Р Е Ш Е
Н И Е
№ 101/ 23.7.2020
г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети
юли 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Добрина Димитрова и с участието на прокурора Рени Лефтерова, като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 88 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, против Решение № 120 от 14.04.2020 г. по АНД №
48/2020 г. по описа на ЯРС, с което е потвърдено НП № 0044286/27.09.2019 г. на
Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“
при КЗП, с което, на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), на търговеца е наложена „имуществена санкция“ в размер на 700 лева за
нарушение на чл. 113, ал. 2, вр. чл. 113, ал. 1 от
ЗЗП.
Недоволен от постановеното
решение, касаторът го обжалва, като сочи наличие на
касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК - нарушения на процесуалния и материалния закон, при
излагане на подробни съображения в подкрепа на твърденията, които по същество
преповтарят изложените във въззивната жалба доводи.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща
процесуален представител.
Ответната страна,
редовно и своевременно призована, не изпраща процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Участващият
в процеса представител на ЯОП намира, че подадената жалба е неоснователна и пледира
за оставяне в сила на оспореното решение като законосъобразно и правилно.
ЯАС, първи касационен
състав, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в
предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче, тя се
преценя като неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното решение
ЯРС е потвърдил НП № 0044286/27.09.2019 г. на Директора на РД за областите
Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което, на
основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на търговеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 700 лева за
нарушение на чл. 113, ал. 2, вр. чл. 113, ал. 1 от
ЗЗП.
За да постанови своя
съдебен акт, ЯРС е събрал всички необходими доказателства при строго спазване
на процесуалните правила. Приетата за установена фактическа обстановка е
правилна, напълно се подкрепя от така събраните доказателства, поради което и
се споделя от касационната инстанция.
При правилно приета
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
направил и обосновани правни изводи, приемайки от процесуална страна, че в хода
на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения; съдът е посочил, че във връзка с
извършената проверка е изготвен констативен протокол, съставен е АУАН, а
по-късно е издадено и НП; спазени са императивните разпоредби на ЗАНН и ЗЗП, като
в АУАН и НП, (надлежно връчени на представител на жалбоподателя-търговец), подробно
е разяснено на нарушителя ЮЛ от фактическа и правна страна кога, къде, как и
какво нарушение е извършил. С оглед на това, правилно съдът е преценил, че НП е
законосъобразно в процесуален аспект и наведените в обратната насока доводи в
касационната жалба се явяват неоснователни.
Не се споделят възраженията
на касатора, че в обжалваното
решение липсват мотиви по съществото на спора. Видно от съдържащите
се в съдебното решение мотиви, ЯРС е обсъдил всички обстоятелства, касаещи
нарушението, приел е, че същите са осъществени от касатора,
поради което не би могло да бъде споделено становището, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.
Касационната
инстанция счита за правилен и извода на ЯРС, че от материалноправна
страна е безспорно установено извършването на
вмененото на касатора административно нарушение
по чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП, описано в АУАН и
НП. Правилна е преценката на решаващия съд, че събраните писмени доказателства –
Договор за лизинг, придружен с гаранционна карта, (в която подробно е обяснено,
че при проблем с телефона потребителят може да се възползва от правата си по
чл. 113 от ЗЗП), установяват факта на възникнало облигационно отношение по
сключен договор за продажба на движима вещ на изплащане по смисъла на чл. 205
от ЗЗД. Следователно, търговецът е поел задължение да отстрани повредите в
мобилното устройство, за което е изготвил и гаранционната карта, макар все още
да е собственик на вещта. В случая при извършена (на 26.02.2019 г.) по повод
постъпила в КЗП жалба проверка в търговски обект - магазин, находящ
се на ***, стопанисван от касатора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, контролните органи установили, че за процесния
мобилен телефон, закупен на 30.10.2018 г., са предявени общо шест рекламации,
пет от които са приключени от търговеца като неоснователни поради липса на
констатиран в сервиза описан от потребителя проблем - „при разговор отсрещната
страна не чува“; при проверката е констатирано също, че още при рекламацията от
10.01.2019 г. въпросният проблем е установен от служители в търговския обект,
за което са съставени Протокол за приемане на устройство ********* от
10.01.2019 г. и Акт за удовлетворяване
на рекламацията. При това положение, за
дружеството-жалбоподател „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е възникнало задължението да
приведе в едномесечен срок от предявяване на рекламацията потребителската стока
в съответствие с договора за продажба. Констатации за проблем с устройството от
същото естество - „при разговор отсрещната страна не чува“, се съдържат и в
съставените от служителите на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД съответни документи при
предявяването на рекламации от 17.01.2019 г. и от 08.02.2019 г. Доказателствата
по делото (Сервизен протокол № ********* от 14.01.2019 г. – за рекламацията от
10.01.2019 г.; Сервизен протокол № ********* от 21.01.2019 г. – за рекламацията
от 17.01.2019 г.; Сервизен протокол № ********* от 11.02.2019 г. – за
рекламацията от 08.02.2019 г.) недвусмислено сочат, че и към момента на съставянето
на АУАН – 05.04.2019 г., не е извършен коректен ремонт на повредения мобилен
телефон. Доколкото не е доказано по категоричен начин, че проблемът с телефона
се дължи на неправилно боравене със софтуера на същия или на инсталирането на
„зловредни програми“, които не му позволяват да функционира нормално, считано от 10.01.2019 г., търговецът е бил длъжен да изпълни
задължението си да приведе в съответствие с договора за продажба апарата на
клиента в срока по чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП; задължението не е изпълнено, поради което
е съставен АУАН и процесното НП. В тази връзка неоснователни са
доводите на касатора за допуснато процесуално
нарушение в административнонаказателното
производство, изразяващо се в непосочване на дата и място на извършване на
нарушението. В наказателното постановление местонарушението
е точно и ясно посочено – санкционният акт е издаден против ЮЛ за описаното в него
нарушение, констатирано във връзка с направената от контролните органи на КЗП на
26.02.2019 г. проверка в търговски обект – магазин „Теленор“
в ***; датата на извършване на нарушението също е ясно посочена – 11.02.2019
г., което е първият ден след изтичането на едномесечния срок от предявяване на
рекламацията от 10.01.2019 г., в който срок е следвало да се приведе стоката в
съответствие с договора за продажба, като същата дата е посочена и в съставения
АУАН. За времето от 10.01.2019 г. до 10.02.2019 г. мобилният телефон не е бил
приведен в съответствие с договора, с оглед на което, след като в законоустановения едномесечен срок търговецът не е изпълнил
горепосоченото задължение, то правилно е ангажирана отговорността му на
основание чл. 222а от ЗЗП, съгласно която
норма за нарушение на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, на едноличните
търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3
000 лева. В случая е наложена санкция в размер на 700 лева, което е малко над
минимума и в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. ЯРС е
осъществил и съдебен контрол на преценката на административнонаказващия
орган за маловажност на случая и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Изводът за
неприложимост на сочената разпоредба също следва да бъде споделен, доколкото
извършеното от касатора административно нарушение не
е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновения вид такива нарушения.
По изложените
съображения настоящата инстанция намира, че съдебното
решение не страда от посочените в касационната жалба пороци - същото е
съобразено с материалния закон и процесуалните правила и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на
спора претенцията на касатора за присъждане на
разноски се явява неоснователна, а поради липса на своевременно направено
искане от страна на ответника по касацията в негова полза разноски не следва да
бъдат присъждани.
Водим
от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120/14.04.2020 г. по АНД № 48/2020
г. по описа на ЯРС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се
чете
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/ не се чете
2./п/ не се чете