Р Е Ш Е Н И Е
№3018/10.7.2020г.
гр.Варна,10.07.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19 730 по описа на ВРС за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ищецаИ. В.И., ЕГН **********
със съдебен
адрес ***, чрез процесуалният си представител адвокат от АК Варна Ц.Б.,***, * е
предявил осъдителни искове против ответника
*, със седалище и адрес: *.
Предявените искове са заявени в
условията на обективно кумулативно съединяване като главният иск е с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР а акцесорния
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Исковите претенции са били изменени по
реда на чл.214 ГПК в проведеното открито съдебно заседание,като за разликата от
първоначално предявения размер на главница до изменения е бил направен частичен
отказ от иска и произодството по делото прекратено на
осн. чл.233 ГПК в тази час.
Отправеното искане със сезиращата искова молба до ВРС е да бъде постановено съдебно
решение по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца СУМАТА от 2003,60 лв., /две
хиляди и три лева и 60 ст./ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24
часа, за целия процесен период 01.12.2016г. до 30.11.2019 г. по конкретния иск, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, така, както следва: - Месец ноември 2016г. -6.864
часа -57.24 лв.; Месец декември 2016г. - 6.864 часа -57.24 лв. Общо положен
нощен труд за тримесечието- 96 часа. Съответно общия сбор от часове за
тримесечие е 13,728 часа, равняващи се на 114,49 лв.; - Месец януари 2017г. -6.864
часа -57.24 лв.; Месец февруари 2017г. -6.864 часа -57.24 лв.; месец март
2017г. -5.72 часа -47,70 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието-136 часа.
Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 19,448 часа, равняващи се на
162,20 лв.;-Месец април 2017г. -8,008 часа- 66,79 лв.; Месец май 2017г.8,008
часа- 66,79 лв.; месец юни 2017г. - 8,008 часа- 66,79 лв..; Общо положен нощен
труд за тримесечието- 168 часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е
24.024 часа, равняващи се на 200,36 лв.;-Месец юли 2017г. -5,72 часа -
47,70 лв.; Месец август 2017г. -5,72 часа - 47,70 лв.; месец септември 2017г. -
5,72 часа - 47,70 лв.; Общо положен нощен труд за тримесечието-120 часа.
Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 17,16 часа, равняващи се на
143,11 лв.;-Месец октомври 2017г. - 8,008 часа- 66,79 лв.; Месец ноември
2017г. -8,008 часа- 66,79 лв.; месец декември 2017г. -6.864 часа -57.24 лв.;
Общо положен нощен труд за тримесечието-160 часа. Съответно общия сбор от
часове за тримесечие е 22.88 часа, равняващи се на 190,82 лв.;-Месец януари
2018г. -6.864 часа -57.24 лв.; Месец февруари 2018г. - 6.864 часа -57.24
лв.; месец март 2018г. -6.864 часа -57.24 лв. Общо положен нощен труд за
тримесечието-144 часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 20.592
часа, равняващи се на 171,74 лв.;-Месец април 2018г. -5,72 часа - 47,70
лева; Месец май 2018г. - 6.864 часа -57.24 Лв.; месец юни 2018г. - 4,576 часа -
38,16 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието- 112 часа. Съответно общия
сбор от часове, за тримесечие е 16,016 часа, равняващи се на 135,57 лв.;-Месец юли
2018г. - 6.864 часа -57.24 лв.; Месец август 2018г. - 6.864 часа -57.24
лв.; месец септември 2018г. - 6.864 часа -57.24 лв. Общо положен нощен труд за
тримесечието- 144 часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 20.58
часа, равняващи се на 171,74 лв.;-Месец октомври 2018г. 4,576 часа -
38,16 лв.; Месец ноември 2018г. -4,576 часа - 38,16 лв. .; месец декември
2018г. - 4,576 часа - 38,16 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието-128
часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 18,304 часа, равняващи се
на 152,65 лв.;-Месец януари 2019г. -8,008 - 66,79 лв. Месец февруари
2019г. -5,72 часа - 47,70 лв.; месец март 2019г. - 4,576 часа - 38,16 лв. Общо
положен нощен труд за тримесечието- 128 часа. Съответно общия сбор от часове за
тримесечие е 18,304 часа, равняващи се на 152,65 лв.;-Месец април 2019г. -6,864
часа- 57,24 лв.; Месец май 2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв.; месец юни 2019г.
6,864 часа- 57,24 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието- 144 часа.
Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 20,592 часа, равняващи се на
171,74 лв.;-Месец юли 2019г. -8,008 часа- 66,79 лв.; Месец август
2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв.; месец септември 2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв.
Общо положен нощен труд за тримесечието-152 часа. Съответно общия сбор от
часове за тримесечие е 21,736 часа, равняващи се на 181,28 лв.; за четвърто
тримесечие, само за месец октомври 2019г. -48 часа нощен труд, равняващо
се на 6.864 часа извънреден труд - 57.24 лв., ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска в съда - 03.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.Обективирано е искане на
ищеца да бъдат присъдени всички направени по делото разноски, включително
разходи за адвокатска защита.На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът с
исковата си молба е посочил следната банкова сметка, ***: *; BIC: ***, клон
Варна, с титуляр адв. Ц.Н.Б., ЕГН: **********.
Исковата си
молба ищецът е основал на следните твърдени правно релевантни факти и
обстоятелства а именно : Ищецът твърди, че за периода 01.12.2016 г. – 30.11.2019 г. е работил в РС „*“ - Вълчи Дол,
структурно поделение на Регионална дирекция „*“ Варна заемайки длъжност
мл.експерт, на структурно подчинение към Главна дирекция „*“ към МВР с основно
месечно трудово възнаграждение 890,00 лв. Съгласно Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът бил със статут на държавен служител. В чл. 176
от ЗМВР било предвидено, че брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била
регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя била с
продължителност 8 ч. дневно и 40 ч. седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл. 187 ал. З от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислявало в работни дни-подневно, а за работещите
на 8,12, или 24- часови смени - сумирано
на тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън работното
време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период. В разпоредбата на чл. 178, ал. 1 т. 3 към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Горепосоченото кореспондирало и на Закон за
държавния служител. Съгласно чл. 67, ал. 1 от същия брутната заплата се
състояла от основната заплата и допълнителни възнаграждения. В чл. 67, ал. 7,
т. 2 ЗДСЛ било посочено че допълнителни възнаграждения са допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. /отм./
изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножавал
по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата).
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. била отменена с
приемане на Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните
работи, а тя от своя страна била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г.
В настоящия случай в процесния период, твърди ищецът,
че действала Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 от
същата Наредба посочвал, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.
липсвала изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407
от11.08.2014 г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентирала при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
6.00 ч. за отчетния период да се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не
следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана за ищеца би била и противоконституционна), а представлявала празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. В случая при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, било предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени
за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Твърди се конкретно, че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 06.00 ч. за
периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г. е в размер на 1680 часа,
които следвало да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143, които възлизали на 1920,24 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 240,24 часа,
който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на
база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 8,34 лв.на час,
като задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 2003,60 лв. Така положения извънреден
труд от ищеца по тримесечие за периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г., както и
неизплатеното допълнително възнаграждение умножен по часова ставка за трите
години по тримесечие, било както следва:
Месец ноември 2016г. -6.864 часа -57.24 лв.; Месец декември 2016г. - 6.864
часа -57.24 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието- 96 часа. Съответно
общия сбор от часове за тримесечие е 13,728 часа, равняващи се на 114,49 лв.;-
Месец януари 2017г. -6.864 часа -57.24 лв.; Месец февруари 2017г. -6.864
часа -57.24 лв.; месец март 2017г. -5.72 часа -47,70 лв. Общо положен нощен
труд за тримесечието-136 часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е
19,448 часа, равняващи се на 162,20 лв.;-Месец април 2017г. -8,008 часа-
66,79 лв.; Месец май 2017г.- 8,008 часа- 66,79 лв.; месец юни 2017г. - 8,008
часа- 66,79 лв..; Общо положен нощен труд за тримесечието- 168 часа. Съответно
общия сбор от часове за тримесечие е 24.024 часа, равняващи се на 200,36
лв.;-Месец юли 2017г. -5,72 часа - 47,70 лв.; Месец август 2017г. -5,72
часа - 47,70 лв.; месец септември 2017г. - 5,72 часа - 47,70 лв.; Общо положен
нощен труд за тримесечието-120 часа. Съответно общия сбор от часове за
тримесечие е 17,16 часа, равняващи се на 143,11 лв.;-Месец октомври 2017г. -
8,008 часа- 66,79 лв.; Месец ноември 2017г. -8,008 часа- 66,79 лв.; месец
декември 2017г. -6.864 часа -57.24 лв ; Общо положен
нощен труд за тримесечието-160 часа. Съответно общия сбор от часове за
тримесечие е 22.88 часа, равняващи се на 190,82 лв.;-Месец януари 2018г. -6.864
часа -57.24 лв.; Месец февруари 2018г. - 6.864 часа -57.24 лв.; месец март
2018г. -6.864 часа -57.24 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието-144 часа.
Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 20.592 часа, равняващи се на
171,74 лв.;-Месец април 2018г. -5,72 часа - 47,70 лева; Месец май 2018г.
- 6.864 часа -57.24 лв.; месец юни 2018г. - 4,576 часа - 38,16 лв. Общо положен
нощен труд за тримесечието- 112 часа. Съответно общия сбор от часове, за
тримесечие е 16,016 часа, равняващи се на 135,57 лв.;-Месец юли 2018г. -
6.864 часа -57.24 лв.; Месец август 2018г. - 6.864 часа -57.24 лв.; месец
септември 2018г. - 6.864 часа -57.24 лв. Общо положен нощен труд за
тримесечието- 144 часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 20.58
часа, равняващи се на 171,74 лв.;-Месец октомври 2018г. 4,576 часа -
38,16 лв.; Месец ноември 2018г. -4,576 часа - 38,16 лв. ; месец декември 2018г.
- 4,576 часа - 38,16 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието-128 часа.
Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 18,304 часа, равняващи се на
152,65 лв.;-Месец януари 2019г. -8,008 - 66,79 лв. Месец февруари 2019г.
-5,72 часа - 47,70 лв.; месец март 2019г. - 4,576 часа - 38,16 лв. Общо положен
нощен труд за тримесечието- 128 часа. Съответно общия сбор от часове за
тримесечие е 18,304 часа, равняващи се на 152,65 лв.;-Месец април 2019г. -6,864
часа- 57,24 лв.; Месец май 2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв.; месец юни 2019г.
6,864 часа- 57,24 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието- 144 часа.
Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 20,592 часа, равняващи се на
171,74 лв.;-Месец юли 2019г. -8,008 часа- 66,79 лв.; Месец август
2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв.; месец септември 2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв.
Общо положен нощен труд за тримесечието-152 часа. Съответно общия сбор от
часове за тримесечие е 21,736 часа, равняващи се на 181,28 лв.; за четвърто
тримесечие, само за месец октомври 2019г. -48 часа нощен труд, равняващо
се на 6.864 часа извънреден труд - 57.24 лв.Общо положеният нощен труд на
тримесечие се получавал като преобразуваният извънреден труд за тримесечието се
разделял на коефициент 0,143, напр. 21,736 : 0,143 = 152 часа положен нощен
труд за съответното тримесечие. Всички претенции били посочени в нетен
размер. На последно място в исковата си молба ищецът е обосновал избора си
на РС Варна като местно компетентен да разгледа спора по същество и е направил
и доказателствени искания.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.На първо място ответникът
намира предявените искове за допустими, предявени пред надлежен първоинстационен съд, като не прави възражения за
неподсъдност на иска .По същество в отговора на искова молба ответникът оспорва
изцяло предявените искове – както за сбора от главни задължения, така и акцесорния иск за законна лихва .В отговора на искова молба
не се оспорва твърдението на ищеца за съществуване на служебно правоотношение в
исковия период.Оспорени са исковете изцяло като неоснователни.НСОРЗ според
ответника се прилага за работниците и служители на трудово правоотношение във
всички предприятия по см. на § 1, т. 2 от ДР на КТ, с изкл. на служителите в
държавната администрация за които се прилагала нормата на чл.107 а КТ. Твърди
се и в отговора,че ищецът е държавен служител като според ответника служебното
правоотношение на ищеца било уредено в специалния закон ЗМВР. Спирайки се на
правен анализ на приложимото към исковия период законодателно разрешаване на
въпроса относно заплащането на труда на служителите в правоотношение като на
ищеца, ответникът обобщава, че претенцията на ищеца е неоснователна, т.к.
положения нощен труд в рамките на 8 часова продължителност не се трансформирал
в дневен такъв а се заплащал по см. на Заповед № 8121 з – 1429 от 23.11.2017 г.
издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ
бр. 98 от 8.12.2017 г. с която се отменяла Заповед № 8121 з – 791/28.10.2016 г.
