№ 128
гр. Велико Търново, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20224001000068 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 260051/ 16.12.2021 г., постановено по т.д. № 89/ 2020 г.
по описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да
заплати на ищците: О. Р. О., ЕГН **********, от с. Български извор, община
Тетевен, сумата 50 000 лева; А. Р. О., ЕГН **********, от с. Български извор,
община Тетевен, сумата 40 000 лева; Р. Р. О., ЕГН **********, от с. Галата,
община Тетевен и Р. О. И., ЕГН **********, от с. Български извор, община
Тетевен, по 30 000 лева, които суми представляват обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Д. А., настъпила на
06.04.2020 г. около 04,00 часа на пътя София-Варна, в с. Български извор, при
ПТП, виновно причинено от М. Д. А. – водач на лек автомобил „БМВ-525“, с
рег. № ОВ 16****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
1
главниците от 03.11.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е: изцяло иска на ищеца Р. О. Р.,
ЕГН **********, от с. Български извор, община Тетевен, са сумата 180 000
лева – частичен иск от претенция за сумата 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. А. в резултат на
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.04.2020 г. до окончателното й изплащане; исковите претенции над
присъдените главници от: 50 000 лева; 40 000 лева; 30 000 лева и 30 000
лева, за горницата над присъдените суми до претендираните 18 000 лева - за
всеки един от ищците, както и за заплащане законна лихва върху всяка една
от главниците, считано от 16.04.2020 г. до 03.11.2020 г. – датата на подаване
на исковата молба; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат П. К. от АК –
гр. София, сумата 5 436 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА, с начислен данък ДДС, за осъществяване на безплатна
адвокатска помощ на ищците по делото, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт – по сметка на Ловешкия Окръжен съд държавна
такса в размер на 6 000 лева, с оглед уважената част от исковете и 5 лева за
служебно издаване на Изпълнителен лист; ОСЪДИЛ е ищците да заплатят на
ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, както
следва: Р. О. Р. – сумата 4 856,99 лева; Р. О. И. – сумата 4 047,99 лева; Р. Р.
О. – сумата 4 047,99 лева; А. Р. О. – сумата 3 777,66 лева; О. Р. О. – сумата
3 507,83 лева.
Недоволни от постановеното Решение в отхвърлителните му части, в
които предявените от ищците искове са отхвърлени, както следва: по
отношение на Р. О. Р. – за сумата 120 000 лева; по отношение на О. Р. О. – за
разликата над 50 000 лева до 150 000 лева, или за сумата 100 000 лева; по
отношение на А. Р. О. – за разликата над 40 000 лева до 120 000 лева, или за
сумата 80 000 лева; по отношение на Р. Р. О. и Р. О. И. – за разликата над
30 000 лева до 90 000 лева, или за сумата 60 000 лева, всичките от
претендирани частични искове в размер на 180 000 лева за всеки един от
ищците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.04.2020 г.
до окончателното изплащане на главниците; в отхвърлителните части на
предявените акцесорни искове за присъждане законна лихва върху
главниците, считано от 16.04.2020 г. до 03.11.2020 г., ищците, чрез
пълномощника адвокат П. К. от АК – гр. София, са подали въззивна жалба.
2
Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части.
Навежда се довод за допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че
необосновано съдът е ценил само част от доказателствата по делото, като
друга част – отнасяща се до възраженията срещу съпричиняване от страна на
пострадалата, съдът не е обсъдил. Излагат се съображения, че не е налице
съпричиняване, а дори да се приеме, че такова е налице, то е несъществено и
не следва да се взема предвид от съда. Навежда се и довод, че съдът
неправилно е отхвърлил претенцията на ищеца Р. О. Р. и съществено е
занижил размера на претенциите на останалите четирима ищци, като се
излагат съображения и се цитира съдебна практика. Навежда се също така и
довод, че неправилно е бил отхвърлен от съда акцесорния иск за мораторна
лихва върху присъдените главници, считано от 16.04.2020 г. – датата на
подаване писмената застрахователна претенция, до 03.11.2020 г. – датата на
подаване исковата молба, като са изложени съображения в тази насока. Иска
се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да уважи
исковете в посочения размер за всеки един от ищците, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 16.04.2020 г. до окончателното им
изплащане. Претендира са адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА.
Ищците са освободени от заплащане на държавни такси по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба, като са изложени съображения в подкрепа на доводите.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата, като се
претендират разноски.
Въззивният съд като обсъди доводите на страните, прецени
доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена обща искова молба, с вх. №
261797/ 05.11.2020 г. /п.к. от 03.11.2020 г./, от ищците: Р. О. Р.; О. Р. О.; А.
Р. О.; Р. Р. О. и Р. О. И., чрез пълномощника адвокат П. К. от АК – гр. София,
3
срещу ответника „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София, с правно основание чл. 432 от КЗ. В исковата молба се посочва,
че на 06.04.2020 г., около 04,00 часа, по път І-4 км. 15+750, водачът на лек
автомобил „БВМ-525“, с рег. № ОВ 16****, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ – Милен Даскалов Антонов, е нарушил правилата
за движение по ЗДвП и виновно е причинил ПТП, в резултат на което е
починала Д. А.. Пострадалата е съпруга на ищеца Р. О. Р. и майка на
останалите четирима ищци. В резултат на смъртта на пострадалата ищците са
претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от несвоевременната
загуба. В исковата молба се твърди, че връзката между ищците и
пострадалата била изключително силна, изпълнена с чувство на обич,
уважение и привързаност. Д. била опора на семейството си, всички разчитали
на нея и се радвали на нейните грижи и морална подкрепа. Дори и след като
ги отгледала и децата й поели по собствени пътища, Д. продължавала да им
помага. Несвоевременната смърт на Д. се отразила крайно негативно на
психическото и здравословното състояние на ищците, като скръбта от
загубата й ще ги съпътства цял живот. Претърпените неимуществени вреди
ищците оценяват на по 200 000 лева за всеки един от тях, като исковите им
претенции са в размер на по 25 500 лева. В исковата молба се посочва, че е
подадена писмена застрахователна претенция пред ответното застрахователно
дружество на 16.04.2020 г., по която е била образувана щета, но не е
изплатено застрахователно възнаграждение. Ищците искат от съда да осъди
ответника да заплати на всеки един от тях по 25 500 лева, ведно със законната
лихва върху главниците, смитано от 16.04.2020 г. до окончателното им
изплащане. Претендират се разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Направено е било и особено искане –
да бъдат освободени от заплащане на държавни такси и разноски по делото,
което е било уважено.
Пред Ловешкия Окръжен съд е било образувано т.д. № 89/ 2020 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 21.06.2021 г. процесуалният представител на ищците –
адвокат Йонова е заявила, че подържа исковата молба. В о.с.з. на 01.11.2021 г.
адвокат Йонова е направила искане за изменение на исковите претенции от
25 500 лева на 18 000 лева за всеки един от ищците, което искане е било
уважено от съда, като в пледоарията си по съществото на делото адвокат
4
Йонова е поискала от съда да уважи исковете. В представената писмена
защита са изложени доводи за основателността на исковете.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта на
исковете, с довод че са предявени преди изтичане срока по чл. 496, ал. 1 от
КЗ, тъй като писмената застрахователна претенция от ищците е била подадена
на 22.04.2020 г., както и основателността им с доводи за липса на деликт и
наличието на „случайно деяние“, като е направил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата. В пледоарията си по съществото на
делото процесуалният представител на ответника – адвокат Т. от АК – гр.
София, е поискала от съда да отхвърли исковете, а при условията на
евентуалност – да съобрази наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата, като в представената писмена защита са изложени доводи в
тази насока.
От фактическа страна се установява следното:
Съдът е изискал и приложил н.о.х.д. № 410/ 2020 г. по описа на
Ловешкия Окръжен съд, от което се установява, че с влязла в сила на
29.06.2021 г. Присъда № 260002/ 16.02.2021 г., подсъдимият М. Д. А. е бил
признат за виновен в това, че на 06.04.2020 г., около 04,06 часа, в с. Български
извор, Ловешка област, ПП-1-4, София-Варна, при управление на МПС – лек
автомобил „БВМ-525“, с рег. № ОВ 16****, нарушил правилата за движение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и след като управлявал автомобила със скорост от 90
км/ час, превишаваща разрешената в населеното място скорост от 50 км/ час,
по непредпазливост причинил смъртта на Д. А. от с. Български извор.
С исковата молба ищците са представили писмени доказателства,
допуснати от съда и неоспорени от ответника.
Видно от представеното удостоверение за наследници на пострадалата
Д. А. е, че ищците: Р. О. И.; О. Р. О.; А. Р. О. и Р. Р. О., са нейни деца.
По делото са приложени справки, от съдържанието на които се
установява, че лек автомобил „БВМ-525“, с рег. № ОВ 16****, е с валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 22.01.2020 г. до
21.01.2021 г.
С писмена молба, вх. № 262081/ 10.06.2021 г., пълномощникът на
ищците – адвокат К. е заявила, че писмената застрахователна претенция е
получена от ответника на 22.04.2020 г., а не на 16.04.2020 г., като това
5
обстоятелство не е било оспорено от ответното застрахователно дружество.
С оглед установяване механизма на ПТП и направеното възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата Д. А., съдът е допуснал
извършването на комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза /КСАТМЕ/. В заключението вещите лица инж. Д. М. Д. и д-р П. Д.
Д. са отговорили на поставените задачи. В о.с.з. на 20.09.2021 г. вещите лица
са заяьвили, че подържат изготвеното заключение, същото не е било оспорено
от страните и е прието от съда.
По делото са разпитани седем свидетели.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и отчасти правилно.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва
да са налице едновременно деликт, валидно застрахователно правоотношение
и подадена писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ.
По делото е представена влязла в сила Присъда по отношение на
деликвента, като съгласно чл. 300 от ГПК тя има задължителна сила за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, поради което въззивният съд приема, че е налице виновно и
противоправно деяние на деликвента, намиращо се в пряка причинна връзка с
причинени на ищците вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от
смъртта на Д. А., т.е налице е сложния фактически състав на отговорността за
непозволено увреждане.
Налице са и останалите елементи от ФС на отговорността по чл. 432,
ал. 1 от КЗ: валидно застрахователно правоотношение и подадена писмена
застрахователна претенция, поради което въззивният съд приема наличието
на предпоставките на отговорността.
Ищците Р. О. И.; О. Р. О.; А. Р. О. и Р. Р. О., са деца на пострадалата,
поради което са активно легитимирани да претендират и получат
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка си.
Ищецът Р. О. Р. е бивш съпруг на пострадалата и е активно
легитимиран при положение, че между него и пострадалата е била създадена
6
трайна и дълбока емоционална връзка, в резултат на която връзка търпи от
смъртта на пострадалата продължителни болки и страдания – ТР № 1/
21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2016 г. ОСНГТК, докладчик Веска Райчева.
Свидетелката Р. А. Р. – сестра на пострадалата Д. А. заявява, че Р. и Д.
се развели и Д. живеела отделно при сина си О., но през 2005 г. се събрали
отново и тя живеела при Р.. Свидетелката А. А. – съседка на Р. и Д. заявява,
че те живеят заедно с дъщеря си А. в една къща, като Р. и Д. се разбирали
много добре. Свидетелката Р. Н. – продавачка в хранителен магазин заявява,
че А., Р. и Д. живеят в едно домакинство, но Д. ходи да помага на сина си О.,
който живее отделно. Не е чувала да има кавги между Р. и Д.. Свидетелят С.
И. – роднина на ищците и кмет на с. Български извор заявява, че А. и Д.
живеели заедно с Р., като отношенията в семейството били много добри,
живеели задружно. Свидетелката А. М. заявява, че Р. и Д. живеели заедно,
като семейство и подържали добри отношения, ходили заедно на кафе.
При тези свидетелски показания не може да се приеме, че между
ищеца Р. О. Р. и пострадалата Д. А. е била създадена трайна и дълбока
емоционална връзка, в резултат на която ищецът Р. О. Р. търпи от смъртта на
Д. А. продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени, а са създадени отношения на разбирателство, свързани с грижата
за децата и внуците, налагащи съвместно съжителство въпреки развода,
поради което въззивният съд приема, че ищецът Р. О. Р. не е материално
легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Д. А..
До същия правен извод е достигнал и Ловешкият Окръжен съд, поради
което решението, в тази му обжалвана отхвърлителна част, следва да се
потвърди, като правилно.
От показанията на свидетелите се установява, че пострадалата Д. А. е
била в добри отношения с всичките си деца. След развода си тя е живеела
отделно, при сина си О., комуто е помагала, включително и след връщането
си при бившия си съпруг. Там тя живеела заедно с дъщеря си А., на която
също помагала в домакинството и при отглеждането на детето й. Безспорно е,
че децата тежко са преживели ненавременната смърт на майка си, което се
установява и от свидетелските показания, поради което болките и
страданията им в тази връзка представляват неимуществени вреди, които
7
следва да бъдат обезщетени по справедливост, като се вземат предвид
конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото - възрастта на
пострадалата, отношенията между нея и близките й. Пострадалата е била на
71 г. и според свидетелските показания в добро здраве, като активно е
помагала на децата си, предимно на сина си О. и на дъщеря си А., с която
живеела заедно в едно домакинство. Близките отношения с тези две деца
следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението. В
тази насока са налице свидетелски показания, че ищецът О. Р. О. много тежко
е преживял смъртта на майка си – наблегнал на алкохола /свидетелката
Николова/; искал да се самоубива /свидетелката М./, както и че ищцата А. Р.
О. също много тежко е преживяла смъртта на майка си. При определяне
размера на обезщетението предвид следва да се вземе и обществено-
икономическата действителност в страната към датата на ПТП – 06.04.2020 г.,
която намира отражение в нивата на застрахователно обезщетение.
Имайки предвид всички тези обстоятелства въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението е: по отношение на ищеца О. Р. О. –
120 000 лева; по отношение на ищцата А. Р. О. – 100 000 лева; по отношение
на ищците Р. Р. О. и Р. О. И. – по 80 000 лева на всяка една от тях.
Във връзка с определяне механизма на ПТП и направеното възражение
за съпричиняване от страна на ответника, съдът е допуснал извършването на
КСАТМЕ. В заключението е посочено, че смъртта на пострадалата Д. А. е
настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна-гръдно-коремна травма при
блъскане на пешеходец от лек автомобил с посока отзад-напред и леко
отдясно-наляво, при опорен десен крак, като в кръвта и урината на
пострадалата не е установено наличието на алкохол. По отношение
механизма на ПТП е посочено, че пострадалата се е движила по средата на
дясната за посоката лента, когато е била ударена в гръб от лекия автомобил,
управляван от деликвента със скорост от 90 км/ час. При управление с
разрешената скорост от 50 км/ час и видимостта на пътя, водачът е имал
техническата възможност да спре и предотврати ПТП. В отговора на въпрос
№ 3 е посочено, че посоката на движение на пострадалата и положението й
при удара показват, че не е пресичала, а се е движела попътно на автомобила.
Въззивният съд кредитира заключението на вещите лица, което не е
било оспорено от страните, като обективно и приема, че е налице
8
съпричиняване от страна на пострадалата, която се е движила през нощта по
средата на дясната лента за движение в посока гр. София и по този начин е
създала условия за ПТП. При определяне размера на съпричиняването
въззивният съд намира, че вината за ПТП е по равно на деликвента, който е
управлявал със скорост от 90 км/ час, вместо с разрешената скорост от 50 км/
час, при която скорост е можел да спре и предотврати ПТП и на пострадалата,
която се е движела през нощта в тъмни дрехи, според показанията на
свидетеля В. К., по средата на дясната лента за движение, като свидетелят
твърди, че пострадалата е била в неадекватно състояние. В същата насока е
възражението за съпричиняване в отговора на исковата молба – неадекватност
на пострадалата под влияние на алкохолно опиянение и употреба на
наркотични вещества. Въззивният съд приема, че това възражение е
неоснователно, тъй като в отговора на задача № 10 по допуснатата КСМАТЕ
вещите лица посочват, че в делото няма данни за употреба от пострадалата на
алкохол/ наркотични вещества.
С оглед наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, чийто
размер е 50%, приетите от въззивния съд размери на обезщетенията следва да
се намалят с размера на съпричиняването, както следва: по отношение на
ищеца О. Р. О. – от 120 000 лева на 60 000 лева; по отношение на ищцата А.
Р. О. – от 100 000 лева на 50 000 лева; по отношение на ищците Р. Р. О. и Р.
О. И. –от 80 000 лева на 40 000 лева за всяка една от тях, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване писмената
застрахователна претенция – 22.04.2020 г. до окончателното им изплащане.
Първостепенният съд е отхвърлил исковете, както следва: по
отношение на ищеца О. Р. О. над сумата 50 000 лева до сумата 60 000 лева;
по отношение на ищцата А. Р. О. – над сумата 40 000 лева до сумата 50 000
лева; по отношение на ищците Р. Р. О. и Р. О. И. – над сумата 30 000 лева до
сумата 40 000 лева за всяка една от тях, както и акцесорните искове за
мораторна лихва за периода от датата на подаване писмената застрахователна
претенция – 22.04.2020 г. до 02.11.2020 г., поради което в тези обжалвани
части решението е неправилно и следва да се отмени, като в останалите
обжалвани части решението е правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото решението следва да се отмени в следните
9
части за разноските: в частта, с която ищцата Р. О. И. е осъдена да заплати на
ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД над сумата 3 777,66 лева до
присъдената сума 4 047,49 лева, или за разликата от 269,83 лева; в частта, с
която ищцата Р. Р. О. е осъдена да заплати на ответника ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД над сумата 3 777,66 лева до присъдената сума
4 047,49 лева, или за разликата от 269,83 лева; в частта, с която ищцата А. Р.
О. е осъдена да заплати на ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД над
сумата 3 507,83 лева до присъдената сума 3 777,66 лева, или за разликата от
269,83 лева; в частта, с която ищецът О. Р. О. е осъден да заплати на
ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД над сумата3 238 лева до
присъдената сума 3 507,83 лева, или за разликата от 269,83 лева.
На адвокат П. К. следва да бъдат присъдена сумата 1 422,60 лева за
оказване безплатна правна помощ на ищците в производството пред първата
съдебна инстанция и сумата 1 730 лева за оказване безплатна помощ на
въззивниците пред въззивната инстанция.
Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД следва да бъде осъден
да заплати още 1 600 лева държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт – по сметка на Плевенския Окръжен съд, както и 800 лева – по сметка
на Великотърновския Апелативен съд, с оглед уважената част на исковете.
С оглед отхвърлената част на искането, на въззиваемия ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски в размер на
14 919,13 лева, с ДДС, представляващи заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260051/ 16.12.2021 г., постановено по т.д. № 89/
2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, в следните негови отхвърлителни
части, с които са отхвърлени исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ответника
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, както следва: от ищеца О. Р. О. за
разликата над 50 000 лева до 60 000 лева, или за сумата 10 000 лева; от
ищцата А. Р. О. за разликата над 40 000 лева до 50 000 лева, или за сумата
10
10 000 лева; от ищците Р. Р. О. и Р. О. И. – над 30 000 лева до 40 000 лева,
или за сумата от 10 000 лева за всяка една от тях; в отхвърлителните части, с
които са отхвърлени акцесорните искове за заплащане на лихва за забава
върху главниците, считано от датата на подаване на писмената
застрахователна претенция – 22.04.2020 г. до 02.11.2020 г.; в частите за
разноските, както следва: в частта, с която ищцата Р. О. И. е осъдена да
заплати на ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД над сумата 3 777,66
лева до присъдената сума 4 047,49 лева, или за разликата от 269,83 /двеста
шестдесет и девет лева, и осемдесет и три стотинки/ лева; в частта, с която
ищцата Р. Р. О. е осъдена да заплати на ответника ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД над сумата 3 777,66 лева до присъдената сума
4 047,49 лева, или за разликата от 269,83 /двеста шестдесет и девет лева, и
осемдесет и три стотинки/ лева; в частта, с която ищцата А. Р. О. е осъдена да
заплати на ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД над сумата 3 507,83
лева до присъдената сума 3 777,66 лева, или за разликата от 269,83 /двеста
шестдесет и девет лева, и осемдесет и три стотинки/ лева; в частта, с която
ищецът О. Р. О. е осъден да заплати на ответника ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД над сумата 3 238 лева до присъдената сума 3 507,83
лева, или за разликата от 269,83 /двеста шестдесет и девет лева, и осемдесет и
три стотинки/ лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, да заплати на: О. Р. О., ЕГН **********1 с адрес: с. Български
извор, Община Тетевен, *******, сумата 10 000 /десет хиляди/ лева; на
ищцата А. Р. О., ЕГН **********, от с. Български извор, Община Тетевен,
*******, сумата 10 000 /десет хиляди/ лева; на ищцата Р. И. О., ЕГН
**********, от с. Български извор, Община Тетевен, *******, сумата 10 000
/десет хиляди/ лева; на ищцата Р. Р. О., ЕГН **********, от с. Галата,
Община Тетевен, *********, които суми представляват обезщетение за
претърпени от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на майка им Д. А., настъпила в резултат на ПТП от
06.04.2020 г., около 04,00 часа, на път 1-4 София-Варна, км. 15+750,
причинено виновно от М. Д. А. – водач на лек автомобил „БМВ-525“, с рег. №
ОВ 16****, с редовна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, ведно със
11
законната лихва върху главниците, считано от 22.04.2020 г. – датата на
подаване на писмената застрахователна претенция, до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, да заплати лихва за забава върху присъдените с решението на
първостепенния съд главници, както следва: по отношение на ищеца О. Р. О.
– 50 000 лева; по отношение на ищцата А. Р. О. – 40 000 лева; по отношение
на ищците Р. Р. О. и Р. О. И. – по 30 000 лева на всяка една от тях, за периода
от датата на подаване писмената застрахователна претенция – 22.04.2020 г. до
02.11.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260051/ 16.12.2021 г., постановено по
т.д. № 89/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, да заплати на адвокат П. К. от АК – гр. София, с адрес на
кантората в гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10, сумата 1 422,60
/хиляда четиристотин двадесет и два лева и шестдесет стотинки/ лева за
оказване безплатна правна помощ на ищците в производството пред първата
съдебна инстанция и сумата 1 730 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева за
оказване безплатна помощ на въззивниците пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, да заплати още 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева държавна такса
в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Плевенския Окръжен
съд, както и 800 /осемстотин/ лева – по сметка на Великотърновския
Апелативен съд, с оглед уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Р. О. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Български извор,
Община Тетевен, *******; О. Р. О., ЕГН **********1 с адрес: с. Български
извор, Община Тетевен, *******,; А. Р. О., ЕГН **********, от с. Български
извор, Община Тетевен, *******; Р. И. О., ЕГН **********, от с. Български
извор, Община Тетевен, *******; Р. Р. О., ЕГН **********, от с. Галата,
Община Тетевен, *********, да заплатят на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
12
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, направените разноски в размер на
14 919,13 /четиринадесет хиляди деветстотин и деветнадесет лева, и
тринадесет стотинки/ лева, с ДДС, представляващи заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13