Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16
гр. Севлиево, 20.01.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 912/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С.М. С., с ЕГН **********,*** срещу А.К.Н., с ЕГН **********,***.
Ищцата твърди, че Севлиевски районен съд с
постановено протоколно определение от 29.01.2019 г. по н.о.х.д.№ 37/2019г. по
описа на съда е одобрил споразумение, с което ответника А.К.Н. е бил признат за
виновен и осъден за това, че на 08.07.2018 г., в с. Ш., в ресторант в центъра
на селото и на площада пред него, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници
причинил на С.М.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
стилоидния израстък на пета кост на лявото ходило, което довело до трайно
затрудняване на движението на левия крайник, с което извършил престъпление по
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Наложено му било наказание. Съгласно чл. 300 ГПК
постановената от наказателния съд влязла в сила присъда /в конкретният случай
споразумение, което има същия характер като присъда по смисъла на цитираната
норма/ била задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от
деянието, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца,
изключена била преценката на доказателствата относно фактите, чието
осъществяване е установено с влязла в сила присъда. Предвид характера на
приключилото наказателно производство наказателният съд не установил
фактическата обстановка по случаят. Безспорно били установени кумулативно
дадените предпоставки на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД - авторството и вината на
ответника, както и пряката причинно следствена връзка между деянието и
нанесените телесни увреждания. От съдебномедицинско удостоверение № 97/2018 г.
от МБАЛ "Д-р. Тота Венкова" АД Габрово, изготвено от * Я.К. -* били
констатирани следните причинени увреждания на ищцата по същото време и място от
ответника, а именно: болезнени отоци в двете слепоочно - теменни области на
главата, болезненост на дясната ушна мида кръвонасядане на клепачите на лявото
око, кръвонасядания на двете мишници, на лявата китка охлузване на 5-ти пръст
на дясната ръка и на десния лакът, кръвонасядане в лявата поясна област,
отчупване на малък фрагмент от коронката на първи горен ляв зъб/резец/ довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК/. В резултат на причинените
увреждания ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, а именно: счупване на стилоидния израстък на 5-та кост на лявото
ходило, довело до прилагане на консервативно лечение - гипсова имобилизация,
без оперативна намеса за срок от три месеца. Счупването било съпроводено с
непоносилни болки. Приемала обезболяващи средства. Движела се с помощта на
помощни средства - патерици. Когато била махната шината, кракът бил по - слаб,
трудно се движела. Последвал период и на рехабилитация, като била принудена да
търпи редица медицински процедури. Травмата довела до трайно затрудняване и
ограничаване на движението, особено в крайни позиции, до болки при движение в
глезена, който отича и било трудно да върви. Остатъчни последици от причиненото
увреждане и понастоящем се изразявали и в настъпила деформация на левия долен
крайник, до трайно затрудняване функциите на стъпалото, до болки при движение и
натоварване. За този период от време ищцата не могла сама да се обслужва, била
неработоспособна и стояла вкъщи. Трудности изпитвала и при отглеждане на роденото
на *** г. дете. Грижи и помощ от различно естество /финансова/ за ищцата и за
детето полагали родителите на ищцата. В резултат на тези негативни преживявания
явяващи се пряка и непосредствена последици от противоправното поведение на
ответника ищцата претърпяла психически и емоционален срив. Преживените
отрицателни емоции я довели до състояние съпроводено с плачене, треперене,
притеснение, до дискомфорт. Изпитвала страх да излезе сама от къщи, била
придружавана от родителите си. Наложило се да посети лекар - психиатър, който
извършил преглед. Поставена била диагноза и предписано лечение. И понастоящем
нанесената психическа травма не била отшумяла. Говорела постоянно за тези
негативни емоции, изживявала стрес и притеснения. Страхувала се да се движи сама,
особено вечер. Страхувала се за живота си, за здравето си, за детето си да не
бъде нападната и бита, страхувала се от наранявания, които могат да бъдат
нанесени, както и от заплахи, закани за убийство, за палеж на жилището на
