№ 126
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110210133 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на М. М. М., представляващ „Д.Р.“ ООД против електронен фиш сер.
К, № 4548159, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата глоба в
размер 600 -/шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
С жалбата се оспорва издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Описва липса на реквизити на издадения електронен фиш. Оспорват се законността на
използване на мобилни АТТС, издаването на ел.фишове, изправността на автоматизираното
техническо средство. Според жалбоподателя липсват доказателства удостоверяващи
заснемането на извършеното нарушение. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП в
условията на алтернативност моли размерът на наложената глоба да бъде намален.
Жалбоподателя е редовно уведомен чрез процесуалния си представител- адв.ТР. /с
пълномощно по делото/, не се явява и не сочи уважителни причини за отсъствието си. Не се
явява и адв. ТР., която също не сочи уважителни причини за отсъствието си.
Въззиваемата страна не изпраща представител и взема становище по жалбата с приложени
по делото писмени бележки, в които моли съда да потвърди наказателното постановление
като законосъобразно и определят жалбата като неоснователна и недоказана. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаглаждение.
Прилага: снимков материал, справка за собственост на МПС, протоколи от проверки на
преносима система за контрол на скоростта, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол за използване на АТСС от 26.02.2021г., заповед за компетентност на
1
наказващ орган и заповед за одобрен образец на ЕФ, справка за водача.
От събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 26.02.2021г., около 17,34 часа, жалбоподателя управлявал лек автомобил „Шкода", модел
„Октавия“, с рег. № ******* в гр.София, по бул.“История славянобългарска“ срещу №4, с
посока на движение от бул. „Рожен“ към ул. „Заводска“. В района на № 4 е засечена скорост
на движение на управлявания автомобил от 92 км/ч /след приспаднат толеранс
от 3 %/ с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №11743ее и е заснета
дигитална снимка.
Във връзка с горното нарушение на жалбоподателя е съставен електронен фиш за налагане
на глоба сер.К, № 4548159.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК. От заснета дигитална снимка от дата 26.02.2021г.
17:34:19.2 безспорно се установява времето, мястото и начина, по които е осъществен
контрол на скоростта на движение на процесната дата и час. Използвана е автоматизирана
система за видеоконтрол АТСС „ ARH CAM S1 с №11743ее. На процесната дата, на
посоченото място, автоматизираното средство за измерване заснело снимка на превозното
средство с рег. № *******, движещо се с превишена скорост.
Чрез техническо средство стационарна преносима система за контрол на скоростта ARH
CAM S1 с №11743ее, работещо на автоматичен режим с автоматично прехвърляне чрез
3G/4G, е направена разпечатка, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл.
189, ал. 15 ЗДвП и установява, че на процесната дата, в район с координати GPS: 42.713800
23.328100, е засечена скорост на движение от 95км/ч, като са записани датата, часа, локация,
фиксираната скорост и е сниман автомобила, от където е виден регистрационният му номер.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетата снимка,
на която са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер
на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Следва да се приеме, че посоченото място на заснемане на нарушението е в населено място,
където е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.
1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено място на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава скорост от 50 км/час, а когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. В случая извършването на нарушението е установено от стационарна преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационни номера и
2
комуникации тип ARH CAM S1 с №11743ее представляваща одобрен тип средство за
измерване, което отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила,
собственост на жалбоподателя е била 95км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 92 км/ч.
Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава, като във фиша е отразено констатираното превишение от 42 км /час.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място със стационарна преносима система за
контрол на скоростта ARH CAM S1 с №11743ее с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от
95км/ч. (преди отчитане на толеранс от 3 км /час) при ограничение от 50 км/ч., за населено
място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи. При така установените факти,
съдът намира следното от правна страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с
наказателно постановление и с "електронен фиш", като по този начин се гарантира бързина
на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол работещи
3
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати,
действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила,
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за
извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено стационарна преносима система за контрол на
скоростта, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП- техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на стационарната
преносима система за контрол на скоростта няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет със
стационарна преносима система за контрол на скоростта с превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е
управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след
получаване на електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14 дневен срок да подаде
писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
4
настоящия случай, в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, наказващият орган
е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като в същия изрично е указана
възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Жалбоподателят не се е
възползвал от предоставената му законова възможност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята
за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от
законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява
нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е
приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на
извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във
връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Разликата в засечената скорост от 95 км/ч и
посочената в ел. фиш скорост от 92 км/ч се дължи на така наречения "толеранс", който
представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този толеранс е
3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като засечената от радара
скорост се намалява именно с тези 3%. Точно заради това не може да се говори за
нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел.
фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка
при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол от проверка № 60-С-ИСИС/
28.09.2020г. на стационарна преносима система за контрол на скоростта и приложеното
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 се установява, че
стационарна преносима система за контрол на скоростта е мобилна такава, одобрена да
служи за контрол на скоростта и нарушенията на правилата за движение, надлежно
калибрована и технически годна към датата на нарушението за осъществяване на посочения
контрол.
Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административно наказателна отговорност за
собственика на МПС за извършеното с него нарушение. В конкретния случай, видно от
справката от централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено
нарушението, е жалбоподателят М. М. и по делото няма представени доказателства в друга
насока. Същият не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което
и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице отговорно за
извършеното нарушение.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени
изчерпателно в тази алинея. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално
5
разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Водачът на автомобила се е
намирал в населено място и е следвало да спазва ограничението на скоростта за населено
място. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по
делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. В него
ясно е описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта. Съставителят на
протокола - длъжностното лице се е подписал, че автоматизираното техническо средство е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след
измерването. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по
предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за
описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния
участък.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 5- за
превишаване от за превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.
В случая е налице превишаване на максимално допусиамата скорост в населено място от 50
км/ч. с 42 км/ч., което попада в хипотезата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП и предвижда наказание глоба в размер на 600 лева. Поради фиксирания размер
същият не подлежи на последваща редукция.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/, който от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В
нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН да е в размер от 80 до 150 лв.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СДВР възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция, определено съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийският районен съд
6
РЕШИ:
Потвърждава електронен фиш сер.К, № 4548159, с който на М. М. М., представляващ „Д.Р.“
ООД, адрес гр. ************ е наложено административно наказание по чл.189, ал.4,
вр.чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер 600 -/шестстотин / лева.
ОСЪЖДА М. М. М., представляващ „Д.Р.“ ООД да заплати по сметка на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд гр.София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7