Решение по дело №16686/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5668
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20183110116686
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ …………………….., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Марияна Рашева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 16686 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу С.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 2742.50 лв., представляваща  главница – задължение за неустойка по Договор от 08.01.2018 г., сключен между длъжника и „Т.Т.“ ООД за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13043/2018г. на ВРС. Претендират се съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедно производство.

Ищецът излага, че предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. 13043/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество се намира в облигационни отношения с ответника С.Т.И., по силата на договор от 08.01.2018 г. за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и анекс към него от същата дата. По силата на договора за посредническа дейност, „Т.Т." ООД е заплатило всички разходи за придобиване на свидетелство за управление категория „С", медицински прегледи и обучение по немски език на длъжника на обща стойност от 1371.25 лева.

Ищецът твърди, че е заплатил за курс по немски език  831.25 лв. на човек и за шофьорският курс, включително с таксите за изпита и курса начална компетентност сумата от 490 лв. на човек  и 50 лв. за мед.преглед.

Твърди, че след като ответникът завършил успешно курсовете си, той подписал трудов договор с немски работодател. Твърди, че е започнал работа, но не спазвал трудовата дисциплина и имал редица провинения, като неоснователно отказал да полага труд след около два месеца от започване на работата.  Ищецът твърди, че с това действие ответника виновно е нарушил задълженията си по договора, поради което дължи неустойка по чл. 2, т. 5 от договора.

В едномесечния срок за отговор ответникът редовно уведомен не изразява становище. Установителния иск по реда на чл. 415 ГПК е предявен при редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът е редовно уведомен при условията на чл. 41, ал. 2 и чл. 45 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 59) е получено е получено лично от страната, а призовката (л. 59) – по реда на чл. 41 от ГПК.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител с писмена молба поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат уважени.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно с Определение 11447/03.09.2019 г. са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

 На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за д.такса 54,85 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. или общо 354,85 лв.

Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер на 54.85 лв., внесена държавна такса, и сумата от 150.00 лв. - адвокатско възнаграждение или общо 204,85 лв.

 Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът                      

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че С.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.Т.“ ООД ЕИК *** вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 13043/2018 г. на ВРС  за сумата от 2742.50 лв. (две хиляди седемстотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща неустойка по чл.2, т. 5 от  Договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 08.01.2018 г., сключен между длъжника и „Т.Т.“ ООД за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА С.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Т.“ ООД ЕИК *** сумата 204,85 лв. (двеста и четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 13043/2018 г. на ВРС.

ОСЪЖДА С.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Т.“ ООД ЕИК *** сумата от 354,85 лева (триста петдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.

 

                                                                     СЪДИЯ: