Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. В. Търново, 14.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи
състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева, като
разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 744 по описа за
Ищецът Г.В.В. в исковата си молба и уточняващите я молби твърди, че с влязла в сила от 15.06.2015г. присъда по Решение № 493 на ВКС по НОХД № 303/2011г. на ШОС, бил оправдан за извършено от него престъпление по чл.252, ал.2 от НК. Ищецът твърди, че наказателното производство било образувано от ШОП и било възложено на компетентните разследващи органи. Ищецът навежда и на извършени незаконосъобразни действия на разследващите органи – конкретно при разпит на св. ххх в съдебно заседание на 06.03.2012г. по НОХД № 303/2011г. на ШОС, същата „да изпълни волята на разследващите полицаи да лъжесвидетелства срещу мен” – на стр.6 от исковата молба на ищеца, л.4 от настоящото дело. Твърди, че протокол от ДП от 19.11.2010г. по НОХД № 303/2011г. бил документ с невярно съдържание. Тези действия се изразявали в несправедлив процес от страна на разследващите органи спрямо ищеца, като поведението им било противоправно. Ищецът счита, че отговорност за действията на разследващите органи и съда носи освен Прокуратурата и МВР, така и ВСС и Държавата, тъй като ВСС бил възложил работата на прокурорите, а Държавата била възложител на работата на ВСС. Вследствие на тези противоправни действия ищецът претърпял неимуществени вреди в посочения размер. Моли съда да осъди Прокуратурата на РБ, ВСС, МВР и Държавата, представлявана от Министъра на финансите, да му заплатят солидарно обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 24900 лв., сумата 23864 лв. лихва за забава от момента на увреждането – 19.11.2010г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ответникът – МВР гр. София, чрез упълномощения си процесуален прадстевител оспорва иска. Излага подробни правни доводи за неоснователността на иска против него. Липсвали и конкретни доказателства, че негови служители са причинили на ищеца претендираните вреди, МВР не се явявало възложител на работата на служителите на ОДМВР гр. Шумен. Моли съда да отхвърли иска.
Ответникът – Прокуратурата на РБ чрез упълномощения си процесуален представител, твърди, че били налице предпоставките на чл.26, ал.1 от ГПК за прекратяване на настоящото производство, тъй като между същите страни и на същото основание и искане имало висящо производство по гр.д. № 700/2017г. на ОС Ловеч. Искът по чл.49 от ЗЗД бил погасен по давност, тъй като разпитите на св. ххх били на 19.11.2010г. и 06.03.2012г. Оспорва иска, като твърди, че ищецът бил осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.252, ал..2 от НК. Оспорва и размера на претърпените от ищеца вреди, като счита претендираният им размер за изключително завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, установен от Закона.
Ответникът – ВСС гр. София, чрез пълномощника си оспорва иска. Излага подробни доводи, че ВСС не е възложител на работата на магистратите. Съгласно чл.117, ал.2 от Конституцията на РБ, при изпълнение на своите функции магистратите се подчиняват само на закона. Според чл.132, ал.1 от Конституцията, магистратите не носят гражданската и наказателна отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актова, освен ако извършеното представлява умишлено престъпление от общ характер. Оспорва и размера на предявения иск.
Ответникът – Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез упълномощения си процесуален представител оспорва иска. Излага подробни правни доводи за това, че Държавата няма качество на възложител на работата на лицата, от чиито противоправни действия ищецът твърди, че е претърпял вреди. Прави и възражение за изтекла давност за претендираните вреди от действия на разследващите органи през 2010г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното и прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр с чл. 45 от ЗЗД солидарно против Прокуратурата на РБ, ВСС, МВР и Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 24900 лв., сумата 23864 лв. лихва за забава от момента на увреждането – 19.11.2010г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
За да бъде уважен този иск, в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи неговата претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици не доказват твърдяното то нея, че ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.252, ал.2 от НК.
Видно от справката за съдимост на ищеца Г.В.В. /л.60 от делото/, с присъда по НОХД № 303/2011г. на ШОС, ищецът Г.В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.252, ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НК съдът го е оправдал по първоначалното обвинение, че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, както и че е отпускал парични заеми на посочените лица, както и че е причинил значителни вреди на посочените лица, както и че е получил значителни неправомерни доходи за сума над посочения размер.
На следващо място, ищецът не доказа извършени виновни и противоправни деяния от разследващите органи, изразяващи се в конкретно посочените от ищеца действия в съдебното заседание на 06.03.2012г. по НОХД № 303/2011г. на ШОС, и в протокол от ДП от 19.11.2010г. по НОХД № 303/2011г. Ищецът твърди, че при разпит на св. ххх в съдебно заседание на 06.03.2012г. по НОХД № 303/2011г. на ШОС, същата е била принудена чрез незаконосъобразни действия на разследващите органи „да изпълни волята на разследващите полицаи да лъжесвидетелства срещу мен”. Тези твърдения на ищеца също останаха недоказани в настоящото производство.
Според чл.122 от НПК свидетелят има право да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания. Според чл. 290 от НК лъжесвидетелстването е престъпление от общ характер. Подбуждането към престъпление по чл.290 от НК също е престъпление от общ характер - чл.293, ал.1 от НК. По дела от общ характер се провежда досъдебно производство – чл.191 от НПК. Досъдебното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В чл.208 от НПК са лимитрани законните поводи за започване на разследване. Липсват доказателства за това свидетелката да е осъдена за лъжесвидетелстване по НОХД № 303/2011г. на ШОС или друго лице за подбуждането й.
Предвид изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск от ищеца с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД солидарно против Прокуратурата на РБ, ВСС, МВР и Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 24900 лв., сумата 23864 лв. лихва за забава от момента на увреждането – 19.11.2010г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, предявен от Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Плевен, против Прокуратурата на РБ, ВСС, МВР и Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за солидарно заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 24900 лв., сумата 23864 лв. лихва за забава от момента на увреждането – 19.11.2010г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.
Районен съдия: