Решение по дело №18932/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262324
Дата: 11 октомври 2021 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20175330118932
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер            262324                      Година 11.10.2021                           Град  ПЛОВДИВ

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                         ХІІІ граждански състав

На тринадесети септември                             две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №18932 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:                  

            Производството е по иск с правно основание член 124 във връзка с член 439  ГПК.

Ищецът В.В.А. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Р.Д., съдебен адрес:***, партер, е поискал от съда да бъде установено по отношение на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. 'Ккяз Александър Дондуков" № 19, ет.2, представлявано от *** И. Г. Д. - М., че не дължи сумата в размер на 6 703,27 лева, представляваща стойността на вземане по договор за кредит от 30.11.2011 г., сключен между Банка "ДСК" ЕАД и Б.Б.Г., за което е издаден изпълнителен лист по ч. гр.д.№ ********* г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***по описа на *****, рег. №*** в КЧСИ, както и да присъди на ищеца разноските по делото.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 10.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 1294/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, В.В.А. и Б.Б.Г. били осъдени да заплатят солидарно на кредитора Банка "ДСК" ЕАД по договор за кредит от 30.11.2011 г. сумата от 4 487, 68 лв., ведно със законна лихва за периода от 10.1.2014г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 278,99 лв. за периода от 28.7.2013г. до 09.1.2014 г., мораторна лихва в размер на 49,96 лв. за периода от 05.8.2013г. до 09.1.2014г., такса в размер на 60 лв. и 383,83 лв. разноски.

Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано от ответника ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД изпълнително дело № *** по описа на *****, рег№*** в КЧСИ, по което на В.В.А. било наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от "Делтаком електроникс"ООД, запор върху банковите сметки, открити в "УниКредит Булбанк" АД и възбрана върху 1/2 идеал на част от недвижим имот: апартамент №**, находяш се в гр.***. По изпълнителното дело от ищеца била удържана сума в общ размер на 6 703,27 лв. и изплатена на ответника, която сума не му се дължи.

Твърди, че с Договор за кредит за текущо потребление В.В.А., като поръчител, поел обезпечение да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя Б.Б.Г., като погасява задължението по договора при неизпълнение от кредитополучателя, в това число при просрочие или предсрочна изискуемост на дълга по кредита. Тъй като длъжникът не е изпълнявал задължението си, банката на основание договора за кредит обявила кредита за предсрочно изискуем и подала заявление по чл.417 ГПК пред СРС, въз основа на което били издадени Заповед от 10.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителният лист.

Твърди, че ответникът се легитимирал като кредитор по силата на покупко-продажба на вземането по договора за кредит, плащанията по който били периодични, поради което вземанията на ответника били погасени по давност, като това се отнасяло и за съответстващите им акцесорни вземания за лихви и разноски, съгласно чл. 111, буква "в", вр. с чл. 119 от ЗЗД. Поради това вземането на ответника към ищеца не съществувало, за което била събраната от ищеца в изпълнителното производство и получена от ответника сума в размер на 6 703,27 лева. Доколкото тази сума била събрана принудително, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В случая обаче правота на банката-кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем не било упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като поръчителят не бил уведомен, нито до него било достигнало изявление от банката, че кредитът е обявен за предсрочно изикуем поради неплащане на вноски от страна на кредитополучателя. След запознаване с материалите по ч.гр.д.№ 129472014г. по описа на СРС, В.А. е констатирал, че е приложена обратна разписка към покана-уведомление, която той не бил подписвал, нито му е била връчена такава покана. Поради това, че поръчителят не е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита преди образуване на заповедното производство, посоченото в заявлението по чл.417 ГПК вземане не било изискуемо и не било настъпило за него, нито било възникнало на предявеното от заявителя основание.

Твърди, че  въпросната покана-уведомление, освен че не била достигнала до знанието на поръчителя, не съдържала датата, на която била настъпила предсрочната изискуемост на кредита, а такава се сочила в извлечение от счетоводните книги на банката - 29.10.2013 г., което не било достигнало до поръчителя.

Освен това клаузата на чл.2, изр.второ от договора за кредит с поръчителя "Отговорността на Поръчителя се запазва и ако Кредиторът не е предявил иск против Кредитополучателя в срока по 4.4.147, ал.1 от ЗЗД, както и ако крайният срок за погасявапе на кредита по т.2 от Договора за кредит бъде продължен по съгласие между Кредитора и Длъжника" била нищожна, основание по чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като противоречала на закона - постановеният в чл.147, ал.1 ЗЗД преклузивен срок за ангажиране отговорността на поръчителя. В случая поръчителят не е останал задължен след падежа на главното задължение, тъй като кредиторът не е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца от падежа.

Твърди, че след като банката се е снабдила с изпълнителен лист е прехвърлила на 31.07.2014 г. на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД вземането си, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2011г., заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви. Цесията не е съобщена на длъжника-поръчител от предишния кредитор - банката, съгласно чл.99, ал.З и ал.4 ЗЗД, поради което не е могла да породи действие спрямо поръчителя. Липсвало валидно съобщаване за цесията и от страна на новия кредитор.

Ответникът като цесионер дори да бил станал титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, не станал такъв спрямо поръчителя, за когото действието настъпвало от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД, а такова липсва. Частното лравоприемство на страната на кредитора не довело до вземане в полза на ответника към поръчителя, тъй като такова не е съществувало в полза на банката, за което бил издаден изпълнителният лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводна сметка за настьпила предсрочна изискуемост, за която поръчителят не бил уведомен.

С уточняващи молби ищецът е заявил че на него заповедта за изпълнение му е била връчена на 16.03.2017 г., а за цесията е узнал в началото на м. май 2017 г.

Твърди се, че след връчване на заповедта за изпълнение същия не е подал възражение в законоустановения срок, тъй като ЧСИ не му бил връчил екземпляр-образец от възражението по чл.414 от ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, с отговора на исковата молба оспорава предявения отрицателен установителен иск като недопустим, неоснователен и недоказан.

Съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и правна страна:

 По допустимостта на иска е осъществен въззивен контрол, съгласно който предявеният иск е допустим.

 Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2011 г., „БАНКА ДСК" ЕАД е предоставила на Б.Б.Г., ЕГН: **********, кредит в размер на 4 900 лева, при условия, подробно уговорени в договора обезпечен с поръчителството на В.В.А. ЕГН **********, с договор за поръчителство от същата дата. Срокът на издължаване по договор е 120 месеца, с падежна дата на 28-мо число на месеца. В Договора за кредит е уговорено, че заемната сума се усвоява еднократно, чрез разплащателна сметка с IBAN № ***с титуляр Б.Б.Г.. На 18.03.2011 г. „БАНКА ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 4 900 лева. Кредитът е усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя Б.Б.Г..

По ч.гр.д № 1294/2014г. по описа на Софийски районен съд, 2 г.о., 66-ти състав бил издаден Изпълнителен лист от 10.04.2014 г., по силата на който Б.Б.Г., като кредитополучател и В.В.А., като поръчител били осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 4 487,68, ведно със законна лихва за периода 10.01.2014 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 278,99 лева  за периода от 28.07.2013 г. до 09.01.2014 г., мораторна лихва в размер 49,96 лева  за периода от 05.08.2013 г. до 09.01.2014 г., такса в размер на 60 лева и 383,83 лева разноски по делото, а именно: 97,53 лева държавна такса и 286,30 лева възнаграждение за юрисконсулт.

По силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.07.2014 г., сключен между „БАНКА ДСК" ЕАД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г., е придобило вземането на „БАНКА ДСК" ЕАД срещу длъжниците по ч. гр. дело.  

По делото е представено писмо, изпратено до ищеца В.А. на 12.08.2014 г. и получено на 27.07.2014 г., видно от известие за доставяване *****, от което се установява, че същия е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД.   

С оглед установената  практика няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.

Ето защо, съдът намира, че възражението направено от ищеца, че не е узнал  за сключения договор за цесия е неоснователно.

По делото е изискано и приложено изпълнително дело срещу двамата длъжници Б. Г. и В.А. на ***** за принудително събиране на задължението.

До ищеца е достигнала Покана - Уведомление, с което банката-кредитор е спазила формата за уведомяване, уговорена в Общите условия по договора за кредит. От пощенското известие за доставяне с уникален номер „*****", е видно, че В.А. е получил Покана — Уведомление.

По делото е прето заключение по допусната съдебно-графологична експертиза на вещото лице М.С., съгласно което беше установено, че подписа положен за подпис на получател и ръкописния текст под него в обратна разписка, с която е връчена поканата – уведомление,  са изпълнени от В.В.А.. 

С оглед на горното, съдът намира, че от 29.07.2013 г. е налице неизпълнение от кредитополучателя и поръчителя по договора за кредит. Видно е, че в поканата е посочен размерът на останалата неизплатена част от задължението по целия кредит към дата 08.11.2013 г., в размер на 4 771, 45 лева и тази дата, посочена в Поканата - Уведомление следва да се счита за обвяване на предсрочната изискуемост спрямо длъжниците.

Ищецът е навел възражение за това, че на основание чл. 147 ал.1 от ЗЗД преклузивния шестмесечен срок за ангажиране на отговорността на поръчителя е изтекъл спрямо ищеца В.А., тъй като кредиторът не е предявил иск в този срок.

Следва да се отбележи, че от представените по делото доказателства се установява, че в образуваното ч.гр.д № 1294/2014г. по описа на Софийски районен съд, 2 г.о., 66-ти състав, кредитополучателяттака и поръчителят, които са солидарни длъжници, не са депозирали възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в дадения срок. Ако същите бяха възразили, то искът на кредитора за съществуване на вземането би считал за предявен от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно на дата 10.01.2014 г.

 С оглед обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ищеца, да заплати на ответника направени по делото разноски, които представляват 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание член 124 във връзка с член 439 ГПК, с който В.В.А. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Р.Д., съдебен адрес:***, партер, е поискал от съда, да бъде установено по отношение на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. 'Ккяз Александър Дондуков" № 19, ет.2, представлявано от ***И. Г. Д. - М., че не дължи сумата в размер на 6 703,27 лева, представляваща стойността на вземане по договор за кредит от 30.11.2011 г., сключен между Банка "ДСК" ЕАД и Б.Б.Г., за което е издаден изпълнителен лист по ч. гр.д.№ ********* г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***по описа на *****, рег№*** в КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА В.В.А. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Р.Д., съдебен адрес:***, партер, да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. 'Ккяз Александър Дондуков" № 19, ет.2, представлявано от ***И. Г. Д. - М., сумата от 150,00(сто и петдесет)лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните.

                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./М.Л.-Г.

 

Вярно с оригинала.

К.К.