ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 576
гр. Перник , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500412 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 418, ал. 4, вр. чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез
пълномощника юрисконсулт Б.Я., против разпореждане № 263702 от 09.10.2020 г. по ч.
гр. дело № 05372 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е
отхвърлено заявление № 263248/08.10.2020 г., подадено от частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против солидарните длъжници
„Р.Д.Д.-2014“ ЕООД и Р. Д. Д. за сумата от 1200 лева, представляваща такса за
управление за периода от 05.02.2020 г. до 05.09.2020 г., за сумата от 48 лева- разноски
за връчване на покана за доброволно изпълнение, и за сумата от 853,69 лева-
просрочена наказателна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 05.09.2020 г., дължими по
сключен между страните договор за кредит № *** г.
Жалбоподателят намира разпореждането за недопустимо и неправилно в
обжалваната част. Поддържа, че на проверка в производството по чл. 417 ГПК
подлежи единствено външната форма на документа, дали същият е редовен и
удостоверява изискуемо вземане по основание и размер. Счита, че е нарушен редът на
разглеждане на заявлението в противоречие с чл. 6 ГПК, поради което съдебният акт е
недопустим в обжалваната част. На следващо място сочи, че неправилно районният съд
е приел за приложими разпоредбите на ЗПК, доколкото претендираното вземане
произтича от оборотен кредит, предоставен на юридическо лице- търговец. Поради
това твърди, че заповедният съд е допуснал нарушение на материалния закон и е
постановил необоснован краен съдебен акт. Досежно разпореждането на заповедния
съд да се връчи препис от разпореждането му на длъжника частният жалбоподател
сочи, че със същото са накърнени правата му на защита и законните му интереси,
намалявайки шансовете за удовлетворение на вземанията му. Поради изложените
доводи, жалбоподателят иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част и моли
1
да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против
длъжниците за сумите, посочени по-горе. Моли да се изиска препис от ч. гр. дело №
05372 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд. На основание чл. 277, изр. 2 ГПК
жалбоподателят е поискал да се спре заповедното производство и изпълнението на
обжалваното разпореждане.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Производството по ч. гр. дело № 05372 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано
по заявление с № 263248/08.10.2020 г., подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение
от счетоводните книги на банката срещу солидарните длъжници „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД и
Р. Д. Д. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 44249.07 лева, представляваща просрочена главница по договор за
кредит № *** г. , дължима за периода от 05.11.2019 г. до 05.09.2020 г.;
2. сумата от 1200 лева, представляваща просрочена такса за управление за периода
от 05.02.2020 г. до 05.09.2020 г.;
3. сумата от сумата от 48 лева- разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение;
4. сумата от 2453,21 лева, представляваща просрочена договорна лихва, дължима за
периода от 05.01.2020 г. до 05.09.2020 г.;
5. сумата от 853,69 лева- просрочена наказателна лихва за периода от 05.02.2020 г.
до 05.09.2020 г.;
6. сумата от 405,62 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
05.09.2020 г. до 07.10.2020 г.,
7. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението.
С разпореждане № 263702 от 09.10.2020 г. по горепосоченото дело районният
съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК в полза на заявителя за сумата от 44249.07 лева, представляваща просрочена
главница по договор за кредит № *** г. , дължима за периода от 05.11.2019 г. до
05.09.2020 г., сумата от сумата от 2453,21 лева, представляваща просрочена договорна
лихва, дължима за периода от 05.01.2020 г. до 05.09.2020 г., 405,62 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 05.09.2020 г. до 07.10.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумите от 942,15 лева- държавна
такса за заповедното производство съразмерно с уважения размер на вземанията и 50
лева- юрисконсултско възнаграждение, но е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 1200 лева, представляваща такса за
управление за периода от 05.02.2020 г. до 05.09.2020 г., за сумата от 48 лева- разноски
за връчване на покана за доброволно изпълнение, и за сумата от 853,69 лева-
просрочена наказателна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 05.09.2020 г., дължими по
сключен между страните договор за кредит № *** г. За да отхвърли заявлението в тази
част, заповедният съд е приел, че договорът за кредит е сключен при действието на
ЗПК, чиито норми следва да се съобразят служебно от съда и че съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочил е, че с клаузите за
2
начисляване на просрочена такса за управление, разноски за връчване на покана за
доброволно изпълнение и наказателна лихва се цели заобикаляне на правилото на чл.
33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с
хипотеза на забава на длъжника, поради което е намерил тези клаузи за нищожни.
Поради това на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е дал указания на заявителя да
предяви осъдителен иск за вземанията си, за които заявлението по чл. 417 ГПК е
отхвърлено.
