М О
Т И В
И
към присъдата на КОС
по внчхд 145/2019г.
:
Адв.В.Я., повереник на В.А.В. ***,
обжалва присъда № 6 от 21.01.2019г. по нчхд 1174/2018г. по описа на РС Дупница,
с която подсъдимият Ж.К.Ж. *** е признат за невинен и оправдан в извършване на
престъпление от частен характер по чл.144 ал.1 НК. Изразява становище за
неправилност на присъдата, като се иска отменянето й и постановяване на нова
такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението с налагане на съответно наказание. Прави се искане за заплащане
на сторените от частния тъжител деловодни разноски.
В с.з. адв.В. и Й.,
преупълномощени от адв.Я., поддържат подадената жалба и настояват за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава.
Защитникът на подсъдимия Ж. – адв.С.,
преупълномощен от адв.Я., изразява становище за неоснователност на жалбата и
пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Окръжен съд Кюстендил, след
цялостна проверка на събрания доказателствен материал, след неговото обсъждане
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Подсъдимият Ж.К.Ж. е на 23г.,
неосъждан. Същият живее в гр.Б..
Частният тъжител В.А.В. е
адвокат и практикува в гр.****.
През пролетта на 2017г.
подсъдимият Ж. посетил кантората на частния тъжител, като пожелал да бъде
консултиран от нея във връзка с продажба на земеделски имоти, на които бил
съсобственик заедно със своите родители. В кантората по това време присъствала
и св.М. Ю. – студент в ЮФ на СУ „Св.Климент Охридски” и стажант при адв.В..
Същата се заинтересувала от казуса на Ж., като й направило впечатление че е
млад и по негови твърдения не е в добри отношения с родителите си. Посочил, че
иска да продаде своята част от имотите, за да стане футболист. Частният тъжител
го изслушала и предложила да се обади лично на майка му, за да разрешат
проблема. Поискала от подсъдимия мобилен телефон, на който да й се обади, и Ж.
го предоставил.
На 22.07.2017г. частният тъжител
се намирала в гр.****, обл.Кюстендил, където притежавала наследствен имот.
Вечерта заедно
със своя брат – св.В. и съсед – св.С.,
седели на двора и си приказвали. По същото време подсъдимият Ж.Ж. изготвил на
мобилния си телефон с абонатен номер **** кратък текст на латиница със
съдържание : „Не спазваш адвокатската тайна и сега ще платиш цената, а тя не е
във валута, злато И СЕ ИЗМЕРВА В КРЪВ”. В 21.50ч. Ж. го изпратил под формата на
кратко текстово съобщение / SMS/ на мобилния телефон
на частния тъжител с абонатен номер ****. В. прочела полученото текстово
съобщение и се притеснила. Показала го на брат си и на С., които го прочели.
След малко се прибрала в къщата.
Тъй като мобилният телефон, от
който било изпратено съобщението, й бил непознат, В. използвала възможностите
на интернет и открила, че преди години този телефонен номер е посочен във
връзка с публикувана в Интернет обява за продажба на вещи с посочено име на
подател Ж.Ж.. Частният тъжител се досетила, че това е един от нейните клиенти и
след като установила, че абонатният номер се води на името на К. К. – баща на
подсъдимия, подала жалба срещу двамата до Софийска районна прокуратура. Била
образувана прокурорска преписка, която била изпратена на РП Дупница по
компетентност.
В хода на предварителната
проверка служител на РУ МВР гр.Б. по делегация снел обяснение от К., който
посочил че абонатен номер ***** се води на негово име, но се използва от
неговия син Ж.Ж.. По преписката била изискана и информация от мобилните
оператори с посочване мобилния телефон на В., както и този на К..
Видно от писмо на „Теленор
България ” ЕАД, номер ***** е собственост
на К. К. и в базата – данни за проведени разговори е регистрирано изпращане на
22.07.2017г. в 21.50ч. на SMS от този номер на
абонатния номер на В.. Това обстоятелство е посочено и в писмо на „Мобилтел”
ЕАД .
След запознаване със събраните
доказателства, наблюдаващият прокурор е постановил отказ за образуване на
наказателно производство, доколкото са налице данни за извършване на
престъпление от частен характер по чл.144 ал.1 НК.
В с.з. от 16.10.2019г. от
страна на въззивния съд е извършен оглед на мобилния телефон на частния
тъжител, представен за целта от страна на поверениците. В хода на неговото
извършване бе констатирано, че в паметта на телефона
e
регистрирано и се съхранява текстово съобщение / SMS/,
изпратено на 22.07.2017г. в 21.50ч. от абонатния номер на К., написано на
латиница и със съдържание : „Не спазваш адвокатската тайна и сега ще платиш
цената, а тя не е във валута, злато И СЕ ИЗМЕРВА В КРЪВ”.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства :
показания на свидетели, писмени документи, включително и съдържащи се в
преписка на РП Дупница, приобщена към доказателствения материал от страна на
първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав не
приема доводите на РС Дупница за постановяване на обжалваната оправдателна
присъда, а именно : не се установява подсъдимият да е изготвил и изпратил
описаното в частната тъжба кратко текстово съобщение; не се установява такова
съобщение изобщо да е изпращано на мобилния телефон на В.; естеството на
описаното в частната тъжба съобщение не представлява закана с престъпление
против личността.
Действително, в хода на
първоинстанционното производство от страна на частния тъжител не са представени
доказателства в подкрепа на част от описаните в тъжбата обстоятелства – че Ж. е
бил неин клиент, както и относно наличието и съдържанието на текстовото съобщение.
Но районният съд е бил длъжен в рамките на правомощията по чл.13 НПК да
предприеме действия в посока събиране на необходими доказателства с оглед на
изложеното в частната тъжба.
Окръжният съд приема за безспорно
установено, както изпращането и получаването от В. на гореописаното текстово
съобщение, така и че това е сторено от подсъдимия Ж.. Установява се от
събраните по делото доказателства, че мобилния телефон с абонатен номер ******
се използва именно от него, както и че от този мобилен телефон до телефона на
частния тъжител е изпратено текстовото съобщение. Ж. е бил клиент на адв.В. и е
бил консултиран от нея във връзка с евентуална продажба на земеделски имоти.
Очевидно е, че по една или друга причина същият е останал недоволен от нейните
услуги и е решил да изпрати съобщението.
Съдържанието на текста логично навежда
на извода, че е свързано с дейността на частния тъжител като адвокат, както и
недвусмислено представлява закана с престъпление против нейната личност.
Окръжният съд не споделя виждането на РС Дупница, че текста на съобщението звучи
общо и по – скоро представлява реплика от филм. Напротив, от него видно -
според подсъдимия адресатът му / адв.В./ е нарушил неговото доверие и следва да
„плати цената”. Посочено е ясно, че тази „цена” се измерва в кръв, като
последния абзац е изписан с главни букви. Изпратено е късно вечерта, което също
е допринесло за всяване на страх у пострадалата.
Деянието на подсъдимия Ж.К.Ж. представлява от
обективна и субективна страна престъпление от частен характер по чл.144 ал.1 НК. От обективна страна е налице заканване другиго с престъпление против
неговата личност и това заканване би могло да възбуди / в конкретния случай е и
възбудило/ основателен страх за осъществяването му. От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и го е искал. Ж. е съзнавал много добре, че изпращайки текстово
съобщение с такова съдържание, се заканва на адв.В. с престъпление против
нейната личност, и именно такава е била целта му.
Предвид гореизложеното, Окръжният
съд намери подадената жалба за основателна и я уважи, като отмени присъдата на
РС Дупница и постанови нова такава. С
оглед извършване на престъпление по чл.144 ал.1 НК от страна на Ж., съдът го
призна за виновен и предвид чистото му съдебно минало, го освободи от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК с налагане на административно
наказание “глоба” от 1000 лв. Осъди го да заплати на В.В. сторени деловодни
разноски в размер общо на 520 лв.
По тези съображения Окръжния съд
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.