Решение по дело №221/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 57
Дата: 15 април 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20181870100221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 57

 

Гр.Самоков, 15.04.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

         САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на шести ноември две хиляди и осемнадесета година ,в състав:

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 221/2018 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

         „Агенция за събиране на вземания” ООД,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4, чрез пълномощника си юрисконсулт Кристина Вонидова-Милчева е предявило срещу А.И.А. *** искове за признаване за установено по отношение на нея ,че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 628.82 лева главница, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски паричен кредит № ********* ,сключен на 25.02.2016 год.,149,09 лева договорна лихва ,за периода от 10.09.2016 год. до 22.04.2017 год.,328,44 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома”,съгласно договора за потребителски паричен кредит за периода от 10.12.2016 год. до 22.04.2017 год., 19.25 лева,представляваща такса за оценка на досие , дължима съгласно договора за потребителски паричен кредит за периода от 10.12.2016 год. до 22.04.2017 год.,ведно със законната лихва върху горепосочените суми ,считано от 26.10.2017 год. /датата на подаване на заявлението по пощата/ до окончателното им изплащане, 39,55 лева,представляваща обезщетение за забава върху размера на горепосочените неплатени суми ,дължимо за периода от 19.05.2015 год./датата на договора за цесия ,сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/. до 25.10.2017 год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението по пощата/.Претендира направените по делото разноски в заповедното и настоящото производство.

         В исковата молба се твърди ,че на 25.02.2016 год. между „Провидент Файненшъл България” ООД ,като кредитодател и ответника А.И.А. ,като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който дружеството му е предоставило кредит в размер на 1200.00 лева.Сочи се ,че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят е удостоверил ,че получил от кредитодателя изцяло и в брой сумата по кредита, като се е задължил да върне на кредитодателя в сроковете и при условията ,посочени в договора.Сочи се ,че съгласно клаузите на сключения договор усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва ,месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.Сочи се,че подписвайки договора за кредит ,страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 236.71 лева.Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1 436.71 лева ,които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски в размер на 23.95 лева,като първата погасителна вноска е платима на 05.03.2016 год., а последната погасителна вноска е с падеж 22.04.2017 год.

         В исковата молба се поддържа ,че с подписването на договора за кредит ,кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 60.00 лева, която съгласно клаузите на договора е платима при подписване на договора ,но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски за улесняване на кредитополучателя.Така таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски , всяка в размер на 1.00 лев,които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

         Сочи се още ,че по избор на кредитополучателя ,кредитодателят се е задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка  на заемната сума в брой по неговото местоживеене  и услуга по седмичното събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя,наречена в договора услуга „Кредит у дома”.За предоставяне на услугата ,кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса в размер на 1023.57 лева. Съгласно клаузите на сключения договор ,таксата за услуга „Кредит у дома” е платима при подписване на договора ,но страните са постигнали съгласие тя да бъде да бъде включена в седмичните погасителни вноски за улесняване на кредитоплучателя.Така таксата за услуга „Кредит у дома” е разделена на 60 броя равни вноски ,всяка в размер на 17.06 лев,които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

         Сочи се ,че общата сума ,която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 2520.60 лева , която включва:главница в размер на 1200 лева , договорна лихва в размер на 236.71  лева ,такса за оценка на досие в размер на 60 лева и такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 1023.57 лева.Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски ,всяка в размер на 42.01 лева ,като в размера на месечната вноска са включени вноската по кредита в размер на 23.95 лева ,вноска по такса за оценка на досие в размер на 1.00 лев и вноска по такса за услуга”Кредит у дома” в размер на 17.06 лева.

         Сочи се ,че подписвайки договора за кредит ,кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата по кредита сума ,ведно с начислените лихви и такси ,в сроковете указани в договора за паричен кредит ,чрез заплащане на седмични вноски ,платими чрез предаване на пари на определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на кредитоплучателя.Крайният срок за издължаването на всички задължения по кредита е 22.04.2017 год. /датата на последната погасителна вноска/,поради което вземанията по договора за паричен кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

         Сочи се ,че на 19.05.2017 год. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между кредитодателя „Провидент Файненшъл България” ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл България срещу А.И.А. ,произтичащо от договор за потребителски кредит № *********,сключен на 25.02.2016 год. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,ведно със всички привилегии,обезпечения и принадлежности ,включително и всички лихви такси ,комисионни и други разноски.Сочи се,че договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза ,която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Сочи се ,че за извършената цесия, длъжникът и ответник по делото А.И.А. е била уведомена по реда на чл.99,ал.3 от  ЗЗД с Уведомително писмо от името на „Провидент Файненшъл България” ООД,чрез „Агенцияза събиране на вземания” ЕАД ,изпратено с известие за доставяне, получено лично от  длъжницата на 14.06.2017 год.

         Ответницата не е заплатила изцяло дължимата сума по договора за кредит към ищцовото дружество.Към настоящият момент е изплатена сумата в размер на 1394.68 лева ,с която са погасени :такса за услуга „Кредит у дома”-695.13 лева , такса за оценка на досие -40.75 лева , договорна лихва – 87.62лева , главница -571.18 лева.

Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 1428/2017 год. на РС-Самоков.Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,като длъжникът не се е явил да получи в канцеларията на РС-Самоков книжата по делото и това поражда правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземането.

         Адв.Т. –особен представител на ответницата А.И.А. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ,като е изразил становище за недопустимост и за неоснователност на предявените искове и е изложил съображения.Навежда доводи ,че приложеният договор за цесия не е породил желаното правно действие и ищецът не може да бъде приет за нов кредитор и съответно за легитимиран ищец ,тъй като не са изпълнени изискванията на чл.99,ал.3 и чл.4 от ЗЗД

         В с.з. не се явява представител на ищеца.

         Адв.Т. –особен представител на ответницата оспорва иска по изложените в отговора н исковата молба съображения.

         Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

         На 25.02.2016 год. между „Провидент Файненшъл България” ООД, като кредитодател и ответника А.И.А. ,като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който дружеството й е предоставило кредит в размер на 1200.00 лева.С подписването на договора за кредит, кредитополучателят е удостоверил ,че е получил от кредитодателя изцяло и в брой сумата по кредита, като се е задължил да върне на кредитодателя в сроковете и при условията ,посочени в договора.Съгласно клаузите на сключения договор усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва ,месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.Подписвайки договора за кредит ,страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 236.71 лева.Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1 436.71 лева ,които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски в размер на 23.95 лева,като първата погасителна вноска е платима на 05.03.2016 год., а последната погасителна вноска е с падеж 22.04.2017 год.

С подписването на договора за кредит ,кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 60.00 лева, която съгласно клаузите на договора е платима при подписване на договора ,но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски за улесняване на кредитополучателя. Така таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски , всяка в размер на 1.00 лев,които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

По избор на кредитополучателя ,кредитодателят се е задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмичното събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома”.За предоставяне на услугата ,кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса в размер на 1023.57 лева.Подписвайки договора кредитополучателят е удостоверил ,че разбира и се съгласява , услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит такса.Също така подписвайки договора кредитополучателят е удостоверил ,че разбира ,че 30% от таксата е равна на разходите ,свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома”и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя ,направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.Съгласно клаузите на сключения договор ,таксата за услуга „Кредит у дома” е платима при подписване на договора ,но страните са постигнали съгласие тя да бъде да бъде включена в седмичните погасителни вноски за улесняване на кредитоплучателя.Така таксата за услуга „Кредит у дома” е разделена на 60 броя равни вноски ,всяка в размер на 17.06 лев,които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

Така общата сума ,която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 2520.60 лева , която включва:главница в размер на 1200 лева , договорна лихва в размер на 236.71  лева ,такса за оценка на досие в размер на 60 лева и такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 1023.57 лева.Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски ,всяка в размер на 42.01 лева ,като в размера на месечната вноска са включени вноската по кредита в размер на 23.95 лева ,вноска по такса за оценка на досие в размер на 1.00 лев и вноска по такса за услуга”Кредит у дома” в размер на 17.06 лева.

Съгласно клаузите на договора за кредит ,кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата по кредита сума ,ведно с начислените лихви и такси ,в сроковете указани в договора за паричен кредит ,чрез заплащане на седмични вноски ,платими чрез предаване на пари на определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на кредитоплучателя.Крайният срок за издължаването на всички задължения по кредита е 22.04.2017 год. /датата на последната погасителна вноска/,поради което вземанията по договора за паричен кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

На кредитополучателят и ответник по делото А.А., ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ,в качеството на кредитор е начислило обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава ,за периода от 19.05.2017 год. /датата на договора за цесия/ до 25.10.2017 год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението по пощата/.

 На 19.05.2017 год. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между кредитодателя „Провидент файненшъл България” ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл България срещу А.И.А. ,произтичащо от договор за потребителски кредит № *********,сключен на 25.02.2016 год. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,ведно със всички привилегии,обезпечения и принадлежности ,включително и всички лихви такси ,комисионни и други разноски.Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза ,която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Видно от представеното пълномощно с исковата молба цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по договорите закредити ,вземанията по които са прехвърлени с договора за цесия,за извършената продажба на вземанията.В качеството си на пълномощник на цедента ,ищецът е изготвил уведомително писм,, адресирано до ответника ,в което изрично е отразено ,че кредитодателят е прехвърлил на ищеца вземането си по процесния договор за кредит.От представеното известие за доставяне се установява ,че писмото е получено лично от адресата.Препис от посоченото пълномощно и уведомително писмо са представени с исковата молба и са връчени на ответника ,ведно със съобщението по чл.131 от ГПК ,при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, както и на назначения му особен представител.

Ищецът признава с исковата молба ,че ответницата е платила по кредита общо сумата в размер на 1394.68 лева ,както следва: такса за услуга „Кредит у дома”-695.13 лева , такса за оценка на досие -40.75 лева , договорна лихва – 87.62лева , главница -571.18 лева.

От заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че общият размер на задължението на ответницата А.А. към ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД  по сключения договор за кредит от 25.02.2016 год. е 1163.75 лева, от които :628.82 лева главница , 149.09 лева договорна лихва 347.69 лева услуга „Кредит у дома” и 38.15 лева лихва за забава .

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1428/17год. на РС-Самоков е видно ,че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 1277 от 06.11.2017 год. за сумата от 628.28 лева –главница по договор за потребителски паричен кредит № ********* от 25.02.2016 год.,149.09 лева ,представляваща договорна лихва по договора за потребителски паричен кредит за периода от 10.09.2016 год. до 22.04.2017 год. ,19.25 лева ,представляваща такса за оценка на досие, дължима съгласно договора за потребителски паричен кредит да периода от 10.12.2016 год. до 22.04.2017 год., 328.44 лева ,представляваща такса за услуга „Кредит у дома”, съгласно договора за потребителски паричен кредит, дължима за периода от 10.12.2016 год. до 22.04.2017 год., ведно със законната лихва върху горепосочените суми ,считано 26.10.2017 год./датата на подаване на заявлението по пощата / до окончателното им изплащане, 39.55лева представляваща обезщетение за забава върху размера на горепосочените неплатени суми ,дължимо за периода от 19.05.2015 год./датата на договора за цесия ,сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/. до 25.10.2017 год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението по пощата/. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в съответствие с разписаното в чл.415,ал.1,т.2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

         Предявен е допустим иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Разгледан по същество искът е основателен.

Искът по 422 от ГПК е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 ГПК и е процесуално допустим.Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за цесия между него и кредитора /заемодателя/, по силата на който му е прехвърлено конкретно (индивидуализирано по основание и размер) вземане срещу ответника, както и надлежното уведомяване на длъжника за цесията. По делото се установяват фактите, подлежащи на доказване, поради което съдът приема, че на основание чл. 99 ЗЗД прехвърленото вземане е преминало върху ищеца с всичките му обезпечения и принадлежности.

Ищецът се явява материално легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение на основание сключения договор за цессия на 19.05.2017 год. За да се прояви действието на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор.От момента на постигане на съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо ,но за да има действие спрямо него цесията следва да бъде съобщена от предишния кредитор-чл.99,ал.3 и ал.4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му.Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира изълненение на задължението му спрямо лице,легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД.В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл.99,ал.3 от ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от цедента.В този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015год. по гр.д.№ 5759/2014 год. На ІІІ г.о.,ВКС.В случая доказателствата по делото сочат ,че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане.Изпратеното до длъжника уведомително писмо се е върнало с отбелязване ,че е връчно лично.Препис от това писмо ,както и от пълномощното са приложении към исковата молба , като според Решение № 3/16.04.2014 год. по т.д.№ 1711/2013 год. На ІІ ,ВКС ,с достигане на същите до длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисълана чл.99,ал.3 от ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предяваване на иска ,на основание чл.235,ал.3 от ГПК.По делото следва да се приеме,че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея ,въпреки че това е станало по реда на чл.47 от ГПК.За уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особенна форма и нарочен ред за връчването на съобщенията до него.В хода на висящ исков процесс връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл.37 и сл. ГПК правила.Когато ответникът не е открит на постоянния и настоящия адрес и не е установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран търговец ,са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния срок по ал.2 ,съобщението до него се смята за редовно връчено.Ето защо към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приме, че ищецът е титуляр на задълженията по кредита,както и че прехвърлянето на вземането е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него.

В производството по чл. 422 ГПК, ищецът-кредитор следва да докаже фактът, от който вземането му произтича, а ответницата-длъжник – възраженията си срещу вземането.В тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането си по облигационното правоотношение с ответника - в настоящия случай - договор за потребителски паричен кредит, сключен между страните.Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

От данните по делото се установява ,че ответницата не е изплатила изцяло дължимия кредит.Същата ,след усвояване на кредита не е изпълнила изцяло задължението си по договора за потребителски кредит от 25.02.2016год.,като е преустановила плащанията.Следователно съдът приема, че ответницата е в неизпълнение на задължението си да заплаща посочената сума по кредита. Ето защо искът е основателен и следва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 628.28 лева –главница по договор за потребителски паричен кредит № ********* от 25.02.2016 год.,149.09 лева, представляваща договорна лихва по договора за потребителски паричен кредит за периода от 10.09.2016 год. до 22.04.2017 год. ,19.25 лева, представляваща такса за оценка на досие, дължима съгласно договора за потребителски паричен кредит да периода от 10.12.2016 год. до 22.04.2017 год.,328.44 лева ,представляваща такса за услуга „Кредит у дома”, съгласно договора за потребителски паричен кредит, дължима за периода от 10.12.2016 год. до 22.04.2017 год., ведно със законната лихва върху горепосочените суми ,считано 26.10.2017 год./датата на подаване на заявлението по пощата /до окончателното им изплащане, 39.55лева представляваща обезщетение за забава върху размера на горепосочените неплатени суми ,дължимо за периода от 19.05.2015 год./датата на договора за цесия ,сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/. до 25.10.2017 год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението по пощата/.

         Предвид изложеното съдът намира искът за доказан както по основание така и по размер.

По разноските.

         Ищецът своевременно е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение с предявяване на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер ,определен от съда ,ако те са били защитавани от юрисконсулт.

В настоящото производство ищецът се представлява от  юрисконсулт Кристина Вонидова-Милчева, надлежно упълномощена с приложено по делото пълномощно.Поради това на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответницата А.И.А. *** следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-София направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лева -25.00 лева за ДТ и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение ,както и 175.00 лева държавна такса в настоящото производство и 300 лева юрисконсултско възнаграждение/ чл.78,ал.8 ГПК/,300 лева за особен представител и 100 лева възнаграждение за вещо лице.

         Воден от горното ,съдът определи:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че А.И.А. *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4, сумата от 628.28 лева –главница по договор за потребителски паричен кредит № ********* от 25.02.2016 год.,149.09 лева, представляваща договорна лихва по договора за потребителски паричен кредит за периода от 10.09.2016 год. до 22.04.2017 год. ,19.25 лева, представляваща такса за оценка на досие, дължима съгласно договора за потребителски паричен кредит да периода от 10.12.2016 год. до 22.04.2017 год.,328.44 лева ,представляваща такса за услуга „Кредит у дома”, съгласно договора за потребителски паричен кредит, дължима за периода от 10.12.2016 год. до 22.04.2017 год., ведно със законната лихва върху горепосочените суми ,считано 26.10.2017 год./датата на подаване на заявлението по пощата /до окончателното им изплащане, 39.55лева представляваща обезщетение за забава върху размера на горепосочените неплатени суми ,дължимо за периода от 19.05.2015 год./датата на договора за цесия ,сключен между „Провидент файненшъл България” ООД и заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/. до 25.10.2017 год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението по пощата/.

ОСЪЖДА А.И.А. *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,със седалище и адрес на управление –гр.София,бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4, направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лева -25.00 лева за ДТ и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение ,както и 175.00 лева държавна такса в настоящото производство и 300 лева юрисконсултско възнаграждение/ чл.78,ал.8 ГПК/,300 лева за особен представител и 100 лева възнаграждение за вещо лице.

         Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: