Определение по дело №154/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], ул.”Д. Б.”№13, против отказ №20141115095838-3/21.11.14г на АВ, подадена по реда на чл.25 от ЗТР.

С атакувания акт е отказано вписването на прехвърлянето на капитала от едноличният собственик на трето лице и вписването на последното за втори управител.

Недоволен от така постановеният отказ е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и задължаване на длъжностното лице да впише исканите промени.

Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че на 20.05.14г собствениците(акционерите) на „П. Х. Л.”, безспорно учредено и регистрирано в М., дават съгласие да продаде на С. С., изцяло притежавания капитал в [фирма] за посочената сума.В тази връзка упълномощават управителя на [фирма] К.А. да предприеме необходимите правни и фактически действия по изпълнение на така взетото решение.

Отделно с протокол от 06.06.14г едноличният собственик на капитала „П. Х.Л.” чрез К.А. „в качеството му на пълномощник на А. П.– управител и законен представител на „П. Х. Л.”” по силата на „пълномощно от 27.06.13г-л.29, решава да даде съгласие за продажбата на С.С. на 100 дяла по 50лв всеки, равняващи се на 5 000лв от капитала на [фирма] срещу сумата от 5 000лв.

Чрез договор за покупко-продажба с нотариално заверени подписи на 19.06.14г, така описания капитал е продаден за посочената сума на С.С., от „П. Х. Л.”, отново представлявано от К.А. въз основа на пълномощното от 27.06.13г.

Впоследствие с решение от 20.06.14г новият собственик на капитала С.С. приема новия учредителен акт от 19.06.14г и избира себе си за втори управител, който да управлява и представлява дружеството, наред с досегашния К.А..

При така установеното съда направи следните изводи:

В едноличните дружества с ограничена отговорност функциите на ОС се изпълняват от едноличният собственик на капитала, в случая - „П. Х. Л.”, което безспорно е юридическо лице, регистрирано в М.. Следователно, по арг. на чл.147, ал.1, изр.2 ТЗ управителните и представителните функции в ЕООД се осъществяват от ръководителя на дружеството-собственик или определено от него лице.

За управител на жалбоподателя е вписан К.А., поради което същият няма пречка да реализира волеизявяването, което очевидно му е предоставено по предвидения за това ред(вж.чл.17 от Учредителния акт от 18.03.09г).

Не се установи обаче волеобразуването да е възложен на К.А., нито като управител, нито по реда на упълномощаването.Този извод се обосновава както от чл.15,б.”в” от цитирания У. акт, изрично поставящ в компетентността на едноличният собственик даването на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, така и от представеното пълномощно(вж. и чл.137, ал.1, т.1 ТЗ).

Анализа и тълкуването на всяка клаузи по отделно и във връзка една с друга, не разкриват воля на упълномощителя за изрично упълномощаване на К.А. да даде съгласие от негово име за прехвърляне на собственият му капитал в ЕООД на третото лице С. С., съгласно изискванията на чл.137, ал.4 ТЗ, към който препраща чл.147, ал.2 ТЗ. Формулировките са твърде общи и оторизират пълномощника с представителна власт за защита различни интереси на дружеството-собственик, но не го овластяват да гласува от негово име при вземане решението от 06.06.14г за продажбата на целият капитал именно на посоченото трето лице.

Материализираното в протокола от 20.05.14г съгласие на „П. Х. Л.” не променя горните изводи.От една страна не е в състояние да замести съгласието на собственика по чл.137, ал.1, т.2 ТЗ, впредвид отсъствието на доказателства за органа, натоварен с волеобразуването, респ. спазване на правилата за това. Представеното извлечение от ТР на М. удостоверява актуалното състояние да дружеството преди повече от година, а декларацията по чл.43 АПК в случая недопустима за удостоверяване на сочените обстоятелства.От друга – упълномощаването на управителя да предприеме необходимото за изпълнение на взетото решение(т.ІІ от решението), дори да се счете за изрично, не е в изискуемата от закона форма, за да породи целените правни последици.

В контекста на изложеното последвалото приемане на нов учредителен акт и определянето на С.С. за втори управител, не намират опора в закона.При това положение длъжностното лице по регистрацията правилно и законосъобразно е отказало вписването, което налага потвърждаване на атакувания акт.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

С оглед пропуска на съда да събере дължимата се държавна такса от жалбоподателя, възлизаща на 7,50лв, по арг. на чл.77 ГПК същата ще следва да бъде присъдена допълнително с настоящият акт.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20141115095838-3/21.11.14г на АВ.

ОСЪЖДА ..да заплати по сметка на БОС сумата от 7,50лв, представляваща дължима държавна такса по жалбата, както и 5лв за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок, считано от съобщаването му пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: