РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000580 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 55 от 06.07.2021г., постановено по т.д. № 53
по описа за 2021г. на Окръжен съд П., с коeто е уважен, предявения от А. Г.
К., синдик на „Х.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ като е обявен за недействителен по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на „Х.“ ЕООД – в несъстоятелност
договор за покупко – продажба, обективиран в НА за прехвърляне на право на
собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на част от дълг №**,
том *, рег. № ***, дело №** от 2019 г., вписан в Служба по вписванията
дв.вх.№ 255 от 28.02.2019 г., вх.рег.№ 256 от 28.02.2019 г., акт №***, том *,
дело №*** / 2019 г., по силата на който „Х.“ ЕООД, като съдлъжник по
договора за заем е прехвърлил на „С.Ф.Г.“ ЕООД правото на собственост
върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед № РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. П., п.к. ****, улица „С.К.“, с площ от 1306
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
1
трайно ползване: за обект комплекс за битови услуги, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел ***, при съседи -
имоти с идентификатори: *************, ************,
*************, *************, *************, заедно с построените в
поземления имот:
СГРАДА с идентификатор ************.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед № РД-18-1 1/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: град П., п.к. ****, улица „С.К.“, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена
площ на сградата 208 кв.м., брой етажи 2 (два), с предназначение:
административна, делова сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, ВЕДНО с всички подобрения и приращения в
поземления имот;
СГРАДА с идентификатор ************.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед№ РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: град П., п.к. ****, улица „С.К.“, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена
площ на сградата 258 кв.м., брой етажи 1 (един), с предназначение: складова
база, склад стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
ВЕДНО с всички подобрения и приращения в поземления имот, сключен
между страните, посочени в него, съгласно който „С.Ф.Г.“ ЕООД приема
правото на собственост върху описаните недвижими имоти вместо
изпълнение на задължението на заемополучателя „Е.Р.“ ЕООД за погасяване
на част от дължимата неустойка за забава за връщането на заема по Договор
за заем №******* от 28.03.2016 г„ която неустойка е в размер на 70 000 лв..
Със същото решение е осъден „С.Ф.Г.“ ЕООД да върне в масата на
несъстоятелността на „Х.“ ЕООД – в несъстоятелност недвижимия имот,
предмет на обявената за недействителна сделка.
Решението е обжалвано от „С.Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. П., район С., ул. П. – север №***,
представлявано от А.Х.А. чрез адв. Д. П. с твърдения за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност, а искането отправено до въззивният
съд е решението да бъде отменено и исковете отхвърлени изцяло.
А. К., синдик на „Х.“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва като неоснователна и настоява съда да потвърди изцяло
постановеното решение като допустимо и правилно. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
2
активно съединени, при условията на евентуалност искове, предявени от
синдика на „Х.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* против „Х.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул. С.К.
№*, представлявано от управител с прекратени правомощия Д. Н. К. и
„С.Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П.,
район С., ул. П. – север №*** главен с правно основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ и
евентуален с правно основание чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ и двата съединени с чл.
649, ал.2 ТЗ вр. с чл. 108 ЗС. Твърденията в исковата молба се свеждат до
следното: по молба от 01.10.2019г. на „О. АД на основание чл. 625 ТЗ е
образувано дело № 212/2019г. по описа на ОС П. за откриване на
производство по несъстоятелност на „Х.“ ЕООД, по което с решение на
31.03.2020г. е открито производство по несъстоятелност и е определена
начална дата на неплатежоспособността и свъхзадължеността - 31.12.2018г..
С решение № 260031 от 25.02.2021г. „Х.“ ЕООД е обявен в
несъстоятелност.
На 28.03.2016г. между „С.Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* като заемодател
и „Е.Р.“ ЕООД като заемополучател и „Х.“ ЕООД, ЕИК **********, „Х.“
ЕООД, Д. Н. К. ЕГН *********** и Н. Д. К. ЕГН ********** като
съдлъжници е сключен договор за заем №******* от 28.03.2016г. с
нотариална заверка на подписите, по силата на който заемодателя е
предоставил на заемополучателя сумата от 1 300 000 лв., като страните са
уговорили възможността заемът да бъде усвояван многократно в рамките на
договорения размер, като всяка уговорена сума намалявала, а всяка погасена
сума увеличавала разполагаемата част на заема в срока на действие на
договора; уговорен е срок за връщане на заема – до 31.03.2017г. при месечна
лихва 1.25 %, платима ежемесечно до 30-то число на текущия месец.
Ищецът твърди, че на 20.03.2017г. е сключен Анекс № 1 към договора
за заем, съгласно който страните са се съгласили, че усвоената по силата на
договора за заем сума от „Е.Р.“ ЕООД е в размер на 1 299 799.75 лв., а срокът
за връщане на заема е продължен до 31.03.2018г.. На 08.08.2019г. страните са
сключили Анекс № 2 към договора за заем от 28.03.2016г. с нотариална
заверка на подписите, като с т.3 от него са изменили т.7.2.1 от договора и
същата е придобила следното съдържание: „…в случай, че заемополучателят
не върне заема в уговорения по т.1.4. срок той дължи неустойка в размер на
0.5% на ден до връщане на заема, но не повече от 2.5 пъти размера на
усвоения заем. Неустойката се изчислява върху сумата от заема, която не е
върната.“.
На 28.02.2019г. е сключен нотариален акт за прехвърляне на право на
собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на част от дълг №**,
том*, рег. № ***, н.д. №** от 2019г., с който „Х.“ ЕООД като съдлъжник по
договора за заем е прехвърлило на „С.Ф.Г.“ ЕООД правото на собственост
върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
3
Заповед № РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. П., п.к. ****, улица „С.К.“, с площ от 1306
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: за обект комплекс за битови услуги, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел ***, при съседи -
имоти с идентификатори: *************, ************, *************,
*************, *************, заедно с построените в поземления имот:
СГРАДА с идентификатор ************.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед № РД-18-1 1/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: град П., п.к. ****, улица „С.К.“, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена
площ на сградата 208 кв.м., брой етажи 2 (два), с предназначение:
административна, делова сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, ВЕДНО с всички подобрения и приращения в
поземления имот;
СГРАДА с идентификатор ************.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед№ РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: град П., п.к. ****, улица „С.К.“, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена
площ на сградата 258 кв.м., брой етажи 1 (един), с предназначение: складова
база, склад стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
ВЕДНО с всички подобрения и приращения в поземления имот.
Съгласно уговореното в т. ІІІ от нотариалния акт „С.Ф.Г.“ ЕООД е
приел правото на собственост върху описаните недвижими имоти, вместо
изпълнение на задължението на заемополучателя „Е.Р.“ ЕООД за погасяване
на част от дължимата неустойка за забава за връщането на заема по Договор
за заем №******* от 28.03.2016 г. в размер на 70 000 лв.. Твърди, че
заемополучателя и съдлъжниците са свързани лица, тъй като „Х.“ ЕООД, „Х.“
ЕООД и „Е.Р.“ ЕООД се представляват от Д. Н. К., а Н. Д. К. е негов син. Въз
основа на изложеното, синдикът на „Х.“ ЕООД – в несъстоятелност предявява
иск по чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ като сочи, че сключения договор за прехвърляне на
право на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на дълг е
безвъзмездна сделка, доколкото не е договорена насрещна престация –
погасяване на неустойка в произволен размер не представлява насрещна
престация, а освен това същата е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави – чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД; „Х.“ ЕООД – в несъстоятелност не е
получавало в заем пари, които са усвоени от „Е.Р.“ ЕООД; сделката е
извършена в подозрителния период – сключена е на 28.02.2019г., а молбата за
откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 01.10.2019г.. В
условията на евентуалност и в случай, че съдът отхвърли иска по чл. 647,
4
ал.1, т.2 ТЗ и приеме сделката за възмездна подържа твърдението за
нищожност на уговорената неустойка, поради противоречието й с добрите
нрави, както и че не е ясно за какъв период е начислена твърдяната да е
погасена неустойка в размер на 70 000 лв., нито как е формирана същата и
колко е цялата дължима неустойка. Затова и в случай, че съдът приеме, че
погасяването на „част“ от неустойката по договора за заем представлява
насрещна престация, твърди, че същата е много по – ниска от реалната
пазарна цена на прехвърленото имущество към датата на изповядване на
сделката и доколкото е извършена в подозрителния период и уврежда
кредиторите и масата на несъстоятелността, настоява съда да обяви същата за
относително недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността
на „Х.“ ЕООД на основание чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ. Искането е при уважаване на
главния или евентуалния иск, съда да постанови и решение, с което да осъди
„С.Ф.Г.“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността процесния имот.
В срока по чл.367 ГПК от ответника „С.Ф.Г.“ ЕООД е постъпил писмен
отговор, с който оспорва иска по чл. 647, ал.1,т.2 ТЗ, като твърди, че
оспорената сделка не е безвъзмездна, тъй като договора за встъпване в дълг е
обезпечителен или акцесорен по отношение на главния договор, който е
възмезден и действителен. Оспорва наведените твърдения за това, че
неустойката е нищожна, като заявява, че синдикът не може да предявява
искове за нищожност на договори от името на дружеството като процесуален
субституент, доколкото действа като представител на кредиторите. Отделно
счита, че ако се установи нищожност на уговорената неустойка, то нищожен
ще бъде и договора за даване вместо изпълнение, поради липса на основание.
Най – сетне заявява, че оспорената неустойка е уговорена между търговци и с
приложението на чл. 309 ТЗ не може да бъде намалена, поради прекомерност.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ счита, че сочения фактически състав не е
приложим с оглед посочените от ищеца обстоятелства, които попадат в
хипотезата на чл. 646, ал.2 ТЗ. Оспорва допустимостта на иска с правно
основание чл. 108 ЗС, като твърди, че относителната недействителност не
реституира имотите в патримониума на длъжника, както и че същия не може
да бъде предявен от синдика.
В срока за депозиране на допълнителна искова молба от ищеца е
постъпила такава, с която оспорва твърдението на „С.Ф.Г.“ ЕООД, че със
сключената сделка е увеличено имуществото на несъстоятелния търговец,
като твърди, че същия не е получил заетата сума, а се е задължил за чужд
дълг в изпълнение, на което задължение е сключил оспорената сделка.
Уточнява, че не е предявил възражение за нищожност на уговорената
неустойка, а е изложил твърдения за това, че същата накърнява добрите
нрави, доколкото е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Твърди, че с измененията на чл. 649
ТЗ, обн. ДВ бр. 20 от 2013г. законодателя е разширил активната легитимация,
5
като е придал такава и на синдика, вкл. и за предявяване на иск с правно
основание чл. 108 ЗС. Оспорва и твърдението за приложението на чл.646, ал.2
ТЗ като твърди, че сделката е изповядана на 28.02.2019г. или извън 6 –
месечния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ – 01.10.2019г..
В срока за депозиране на допълнителен отговор не е постъпил такъв от
ответниците.
Няма спор между страните, а това е и документално установено, вкл. и
след справка в общодостъпния ТРРЮЛНЦ по партидата на „Х.“ ЕООД, че по
молба на „О. АД с вх. № 8567 от 01.10.2019г. по чл. 625 ТЗ е образувано т.д.
№ 212/2019г. по описа на ОС П., по което с решение № 48 от 14.04.2020г. е
открито производство по несъстоятелност на „Х.“ ЕООД и е обявена
неплатежоспособността и свръхзадължеността с начална дата 31.12.2018г..
С решение № 260031 от 25.02.2021г., постановено по т.д. № 212/2019г.
„Х.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност.
С Договор от 28.03.2016 г. „С.Ф.Г.“ ЕООД в качеството му на
заемодател е предоставил на заемополучателя „Е.Р.“ ЕООД сумата от
1 300 000 лв., уговорен като кредитна линия – заемът ще бъде усвояван
многократно в рамките на договорения размер, като всяка усвоена сума
намалява, а всяка погасена сума увеличава разполагаемата част от заема в
срока на действие и при останалите условия на договора – чл.1. За
обезпечаване вземането по сключения договор за заем е уговорена
солидарната отговорност на съдлъжниците – „Х.“ ЕООД, „Х.“ ЕООД, Д. Н. К.
и Н. Д. К.. Страните са уговорили срок за връщане на заема – 31.03.2017г. и
лихва в размер на 1.25 %, платима до 30-то число на текущия месец.
Предвидени са неустойки за забава плащането на лихвата и за връщането на
заетата сума в уговорения срок, като конкретно в т.7.2.1. са уговорили, че при
невръщане на заетата сума в уговорения срок дължимата неустойка е в размер
на 0.5 % на ден до връщането й, като същата се изчислява върху сумата от
заема, която не е върната, натрупаните лихви и неустойки.
С Анекс № 1 от 20.03.2017г. страните са приели, че усвоената сума е в
размер на 1 299 799.75 лв. и са се съгласили срокът за връщане на заема да
бъде уговорен до 31.03.2018г..
С Анекс № 2 от 08.08.2019г. страните се съгласили и изменили т.7.2.1.
като са предвидили краен предел на уговорената неустойка за забава в размер
на 0.5 % на ден до връщане на заема, но не повече от 2.5 пъти размера на
усвоения заем.
С НА №**, том*, рег. № ***, н.д. №** от 2019г. „Х.“ ЕООД като
прехвърлител и съдлъжник по договор за заем е прехвърлил право на
собственост върху собствени недвижими имоти в полза на заемодателя
„С.Ф.Г.“ ЕООД вместо изпълнение задължението на заемополучателя и
солидарните длъжници за погасяване на част от дължимата неустойка за
забава по договора за заем от 28.03.2016г. в размер на 70 000 лв..
6
При тези установени фактически обстоятелства главният иск, предявен
от синдика на „Х.“ ЕООД с правно основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ е
неоснователен, тъй като атакуваната сделка не е безвъзмездна. Договорът, с
който се дава нещо различно вместо дължимото изпълнение има акцесорен
характер спрямо съществуващото между страните предходно
правоотношение, по което престацията на кредитора е вече изпълнена и това
изпълнение не поражда насрещно задължение за него. Това обаче не означава,
че договора е безвъзмезден, тъй като с изпълнението на парично задължение
от длъжника безспорно се е намалил актива му, но това намаление на актива е
съответно на намаления пасив. В конкретният случай с прехвърлянето на
недвижимите имоти от „Х.“ ЕООД е извършено частично погасяване на
задължение за неустойка за забава по сключен договор за заем, който е
възмездна сделка. Основанието за прехвърлянето на недвижимите имоти е
именно погасяване на съществуващо задължение на солидарния длъжник „Х.“
ЕООД към „С.Ф.Г.“ ЕООД, като длъжника се освобождава от отговорност за
неизпълнение чрез престиране на нещо различно от дължимото.
Без никакво значение за характера на сключения договор – възмезден
или безвъзмезден е същия е твърдението на ищеца, че неустойката е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, както и че същата не е
определена по размер и период, за който е изчислена. От една страна,
уговорената неустойка не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави,
тъй като определянето на неустойка за неизпълнение на парично задължение
в размер на 0.5% на ден върху неизпълнената част от задължението, но не
повече от 2.5 пъти от усвоения заем не е в размер, който да не е съобразен
както с добрата, така и с обичайната търговска практика. Задължението, поето
от заемополучателя по чл. 7.2.1, изменено с Анекс 2 от 08.08.2019г. от
договора има за цел да възмезди кредитора за вредите, които би претърпял от
неточното във времево отношение изпълнение и да го освободи от тежестта
да доказва размера на тези вреди - чл. 92 ал. 1 ЗЗД, който е бил предмет на
съгласие между страните. Така уговорено задължението, в съответствие с
принципа на чл. 9 ЗЗД, разкрива присъщите за неустойката за забава функции
– обезщетителна, обезпечителна и санкционна, поради което и не е нищожно,
в който смисъл са и разясненията дадени с ТР № 1 от 2010г. по т.д. № 1/2009г.
на ОСТК на ВКС. Следва да се има предвид, че евентуално установена
нищожност на уговорената неустойка за забава ще лиши от основание
сключения договор за даване вместо изпълнение и с приложението на чл. 26,
ал.2 ЗЗД същия ще следва да се приеме за нищожен, но не и безвъзмеден.
Вземането не е и неопределено, а е определяемо, а именно като част от
дължимата неустойка за забава връщането на заетата сума, която част е в
размер на 70 000 лв..
След като се прие, че не е налице една от предпоставките за уважаване
на предявения иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ, а именно
безвъзмездна сделка, то същия е неоснователен, а решението на
първоинстанционен съд, с което е уважен, като несъобразено с материалния
7
закон следва да бъде отменено и искът отхвърлен.
При този изход на спора за настъпило следва да се приеме
процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на
евентуалност иск за отмяна на сключената сделка при условията на чл. 647,
ал.1, т.3 ТЗ.
Оспорената сделка, сключена на 28.02.2019г., е възмездна и попада в
срока по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, което налага да се изследва дали даденото
значително надхвърля по стойност полученото.
Равностойността на престациите се преценява към момента на
сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не
може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената
на полученото по сделката. Наличието на неравностойност, т. е.
несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото
имущество, в конкретния случай на намаления пасив – задължение за
заплащане на част от дължима неустойка за забава в размер на 70 000 лв. или
на разменените престации не съставлява самостоятелно основание за
прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава,
несъответствието следва да бъде значително.
В съдебната практика - Решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. №
742/2010 г. на ТК, I т. о. на ВКС; Решение № 106 от 31.05.2013 г. на ВКС по т.
д. № 388/2012 г., II т. о., ТК и др. се е наложило разбирането, че не може да
бъде въведен единен критерии относно това, кое е "значително" – нито като
абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб. Дали
неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя
недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като
съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен
контрол.
При разпоредителни сделки с недвижим имот еквивалентността на
престациите се преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на
имота към момента на сключване на договора със стойността на насрещната
престация на приобретателя, уговорена при сключване на сделката, която в
конкретния случай е размера, с който пасива на прехвърлителя е намален чрез
погасяване на парично задължение.
От приетата от първостепенния съд съдебно техническа експертиза,
която като неоспорена от страните съдът кредитира се установява, че
8
средната пазарна стойност, определена по метода на аналога към 28.02.2019г.
за поземления имот, ведно с построените в него две сгради възлиза на сумата
от 159 818 лв.. От нотариален акт за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот в изпълнение на насрещно задължение – даване вместо
изпълнение №**, том *, рег. № ***, н. д. №**/2019г. на нотариус Г.В.,
уговорената между страните стойност на насрещната престация е в размер на
погасената част от неустойка за забава или 70 000 лв.. При съпоставяне на
стойността на насрещната престация на приобретателя и пазарната оценка се
получава разлика, която според настоящия състав покрива критериите на
значителна по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Вярно е твърдението на жалбоподателя, че даването вместо изпълнение
е погасителен способ, но това не означава, че договора, с който се дава, нещо
различно от дължимото не може да бъде атакуван с иск по чл. 647, ал.1, т. 3
ТЗ като увреждащ масата на несъстоятелността, което увреждане се изразява
в намаляване нейното съдържание. Всъщност, основна характеристика на
отменителните искове по чл. 647 ТЗ е именно имущественото увреждане на
кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване
имуществото на длъжника, посредством сключени сделки с права и вещи от
същото или създаване на опасност от такова увреждане, в който смисъл е и
постановеното Решение № 224 от 18.12.2017г. на ВКС по т.д. № 513/2017г., ІІ
т.о., ТК. Преценката, че с атакувания договор за даване вместо изпълнение се
намалява имуществото на длъжника се извежда от установените факти, че са
прехвърлени имоти на стойност, два пъти и повече надвишаваща стойността
на вземането, което е погасено.
При това положение и след като се прие, че сделката е увреждаща
кредиторите на масата на несъстоятелността, а се установиха и останалите
елементи от фактическия състав на чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ – възмездност,
значителна неравностойност на престациите и сключването й в
подозрителния период същата, следва да бъде обявена за относително
недействителна на посоченото основание.
Предвид основателността на евентуалния иск по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен
обусловения осъдителен иск, като съобразено с материалния и процесуалния
закон следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 55 от 06.07.2022г., постановено по т.д. № 53 по
9
описа за 2021г. на Окръжен съд П. в частта, с която е уважен предявения от
А. Г. К., синдик на „Х.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ като е обявен за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Х.“ ЕООД – в
несъстоятелност договор за покупко – продажба, обективиран в НА за
прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу
погасяване на част от дълг №**, том *, рег. № ***, дело №** от 2019 г.,
вписан в Служба по вписванията дв.вх.№ 255 от 28.02.2019 г., вх.рег.№ 256 от
28.02.2019 г., акт №***, том *, дело №*** / 2019 г., по силата на който „Х.“
ЕООД, като съдлъжник по договора за заем е прехвърлил на „С.Ф.Г.“ ЕООД
правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
Община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-11/10.07.2013 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П., п.к.
****, улица „С.К.“, с площ от 1306 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за обект комплекс за
битови услуги, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***,
квартал **, парцел ***, при съседи - имоти с идентификатори:
*************, ************, *************, *************,
*************, заедно с построените в поземления имот:
СГРАДА с идентификатор ************.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед № РД-18-1 1/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: град П., п.к. ****, улица „С.К.“, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена
площ на сградата 208 кв.м., брой етажи 2 (два), с предназначение:
административна, делова сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, ВЕДНО с всички подобрения и приращения в
поземления имот;
СГРАДА с идентификатор ************.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед№ РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: град П., п.к. ****, улица „С.К.“, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена
площ на сградата 258 кв.м., брой етажи 1 (един), с предназначение: складова
база, склад стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
ВЕДНО с всички подобрения и приращения в поземления имот, сключен
между страните, посочени в него, съгласно който „С.Ф.Г.“ ЕООД приема
правото на собственост върху описаните недвижими имоти вместо
изпълнение на задължението на заемополучателя „Е.Р.“ ЕООД за погасяване
на част от дължимата неустойка за забава за връщането на заема по Договор
за заем №******* от 28.03.2016 г„ която неустойка е в размер на 70 000 лв.
10
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Г. К., синдик на „Х.“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ
за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Х.“ ЕООД – в несъстоятелност договор за покупко –
продажба, обективиран в НА за прехвърляне на право на собственост върху
недвижими имоти срещу погасяване на част от дълг №**, том *, рег. № ***,
дело №** от 2019 г., вписан в Служба по вписванията дв.вх.№ 255 от
28.02.2019 г., вх.рег.№ 256 от 28.02.2019 г., акт №***, том *, дело №*** /
2019 г., по силата на който „Х.“ ЕООД, като съдлъжник по договора за заем е
прехвърлил на „С.Ф.Г.“ ЕООД правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ************ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед № РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. П., п.к. ****, улица „С.К.“, с площ от 1306
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: за обект комплекс за битови услуги, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел ***, при съседи -
имоти с идентификатори: *************, ************,
*************, *************, *************, заедно с построените в
поземления имот:
СГРАДА с идентификатор ************.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед № РД-18-1 1/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: град П., п.к. ****, улица „С.К.“, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена
площ на сградата 208 кв.м., брой етажи 2 (два), с предназначение:
административна, делова сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, ВЕДНО с всички подобрения и приращения в
поземления имот;
СГРАДА с идентификатор ************.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед№ РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: град П., п.к. ****, улица „С.К.“, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена
площ на сградата 258 кв.м., брой етажи 1 (един), с предназначение: складова
база, склад стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
ВЕДНО с всички подобрения и приращения в поземления имот, сключен
между страните, посочени в него, съгласно който „С.Ф.Г.“ ЕООД приема
правото на собственост върху описаните недвижими имоти вместо
изпълнение на задължението на заемополучателя „Е.Р.“ ЕООД за погасяване
11
на част от дължимата неустойка за забава за връщането на заема по Договор
за заем №******* от 28.03.2016 г„ която неустойка е в размер на 70 000 лв.
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение кредиторите на несъстоятелността на „Х.“ ЕООД – в
несъстоятелност на основание чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ договор, обективиран в НА
за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу
погасяване на част от дълг №**, том *, рег. № ***, дело №** от 2019 г.,
вписан в Служба по вписванията дв.вх.№ 255 от 28.02.2019 г., вх.рег.№ 256 от
28.02.2019 г., акт №***, том *, дело №*** / 2019 г., по силата на който /„Х.“
ЕООД, като съдлъжник по договора за заем е прехвърлил на „С.Ф.Г.“ ЕООД
правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
Община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-11/10.07.2013 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П., п.к.
****, улица „С.К.“, с площ от 1306 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за обект комплекс за
битови услуги, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***,
квартал **, парцел ***, при съседи - имоти с идентификатори:
*************, ************, *************, *************,
*************, заедно с построените в поземления имот:
СГРАДА с идентификатор ************.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед № РД-18-1 1/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: град П., п.к. ****, улица „С.К.“, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена
площ на сградата 208 кв.м., брой етажи 2 (два), с предназначение:
административна, делова сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, ВЕДНО с всички подобрения и приращения в
поземления имот;
СГРАДА с идентификатор ************.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със
Заповед№ РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на сградата: град П., п.к. ****, улица „С.К.“, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена
площ на сградата 258 кв.м., брой етажи 1 (един), с предназначение: складова
база, склад стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
ВЕДНО с всички подобрения и приращения в поземления имот, сключен
между страните, посочени в него, съгласно който „С.Ф.Г.“ ЕООД приема
правото на собственост върху описаните недвижими имоти вместо
изпълнение на задължението на заемополучателя „Е.Р.“ ЕООД за погасяване
на част от дължимата неустойка за забава за връщането на заема по Договор
12
за заем №******* от 28.03.2016 г„ която неустойка е в размер на 70 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55 от 06.07.2022г., постановено по т.д. №
53 по описа за 2021г. на Окръжен съд П. в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13