родителите ѝ. В резултат на извършените деяния и причинена средна телесна
повреда, довела до трайно затрудняване движението на левия долен крайник,
посочените по - горе увреждания довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота /множество леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК/, нанесените психически травми, техният обем, интензитет, продължителността
на оздравителния процес довели до претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
във физически и психически болки и страдания, оставяйки трайни следи в душевният
ѝ мир. Дължимото обезщетението по справедливост, ищцата оценява в размер
на сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането, до
окончателното изплащане на обезщетението. С оглед гореизложеното иска осъждане
ответника да ѝ заплати обезщетение в размер на сумата от 10 000,00 лева,
за претърпени болки, страдания и психически травми /настъпил емоционален срив/,
изразяващи се в счупване на стилоидния израстък на пета кост на лявото ходило,
довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник и следните
увреждания: болезнени отоци в двете слепоочно-теменни области на главата,
болезненост на дясната ушна мида, кръвонасядане на клепачите на лявото око,
кръвонасядания на двете мишници, на лявата китка, охлузване на 5-ти пръст на
дясната ръка и на десния лакът, кръвонасядане в лявата поясна област, отчупване
на малък фрагмент от коронката на първи горен ляв зъб/резец/ довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота /извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК/, вследствие на извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК от
А.К.Н., за което същия бил признат за виновен с влязло в сила споразумение от
29.01.2019 г. по н.о.х.д.№ 37/2019г.по описа на Севлиевски районен съд, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането 08.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Препис от исковата молба и доказателствата са
връчени на ответника и в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор.
В съдебното заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове по доводите
изложени в исковата молба. Претендира разноски.
В съдебното заседание ответника лично и чрез процесуалния си представител
заявява, че предявения иск следва да се отхвърли,
за претендираното обезщетение над сумата 5 000,00 лева, като недоказан.
Възразява, че не е
било необходимо да се внася държавна такса от 400 лв. и ответника следва да заплати такса само върху уважения размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното НОХД № 37 по описа за
2019 г. на РС – Севлиево, че със споразумение от 29.01.2019 г., РС – Севлиево е
признал А.К.Н., за виновен в това, че на 08.07.2018 г., в с. Ш., Община Севлиево, в
ресторант в центъра на селото и на площада пред него, чрез нанасяне на удари с
юмруци и ритници е причинил на С.М.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на стилоидния израстък на пета кост на лявото ходило, което е довело
до трайно затрудняване на движението на левия крайник, с което е извършил
престъпление, за което на основание осн. чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл.
55, ал. 1, т. 2, б.“б“ НК му е наложено наказание пробация, включващо
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2,
т.т. 1 и 2 НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от десет месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационния
служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от десет месеца.
Установява се от приложените по делото медицински
документи, от заключението на вещото лице по събраната съдебно – медицинска
експертиза и от изслушване на същото, в съдебно заседание следните обстоятелства:
пострадалата на 08.07.2018 г. С.М.К. е
получила следните увреждания - счупване без разместване на стилоидния израстък
на 5-та кост на лявото ходило; болезнени отоци в двете слепоочно-теменни
области на главата, болезненост на дясната ушна мида, кръвонасядане на
клепачите на лявото око, кръвонасядания на двете мишници, на лявата китка,
охлузване на 5-ти пръст на дясната ръка и на десния лакът, кръвонасядане в
лявата поясна област, отчупване на малък фрагмент от коронката на първи горен
ляв зъб (резец); имала е временни субективни оплаквания от главоболие, гадене,
дискомфорт, дразнене от светлина; по-късно е имала субективни оплаквания от
болки в увредения крак; необходимо е било да ползва ортеза (фабрична твърда