От изложеното в т. 9, б. „в“ и т. 14 от заявлението и приложното към него
извлечение от счетоводни книги е видно, че заплащането на сумите се претендира въз
основа на сключен на *** г. между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, кредитополучателя
„Р.Д.Д.-2014“ ЕООД и солидарния длъжник Р. Д. Д. договор за кредит № ***, по
силата на който кредитополучателят е усвоил оборотен кредит в размер на 50 000 лева,
с краен срок на погасяване *** г., при фиксирана годишна лихва от 9,5 % върху
усвоената и непогасена главница по кредита, дължима по т.2.5 от договора. Посочено
е, че т. 2.6. от договора е уговорена наказателна лихва при забавано плащане на
главницата в размер на договорената редовна лихва, увеличена с надбавка от 10 пункта
годишно, а в т. 2.9 от договора е предвидена такса управление в размер на 0,3 %
месечно от размера на одобрения кредит. Твърди се, че при същите договорни условия
е поета солидарна отговорност от Р. Д. Д.. Сочи се, че поради наличие на непогасени
падежирали вноски за периода от 05.11.2019 г. до 05.02.2020 г. банката е поканила
кредитополучателя и солидарно задълженото лице да заплатят в срок просрочените
суми чрез покани за доброволно плащане, връчени от ЧСИ С. Б. по реда и правилата на
чл. 47 ГПК. Твърди се още, че длъжниците не са изпълнили доброволно задълженията
си в посочения в поканата срок и банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, считано от 05.09.2020 г. на основание чл. 8.1. от Общите условия
към договора за кредит.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на жалбоподателя, че в
настоящото производство предмет на проверка е редовността на документа от външна
страна, без да се дължи преценка дали в действителност съществува удостовереното в
него вземане. Достатъчно е документът да е сред изрично предвидените в чл. 417 ГПК,
съответно в специална законова разпоредба, да отговаря на изискванията за редовност
по отношение на формата и съдържанието си, както и да удостоверява определено по
размер и подлежащо на изпълнение притезание в полза на заявителя срещу лицето,
против което се иска издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист -
арг. чл. 418, ал. 2 ГПК.
Неоснователно се явява обаче оплакването на въззивника, че заповедният съд е
нарушил правилото на чл. 6 ГПК, като е променил реда за разглеждане на заявлението.
Действително РС-Перник е приел, че искането в отхвърлената му част се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, но това не е довело до
недопустимост на постановения от него акт, нито е нарушено правилото за
диспозитивното начало в гражданския процес, а е въпрос по приложението на
материалния закон.
В § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с
преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 е
формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано
понятието "потребител", като всяко физическо лице, което в качеството си на страна
3
по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на
директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на
същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за
"потребител" по чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има
положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност.
Съобразно решение по дело С-110/14 на СЕС, понятието "потребител" е обективно
и не зависи от знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с
която то действително разполага. Посочено е, че трябва да се извърши преценка на
всички обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на договора, естеството на
представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на
придобиването или съответно на получаването й, с оглед установяване на качеството
на "потребител" на страната по него /т. 22-т. 23/.
В определение, постановено по чл. 99 от процесуалния правилник на СЕС /в
хипотеза, при която преюдициалният въпрос не оставя място за разумно съмнение/ по
дело С-74/15 на СЕС е прието, че чл. 1, § 1 и чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкуват в смисъл, че директива може да се прилага към договор за
обезпечение на недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице
и кредитна институция за гарантиране на задълженията, които има търговското
дружество към тази институция по силата на договор за кредит, когато това физическо
лице е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него
дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото
дружество. Разяснено е в т. 21-т. 23, че директивата се прилага за всички договори,
извън изключенията, изброени в десето съображение на Директива 93/13, поради което
предметът на договора е ирелевантен за приложното поле на директивата, която
дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на страните по
договора - в зависимост от обстоятелството, дали те действат или не действат в
рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. В случаите
на физическо лице, което е поело да бъде гарант за изпълнението на задължения на
търговско дружество, задача на националният съд е да установи, дали това лице е
действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради
връзка от функционално естество, която то има с това дружество, като например
неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е
действало за цели от частен характер /в конкретния случай обезпечението е дадено за
дълг на търговското дружество, само заради това, че управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството-длъжник е синът на лицата, учредили
обезпечението/.
Същото разрешение е дадено в решение по дело С-419/11 TiaXEC във връзка с
приложението на чл. 15, § 1 от Регламент № 44/2001 г. на Съвета за компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В
него е прието, че физическото лице, което има тесни професионални връзки с
4
дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не
може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба, когато поръчителствува
по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество
има по договор, свързан с получаването на кредит.
По приложението на горепосочените общности норми е формирана и практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, с която е прието, че физическо лице - съдлъжник по договор за
банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може
да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава
на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките
на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна
преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване
на качеството "потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като
дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това
физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото
дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото (в
този смисъл- решение № 38 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г., I т. о., ТК
и решение № 84 от 7.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1934/2015 г., I т. о., ТК ).
Споделяйки горепосочената практика на ВКС, настоящият съдебен състав следва
да извърши преценка обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед
установяване на качеството "потребител" на съдлъжника по процесния договор за
оборотен кредит. Кредитополучател е „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД, а солидарният длъжник Р.
Д. Д. е посочен в договора като негов управител и представляващ. Поради това се
налага изводът, че съдлъжникът е обезпечил задълженията на управляваното от него
дружество в рамките на осъществяваната от него търговска дейност. Ето защо Р. Д. Д.
няма качеството „потребител“ и по отношение на договора за кредит не намират
приложение правилата по ЗПК и ЗЗП, и заповедният съд неправилно е извършил
служебно преценка за неравноправни клаузи по договора.
Върховният касационен съд многократно се е произнасял относно необходимите
реквизити на извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК и удостоверяването на изискуемостта,
включително предсрочно настъпилата такава, на отразеното в съдържанието му
вземане по договор за банков кредит. Нужните реквизити на извлечението от
счетоводните книги са изчерпателно посочени и в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
съгласно която, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си
книги. Извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко информация за:
1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане
или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;
2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва;
3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.ю
Според възприетото разрешение, издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на
5
банката по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК изисква извлечението да е редовно от
външна страна и да удостоверява изискуемо подлежащо на изпълнение вземане. При
позоваването на предсрочна изискуемост на целия кредит нейното настъпване се
преценява съобразно условията в договора за кредит –ако според уговорките в
договора изискуемостта е поставена в зависимост от правомощието на банката –
кредитор да направи кредита предсрочно изискуем, това обстоятелство следва да се
удостовери от заявителя с документи по чл. 418, ал. 3 ГПК.
Извлечението към счетоводните книги, представеното към подаденото от
частния жалбоподател заявление по чл. 417 ГПК, отговаря на горепосочените
изисквания и в него са посочени номера и датата на сключване на договора за кредит,
страните по него, размерите и периодите, за които са дължими претендираните такса за
управление, разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение и просрочена
наказателна лихва.
По изложените съображения оспореното разпореждане следва да се отмени като
неправилно в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК за сумата от
1200 лева, представляваща такса за управление за периода от 05.02.2020 г. до
05.09.2020 г., за сумата от 48 лева- разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение, и за сумата от 853,69 лева- просрочена наказателна лихва за периода от
05.02.2020 г. до 05.09.2020 г., дължими по сключен между страните договор за кредит
№ *** г., за които суми следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Искането по чл. 277, изр. 2 ГПК за спиране на заповедното производство и на
изпълнението на обжалваното разпореждане се явява неоснователно, защото съобразно
тази разпоредба съдът по частната жалба може да спре производството по делото или
изпълнението на обжалваното разпореждане, но само до решаването на частната жалба
и ако прецени това за необходимо. Още повече, че в случая срокът за изпълнение на
указанията, дадени в разпореждането, за подаване на искова молба за приетите за
неоснователни претенции, е изтекъл и спирането му би било безпредметно.
Неоснователно е и искането за прилагане на препис от ч. гр. дело № 05372 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, доколкото същото е приложено към
настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 263702 от 09.10.2020 г. по ч. гр. дело № 05372 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено
заявление № 263248/08.10.2020 г., подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против солидарните длъжници „Р.Д.Д.-2014“
ЕООД и Р. Д. Д. за сумата от 1200 лева, представляваща такса за управление за
периода от 05.02.2020 г. до 05.09.2020 г., за сумата от 48 лева- разноски за връчване на
покана за доброволно изпълнение, и за сумата от 853,69 лева- просрочена наказателна
лихва за периода от 05.02.2020 г. до 05.09.2020 г., дължими по сключен между
страните договор за кредит № *** г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда
6
чл. 417 ГПК в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК *********, против
солидарните длъжници „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД, с ЕИК *********, и Р. Д. Д., с ЕГН
**********, за сумата от 1200 лева, представляваща такса за управление за периода от
05.02.2020 г. до 05.09.2020 г., за сумата от 48 лева- разноски за връчване на покана за
доброволно изпълнение, и за сумата от 853,69 лева- просрочена наказателна лихва за
периода от 05.02.2020 г. до 05.09.2020 г., дължими по сключен между страните договор
за кредит № *** г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в частната жалба, подадена от „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Б.Я., искане по чл. 277, изр. 2
ГПК за спиране на заповедното производство по ч. гр. дело № 05372 по описа за 2020
г. на Пернишкия районен съд и на изпълнението на обжалваното разпореждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в частната жалба, подадена от „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Б.Я., искане за прилагане на
препис от ч. гр. дело № 05372 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7