С оглед неоснователността на главния иск е изразено становище и за
неоснователност на акцесорното искане за присъждане
на законна лихва.По същество
ответникът желае ВРС да отхвърли исковете и да присъди в полза на ответника
съдебно деловодни разноски.Изразено е становище по искането на ищеца за
допускане на ССчЕ като не е направено искане за
допълване на въпросите към ССчЕ. От своя страна
ответникът е направил искане за приобщаване към материалите по делото на
приложените с отговора на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на
документи като писмени доказателства.
В открито съдебно заседание от 12.06.2020 г.,след изслушване на
заключението на в.л. Д.П. по допуснатата ССчЕ и
приобщаване на експертното заключение, ВРС е уважил исканията на ищеца с правни
основание чл. 214 ГПК и чл.233 ГПК.Видно от протокола от проведеното о.с.з.
настоящият съдебен състав е допуснал изменение на предявения от ищеца И.В.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, против ответника *, със
седалище и адрес: *, иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 ал.
5, т. 2 от Закона за МВР, чрез
намаляване на неговия размер, като същият от сумата от 2003,60 лв., да се счита предявен за СУМАТА от 1744,71
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 248 часа, получен в резултат от преизчисление
на положения нощен труд с коефициент 1.143,
формирана по периоди, както следва:за месец декември 2016 г. - 48,07 лв.;за
периода януари - март 2017 г. - 103,78 лв.;за периода април - юни 2017
г. - 140,41 лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 122,10 лв.;за
периода октомври - декември 2017 г. - 152,65 лв.;за периода януари -
март 2018 г. - 135,23 лв.;за периода април – юни
2018 г. - 116,96 лв.; за периода юли - септември 2018 г. - 168,13 лв.; за периода октомври -
декември 2018 г. - 146,20 лв.; за периода януари -
март 2019 г. - 201,06 лв.; за периода април -
юни 2019 г. - 120,63 лв.; за периода юли -
септември 2019 г. - 160,84 лв.; за периода ноември -
декември 2019 г. - 128,68 лв.,ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА, считано от
датата на депозиране на исковата
молба в съда - 03.12.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В същото съдебно
заседание е било прекратено производството по делото в частта по предявения иск за разликата над сумата от 1744,71 лв. до първоначално
предявения размер от 2003,60 лв., на основание чл. 233 от ГПК.
В откритото съдебно
заседание, ищецът, представляван от адв.Б. от ВАК,
желае ВРС да постанови Решение, с което да уважи исковата претенция съобразно
направено изменение по чл. 214 от ГПК в съдебно заседание. Моли за присъждане
на разноските за водене на делото.
В о.с.з. от
12.06.2020 г. представителят на ответната страна - юрисконсулт Петрова застъпва становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като счита чене следва да
бъде прилагана общата
разпоредба на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, т.к.
била неотносима спрямо специалните
разпоредби по реда на ЗМВР съобразно и аргументите,подробно изложени в отговора
на исковата молба. Според процесуалния представител на ответника било видно и
от проведеното открито съдебно заседание, не е налице труд, полаган над нормата
,т.е. не следвало да бъдат преобразувани нощните към дневните часове труд и не
бил налице извънреден труд. Ответникът от своя страна желае присъждане на сторенитепо делото разноски , като в писмените бележки от
дата 18.06.2020 г. развива правните си доводи по същество със заведено копие на
правна консултация от 27.09.2019 г. от професор Мръчков.
Двете страни по спора са представили
списъци по чл. 80 ГПК като нито една от тях не е направила възражение по реда
на чл. 78, ал.5 ГПК .
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, в съвкупност и поотделно, по вътрешно убеждение, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С проекта за доклад по
делото, обявен за окончателен, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил на
страните за безспорно по делото, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност в подразделение, което е
структурно подчинено на ГД * МВР, поради което е бил със статут на държавен
служител.
Т.е. липсва спор
относно наличието на служебно правоотношение между ищеца и ответника.
Спорът, както може да бъде установено дори и само от
прочита на исковата молба и на отговора на искова молба, има правен характер и
се свежда до въпроса: Полагал ли е исковия период от време ищецът И.И. труд, който следва
да му заплатен от ответника ?
Отговорът на този въпрос следва да бъде даден на база
събраните писмени доказателства по делото,анализ на заключението по допуснатата
/ необходима според съда / ССчЕ и в съответствие с
приложимите за исковия период материални правни норми.
С отговора на искова молба, от ответната страна са
представени и по делото са приобщени по надлежния ред относимите
писмени доказателства: заверени копия на следните писмени
доказателства : писмо изх. № 94-НН-198
от 29.08.2011 г. на МТСП относно: Увеличеното заплащане на нощния труд при
сумирано изчисляване на работното време се извършва ежемесечно – вярно с текста
от правно-информационна система „Сиела”, 03.01.2020
г.; кадрова справка за заемани длъжности
в периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г.; Заповед №8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи;
платежни бележки за възнаграждението за
месеците от м. декември 2016 г. до м. ноември 2019 г. вкл. – 35 листа; протоколи за отчитане на положения от И.И. извънреден труд и нощен труд и графици за дежурства за
периода от м. декември 2016 г. до м. ноември 2019 г. – 92 листа
Така цитираните писмени доказателства,неоспорени от
страните доказват не само наличието на служебно правоотношение между ищеца и
ответника за исковия период, но и работата на ищеца на смени и заплащане на
възнаграждение от страна на ответника.
Писмените доказателства следва да бъдат анализирани в
съвкупност допуснатото и приобщено по делото заключение на вещото лице Д.П. от дата 22.05.2020 год. по
съдебно - счетоводната експертиза.Заключението
на вещото лице Д.П. е приобщено по делото на листи от 169- ти до 174 –ти.ВРС
възприема заключението на в.л.Д.П. като компетентно и обективно дадено.
От констативно–съобразителната
част на ССчЕ на в.л.П. се изяснява,че на база
писмения доказателствен материал по делото /изброен
по-горе / и вписаното в СПРАВКИ 1, 2 и 3, че вещото лице е достигнало и извело
следните заключения :
Вещото лице – експерт счетоводител Д.П. заключава, че
отработените смени 12/24 часови, съобразно действително отработените дни в
месеца са вписани по дати в справка 1, колона 2 – 214 броя .В.л.сочи,че за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., ищецът има общо отработени
часове нощен труд 1744 часа – заплатени
436,00лева. Преизчислени положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, вещото
лице изчислява,че се равнява на 1992 часа
общо, като разликата която се
получава след преизчислението с коефициент 1,143 –
става 248 часа дневен извънреден
труд.На ищеца, заключава в.л. П.,че е изплатен извънреден труд като разлика
между нормочасовете за месеца и часовете положени при
дежурства по график , както и полаган по Заповед в извън работно време . Извънреден труд, получен при преизчисляване
на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, заключава вещото лице, че
не е изплащан в периода от 01.12.2016г. – 30.11.2019 г., като общия размер на
сумата за така вписания, изчислен размер на извънреден труд за 248 часа е равен
на 1 744,71 лв.( л. 174 –ти от делото ).
Допълнително при разпита на вещото лице в откритото
съдебно заседание вещото лице е отговорило на въпроса на юрисконсулт Петрова,
че преди преобразуването са
изплатени 1744 часа по 0,25 лв. в
размер на 436 лв., изплатената сума е приспадната и размерът, който се дължи, е единствено след преизчисляването с
коефициента.В.л. е посочило на последно място и размера на основно
месечно възнаграждение на ищеца, съобразно периодите на промяна а именно :
1.10.2016 -31.12.2017 – 673,00 лв., 1.1.2018 –
28.2.2018 г. – 728,00 лв., 1.3.2018 – 31.12.2018 – 809,00 лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Безспорно е между страните, а и от
събраните доказателства се потвърждава, че ищецът е бил назначен на работа в ГД
„*Н „ –РД *Н Варна при МВР и като такъв
е имал статута на държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.В този
смисъл от приложената на лист 22 ри –от делото кадрова справка, издадена от
отвеника, се установява, че младши
инспектор И.В.И. за периода от 1.12.2016
г. до 30.11.2019 г.е заемал при отвеника следните длъжности : младши
изпълнителска длъжност – водач на специален автомобил първа степен и пожарникар
в РС *Н Вълчи дол към РД *Н Варна при
Главна дирекция *Н МВР като и към
момента на изготвяне на кадровата справка – 2.1.2020 г./ продължава да заема
същата длъжност .
При тези обективни факти по делото,
съдът счита ,че приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните.Горният извод се налага и от
приложените по делото писмени доказателства, заключението по ССчЕ, което съдът намира за обективно и пълно и
безпристрастно .
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Спор между страните няма, че за исковия период от време е
имало промяна в нормативната база относно заплащането на възнаграждението на
държавните служители, които не са имали статут на ЛРТП, а тази промяна именно е
довела до образуването на воденето на множество искови производства в цялата
страна. На съда е и служебно известно, че за процесния вид правоотношения от
02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текста на чл. 3, ал. 3 от
Наредбата гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г,
приложима към процесния период липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Доколкото в последната Наредба а в и предходните / е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът, за периода 01.12.2016 г. – 30.11.2019 г.е положил нощен труд от общо 1744 часа /сбора по тримесечия : 160+136+180+136+112+162+144+174+104+144+116/,
който преизчислен с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд, възлиза общо на сбора от сумата 1 744,71 лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 248
часа (л. 174 –ти от делото ).Т.е.
дължимото се възнаграждение на ищеца съобразно ССчЕ възлиза
в размер на точно 1 744,71 лв.
Тази сума се явява дължима от ответника, поради което
съдът намира, че предявената искова претенция за заплащането й е основателна и
доказана,поради което подлежи на уважаване по начина по който е заявена и
изменена в откритото съдебно заседание. При така установеното по делото и с
оглед акцесорния характер на искането намиращо
правното си основание в разпоредбата на чл.86, ал. 1 ЗЗД съдът присъжда и
законната лихва върху сумата от 1 744,71
лв.считано от датата на подаване на исковата молла в съда - 03.12.2019г.
и до окончателното изплащане на вземането .
С оглед изхода на спора съдът следва да определи
дължимите се разноски и такси .
Видно от л.177 – ми, ищецът,чрез адв.Цв.Б., е представил Списък по чл. 80 ГПК в който претендира
един разход – сумата от 240,00 лева за адвокатско възнаграждение. На л.178 –ми
по делото е приложен Договор за правна защита и съдействие № **********/08.06.2020г. ,който договор има
характера на разписка и отразява плащане в брой на адвокатско възнаграждение в
размер на 240,00 лева без ДДС . Този единствен разход като доказан и по
основание и по размер следва да се присъди на ищеца.
На последно място при този характер на спора,
приложимостта на нормата на чл. 83 ГПК и на чл. 78, ал. 6 ГПК съдът следва да
възложи в тежест на ответната страна дължимата се държавна такса.
При материален интерес от 1744,71 лв.държавната такса е
равна на 4 % от цената на иска но не по-малко от 50,00 лева. Таксата която
следва да бъде възложена в тежест на ответника възлиза на точно 69,78 лв.ВРС
счита,че макар и по делото да е извършено изменение на иска ведно със частен
отказ на иска и частично прекратяване, не следва да присъжда на основание чл.
78, ал.4 и ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение,т.к.
прекратяването е обусловено от изменението на размера на иска и то посредством
намаляване - процесуални действия които са изцяло в интерес на ответника.
В обобщение, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ВРС сумата от 69,78 лева представляваща
дължимата държавна такса за производството и 180,00 лева - възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, със седалище
и адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, СУМАТА от 1744,71 лeва (хиляда седемстотин четиридесет и
четири лева и седемдесет и една стотинки ) представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа,
получен в резултат от преизчисление на положения
нощен труд с коефициент 1.143 (формирана по периоди,
както следва:за месец декември 2016 г. - 48,07 лв.;за периода януари -
март 2017 г. - 103,78 лв.;за периода април - юни 2017 г. - 140,41
лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 122,10 лв.;за периода
октомври - декември 2017 г. - 152,65 лв.;за периода януари - март
2018 г. - 135,23 лв.;за периода април – юни
2018 г. - 116,96 лв.; за периода юли - септември 2018 г. - 168,13 лв.; за периода октомври -
декември 2018 г. - 146,20 лв.; за периода януари -
март 2019 г. - 201,06 лв.; за периода април -
юни 2019 г. - 120,63 лв.; за периода юли -
септември 2019 г. - 160,84 лв.; за периода ноември -
декември 2019 г. - 128,68 лв.) ведно със
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 1744,71 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
178, ал.1, т. 3 ,вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес: * ДА
ЗАПЛАТИ на И.В.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** СУМАТА от 240,00 лева (двеста и четиредесет лева ) - представляваща направените в
производството от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, пред
настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес: * ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна СУМАТА от 69,78 лева (шестдесет и
девет лева и седемдесет и осем стотинки) - дължима държавна такса и СУМАТА от 180,00 лева (сто и осемдесет лева)- депозит за ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа на Решението .
ПРЕПИСЪТ
от Решението да се връчи на страните
чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: