Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 104 20.03.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На десети март две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Пенка Тоцева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1777 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Гаранционен фонд България” ЕООД гр. София,
против Е.А.М., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 303,03лв., от които
154,01лв. остатъчна главница, 5,56лв. договорна лихва за периода от 20.06.18г.
до 17.04.19г. по договор за потребителски кредит№0003325 от 20.06.18г., сумата
67,08лв. – остатъчна главница по т.1 и 68лв. – главница по т.2 /за СМС
известяване/ по договор за допълнителни слуги от 20.06.2018г., 8,38лв. - лихва
за забава по договора за потребителски кредит за периода от 24.07.18г. до
17.04.19г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди, че
търговец, който осъществява гаранционни услуги/поръчителство/ в полза на Фреш
кредит ЕООД, което е регистриран като институция по ЗКИ. Между Фреш Кредит ЕООД
и ответника сключен договор за потребителски кредит №0003325 от 20.06.18г. и
свързания с него договор за допълнителни услуги от 20.06.2018г. Между
кредитодателя и трето лице - ищеца като поръчител е сключен договор от
20.06.18г. за гаранционна сделка/поръчителство/ за задълженията на длъжника към
Фреш Кредит ЕООД. На длъжника е предоставена сума в размер на 300в., с краен
падеж 21.12.18г. Длъжникът се задължил да погасява разсрочено дължимите по
двата договора суми/по кредита-главница и възнаградителна лихва и допълнителна
услуга по т.1 от договора за допълнителни услуги – финансиране на
възнаграждението от 176,40лв. на трето лице-поръчител, при съответните падежи,
ведно с допълнителни услуги по т.2 от договора за допълнителни услуги/за СМС
предизвестяване/ По двата договора е извършено плащане към 17.04.19г.:
145,99лв. главница, 13,58лв. договорна лихва по договора за кредит; 109,32лв.
по договора за допълнителни услуги, 1,11 лихва за забава по договора за
потребителски кредит. По последния договор задължението е съгл. чл.3 ал.2,
чл.4, въз основа на отделно искане от длъжника е сключен, съгласно който
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя допълнителна услуга, като е
поел задължението да заплати на вноски/вместо кредитополучателя/ на трето
лице-поръчител дължимото му се възнаграждение по договора за поръчителство.
Съгласно ДДУ кредитополучателя връща/изплаща на кредитодателя така
предоставената сума на равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК-съгласно
график за плащанията, неразделна част от ДДУ. Предвид просрочия на длъжника за
плащане на задълженията по горепосочените договори ищецът е упражнил правото си
на вземане към поръчителя като на 17.04.19г. писмено го е поканил в 30-дневен
срок да заплати задълженията, в общ размер на 303,03лв., която е сбор от
остатъка от главниците по двата договора, неизплатена възнаградителна лихва по
договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата
на поканата за плащане. Съответно на 17.04.19г. ищецът е погасил към Фреш
Кредит ЕООД дължимите от него задължения на длъжника, съобразно поканата за
плащане. На основание чл.74 ЗЗД ищецът изпълнявайки чуждо задължение е встъпил
н правата на кредитора по посочените договори. За заплащане на сумите по
ч.гр.д. №779/19г. на РРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор,
намира исковете за допустими, но неоснователни. Сочи, че по договора от справка
в ТР ищцовото дружество - поръчител е собственост на дружеството-кредитор. Че
за сумата от 176,40лв. възнаграждение за поръчителя, платима за срок от 6 месеца, не са посочени падежи,
както, че липсват доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника
сумата за възнаграждение на поръчителя, нито пък плащането и на поръчителя.
Както, че не е ясно, дали след поканата поръчителят е извършил плащането,
съответно дали е уведомил длъжника за извършено плащане. Твърди, че в договора
за потребителски кредит не е посочено действителната обща сума за погасяване,
посочена е такава, която не включва разходите за потребителя, в т.ч.
възнаграждение за поръчителя, според чл.19 ал.1 ЗПК, поради което се заобикаля
закона и клаузите са нищожни. Както, че не са спазени изискванията на чл.11
ал.1 т.11 ЗПК, липсва разбивка на всяка погасителна вноска, липсва ясна
методика как се формира ГПР. Възнаграждението на поръчителя е повече от 50% от
стойността на получената заемна сума, което утежнява задължението на
кредитополучателя, поради което противоречи на морала и добрите нрави, като
клаузата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. ГПР в посочения размер на
47,15%, поради невключване задължението към поръчителя, общият размер на
разходите възлиза на 263,54лв., поради което е недействителен на основание
чл.19 ал.4 ЗПК. Възразява срещу твърдението на ищеца, че договора да кредит,
договора за допълнителна услуга и договора за гаранционна сделка са
самостоятелни договори, както, че клаузата за сключване на допълнителна услуга
не била задължителна, като обезпечителната клауза в договора, заобикаля закона,
повлича необходимостта от сключване на договор за допълнителна услуга. Поради
което договора е недействителен и отговорността на поръчителя отпада, съгласно
чл.138 ал.2 ЗЗД. Както, че процесния договор е сключен при предварително
определени условия, същият е бланков и не е би предмет на предварително
договаряне, както че не са били изяснени на заемополучателя в деня на
подписването.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: Между Фреш Кредит ЕООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит №0003325
от 20.06.18г. и свързания с
него договор за допълнителни услуги от 20.06.2018г. Между кредитодателя и трето лице - ищеца като
поръчител е сключен договор от 20.06.18г. за гаранционна сделка/поръчителство/ за
задълженията на длъжника към Фреш Кредит ЕООД. На длъжника до договора за кредит е предоставена сума в размер на 300лв., договорен е ГЛП-21,55% и ГПР-47,15%, с краен падеж 21.12.2018г., на 6 бр.
месечни погасителни вноски всяка в размер на 53,19лв., като общата
сума за погасяване е 319,14лв.
Длъжникът се задължил да погасява разсрочено дължимите по двата договора суми по кредита-главница и възнаградителна лихва
и допълнителна услуга по т.1 от договора за допълнителни услуги – „финансиране, разсрочване и заплащането на поръчителя на сумата, която
се дължи от клиента за възнаграждение по договор за поръчителство за кредита“,
като е договорено предоставяната допълнителна услуга да бъде заплащана в срок
от 6 месеца, вноската е в размер от 29,40лв., а общата сума 176,40лв. съобразно
график на пащанията към договор за потребителски кредит. Извършено плащане към 17.04.2019г.
от длъжника отнесени като: 145,99лв. за главница, 13,58лв. договорна лихва по договора
за кредит, 109,32лв. по договора за допълнителни услуги, 1,11лв. лихва за
забава по договора за потребителски кредит.
Изпратена покана от Фреш кредит ЕООД до ищеца от 17.04 2019г. за плащане
на изскуемите задължения по договора с ответника в общ размер на 303,03лв. с приложена
справка. С протокол за прихващане между Фреш Кредит ЕООД и Гаранционен фонд
България ЕООД от същата дата, е извършено прихващане на задължението на Е.А.М.. По реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №779/2019 г. е издадена заповед за изпълнение
срещу ответника за процесните суми.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между Фреш Кредит ЕООД и ответника сключен договор за потребителски кредит/ДПК/ от 20.06.18г. и свързания с него договор за допълнителни услуги от същата дата. Между кредитодателя и трето лице - ищеца като поръчител е сключен договор от 20.06.2018г. за гаранционна сделка/поръчителство/ за задълженията на длъжника към Фреш Кредит ЕООД. На длъжника е предоставена сума по ДПК №0003325 в размер на 300лв., посочен лихвен процент 21,55%, обща сума за погасяване 319,14лв., която следва да върне на 6 месечни вноски от по 53,19лв. всяка. Между страните по ДПК е сключен и договор за допълнителни услуги от същата дата, по силата на който кредиторът е финансирал дължимата от клиента като възнаграждение сума, уговорена в договор за гаранционна сделка/поръчителство/ сключен между кредитополучателя, кредитора и гаранта-ищец. В същия страните се съгласили срещу предоставената гаранционна услуга, кредитополучателят да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 176,40лв. на 6 месечни вноски от 29,40лв. на падежните вноски на договора за кредит с уговорен краен падеж. В случая договора за гаранционна услуга, както и за допълнителни услуги са оспорени от ответника, като противоречащ на добрите нрави, както и на ЗЗП. От договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит от 20.06.2018г. се установява, че „Фреш Кредит“ ЕООД е договорил с ответника допълнителни услуги изразяващи се във „финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство на кредита“. Претендираните суми от ищеца в настоящото производство са във връзка с извършено погасяване на задължение на ответника на 17.04.19г., за което е била отправена покана за доброволно изпълнение от страна на Фреш кредит ЕООД. В