обездвижваща превръзка, аналогична на гипсова имобилизация), за срок от един месец
от момента на травмата, след този период е следвало ортезата да се свали, да се
провежда раздвижване и възстановяване на нормалната подвижност на крака, в срок
на 3 месеца от момента на травмата; патерици
е било уместно да се ползват
постоянно през първия месец след травмата, след което постепенно (до около още
2-3 седмици) необходимостта от тях отпада, при възстановяване на подвижността
на крайника; стилоидният израстък на 5-та кост на лявото ходило, който е бил
счупен, е залавно място на сухожилие; след зарастването на счупването се
възстановява функцията и се нормализира подвижността; няма видима деформация в
зоната на счупване; след счупване се образува костен калус на мястото му, който
постепенно намаля по обем до степен на изчезване; може да създаде временни
неудобства до няколко месеца; необходимо е било провеждането на физиотерапия и
активна рехабилитация, непосредствено след сваляне на ортезата, в края на
първия месец, за период от около 1 месец и при продължаващи оплаквания още
около 1 месец; при поява на по-късни болкови оплаквания се препоръчва
балнео-санаториално лечение; след зарастването на счупването, няма затруднение
в движението на левия долен крайник; възможно е периодично да се появяват болки
в крайника при промяна на времето, при по-продължително натоварване; болките са
неприятно субективно усещане, но не отнемат от опорно - двигателната функция,
могат само да ограничат общата физическа активност; отоците в двете слепоочно теменни
области на главата е нормално да отзвучат за около 3-5 дни; болезнеността на
дясната ушна мида е само временно усещане за болка - до 3-5 дни след травмата;
кръвонасядането на клепачите на лявото око и кръвонасяданията на двете мишници,
на лявата китка и в лявата поясна област са с период на отзвучаване около 7-10
дни; охлузването на 5-ти пръст на дясната ръка и на десния лакът преминават
обичайно за около 5-7 дни; отчупване на малък фрагмент от коронката на първи
горен ляв зъб (резец) е козметичен дефект, смущаващ в слаба степен храненето и
се отстранява от момента на изграждането на зъба от стоматолог; изброените
увреждания нямат пряк ефект върху основното увреждане, за каквото се приема
счупването в областта на лявото ходило; тези увреждания нарушават общия комфорт
на живот за горепосочения период; всички увреждания, както и страхът от
получаването на нови такива, могат да окажат отрицателен ефект върху
психическото здраве, като такъв е констатиран от психиатър в представен
медицински документ от 20.07.2018г.,
за извършен психиатричен преглед, съобразно който е настъпил емоционален срив
след нанесен побой и смесено тревожно-депресивно разстройство у ищцата.
От показанията на свидетелката Л.М.К.., * на ищцата,
преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната й заинтересованост,
се установява следното: свидетелката си спомня, как една сутрин, когато
дошла дъщерята викала на портата, със страшен глас, свидетелката се събудила,
отворила и видяла, картина, която не можела да опише; ищцата била гола до
кръста, мокра в дъжда и с детето си в ръка, което също било мокро; прибрала я
вътре, сложила я на леглото; ищцата нямала здраво място като се почне от
крайниците, до главата и се стигнело до зъбите; викала, крещяла, и малката
плачела, било страшно; на другия ден
водили ищцата на лекар в гр. Севлиево, тя била цялата синя, лекарите се уплашили
като отишли; ищцата не можела да си движи крака, била неподвижна; имала кръв,
главата ѝ била подута, била синя, пострадали били и ухото, краката и
ръцете ѝ; малката била синя по ухото; свидетелката и ищцата живеят заедно
в чужбина, като ищцата била неподвижна дълго време, не можела да работи; била покрай
свидетелката, която поела всички разходи да я поддържа докато се оправи с
крака, с главата и със зъбите; ходила на лекар в Гърция, психически не била
много добре; ищцата и сега трудно си гледала детето, не можела да работи работа,
в която трябва да стои права; след инцидента ищцата не излизала никъде.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявените искове с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД, предполага установяването от ищцата на следните
предпоставки: поведение извършено от ответника /действие или бездействие/;
противоправност на поведението; вреди причинени на ищцата; причинна връзка
между поведението и вредите.
Установи се от показанията на разпитаната по
делото свидетелка Л.М.К..,
съобразявайки приложеното НОХД № 37 по описа за 2019 г. на РС – Севлиево и
споразумението от 29.01.2019 г., с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно
която решението на наказателния съд е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, преценени съвкупно със
заключението на вещото лице по събраната съдебно – медицинска експертиза,
че на 08.07.2018 г., в с. Ш., Община
Севлиево, в ресторант в центъра на селото и на площада пред него, чрез нанасяне
на удари с юмруци и ритници ответника е причинил на ищцата средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на стилоидния израстък на пета кост на лявото
ходило, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия крайник, с
което е извършил престъпление, за което на основание осн. чл. 129, ал. 2 във
вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ НК му е наложено наказание пробация,
включващо пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от десет месеца, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационния служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от десет месеца. Установи се по делото, че ищцата, след побоя на 08.07.2018 г., била с
увредени крайници, глава и зъби. Водили я на лекар в Севлиево, била цялата
синя, не можела да си движи крака, била неподвижна, главата ѝ била
подута, пострадали били и ухото, краката и ръцете ѝ. Ищцата била
неподвижна дълго време, не можела да работи, свидетелката ѝ помагала докато
се оправи с крака, с главата и със зъбите. Ищцата ходила на лекар и в Гърция,
психически не била много добре, като и понастоящем трудно си гледала детето, като
не можела да работи работа, в която трябва да стои права. След инцидента ищцата
не излизала никъде. Установи се по
делото, че при побоя нанесен от ответника на ищцата на 08.07.2018 г., са й
причинени следните увреждания: счупване без разместване на стилоидния израстък
на 5-та кост на лявото ходило; болезнени отоци в двете слепоочно-теменни
области на главата, болезненост на дясната ушна мида, кръвонасядане на
клепачите на лявото око, кръвонасядания на двете мишници, на лявата китка,
охлузване на 5-ти пръст на дясната ръка и на десния лакът, кръвонасядане в
лявата поясна област, отчупване на малък фрагмент от коронката на първи горен
ляв зъб (резец); имала е временни субективни оплаквания от главоболие, гадене,
дискомфорт, дразнене от светлина; по-късно е имала субективни оплаквания от
болки в увредения крак; необходимо е било да ползва ортеза (фабрична твърда
обездвижваща превръзка, аналогична на гипсова имобилизация), за срок от един
месец от момента на травмата, след този период е следвало ортезата да се свали,
да се провежда раздвижване и възстановяване на нормалната подвижност на крака,
в срок на 3 месеца от момента на травмата; патерици е
било уместно да се ползват постоянно от ищцата през първия месец след
травмата, след което постепенно (до около още 2-3 седмици) необходимостта от
тях е отпаднала, при възстановяване подвижността на крайника; необходимо е било
провеждането на физиотерапия и активна рехабилитация, непосредствено след
сваляне на ортезата, в края на първия месец, за период от около 1 месец и при
продължаващи оплаквания още около 1 месец; възможно е периодична поява на болки
в крайника при промяна на времето, при по-продължително натоварване; отоци в
двете слепоочно теменни области на главата, които е нормално да отзвучат за
около 3-5 дни; болезненост на дясната ушна мида, която е временно усещане за
болка - до 3-5 дни след травмата; кръвонасядането на клепачите на лявото око и
кръвонасяданията на двете мишници, на лявата китка и в лявата поясна област са
с период на отзвучаване около 7-10 дни; охлузването на 5-ти пръст на дясната ръка
и на десния лакът преминават обичайно за около 5-7 дни; отчупване на малък
фрагмент от коронката на първи горен ляв зъб (резец) е козметичен дефект,
смущаващ в слаба степен храненето и се отстранява от момента на изграждането на
зъба от стоматолог; изброените увреждания нямат пряк ефект върху основното
увреждане - счупването в областта на лявото ходило; тези увреждания нарушават
общия комфорт на живот за горепосочения период; всички увреждания, както и
страхът от получаването на нови такива, са оказали отрицателен ефект върху
психическото здраве на ищцата, като такъв е констатиран от психиатър в
представен медицински документ от 20.07.2018 г., за извършен психиатричен
преглед, съобразно който е настъпил емоционален срив след нанесен побой и
смесено тревожно-депресивно разстройство у ищцата.
Предвид възприетите по – горе обстоятелства, съдът
намира елементите от фактическият състав на предявените искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за установени от
доказателствата по делото. На първо място установи се, че твърдените и описани
в исковата молба от ищцата вреди са причинени в причинна връзка с действията на
ответника, за които същият е признат за виновен по НОХД № 37 по описа за 2019
г. на РС – Севлиево, със споразумението от 29.01.2019 г.. Установи се, също
така, че освен болките и страданията, представляващи следствие от телесните
увреждания, причинени от ответника на ищцата, посочени в споразумението от
29.01.2019 г., ответника е причинил на ищцата и всички посочени по – горе
болки, страдания и психически травми, съобразно установеното от показанията на
свидетелката К., заключението на вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза, медицинските документи и липсата на подаване на отговор срещу
исковата молба в законния срок. Показанията
на свидетелката К., преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други
данни по делото, предвид възможната й заинтересованост, съдът намери, че не
могат да бъдат изключени или игнорирани, като същите следва да бъдат
кредитирани, като логични, последователни, детайлни, вътрешнонепротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателствени източници. Поведението на ответника
е противоправно, тъй като същият е нарушил разпоредбите на чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 НК, както е прието със
споразумението от 29.01.2019 г. на РС – Севлиево. Пряка и непосредствена
последица от деянието на ответника са въприетите и посочени по – горе
неимуществени вреди причинени на ищцата. Вината в гражданското право, се
предполага до доказване на липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая
обсъдените по – горе доказателства обосновават извод за наличието й.
Въз основа на ангажираните в производството
доказателства съдът приема за установено настъпването на твърдените от ищцата
неимуществени вреди. По отношение на размера на дължимото обезщетение,
определено по справедливост съгласно чл. 52
ЗЗД, настоящият състав съобразява следното: характера и вида на причинените
увреждания; продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и
страдания, установени от показанията на свидетелката К. и от заключението на
вещото лице по съдебно – медицинската експертиза; възрастта на ищцата; установените
преживявания на ищцата в резултат на получените увреждания и обществено -
икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. Предвид
изложеното след като съобрази и актуалната съдебна практика по сходни на
процесния случаи съдът, намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на сумата 8 000,00
лева.
С оглед изложените обстоятелства съдът
определя обезщетение за неимуществените
вреди, причинени на ищцата от ответника, в размер на посочената сума, въз
основа на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като до посоченият размер иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това
основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния му предявен размер иска е недоказан и поради
това неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателна е и претенцията за присъждане на
законна лихва за забава върху присъдената главница, като следва да се присъди
законна лихва върху главницата, в уважената част, от деня на увреждането – 08.07.2018
г., съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, до окончателното изплащане на сумата, а искането
за присъждане на лихва върху отхвърената част от главницата, за обезщетение за
неимуществени вреди, като неоснователно следва да се отхвърли.
С оглед частичното уважаване на иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски, за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска, като ответника
следва да бъде осъден да заплати сума в размер 640,00 лева, разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника
също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, но предвид липсата на направено искане не следва да му
се присъждат разноски. На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответника следва да плати в полза на РС – Севлиево държавна такса
в размер на 320,00 лева, от заплащането, на която ищцата е освободена, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, както и направените от бюджета на съда
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 200,00
лева. Недължимо внесената от ищцата
по сметка на РС – Севлиево сума в размер на 400,00 лева за държавна такса, с оглед разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК, следва да се върне на вносителя, след подаване на писмена
молба.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 ЗЗД, А.К.Н., с ЕГН **********,*** да заплати на С.М. С., с
ЕГН **********,*** сумата от 8 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени ѝ на 08.07.2018 г., в резултат на непозволено увреждане,
представляващо престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което ответника
е признат за виновен с влязло в сила споразумение от 29.01.2019 г. по НОХД № 37 по описа за 2019 г. на РС – Севлиево, ведно
със законната лихва върху присъдената сума за обезщетение, считано от 08.07.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над
присъдената сума от 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева, ведно със законна лихва от 08.07.2018
г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.К.Н., с
ЕГН **********,*** да заплати на С.М. С., с ЕГН
**********,***, сума в размер 640,00 лева, разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, А.К.Н., с
ЕГН **********,*** да заплати на РС – Севлиево сума в размер на 320,00 лева за държавна такса, както и
платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице в размер 200,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: