Решение по дело №351/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №250

 

гр. ВРАЦА,  29.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на трети юли, две хиляди и деветнадесета година,в състав:

 

Председател: Татяна Александрова

    Членове: Мирослав Досов

              Пенка Петрова

 

     при участието на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от съдията Татяна Александрова въззивно гражданско дело №351/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр. с чл.17,ал.1 ЗЗДН.

С решение № 148/11.03.2019г. постановено по гр.д.№ 70/ 2019г. по опис на РС-Монтана,състав на съда,е отхвърлил като неоснователна молбата на С.Г.Д., ЕГН **********,*** за допускане на защита от домашно насилие, извършено от Н. И. ***, ЕГН ********** на 11.12.2018 год. и на 15.12.2018 год. и е отказал да издаде заповед за защита и налагане на мерките по чл.5 ал.1 ЗЗДН.

Присъдил е държавна такса и разноски платими от молителката.

Недоволна от решението е останала молителката С. Г. Д. ***,която представлявана от адв.Кр. Б. го обжалва с жалба вх. № 3396/15.03.2019г.

В тази връзка,окръжен съд-Враца,на който делото е изпра-тено за разглеждане с определение № 1895/10.06.2019г. поста-новено по ч.гр.д.№ 2736/2019г. по опис на САС,извежда от об-стоятелствената част на жалбата следните оплаквания:

Основното оплакване,е,че съдът грубо е нарушил както мате-риалния закон,така и процесуалния такъв.Посочва,че заканите от-правени към личността на молителката на 11.12.2018г. не са за лек побой,а са от характер,който заплашва увреждане на здравето й,а тези от 15.12.2018г.- с характер,който е насочен към увреж-дане на физическото и психично й здраве.Правят се оплаквания,че съдът не бил обективен,като не е приел направеният на съдията, разглеждащ делото отвод.Това е довело  до недопустими проце-суални нарушения при постановяване на решението,респективно при обсъждане на доказателствата, на разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК.Погрешно бил определен предмета на делото,едностранчиво са преценявани показанията на разпитаните по делото свидетели,като вяра е дадена на тези ангажирани от ответната страна.В нару-шение на процесуалния закон не са били обсъдени в пълнота по-казанията на свидетелите А. Д.,Г.Д. и Х. Д., които опровергават установеното от свидетеля О. С. Т.- близък приятел на ответника Н.В..Неправилно не са били обсъдени и зачетени показанията на свидетелите С. Ц. и И.М.,които в пълнота подкрепят оплак-ванията заявени с декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН.Основал е из-водите си на изолираните показания на един свидетел,които про-тиворечат на установеното в показанията на останалата група свидетели,отказвайки да приеме липсата на логика и възможността последният да възприеме,респективно да възпроизведе факти-ческата обстановка,на която е бил свидетел.Няма обсъждане на оплакването за насилието осъществено на 15.12.2018г.Навежда се в тази връзка,че правните изводи на съда са вътрешно проти-воречиви и едностранчиви ,и поради това в противоречие със съб-раните по делото доказателства,което води неправилност на постановения съдебен акт.В заключение се иска отмяна на реше-нието и постановяване на мерки за защита от домашно насилие.Не се правят доказателствени искания.Жалбата се поддържа чрез представена писмена защита от пълномощника на на молителката адв. Кр.Б.,като се развиват доводи в нейна подкрепа.

В срока за отговор по чл.17,ал.4 ЗЗДН,ответната страна в лицето на Н.И. ***,не дава писмен отговор.В съдебно заседание ответника се явява лично и с адв. М.К. ***, която оспорва жалбата, и представя заверени копия от решение по гр. дело №3272/2018г. на РС Монтана, решение по възз. гр. дело №56/2019 г. на ОС Монтана, решение по гр. дело №3271/2018г. на РС Монтана и решение по ВГД №64/2019г. на ОС Монтана, като сочи, че решенията са влезли в сила, след постановяване на решението, което е предмет на об-жалване по настоящето дело.Претендират се разноски.

Окръжен съд -Враца,след служебна проверка на редовността  допустимостта на жалбата,счита,че същата е подадена в срока по чл.17,ал.1 ЗЗДН,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я прави процесуално допустима.

След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

РС Монтана е сезиран с молба от С.Г. *** против Н.И. ***, с която е поискала съдът да издаде решение, с което да наложи на ответника подходяща мярка за защита по чл.5 от ЗЗДН, а именно: забрана на Н.И.В. да приближава молителката и жилището й, местоработата й,местата за социални контакти и отдих.

Твърди се, че молителката е съпруга на ответника Н.В., но са в процес на развод.Сочи се, че на 11.12.2018г. РС Монтана се е произнесъл с определение №1447/11.12.2018г. по подадени от страните две молби за привременни мерки за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете-Н.Н.И., с дата на раждане ***г. и узнаването на това е било провокирало ответника Н.В. да позвъни на майка й-А. Д. и да отправя към нея заплашителни думи.В молбата се твърди, че ответника В. е крещял на майка й по телефона "ще ви изтрепем бе хора, ще ви изтрепем" и в процес на разговора, тя му е била казала, че е на паркинга на хипермаркет "***" в гр.Монтана.

В молбата се посочва още, че ответника В. е бил дошъл до паркинга на хипермаркет "***" и като обезумял е блъскал с ръце по колата на майка й, посягал към шията й да я души.Заплашвал, че ще счупи вратовете на майка й, нейния и на брат й и жена му вратове, или ще плати на някого да извърши същото.Според изложеното в молбата, св.А. Д. много се била уплашила, като няколко дни мислила дали да й каже, но решила, че е важно да знае за своята сигурност и съобщила какво е направил ответника В..Поддържа се,че тя също се упла-шила,тъй като добре го познава и към нея през семейния им живот е проявявал както вербална, така и физическа агресия. Сочи, че отправял заплаха към нея, чрез майка й А. Д., че ще унищожи /изтрепе/ цялото семейство /включително и нея/, че ще й счупи врата или плати на трето лице да го счупи, а също на 15.12.2018 г. се е изплюл в лицето й на улицата пред жилището на нейния брат Б.Г. в град Монтана, и то в присъствието на малолетното им дете Н.Н..Към молбата са представени писмени доказателства, включително и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН

Ответникът,Н.В. чрез процесуалния си пред-ставител адв.М.К., взема становище по молбата, като моли съда да постанови решение,с което да се остави без ува-жение,респективно се отхвърли молбата и да не се издава Заповед за защита.

Пред РС Монтана са събрани множество гласни доказател-ства,които условно могат да бъдат разделени на две групи, свидетели от страната на молителката и тези от страната на от-ветника.Разпитани са св. Х. Д., снаха на молителката, Б.Д.-брат на молителката С.Д., св. А. Д.-майка на молителката,св.Г.Д.-баща на молител-ката, св.С. Ц. и св. И.М. -приятели на брата на молителката, и св.Ю. В.-майка на ответника,св. О. Т. –приятел на ответника, св.И. Г.-баща на ответника.

Св.А. Б. твърди,че на процесната дата ответ-ника В. й се е обадил по телефона, попитал я къде е и тя му казала че пазарува в магазин "***", при което той й казал, че ще дойде. Свидетелката твърди, че след като минала на касата, излязла, отишла при колата си и след малко дошъл и паркирал до нея ответника В.. Бил недоволен, ядосан, вбесен, тъй като на тази дата 11.12.2018г., са излезли привре-менните мерки в полза на дъщеря й. Бил недоволен от това, че като са идвали от "Агенцията за Закрила на детето", тя била представила нещата в негативна за него светлина. Свидетелката посочва, че ответника е търчал между колите, удрял е по колите нейната и неговата, най-вече по нейната, правел е движения към нея, сякаш ще я души. Свидетелката твърди, че Н.В. е бил заплашил децата й Б. и С., че ще им счупи вратовете, или ще плати на някой да ги срещне в тъмното някъде и това много я уплашило, но тя не показала по какъв начин, че се е изплашила.След това, когато свършил разговора между двама-та, тя се прибрала  вкъщи, съпругът и се бил прибрал също от работа,при което тя му разказала какво се е случило. Свиде-телката сочи, че на децата си разказала след няколко дни, да не ги притеснява, защото и трябвало време да помисли какво да направи, също и с адвокат Б. се консултирала за съответната помощ и за съвет.

Св.Г.Д. и Х. Д. не са били очевидци на случая и в показанията си пред съда пресъздават разказаното от св.А. Б. пред тях.

Св.И.Г. също не е бил очевидец на разговора про-веден между св.А. Д. и сина му Н.В., същия пресъздава възприетото от сина си.

Свидетелите С. Ц. и И.М., сочат в показанията си, че са присъствали случайно на инцидент от 11.12.2018г. Двамата са чули разправия между ответника В. и св. Д., но помислили, че е станала някаква катастрофа, тръгнали по пешеходната пътека, видели, че Н. жестикули-рал, бил невен,блъскал по колата с юмруци, говорел раздразнено, постояли известно време, /1-2 минути/, видели, че разправията няма да прерасне в нещо по-сериозно и продължили, към "***" за да пазаруват. Двамата посочват, че са видели как Н.В. се качва в колата и си тръгва. По-късно разказали на Б., брат на С., че нищо не са чули от разговора.

Свидетелят О. Т., сочи, че не си спомня на коя дата,ответника Н. му се обадил, бил притеснен и казал, че е бил пребит преди от Б./брата на молителката/, нанесъл му е жесток побой и чак в болницата е бил, и сега имал среща с майката на С. да разговарят и  за да не се получи повторно нещо такова пребиване от Б., настоява да отиде с него. Св. Т. сочи, че е бил в колата заедно с майката на Н. и не е чул разговора, който са провели св. Д. и ответника В..

Св. Ю.В. сочи в показанията си,че на процесната дата 11.12.2018г. синът й Н.В. я е взел от работа в поликлиниката, след което е минал и е взел св.О. от дома му и отишли на паркинга на магазин "***", тъй като имал среща с А. и не е искал да е сам, трябвало да има свидетели.Свидетелката сочи, че преди това е имало много провокации от тяхна страна и затова синът й е искал да има свидетели при разговора със св.А. Б.. След прове-дения разговор си били тръгнали. Съставът дава вяра на показанията на св. В., ценени с оглед разпоредбата на  чл. 172 от ГПК, като непосредствени, последователни и убедителни, които установяват макар и в обобщен вид за взаимоотношенията между страните и за случилото се на 11.12.2018г.

От събраните две групи свидетелски показания, първоинс-танционния съд правилно е приел, че не може с категоричност да се установи,че на 11.12.2018 год. около 17.30 часа между Н. В. и А. Д. е възникнал скандал на паркинга на магазин "***", че нищо притеснително не се е случило между тях, не е имало крясъци, говорили са спокойно, след което се разделили. Свидетелите-очевидци Юлияна В., О. Т., И.М., С. Ц. сочат също така, че по това време е имало хора на паркинга и е било оживено. Тези сви-детелски показания опровергават съдържанието на приложената по делото декларация по чл.9 ал.З от 33ДН. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са очевидци на случилото се, присъствали са на срещата между страните и имат преки впечатления от нея, безпротиворечиви са и логически последователни.Свидетелските показания на св.В.-майка на ответника, макар и ценени през призмата на чл.172 ГПК,също кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са безпротиворечиви и логически последователни.

Така изведените фактически и правни изводи на районния съд се споделят от въззивната инстанция като правилни и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал.

Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,както и опитът за такова насилие, принудителното огра-ничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпру-жеско съжителство.

За да отхвърли молбата на С. Д. за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, районния съд е отчел качеството на съпрузи на страните, както и наличието на висящо бракоразводно дело за прекратяване на брака им, поради което и наличието на обтегнати между съпрузите отношения, но по делото не може да се приеме, че конкретните случаи посочени от моли-телката могат да се квалифицират като прояви на заплаха и психически и емоционален тормоз.

 От разпитаните по делото свидетели очевидци не се установяват обстоятелства за свръх ескалирало напрежение между ответника Н.В. и А. Д. или да са били извършени действия, насочени към физическо или психическо насилие на всяка от страните.

Следователно видно от така събраните, ангажирани от стра-ните,гласни доказателства, част от които се явяват и непреки, не се установяват такива извършени по вид, степен и интензитет противоправни действия от страна на ответника В., които да може да се квалифицират като действия на физическо и психическо насилие,засягащи физическото здраве или психоемоционално със-тояние на св.Д.. От събраните по делото доказателства, в това число и всички свидетелски показания, в цялост се уста-новява конфронтация между страните, по който факт страните не спорят, вкл.с оглед висящия бракоразводен процес помежду им, която обтегнатост на отношенията в случая не е ескалирала до степен на проявени явни или скрити агресивни действия. Твър-дените в молбата негативни емоции претърпени от свидетелката А. Д.,обаче не могат да се квалифицират като домашно насилие и да обусловят по отношение на ответника Н.В. използването на държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие,а не да служи за уреждане на междуличностни спорове,както и на спорове от друго естество/имуществени, фи-нансови и т.н.отношения/.За да се приложат мерките за защита, визирани в закона,ответникът трябва да е извършител на домаш-ното насилие,т.е.на целенасочен волеви акт, насочен към пост-радалото лице,към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост, или към неговата психическа и емоционална стабилност и то по начин, който да представяла пряка опасност за живота и здравето му.

Немогат да бъдат споделени и доводите изложени както във въззивната жалба, така и писмената защита представена от страна на адв. Б., процесуален представител на въззивницата С. Д., че е нарушена разпоредбата на чл.6, ал.1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а именно че въззивницата е била лишена от справедлив процес. Изложените оплакванията за процесуални нарушения на РС Монтана, довели до неправилност на изводите по същество – по отношение искането за отвод на съдията са несъстоятелни. Сезираният съд обосновано е разгледал посочените от страната съображения за отвод и пра-вилно не са възприети за обстоятелства по смисъла на чл.22 ал.1, т.6 ГПК.

По така изложените съображения въззивният съд намира за неоснователна депозираната по делото жалба, като такива следва да се остане без уважение, а обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателката няма право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във въз-зивното производство.

Въззиваемият Н.В., чрез адв. И. е направил искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция в размер на 400.00 лв., представен е списък с разноските по чл.80 ГПК и надлежно пълномощно. Същото е основателно, и следва да и бъде присъдено.

Воден от горното, Врачански окръжен съд

 

                 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 148 от 11.03.2019 г.,постановено по гр.д.№ 70/2019 г. по опис на РС Монтана.

ОСЪЖДА С.Г.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.В. с ЕГН ********** ***, направените разноски пред въз-зивната инстанция в размер на 400,00 лв. за адвокатско въз-награждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                        Членове: 1.                      2.