№ 263
гр. Русе, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500349 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Н.С.С. обжалва Решение № 66 от 11.04.2022г., постановено по гр.д.№
689/21г. по описа на РС– Бяла, с което е отхвърлен иска му срещу „Енерго
Про Продажби“ АД за признаване за установено, че ищеца не дължи на
ответното дружество сумата от 2 365,69 лв., предмет на ИД № 1053 от 2017г.
по описа на ЧСИ М.М., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие РОС,
образувано въз основа на ИЛ от 30.07.2013г. и ИЛ от 14.10.2013г. по гр.д. №
2543/2013г. и гр.д.№ 5547/2013г. на РРС, поради изтекла погасителна давност.
Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното решение, както и за противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят смята, че задължението му
се погасява с кратката тригодишна давност, като периодично такова на осн.
чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Навежда доводи, че издаването на заповед за изпълнение не
удължава давността на вземането на общата петгодишна давност, тъй като не
представлява съдебно решение. Поддържа, че давността за задълженията му е
започнала да тече от 30.07.2013г. и от 14.10.2013г. и е изтекла на 30.07.2016г.
и на 14.10.2016г., преди образуване на ИД № 1053 от 2017г. Иска се от
въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски
по делото.
В съдебно заседание и с писмени бележки навежда допълнителни
оплаквания. Оспорва влизането в сила на заповедите за изпълнение, тъй като
1
смята, че не е бил редовно уведомен за възможността да подаде възражение.
Сочи, че не е имал договор с „Енерго Про Продажби“, а с „ЕОН България“.
Оспорва извършената по делото публична продан на имот, който смята за
несеквестируем.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба.
„Енерго Про Продажби“ АД навежда доводи за правилност и обоснованост на
обжалваното решение, като постановено при спазване на
съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния
закон. Смята, че издаването на заповед за изпълнение е равнозначно по
ефекта си на влязло в сила решение, съответно давността на съдебно
признатото вземане се удължава от тригодишна на петгодишна. Намира, че
ТР № 2/2015г. на ВКС, изброяващо действията по изпълнението, които
прекъсват давността, няма обратна сила и до 26.06.2015г. следва да се
прилага действащото до момента ППВС № 3/18.11.1980г. Допълва, че между
различните действия по изпълнителното дело, прекъсващи давността, не е
минал период по-дълъг от две години.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
По Изпълнително дело № 1106/18.12.2013г. по описа на ЧСИ М.М.:
На 18.12.2013г. е образувано Изпълнително дело № 1106 по описа на
ЧСИ М.М., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие РОС, въз основа на
Изпълнителен лист от 30.07.2013г., издаден по ч. гр.д. № 2543/2013г., с който
Н.С.С. е осъден да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД сумите: 368,69лв. –
главница, 101,71лв.– лихва за забава за периода от 26.06.2010г. до
28.03.2013г., ведно със законната лихва и разноски по делото.
По делото на 04.02.2014г. е вписана възбрана, с вх. рег. № 333, акт №
20, т.1 на СВ, върху имот, принадлежащ на Н.С.С..
С Постановление от 20.10.2017г. е прекратено ИД № 1106/18.12.2013г.
по описа на ЧСИ М.М..
По Изпълнително дело № 35/16.01.2014г. по описа на ЧСИ М.М.:
На 16.01.2014г. е образувано Изпълнително дело № 35 по описа на
ЧСИ М.М., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие РОС, въз основа на
Изпълнителен лист от 14.10.2013г., издаден по ч. гр.д. № 5547/2013г., с който
Н.С.С. е осъден да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД сумите: 1228,22лв.
–главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за периода от
31.12.2009г. до 14.07.2010г., 409,32лв.– сбор от мораторна лихва за всяка
фактура за периода от датата след падежа и до 26.07.2013г., ведно със
законната лихва и разноски по делото.
2
По делото на 25.02.2014г. е вписана възбрана, с вх. рег. № 702, акт №
38, т.1 на СВ, върху имот, принадлежащ на Н.С.С..
От 10.09.2017г до 13.09.2017г. със съобщения до множество различни
банки е наложен запор на сметки на длъжника.
С Постановление от 20.10.2017г. е прекратено ИД № 35/16.01.2014г. по
описа на ЧСИ М.М..
По Изпълнително дело № 1053/24.10.2017г. по описа на ЧСИ М.М.:
На 24.10.2017г. е образувано Изпълнително дело № 1053 по описа на
ЧСИ М.М., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие РОС, въз основа на
Изпълнителен лист от 30.07.2013г., издаден по ч. гр.д. № 2543/2013г. и
Изпълнителен лист от 14.10.2013г., издаден по ч. гр.д. № 5547/2013г.
На 31.10.2017г. е наложен запор върху движими вещи на Н.С.С..
По делото на 01.11.2017г. е вписана възбрана, с вх. рег. № ***, акт №
79, т.2 на СВ, върху имот, принадлежащ на длъжника.
На 05.02.2019г. е отправено запорно съобщение до НОИ за налагане на
запор върху получаваната от длъжника пенсия.
Със запорни съобщения от 19.05.2019г. и 21.05.2019г. е наложен запор
върху банкови сметки на Н.С..
