Решение по дело №283/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно наказателно производство е Решение № 83 от 30.04.2024 г. постановено по АНД № 20241630200030 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0996-001097/31.05.2023г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР – Монтана, с което на С. Д. Д. от [населено място], общ.Сапарева баня, област Кюстендил, [улица] наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като законосъобразно. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необосновано на решението на въззивния съд поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд не е проверил изцяло и не е съобразил АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение по ЗДвП. Няма описание на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават. Счита, че описаните в АУАН и НП обстоятелства в своята съвкупност не са достатъчни, за да обосноват изводи относно деянието на водача, времето и мястото му на извършване. Твърди, че решението на съда не кореспондира със събраните и приобщени към делото доказателства, като не са обсъдени изложените в жалбата му доводи. Вмененото му нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин, като гласните и писмените доказателства не потвърждават убедително фактическите и правни изводи, направени от органа по установяване на нарушението и от решаващия съд. Твърди се, че и в АУАН, и в НП липсва индивидуализация на процесното МПС съгласно чл. 149 от ЗДвП и дефинициите в § 6, т. 12 и т. 21 от ДР на ЗДвП. Липсват фактически обстоятелства, както и посочени доказателства, които да обосновават извода на административните органи и на съда, че процесното превозно средство е товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 12 тона. И в АУАН, и в НП е записано единствено, че е управляван „специален" автомобил. Твърди, че на посоченото в АУАН дата, час и място не е имало временна забрана за движение на специални автомобили, обозначена с поставен ПЗ В4. Маршрутът му на движение бил Видин-Монтана, през [населено място], като по пътя нямало поставен пътен знак В4. Непосредствено преди и след [населено място] буче, в което населено място бил спрян за проверка, също нямало такъв пътен знак, като и в АУАН, и НП не посочено къде е бил поставен и наличен ли е бил, ако е имало такъв. Моли касационната инстанция да отмени решението постановено по АНД № 20241630200030 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено като законосъобразно НП № 23-0996-001097 от 31.05.2023 г. на началника на сектор „Пътна полиция“' към ОДМВР-Монтана или да върне делото за разглеждане от друг състав на Районен съд – Монтана.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Ответникът Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното деяние е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на административно наказаното лице е съставен АУАН № [рег. номер]/05.05.2023г., затова че на 05.05.2023г. около 05:20 часа, в [населено място] буче, община Монтана, [улица], с посока на движение от с. Д-р Йосифово, обл. Монтана към гр. Монтана, управлява специален автомобил с рег. № [рег. номер], като при наличие на въведена временна забрана за движение на МПС с маса с товар над 12 тона със Заповед на Председателя на АПИ номер РД-11-584 от 05.07.2022 г. и сигнализирана с пътен знак В4, водачът ги нарушава, навлиза след знака и продължава движението си в зоната действие на забраната, което съставлява нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. АУАН е подписан от лицето без възражения, видно от извършеното отбелязване, както и срещу подпис му е връчен препис от същия. В 7-дневен срок от връчването не са направени допълнителни възражения или искания. Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. За установяване на извършеното административно нарушение въззивния съд е събрал относими гласни доказателства чрез устно и непосредствено изслушване на актосъставителя. Събрал е съобразно принципа за разкриване на обективната истина писмени доказателства от АПИ, а именно Заповед № РД-11-584/05.07.2022 г. с която е въведена ограничаване на движението на тежкотоварни МПС над 12 тона по път III-112 „Добри Дол – Дъбова Махала – Брусарци – Смирненски – о.п Монтана“ в участъка от км. 0+000 до км. 47+650.

От правна страна въззивния съд е приел, че по категоричен начин се установява, че водачът е нарушил забраната за движение след поставения знак В4, забраняващ движение на МПС над 12 тона, поставен на всички пътни възли и кръстовища по Републикански път III-112, а именно Граница ОПУ Видин – Дъбова махала – Брусарци – Смирненски – Славотин – Обходен път Монтана на територията на Област Монтана, по който се е движил нарушителят и спрян за проверка именно в този пътен участък, за който участък от пътя е налице и влязла в сила Заповед № РД-11-584 от 05.07.2022 г. на Председателя на УС на АПИ. Районен съд - Монтана е счел, че водачът е възприел поставения забранителен знак и указателна табела, че има забрана за движение на МПС над 12 тона и въпреки това е продължил движението си по забранения пътен участък. С това действие е осъществил виновно състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не съобразил при управлението на посоченото МПС, поставените пътни знаци, забраняващи му да се движи по този пътен участък. Съдът приема, че деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. По категоричен начин се установява нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на жалбоподателя, като за това приема, че показанията на свидетеля - очевидец при констатиране на нарушението кореспондират с приобщените писмени доказателства. Съставен е АУАН, с който нарушителят се е запознал, и в чието съдържание е описано точно и конкретно нарушението, мястото и времето където е извършено същото, предоставена е възможност да направи обяснения и възражения при съставянето му, каквито не е направил, при подписване на акта. В обстоятелствената част на АУАН са описани извършените от нарушителя фактически действия, а именно, че при въведена забрана за движение на МПС над 12 тона, същият я нарушава и продължава движението си след пътния знак посока към гр. Монтана. Районният съд приема, че АУАН съдържа изискващите се съгласно чл. 42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и жалбоподателя, запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво нарушение е извършил и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил. В мотивите си съдът приема, че издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят незаконосъобразно. Издадено е от компетентен орган, съответно началник сектор ПП, съобразно правомощията му по чл. 189, ал. 12 ЗДвП и издадената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР. Правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП и наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението. Определените санкции са точно фиксирани в текста на закона и така индивидуализирани същите ще изпълнят целите на наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите участници в движението. Относно приложението на чл. 28 ЗАНН, въззивният съд намира, че настоящият случай не е маловажен по см. на горната разпоредба. Извършеното нарушение, движение в пътен участък, в който се забранява движението на МПС-та над 12 тона, предвид и изложените мотиви в издадената заповед на АПИ от 05.07.2022 г., а именно разрушения по имуществото на живущите в населените места, през които преминава път III-112, случилите се от началото на 2022 г. 12 броя тежки ПТП със 7 броя ранени лица и 3 броя смъртни случая, извежда извод за висока степен на обществена опасност на деянието.

Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите изложение в въззивното решение.

Касационният състав намира, че от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява наличието на въведена временна организация на движението на основание приложената Заповед № РД-11-584/05.07.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ забраняваща движение на МПС, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 12 тона, вкл. състав с ремаркета и полуремаркета по републикански път III-112 „Добри Дол – Дъбова махала – Брусарци – Смирненски – о.п. Монтана“ в участъка от км 0+000 до км. 47-650. Съгласно описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, безспорно е обстоятелството, че С. Д. Д. от [населено място], е установен от служители на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Монтана на 05.05.2023 г., в 05:20 ч., в [населено място] буче, на [улица]като водач на товарен автомобил М. Т., с рег. № [рег. номер], при наличието на поставени, съгласно цитираната заповед за въвеждане на забраната, пътни знаци за организация на движението.

По делото няма спор и административнонаказаното лице не отрича факта, че се намирал на мястото на извършената проверка с управлявания тежкотоварен автомобил.

Касационната инстанция намира, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателстава, безспорно е налице нарушение на въведеното в чл. 6, т. 1 от ЗДвП правило за поведение – водачът да съобразява своето поведение с поставените пътни знаци. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на лицето. В тази връзка следва да се посочи, че при съставяне на акта Д. е запознат със съдържанието му, за което саморъчно се е подписал без да сочи възражения, нито е направил възражение в определение 7-дневен срок от връчване на АУАН.