случая договорът за потребителски кредит попада под уредбата на ЗПК, като съгласно чл.11 ал.1 от ЗПК следва да съдържа годишния процент на разходите/ГПР/ по общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Според §1 т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. А в т.2 от същата разпоредба е указано, че обща сума дължима от потребителя, е сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита. В договора за кредит е посочена общата дължима сума, както и ГПР, като явно, че не е включено възнаграждението на поръчителя, което е допълнителна услуга. Същото е посочено отделно в договора за допълнителна услуга. Независимо от изложените съображения на ищеца, че сумите по ДДУ не се явяват общо разход по ДПК, възнаграждението на поръчителя представлява по същността си допълнителна услуга, т. к. е уговорено да обезпечава кредита. Независимо от принципа за свобода на договаряне – в случая относно договорките по ДДУ, същият не може да бъде използван за неоснователно обогатяване на една от страните в правоотношението за сметка на другата, като не следва да се нарушават и други принципи, в т.ч. и на добрите нрави. Установява се, че възнаграждението за поръчителя по този договор, което явно е във връзка с договора за заем е в размер на 176,40лв. - сума която е повече от 50% от тази по договора за кредит, което утежнява прекомерно задължението на кредитополучателя, поради което се явява противоречащо на морала и добрите нрави и обуславя неговата нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Отделно от това както бе посочено, предоставянето на допълнителна услуга, следва да е включено в ГПР, което не е сторено, но явно, че е включено като част от общата месена вноска, която е в размер на 82,59лв., видно от график на плащания към ДПК и ДДУ/л.17/ По този начин надвишава размера/ГПР/, посочен в разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Поради недействителност на договорките касаещи общата сума за погасяване с годишния процент на разходите, в които не са включени допълнителните услуги, имаща за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, води до недействителността им по смисъла на чл.22 от ЗПК. В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разходи по него. Поради което ответникът дължи единствено остатъчната главница по договора за потребителски кредит. С покана за плащане от 17.04.2019г. кредиторът е поискал изпълнение от гаранта – ищец в настоящото производство на остатъка от дължимите суми по договора за кредит и договора за допълнителни услуги, които са посочени в размер на 303,03лв, съответно погасени от него чрез прихващане. Съгласно чл.74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Същият има регресно право спрямо длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнено на кредитора. От изложеното следва, че ищецът има право на иск срещу длъжника. От изложените обстоятелства в молбата е видно обаче, че е ответникът заплатил към 17.04.2019г., т.е. на Фреш кредит ЕООД сума в общ размер на 270лв., които са били отнесени за главница сумата 145,99лв., 13,58лв. за договорна лихва по договора за кредит, 109,32лв. по договора за допълнителни услуги, 1,11лв. лихва за забава по договора за потребителски кредит, а общата сума за погасяване по договора за кредит е в размер на 319,14лв. Със сумата 270лв. са пплатени пет месечни вноски/53,19х5=265,95/ и част от шестата вноска, а именно лихва от 0,93лв. и част от главницата, от която остава незаплатена сумата 48,21лв. В този размер намира искът за главница по договор за потребителски кредит за доказан. По изложените по-горе съображения останалите претенциите като недоказани, следва да се отхвърлят.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски съразмерно уважената част от иска, от общо направените в размер на 275лв. се следва сума от 44лв. Както да бъдат заплатени и разноските по ч.гр.д. №779/19г. на РРС в размер на 25лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.М., ЕГН**********, адрес *** дължи на „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК203924036, седалище гр.Бургас, ж.к. Славейков бл.161 сумата 48,21лв./четиридесет и осем лева и двадесет и една стотинки/, остатъчна главница по Договор за потребителски кредит №0003325 от 20.06.2018г. ведно със законната лихва от 18.04.2019г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално предявения размер на главницата, както за сумата 5,56лв. договорна лихва от 20.06.18г. до 17.04.19г. по договор за потребителски кредит, и 68лв. главница по т.2 /за СМС известяване/ по договор за допълнителни слуги от 20.06.2018г., 8,38лв. – лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода от 24.07.2018г. до 17.04.2019г., като неоснователни
ОСЪЖДА Е.А.М.,
ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд България” ЕООД,
ЕИК203924036, седалище гр.Бургас, ж.к. Славейков бл.161 сумата 44лв. /четиридесет
и четири лева/ за разноски, както и сумата25лв./двадесет и пет лева/ за
разноски по ч.гр.д. №779/2019г. на РРС
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: