Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година
2022 град
Варна
Варненският административен
съд
Девети касационен състав
на двадесети януари две
хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
секретар Нина Атанасова
прокурор Иванов
като разгледа докладваното от съдия
Милачков
К.Д. №2577 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „СОД 92“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.“Здравко Чакъров“ №7, ет.4, ап.20,
представлявано от С.П.М. – управител, против Решение
№ 719/19.10.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 3358/2021 г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 03-014026/23.06.2021 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна, с което на „СОД 92“ ЕООД на осн. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на
труда за нарушение нормата на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста)
лева.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Конкретно сочи, че
административнонаказващият орган не е изпълнил процедурата по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, както и че не е събрал допълнителни доказателства за ивършеното
нарушение. Посочва, че преди издаване на АУАН от 14.06.2021 г., дружеството е
изплатило по банковата сметка на Георги Стефанов дължимото трудово
възнаграждение за м. 03.2021 г. Предвид последващото изплащане на
възнаграждението, навежда доводи, че са налице предпоставки за приложение
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на
обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, чрез юрисконсулт Д. О-К. изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на
решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението е правилно и постановено при спазване на
процесуалните правила и закона.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
производството пред ВРС е НП № 03-014026/23.06.2021 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с
което на „СОД 92“ ЕООД на осн. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда за
нарушение нормата на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева. НП е издадено
въз основа на АУАН № 03-014026/14.06.2021г., с който е констатирано, че
дружеството в качеството си на работодател, не е изплатило на Г. В. Ст.,
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през
месец март 2021г. в размер на 516.49 лв. Констатацията се
основава на представена при проверката платежна ведомост за месец
март 2021 г. и вътрешни правила за работната заплата. Прието е, че
нарушението е по чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ и е
извършено на 16.04.2021г. в гр. Варна, ул. „Дойран“ №15.
За да потвърди
наказателното постановление ВРС е приел, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон и същото не страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо, поради което и следва да бъде потвърдено. Предходната
инстанция намира, че органът, който може да налага административни наказания по
КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно
лице, поради което процесното НП е издадено от компетентен орган. Посочил
е, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН. Въззивният съд извежда извод, че неизпълнението на задължението
от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т. 2 КТ в
установените срокове да изплати трудово възнаграждение за извършената работа на
работника за месец март 2021 год. по някой от способите,
предвидени в чл. 270, ал. 3 КТ, определя санкционирането му за нарушение на
разпоредбите на чл. 128, т. 2 КТ, във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.
Изложени са подробни мотиви във връзка с обосноваността на размера на
наложената имуществена санкция. Въззивният съд е съобразил, че дружеството е
извършило и други нарушения на КТ за неизплатени трудови възнаграждения спрямо
Г. С., за месец февруари и месец април 2021 г., поради което е приел, че
размерът на имуществената санкция в определения размер съответства на тежестта
на нарушението. Предвид отстраняване на нарушението веднага след установяването
му, е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил привилегирования
състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд –
Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен
съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и
допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Оспореното решение е
законосъобразно.
Изводите на районния съд
се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите.
Настоящият съд препраща
на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като
обосновани и законосъобразно направени.
Относно характера на
задължението на работодателя по чл. 128, ал. 2 КТ и възможността неизпълнението
му да се санкционира на основание чл. 415в, ал. 1 КТ, въззивният съд е изложил
прецизни и убедителни мотиви, които са съобразени с материалния закон и се споделят
от касационната инстанция. В процесния случай, санкционната разпоредба на
чл.415в, ал. 1 КТ, препраща към всяка разпоредба на трудовото законодателство,
включително и тази на чл. 128, т. 2 КТ, като уточнява, че за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв.
Неоснователно се твърди
в касационната жалба, че административнонаказващият орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, защото „не е изпълнил задълженията си” по
реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. За яснота следва да се отбележи, че възражението
е било наведено и пред въззивния съд, който много прецизно е отговорил. В
случая нарушението е безспорно установено от административнонаказващия орган,
което се потвърждава от платежна ведомост
за м.март 2021 г. и вътрешни правила за работна заплата. В случая наказващият
орган е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост,
като е съобразил, че нарушението е отстранено веднага след установяването му,
поради което е наложил имуществена санкция по привилегирования състав на чл.
415в, ал. 1 от КТ.
Неоснователно се твърди,
че административнонаказващият орган не е събрал допълнителни доказателства за
извършеното нарушение, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила.
Доказателствата, от които безспорно се установява състава на нарушението са
били представени, поради което не е имало необходимост от събиране на
„допълнителни” такива. Няма данни управителят на дружеството да е направил
искане за събиране на доказателства пред административния орган, съответно да
му е било отказано, поради което възражението е неоснователно.
Неплащането на трудово
възнаграждение в определен срок осъществява състав на административното
нарушение, поради което отговорността на работодателя е била ангажирана
правилно. Твърдението в касационната жалба, че дружеството като работодател е
„изпълнил всичките си задължения по българското трудово законодателство по
отношение на изплщането на дължимите трудови вънзаграждения и обезщетения” е неоснователно.
Проверката на дружеството е извършена на 13.05.2021 г. и едва тогава възнаграждението
на Г. С. за месец март е било изплатено. За съставомерността на нарушението по
чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 КТ е релевантна забавата на
длъжника-работодател.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т.д.№ 7/2010 г. специалният състав по чл.
415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В случай на
„маловажни” нарушения, установени по чл. 415в КТ не е предвидено освобождаване
от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/,
а налагане на същото по вид административно наказание – имуществена санкция, но
в многократно по–нисък размер. С изложеното се опровергават твърденията в
касационната жалба, че дружеството следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност.
Твърдението за
необоснованост на въззивното решение, освен че е неоснователно, представлява
касационно основание по реда на АПК, докато настоящото производство се развива по
реда на НПК.
С оглед изложените
по-горе съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон
и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
С оглед своевременно
направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по
касация, съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., за представителството пред касационната инстанция.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият състав на
административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 719 от
19.10.2021г., постановено по НАХД № 3358/2021 г. по описа на Районен съд – гр.
Варна.
ОСЪЖДА „СОД 92” ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, сумата от 100 /сто лева/
лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.