцата на 10.05.2014 г., както и че въз основа на процесния
изпълнителен лист е образувано ново изп. дело № 908/2020 г. по описа на ЧСИ Христо
Георгиев, по което с молбата за образуване е направено искане за запор на движими вещи и
банкови сметки, възбрана и др.
Оплакванията във въззивната жалба се отнасят до приложимата към процесните
вземания погасителна давност и се състоят в оспорване на приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на влязло в сила съдебно решение, с оглед
прилагането по отношение на тях на общата петгодишна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Така релевираните оплаквания, настоящият въззивен състав намира за неоснователни.
Следва да се отбележи, че стабилизирането на заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК се обуславя от действията на длъжника, а именно, от възможността на последния да я
атакува. Ако длъжникът е считал, че сумите – или някоя от тях - по заповедта не са
дължими, е следвало да подаде възражение по чл. 414 ГПК. Бездействието му е довело до
стабилизиране на заповедта, а веднъж стабилизирана, заповедта за изпълнение се
характеризира с последици, аналогични на влязлото в сила съдебно решение за
установяване съществуването на вземането. С влизането в сила на заповедта за изпълнение
– чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.
424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК,
поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Неподаването на
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на
признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. В този смисъл е и Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV г. о., в което изрично е
посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.
Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена
заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили – след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. В разглеждания случай ищцата основава
отрицателния си установителен иск на изтекла петгодишна давност, която счита, че е
4
започнала да се отброява от 10.05.2014 г. – датата на последното валидно изпълнително
действие, и съответно е изтекла на 10.05.2019 г. Доколкото обаче изпълнителният титул за
процесните вземания е именно влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, то
към дата 10.05.2014 г., съгласно постановките на ППВС № 3/80 г., докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, погасителна
давност не тече. Нова петгодишна погасителна давност за вземането започва да тече на
26.06.2015 г. с приемането на ТР № 2/2013 на ВКС от 26.06.2015 г.
Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., е приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците (обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по
Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Със Закон за
изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от
9.04.2020 г.) чл. 3, т. 2 придобива редакция, в която за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С § 13 на Закон за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено, че сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Давността, съгласно цитираните закони, е спряла да тече от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. – за два месеца и седем дни. Относимо към конкретния казус, петгодишният
давностен срок би изтекъл на 02.09.2020 г. Същият обаче е прекъснат с образуването, въз
основа на процесния изпълнителен лист, на ново изпълнително дело срещу ищцата - №
908/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Варна, по което с молбата за образуване е направено искане за запор на
движими вещи и банкови сметки, възбрана и др.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител или друг
орган на принудително изпълнение. Но доколкото давността е свързана с поведението на
кредитора и не се влияе от поведението на други лица, ако искането от кредитора за
прилагане на определен изпълнителен способ е направено своевременно, дори и
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането (така Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747 по описа
за 2020 г., IV гр. о.).
Въз основа на горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, като
първоинстанционното решение, предвид съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноските:
5
При този изход от делото, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемото дружество. Същото е претендирало такива в размер на 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261092/26.03.2021г., постановено по гр.д. №
9556/2020 г. по описа на ВРС, XXXIII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, СВ. АС. АНГ., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Велека“ № 4, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" №
258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 100,00 (Сто) лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция, включващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6