На 29.03.2021г. е направен опис на имот на длъжника, след което е
проведена процедура по публична продан.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият правилно е приел, че вземанията на „Енерго Про
Продажби“ АД към Н.С.С., за които е образувано ИД № 1053/24.10.2017г., не
са били погасени по давност.
Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 по т.д. № 2/2013 ВКС ОСГТК
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
Безспорно е, че по образуваното ИД № 1053/24.10.2017г. са извършвани
действия, прекъсващи давността, в диапазон по-малък от три години помежду
им.
Единствено установено е, че от последното изпълнително действие,
прекъсващо давността, по ИД № 1106/18.12.2013г. – вписване на възбрана
върху имот на длъжника на 04.02.2014г., до първото изпълнително действие
по новообразуваното ИД № 1053/24.10.2017г. – уведомление за налагане на
запор върху движими вещи от 31.10.2017г., са минали повече от три години.
3
Също така установено е, че от последното изпълнително действие,
прекъсващо давността, по № 35/16.01.2014г.– вписване на възбрана върху
имот на длъжника на 25.02.2014г., до следващото изпълнително действие по
същото дело – съобщение за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника от 13.09.2017г., са минали повече от три години.
Съдът намира, че вземането на „Енерго Про Продажби“ АД , за което е
издадена заповед за изпълнение за консумирана електрическа енергия е
вероятно да бъде с периодичен характер по смисъла на дефиницията, дадена с
ТР от 18.05.2012г. по т.д.№ 3/2011г. ВКС ОСГТК, въпреки че страната не е
представила никакви доказателства за това. Действително периодичните
плащания се погасяват с тригодишна давност на основание чл. 111, ал. 1, б. в)
ЗЗД.
От значение е, обаче, че и двата изпълнителни листа са издадени въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. По въпроса, дали влязлата в сила заповед за изпълнение е
приравнена на влязло в сила решение по последиците си, що се отнася за
давността, няма единодушие в практиката. Според едното становище в такава
хипотеза е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а според другото
давността на вземането се запазва в зависимост от характера му на
периодично или не. Съдът споделя становището, че влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на присъдено нещо, подобно на влязлото в сила
решение - така например според Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК. Според теорията СПН действа спрямо
потвърденото право правозасилващо, като проявление на това е, че
потвърденото притезание се ползва с пет годишна давност, даже и ако преди
съдебното му установяване за него да е важала по-кратка давност. Още в
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК е
посочено, че от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила
заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията,
установени със сила на пресъдено нещо. Подобна е практиката, закрепена в
Решение № 261676 от 8.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12542/2019 г.;
Решение № 1038 от 10.06.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 599/2021 г.;
Решение № 610 от 2.10.2019 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 452/2019 г. и др.,
към която съдът се присъединява.
След проверка на приложените изпълнителни дела съдът констатира, че
между различните изпълнителни действия, които прекъсват давността по
смисъла на ТР № 2/26.06.2015 на ВКС, не е минал период от пет или повече
години. Най-продължителен за вземането по ИЛ от 30.07.2013г. е периода от
вписване на възбрана върху имот на длъжника на 04.02.2014г. до 31.10.2017г.,
когато е отправено уведомление за налагане на запор върху движими вещи,
който е 3 години, 8 месеца и 27 дни. А най-продължителен за вземането по
ИЛ от 14.10.2013г. е периода от вписване на възбрана върху имот на
длъжника на 25.02.2014г. до 13.09.2017г., когато е отправено съобщение за
4
налагане на запор върху банкови сметки, който е 3 години, 6 месеца и 18 дни.
Още повече следва да се спомене, че според по-голямата част от
практиката / Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г.,
III г. о., ГК; Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV
г. о., ГК; Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV
г. о., ГК / за вземанията, възникнали преди 26.06.2015, когато е постановено
ТР № 2 по т.д. № 2/2013 ВКС, се прилага ППВС № 3/18.11.1980г. Съгласно
това постановление погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Тоест погасителна давност в случая следва да се изчислява от
26.06.2015г., от която дата до прекъсващите давността изпълнителни
действия на 31.10.2017г. и 13.09.2017г., съответно за двете вземания, не са
минали и три години.
Оплакванията на жалбоподателя, направени за първи път в съдебно
заседание и с писмени бележки, са неотносими към предмета на спора. Съдът
е обвързан с влязлата в сила заповед за изпълнение и не следва да обсъжда
процедурата по съобщаването на заявлението за издаването или качеството
на кредитор на посоченото в нея юридическо лице. Оплакванията за
осъществената по изпълнителното дело публична продан на несеквестируем
имот представлява оспорване на действията на съдебния изпълнител и
съгласно чл. 436 ГПК се разглежда по различен процесуален ред и също не е
предмет на настоящото производство.
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемия. На осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
от 100лв., дължимо на „Енерго Про Продажби“ АД с оглед изхода на делото.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66 от 11.04.2022г., постановено по гр.д.
№ 689/21г. по описа на РС– Бяла.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН: **********, с адрес: с. Лом Черковна, общ.
Бяла, обл. Русе, ул. „Д.“ № 28, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго Про Продажби“
АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс „Г“, сумата от 100лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6