Касационната инстанция не споделя твърдението на касатора, че жалбата му срещу НП не е обективно разгледана по същество. В проведеното съдебно производство пред въззивната инстанция са събрани относими към спора писмени и гласни доказателства, като лицето е имало възможност да сочи и иска събирането на такива. Събраните доказателства съдът е обсъдил и преценил в цялост, като е направил правилни и законосъобразни изводи.

АУАН е съставен редовно и съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, а годни доказателства в обратната насока не са ангажирани от административнонаказаното лице, още повече, че заповедта с която е въведена временната забрана е била публично известна на сайта на АПИ, което писмено доказателство не е опровергано от касатора, поради което касационната инстанция приема за безспорно установено нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нарушителя. Изложените от него твърдения за липса на виновно поведение, тъй като не бил видял поставените ограничителни пътни знаци В4 – „Забранено е влизането на товарни автомобили“, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

В нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП законодателят е регламентирал задължението на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

За нарушение на това задължение е предвидена административнонаказателна отговорност в нормата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП – „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /един/ месец и с „глоба“ от 300 лв., за всеки водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. При тази законова регламентация, както от обективна, така и от субективна страна административнонаказаното лице е нарушило забраната предвидена в чл. 6, т. 1 във връзка с чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Касационната инстанция намира, че при съставяне на АУАН в пълнота е направено описание на нарушението, с всички негови съставомерни признаци, вкл. и посредством нарушената правна норма, както и правилно е приложена санкционна такава. Не се констатираха противоречия. По идентичен начин е описано и констатираното нарушение и в самото НП.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на касатора, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При съставянето им не са нарушени административнопроизводствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, в която точно е фиксиран размерът на същото и административнонаказващият орган не разполага с оперативна самостоятелност при определяне му.

Не се споделят доводите на касатора, че в АУАН и НП липсва индивидуализация на процесното МПС, не е направено описание на нарушението, на обстоятелствата и на мястото, при които е извършено както и, че в НП не са описани доказателства за същото.

От съдържанието както на акта за установяване на административно нарушение, така и на НП безспорно се установява, че касаторът, в качеството си на водачът на М. Т., рег. № [рег. номер], е установен в пътен участък, за който е налице забрана за преминаване на ППС с маса над 12 т. Ноторно известно е и не подлежи на доказване фактът, че П. М. Т. е тежкотоварен камион, предназначен за превоз на тежки товари, като всички модификации на същия са с маса над 12 т. При установяване вида на ППС със съставения АУАН касаторът не е възразил, поради което същото се явява безспорно установено в производството и неопровергано от други доказателства.

Времето и мястото на установяване на нарушението е точно описано от контролния орган и от АНО, а именно: на 05.05.2023 г. в 05:20 ч., в [населено място] буче, община Монтана, [улица], с посока на движение от с. Д-р Йосифово, обл. Монтана към гр. Монтана. Касационният състав намира, че от така направеното описание конкретно се установява пътният участък и точното време, в което е установен нарушителят.

Както в АУАН, така и спорното НП, от стана както на контролния органа, така и АНО, е посочена заповедта на управителя на АПИ за въвеждане временна забрана за движение на МПС на 12 тона, както и наличието на пътен знак В-4.

Касационната инстанция намира, че въззивият съд правилно е дал вяра на показанията на разпитания свидетел, който е актосъставител, като същите не са изолирани, а са в подкрепа на събраните писмени доказателства по делото.

Относно възражението на касатора, че на мястото не е имало пътен знак В-4, настоящият състав намира, че за да се установи конкретното нарушение е напълно достатъчен фактът, че нарушителят в качеството си на водач на ППС с маса на товара над 12 тона е констатиран от органите на сектор ПП при ОД на МВР – Монтана в участък с надлежно въведена временна организация на движението, което обстоятелство е безспорно доказано в настоящото производство. Ирелевантно в случая е от къде точно е преминал и кой точно забранителен пътен знак е нарушен с оглед факта, че е установен в забранен участък.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, както и други такива при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 30.04.2024 г. постановено по АНД № 20241630200030 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0996-001097/31.05.2023г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.