№ 367
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600692 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпил протест от
прокурор при СГП против присъда №246/20.12.2019г., постановена по нохд
№2886/2019г. по описа на СГС, с който се иска налагане на по-тежко
наказание, като вместо наложеното наказание „Пробация“, на подсъдимия
В.Б. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без да е посочен
конкретен размер, както и наказанието „Глоба“ да бъде наложено в размер
около средния, предвиден за престъплението.
Постъпила е и жалба на адв.Л., защитник на подсъдимия В. Й. Б., в която
се твърди, че обвинението не е доказано, поради което се иска оправдаване.
Постъпило е и допълнение към жалбата, в което се сочи, че свидетелите М. и
С. не излагат твърдения, които да подкрепят оспорените показания на
свидетелите С. и Б., а свидетелите Х. и Л. са разбрали впоследствие за
случилото се, освен това не е била уведомена ОДЧ за предлаган подкуп,
затова според защитника, гласните доказателства не са убедителни. Не са
представени записите от охранителните камери в стаите, където се е намирал
подсъдимият в районното, поставя се въпросът дали не е изчакан да изтече
1
срок, в който записите да бъдат унищожени, като се има предвид дългият
период между деянието и привличането на обвиняемия. Подсъдимият не е
имал мотив да предлага подкуп, защото е бил убеден, че е прав и
полицейските служители незаконно проверяват М. и С., няма как да
предложи подкуп, за да не бъде задържан, след като се твърди от
обвинението, че това се е случило в районното управление, т.е. след като вече
е бил задържан. Полицаите имат мотив да свидетелстват против него, защото
той е подал жалба срещу тях за причинените му телесни повреди от
поставените много стегнато белезници при задържането, а при извършената
вътрешна проверка е било установено, че те не са се легитимирали при
спирането и проверката на М. и С..
Производството пред САС е второ по ред, образувано е след
постановяване на решение №60111/22.06.2021г. по н.д. №441/2021г. на ІІ НО
на ВКС. С него с което е била отменена присъда №1022/22.10.2020г. по внохд
№456/2020г. на САС, с която подсъдимият е бил оправдан и делото е било
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
съдебното заседание. Не са дадени конкретни указания, свързани със
събиране на нови доказателства. В отменителното решение е посочено, че
доказателственият анализ е извършен в нарушение на чл.14 от НПК,
основателно са отхвърлени като доказателствен източник първоначалните
показания на свидетелите Б. и С., но те не са единствените по делото, защото
двамата са били разпитани и пред съдия, тези показания са били надлежно
приобщени и потвърдени от свидетелите. Тези доказателства не са били
обсъдени обективно, всестранно и пълно, в показанията на Б. се съдържат
факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, за поведение
на подсъдимия в служебния автомобил, а в показанията на С. – за
поведението на подсъдимия по време на пътуването и в сградата на 05 РУ,
след връщане на паричната сума, установена у подсъдимия при обиск. В
случай, че тези показания са били обсъдени, както и производните показания
на свидетеля Х. и на свидетеля Л., съдът е могъл да стигне до други
фактически и правни изводи. Според касационното решение, показанията на
свидетелите М. и С. не допринасят за изясняване на обективната истина,
защото не са били с подсъдимия по времето на деянието, затова не може да се
приеме, че те подкрепят обясненията. В резултат на процесуалното
нарушение доказателственият анализ не е обективен, всестранен и пълне,
2
нарушени са процесуалните права на обвинението, приложен е неправилно
материалният закон, защото с оправдаването на Б. не е бил приложен законът,
който е следвало да се приложи.
С обжалвания акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия В.
Й. Б. за виновен за това, че на 13.05.2017 г., около 09.00 часа в гр.София, в
сградата на 05 РУ-СДВР на ул.“Марин Дринов“№4, при задържане за срок от
24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, след извършения личен обиск
на основание чл.80 от ЗМВР и установена сума в размер на 1522 лв.
предложил подкуп на полицаи в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ при 05 РУ-СДВР К. Ал. Б. и Кр. Ст. Ст., за да
не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на
административно нарушение и да не го задържат за срок от 24 часа на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като им казал да вземат парите в размер
на 1522 лв., поради което и на основание чл.304а, пр.1 във вр. с чл.304, ал.1 от
НК във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъден да изтърпи наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки – „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, 2 пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца, както и
„Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
В съдебно заседание представителят на САП поддържа протеста по
съображенията, изложени в него и намира жалбата срещу постановената
първоинстанционна присъда за неоснователна. Според представителя на
обвинението, след проведеното въззивно съдебно следствие установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е останала непроменена,
събраните доказателства, които са подробно анализирани, установяват по
несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението активен подкуп.
Иска се изменение на присъдата така, както е поискано в протеста. По
отношение на възраженията на защитата, касаещи часа на извършване на
престъплението, прокурорът сочи, че първоинстанционният съд е отговорил
на този въпрос в мотивите си, че в АУАН е посочен час на нарушението, а не
на съставянето му, което опровергава твърдението, че към инкриминирания с
обвинителния акт момент вече е имало издадена и връчена заповед за
задържане.
Пред въззивната инстанция защитникът адв.М. иска въззивният съд да
3
не се съобрази с протеста и да оправдае подсъдимия, защото присъдата
почива единствено и само на показанията на двама полицейски служители,
които са подразнени от поведението на подсъдимия да иска обяснения за
действията им. Нищо от заявеното от полицейските служители на
досъдебното производство не е потвърдено от многобройните писмени
доказателства, единият свидетел изцяло е загубил спомен за случилото се в
хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие. Действията на
полицейските служители не са били законосъобразни, в разпитите им пред
съдия се посочват противоположни действия, които да е извършил
подсъдимият – единият свидетел твърди, че подсъдимият го блъснал, а
другият – че го дръпнал. Нито единият от полицейските служители не е
докладвал за престъпление подкуп, а само за неизпълнение на полицейско
разпореждане, за което има съставени документи за задържане, според
защитника това не е основание за издаване на заповед за задържане. Според
защитника свидетелят С. не е докладвал за това престъпление, както твърди,
защото ако е докладвал, сумата би била задържана и иззета по реда на НПК, с
което шеше да започне производството, шеше да има и веществени
доказателства. Докладна записка от 13.05.2017г. не е открита, има докладна
записка от 14.05.2017г., в която се описва престъплението. На 13.05.2017г.
дежурен прокурор от СГП е отказал да съгласува постановление за
привличане, поради липса на достатъчно данни и се сочат показанията на
свидетелите М. и С., не са коментирани разпитите на полицейските
служители, което внася съмнение, че изобщо не са били част от преписката.
Според защитника, по делото липсват материали или са поправяни, има
разпит на свидетеля А. М. от 06.08.2017г. по ДП1503/17г.Подсъдимият е бил
предаден при задържането на лицето М. Й., която по-късно го освободила, а
С. и Б. са били разпитвани от друг разследващ полицай, което е
незаконосъобразно. Тези съображения са в насока, че отношението към
подсъдимия е било тенденциозно, с цел да му се навреди, защото е търсил
правата си, изключително глупаво би било от негова страна да предлага
подкуп за да не му бъде съставян АУАН, за което дори не може да бъде
физически задържан, дори в разпитите пред съдия полицаите не са могли да
установят каква сума и в каква валута им е била предлагана. В този смисъл
според защитника обвинението е недоказано. По делото за две години са
извършени 6 разпита, 4 от които на полицейски служители, бездействано е,
4
отказвано е да се събират доказателства по искания на подсъдимия, изискани
са след много време видеозаписите от помещението за задържане и не са
приложени, защото са били унищожени. Според защитника тенденциозното
водене на производството е било с цел да се съберат само доказателства в
подкрепа на обвинението, Производството е било образувано с разпитите на
свидетелите Б. и С., които обаче по времето, посочено в протоколите, са били
наряд заедно на ул.“Кирил и Методий“ в 12 часа , след това на ул.“Бачо
киро“, на ул.“Кирил и Методий“ и на пл.“Банска градина“, т.е. разпитите не
са проведени по времето, посочено в протоколите. За да се образува
наказателното производство, следва да има законен повод и достатъчно
данни, законен повод за образуване на 13.05.2017г. няма, защото има
докладна записка от 14.05.2017г. Достатъчно данни би следвало да се
съдържат в разпитите на Б. и С., но те не следва да се кредитират, тъй като по
времето на извършването им полицейските служители не са били в сградата
на 05 РУ. Следващите разпити пред съдия са проведени много по-късно и в
тях няма данни за подкуп. С оглед на това наказателното производство е било
образувано незаконосъобразно, внесеният обвинителен акт завършва едно
незаконосъобразно производство и ако подсъдимият не бъде оправдан,
делото следва да се прекрати и да се върне на първоинстанционния съд, за да
се проведе законосъобразно досъдебно производство.
Защитникът адв.Д. сочи, че поделото има допуснати множество
процесуални нарушения, които няма как да бъдат отстранени в съдебната
фаза, Твърди се, че престъплението е извършено в 9.00 часа, като е предложен
подкуп след личен обиск, за да не извършват полицаите действия по служба –
да не го задържат и да не съставят АУАН, същевременно още в 8.00 часа
подсъдимият е бил задържан, заповедта му е била предявена, т.е. за какво да
дава подкуп? Той е разговарял с телефон 112 в 7.59 часа, 3.59 минути, в
следващ момент с ръце с белезници зад тялото, се е опитвал да извади пари от
джоба си. Това не е възможно физически, а и полицейският служител, който е
седял на шофьорското място, не е могъл да го види, след като е седял зад него.
Липсва предметът на престъплението подкуп, парите не са иззети съгласно
НПКТ, обвинението е неясно дали подсъдимият е искал да даде цялата сума,
както и защо му е върнат предметът на престъплението. Първоначално делото
е било за неизпълнение на полицейско разпореждане, после по чл.325 от НК,
прокурор е отказал да образува дело за подкуп, няма и докладна записка.
5
Свидетелят Б. не си спомня случая, защото няма какво да каже и от
притеснение. Разпитите на полицейските служители, с които е започнато
делото, са негодно доказателствено средство, защото по време на
провеждането им те са били на друго място. След изключването им няма
годни доказателства за образуване на досъдебно производство, всички
последващи действия са незаконосъобразни. Единствената правилна и
справедлива присъда би била оправдателната, обвинението не е доказано,
трябва да бъдат посочени дата, място, час на извършване, предлагането на
подкуп трябва да има предмет, а като след като 1 час по-рано действието вече
е финализирано и подсъдимият е задържан, ще извърши престъпление.
Алтернативно, с оглед добрите характеристични данни и провокацията от
страна на полицаите, се иска намаляване на наказанието.
Подсъдимият поддържа становището на защитниците си, в последната
си дума заявява, че не е виновен, обвиненията са изфабрикувани, не е
предлагал нищо.
Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в хода на
което са събрани писмени и гласни доказателства.
След като извърши проверка на постановената присъда съобразно
правомощията си по чл. 314 НПК, въззивният състав намира следното:
Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от
първоинстанционния и въззивния съд доказателства дават основание да се
направят следните изводи относно фактическата обстановка по делото:
Подсъдимият Б. към 13.05.2017г. бил управител на „Актуал М“ЕООД,
български гражданин, неосъждан, с висше образование, с постоянен адрес в
гр.София, за неговото дружество работели Б. С. и А. М.. Малко преди 08.00
часа на 13.05.2017г. двамата пътували за обект на фирмата в с.Горна Малина,
с автомобил „Фиат Брава“ с №********, в багажника на който превозвали
към обекта машини и инструменти, дадени им от подсъдимия във връзка с
работата им. В същото време на бул.“Данаил Николаев“ полицейските
служители К.С. и К.Б. изпълнявали служебните си задължения като АП 44 в
района на 05 РУ-СДВР и спрели за проверка автомобила, управляван от М..
Полицаите се легитимирали, поискали личните документи и да видят какво се
превозва в автомобила, а след това поискали и документи за превозваните
машини. В този момент подсъдимият, който също пътувал към обекта с джип,
6
видял че работниците му са спрени и също спрял в близост, върнал назад,
отишъл на мястото на проверката, заявил, че проверяваните са негови
работници и поискал обяснения защо се извършва проверка. Полицаите
поискали да се отдръпне, както и да представи документ за самоличност, но
той започнал да спори, че нямат право да спират автомобили, ако не са в
нарушение, настоял полицаите да се легитимират и позвънил на телефон 112
в 07.59 часа, разговарял с оператор, като настоявал да разбере дали полицаите
имат право да спират и проверяват граждани, след като получи положителен
отговор от дежурен офицер от 05 РУ, продължил да спори, с което пречил на
проверката, дори бутнал С. в гърдите. С. поискал съдействие по
радиостанцията и го задържал, поставил му белезници и го качил в
полицейския автомобил, за да бъде заведен в сградата на полицейското
управление за съставяне на акт. На място пристигнали полицейските
служители Х. и Л. за съдействие, те отвели в полицейското управление М. и
С., а Б. бил настанен на задната седалка на автомобила, управляван от С., до
него седнал Б.. Преди потеглянето подсъдимият предложил на полицаите да
го пускат, като им казал, че има пари, които да вземат. След пристигането в
сградата на 05 РУ в 09.00 часа бил съставен протокол за обиск, в който е
посочено, че от Б. са иззети телефон, колан, часовник, верижка от сив метал
,ключодържател с ключове и сумата от 1522 лева, в подробно описани
банкноти. По време на обиска Б. отново предложил на С. и Б. да вземат
парите, за да го пуснат. Въпреки това, била съставена заповед за задържане
за 24 часа, в която като основание било посочено, че на 13.05.2017г., в 08.00
часа, на основание чл.72, ал., т.1 от ЗМВР и чл.325 от НК, С. задържа Б. за 24
часа в сградата на 05 РУ-СДВР.По-късно бил съставен АУАН
№1493/13.05.2017г. за това, че на 13.05.2017г., около 08.00 часа, в гр.София
на бул.“Данаил Николаев“ пред №7 Б. въпреки отдаденото му полицейско
разпореждане да не пречи на извършването на полицейска проверка
съзнателно пречи, като подбутва служителите, нарушение по чл.64 от ЗМВР.
Въпреки заповедта, на същата дата, около 17 часа Б. бил освободен, а личните
му вещи и парите били върнати.
Тази фактическа обстановка правилно е била приета за установена от
първоинстанционния съд при извършен законосъобразен анализ на
събраните доказателства. При преценка на доказателствения анализ
въззивният съд прие, че е неправилен единствено по отношение на
7
показанията на свидетеля Б. от ДП, разпитан на 13.05.2017г., приобщени чрез
прочитане, защото те са процесуално негодни и като такива не могат да бъдат
ценени. Този извод се налага след съпоставка на приетите писмени
доказателства относно заетостта на Б. като част от АП 44 на 13.05.2017г.,
изведена от Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в
ОДЧ на 05 РУ за същата дата, както и показанията му пред втората
инстанция, от който е установено, че свидетелите Б. и С. от 12.30 часа са
заели установъчен пункт на кръстовището на ул.“Бачо Киро“ и ул.“Искър“, в
13.20 са се намирали на сигнал на ул.“Бачо Киро“, в 14.10 часа са били на
сигнал на ул.“Банска градина“, а в същото време в разпита на този свидетел е
посочен час на започване 12.20 и на приключване – 13.10 часа, а разпитът на
С. според протокола е продължил от 13.10 до 13.50 часа. Поради очевидната
невъзможност свидетелят да е бил разпитан в посоченото време, през което
съгласно писмените доказателства и неговите показания е бил на друго място,
този разпит не може да бъде годен доказателствен източник и следва да се
изключи от доказателствената съвкупност. Тъй като разпитът на свидетеля С.
от 13.05.2017г. пред разследващ орган не е бил приобщен чрез прочитане,
макар принципно тези съображения да се отнасят и за него, не се налага да
бъде изключван от доказателствения материал по делото. По отношение на
останалите гласни доказателства първоинстанционният съд е изложил
убедителни аргументи защо е изградил фактическите си и правни изводи на
тяхната основа. Законосъобразно е било прието, че гласните доказателства, с
изключение на обясненията на подсъдимия, подкрепят обвинителната теза и
не са противоречиви помежду си. Обясненията на подсъдимия Б. отричат
обвинението той да е предлагал пари на полицейските служители, за да не
изпълнят задълженията си, но те са приети единствено за защитна теза като
противоречащи си с останалите гласни доказателства, това са показанията на
свидетелите С., Б., Х. и Л., включително приобщените от ДП чрез прочитане
показания на първите двама свидетели, разпитани пред съдия. Така по
отношение на разпитите на свидетелите С. и Б., подкрепени от показанията на
свидетелите Л. и Х., е посочено, че от тях е установена хронологията на
събитията на инкриминираната дата, полицейската проверка по отношение на
М. и С., по време на която е дошъл и подсъдимия, поведението му по време
на проверката и след това в сградата на 05 РУ. В същата насока изводи могат
да се направят и от съдържанието на записа на разговора на Б. с оператор от
8
Дирекция „Национална система 112“ от 07.59 часа. Изяснено е
безпротиворечиво, че по време на проверката той е изразил недоволство от
спирането на неговите служители, държал е сметка защо ги проверяват,
включително при разговора с оператора изразил мнение, че става въпрос за
полицейски произвол, че хората били спрени без нарушение и без полицаите
да имат право, не е останал доволен и от получения от отговор, че полицаите
имат право да извършат проверка, а след неизпълнение на разпореждането да
не пречи, се е наложило С. да поиска съдействие от друг автопатрул и
подсъдимият да бъде задържан, защото не изчакал приключването на вече
започналата полицейска проверка, недоволствал от това и дори бутнал с ръце
С. в областта на гърдите. След поставянето на белезници и въвеждането му в
служебния автомобил, С. и Б. /в разпита си пред съдия от ДП/ са потвърдили,
че им е предложил парите, които носи в себе си, за да го пуснат. От същите
гласни доказателства се установява и предлагането на сумата 1522 лева,
описана по време на обиска, при изготвянето на заповед за задържане и
протокол за обиск в сградата на 05 РУ, на същите двама свидетели, което
всъщност е инкриминираното поведение на Б.. По-късно те са разказали за
това предложение на колегата си Х. по време на отвода, след приключването
на смяната, Л. също възприел служебно тази информация, впоследствие на
14.05.2017г. е изготвена и докладна записка от Б.. При изясняване на
противоречията в показанията на С., възникнали след разпита му пред
първоинстанционния съд, по отношение на обстоятелството, че по време на
извършване на проверката на М. и С., подсъдимият бутнал леко в гърдите С.,
съдът правилно се е позовал на първоначалните му показания, защото той е
контактувал през повечето време с Б. на улицата, това обстоятелство е
изяснено от неговия и на колегата му Б. разпити пред съдия, проведени по-
скоро след случая, едва в разпита си пред съда на 19.11.2019г. С. е посочил, че
е бил дръпнат за ръката, като в същото време е потвърдил, че поддържа
показанията си от разпита пред съдия, където е заявил че е бил бутнал леко.
Въпреки че подсъдимият е отрекъл всякакво съприкосновение и изобщо
каквото и да било поведение в разрез с разпореждането да не пречи на
полицейска проверка, е установено, че се е държал по начина, описан по-горе
и наложил задържането му. Тази оценка на показанията на С. е правилна,
аналитичната дейност на съда по отношение на тях е важна поради
приемането им за достоверни, за разлика от обясненията на Б. и тъй като в тях
9
се съдържа най-значимата за обвинителната тези информация, по този начин
се опровергават доводите на защитата за компрометирането им. По
отношение на показанията на свидетелите С. и М. също е извършен
законосъобразен анализ, въз основа на който е прието, че изясняват и
потвърждават единствено предисторията на инкриминираното събитие, на
което те не са преки свидетели, защото е инкриминирано предлагането на
пари в сградата на 05 РУ, на което не са присъствали. Оценката на писмените
доказателства по делото също е обективна и пълна, от тях са установени
служебните качества и задълженията на свидетелите С. и Б., както и
конкретни техни дейности в качеството им на автопатрул на 13.05.2017г.,
правилно е било кредитирано с доверие и заключението на техническата
експертиза.
С оглед на изложените съображения, настоящият състав в подкрепа на
изводите на първоинстанционния съд прие, че съвкупният анализ на
доказателствата води до правилния и законосъобразен извод, че
непротиворечиво и еднопосочно са установени релевантните факти относно
обвинението. Правните изводи, направени въз основа на този анализ относно
авторството и наличието на всички елементи от състава на престъплението от
обективна и субективна страна, също се споделят изцяло. Действително са
налице всички основания да се приеме, че подсъдимият Б. е осъществил
умишлено състава на престъплението по чл.304а, ал.1 във вр. с чл.304, ал.1 от
НК, като от обективна страна, на 13.05.2017г., около 09.00 часа в гр.София, в
сградата на 05 РУ-СДВР на ул.“Марин Дринов„№4, след извършен личен
обиск е предложил подкуп в размер на намерената у него сума 1522 лева на
полицаите Б. и С., за да не извършат действия по служба – да не съставят
АУАН и да не го задържат за 24 часа. С. и Б. са били полицейски служители
на длъжност „старши полицай в група на 03 сектор Охрана на обществения
ред на сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ, към инкриминирания
момент са изпълнявали служебните си задължения съгласно нормативната
уредба за това, по силата на правомощията си са задържали подсъдимия и
именно за да не извършат административно-наказателна дейност при
установяване на нарушение, Б. им предложил подкуп. От субективна страна
престъплението е осъществено при наличието на пряк умисъл, който освен
от обективните действия на подсъдимия, който е пълнолетен и вменяем, е
установен и от упоритостта на действията му – инкриминираното му
10
поведение е повторно, след като вече е предложил на полицаите да вземат
пари в колата, за да го пуснат, в сградата на управлението отново е извършил
това, при положение, че по отношение на него вече са били започнати
официално действия – фактическо задържане и обиск.Времето и мястото на
престъплението са безспорно установени, както и размерът на предмета на
престъплението – сумата, посочена в протокола за обиск. По отношение на
часа, когато е осъществено престъплението, правилно първоинстанционният
съд е приел, че е става въпрос за 9 часа, когато подсъдимият вече не намирал
в сградата на полицейското управление, а посоченият в заповедта за
задържане час 8.00 е този, в който е извършено административното
нарушение на улицата, при неизпълнение на полицейското разпореждане.
Възраженията на защитата, че обвинението не е доказано, защото
свидетелите М. и С. не излагат твърдения, които да подкрепят показанията на
свидетелите С. и Б., а свидетелите Х. и Л. са разбрали впоследствие за
случилото се, са неоснователни, тъй като двамата работници на подсъдимия
не са присъствали в сградата на 05 РУ, когато е извършено престъплението,
те са били закарани там от другия автопатрул и нямат преки наблюдения
върху случилото се, само С. и Б. са присъствали в момента на извършване на
престъплението, затова и техните показания са в основата на
доказателствените изводи. Твърдението, че не е била уведомена ОДЧ за
предлаган подкуп също не означава, че гласните доказателства не са
убедителни, съставена е докладна записка на 14.05.2017г., а дали устно е
било уведомено друго лице, извън свидетеля Х., който е бил старши на
смяната и С. му докладвал за случилото се след края й, е без значение. Няма
как да бъдат представени записите от охранителните камери в стаите, където
се е намирал подсъдимият в районното, тъй като такова искане е било
направено след изтичане на срока на съхранението им, но събраните
доказателства са достатъчни и без записи от камери. Твърденията за липса на
мотив подсъдимият да предлага подкуп, защото вече е бил задържан, също са
неоснователни, тъй като към момента на фактическото задържане и
закарването в сградата на полицейското управление все още не е имало
изготвена писмена заповед. Няма и сериозни данни полицаите да имат мотив
да свидетелстват против него, защото той е подал жалба срещу тях, за
причинените му телесни повреди от поставените много стегнато белезници
при задържането, защото уличаващите го свидетелски показания са с много
11
по-ранна дата от тази на жалбата на подсъдимия, по повод на която
извършената вътрешна проверка. Твърденията на защитата, че присъдата
почива единствено и само на показанията на двама полицейски служители,
които били подразнени от поведението на подсъдимия да иска обяснения за
действията им, също са голословни, в тази насока се изтъкват пропуски по
разследването, за които тези свидетели не отговарят. Показанията на
полицейските служители на досъдебното производство, за които беше
посочено, че не отговарят като час на тяхната фактическа служебна заетост,
са снети от разследващ полицай, самите свидетели нямат отношение към това
обстоятелство и съответно освен изключване на тези доказателства, то не
може да компрометира годността на другите налични по делото гласни
доказателства. По същия начин стои въпросът с възражението за липса на
веществени доказателства, след като сумата, описана в протокола за обиск е
била върната на Б., по този въпрос компетентни са били органите на
досъдебното производство, а фактическата липса на парите не означава, че не
е извършено престъпление, доколкото предметът е посочен ясно и конкретно
в писменото доказателство, надлежно съставено на 13.05.2017г.
коментираните действия на 13.05.2017г., извършени от дежурен прокурор от
СГП, отказал да съгласува постановление за привличане, поради липса на
достатъчно данни, също са неотносими към настоящото производство,
доколкото го предхождат, няма как да се подкрепят доказателствено и
твърденията, че по делото липсват материали или са поправяни /по делото
има разпит на свидетел А. М. от 06.08.2017г. по ДП1503/17г./ Защо
подсъдимият е бил предаден при задържането на един разследващ полицай, а
С. и Б. са били разпитвани от друг разследващ полицай, също е предмет на
преценка на водещия разследването и не е незаконосъобразно. Всички тези
доводи не водят до извода, който защитата се стреми да докаже, че
отношението към подсъдимия е било тенденциозно, с цел да му се навреди,
защото е търсил правата си, напротив, както беше посочено по-горе,
обвинението е доказано. Коментираните брой и вид на процесуалните
действия, продължителността на делото и дали то е било образувано с
разпитите на свидетелите С. и Б. като първо действие, за които впоследствие е
установено, че са негодни или със съставянето на протокола за обиск, което
също е възможност, предвидена по НПК, не правят разследването
незаконосъобразно като образувано без наличието на достатъчно данни и
12
законен повод за образуване, напротив, както беше посочено при оценката на
доказателствата, налични са достатъчно такива в подкрепа на обвинителната
теза. Затова не може да се приеме, че внесеният обвинителен акт е завършил
незаконосъобразно производство и делото следва да се прекрати и да се върне
на първоинстанционния съд, за да се проведе законосъобразно досъдебно
производство, известно е, че след като процесуалното нарушение не може да
бъде отстранено, делото не следва да бъде връщано, в този случай
коментираният протокол за разпит единствено може да се изключи като
годно доказателство. По тези съображения не могат да бъдат уважени
исканията на защитата за постановяване на оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението или алтернативно да се прекрати
производството.
Съображенията в мотивите на първата инстанция относно вида и размера
на наказанието също се споделят изцяло от настоящия състав като
законосъобразни и не се налага да бъдат повтаряни. В този смисъл
депозираният протест за увеличаване на наказанието и алтернативното искане
на защитата за намаляване му заради добрите характеристични данни на Б.,
са неоснователни. Настоящият състав намира, че законосъобразно е било
прието наличието на основание за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК, при което е заменено наказанието „Лишаване от свобода“ с
„Пробация“. За да мотивира извод, че по делото са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на което и най-лекото
предвидено наказание за това престъпление е несъразмерно тежко с оглед
конкретното деяние, съдът е приел за смекчаващи вината обстоятелства
невисоката обществена опасност на извършеното, личността на подсъдимия,
който е неосъждан, трудово ангажиран, с ниска степен на обществена
опасност, с добри характеристични данни, а също и обстоятелствата, при
които е било извършено престъплението - по повод извършвана проверка на
работници на Б., когато са бързали за работа на обект на фирмата, но били
спрени за проверка, според него без да са нарушили правилата за движение
по пътищата и от неоторизирани за това органи, което е подразнило
подсъдимия и е предизвикало неговото поведение да проверява основанията
за проверката, правомощията на полицаите, ескалирало до задържането му за
неизпълнение на полицейско разпореждане. Като смекчаващо вината
13
обстоятелство следва да се приеме и изминалият период от време от датата на
престъплението до приключване на делото, а също и неоправдано дългия
период, през който е провеждано досъдебното производство, предвид обема
на събраните доказателства. Практически не са приети за налични
отегчаващи вината обстоятелства, но като такова обстоятелство не може да не
се отчете високата степен на обществена опасност на престъплението,
въпреки това са налице предпоставките за замяна на предвиденото за това
престъпление наказание „Лишаване от свобода“ с „Пробация“, защото за
конкретното деяние то би било несъразмерно тежко. Индивидуализираното
наказание в рамките на първите две задължителни пробационни мерки,
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни срещи с
пробационен служител“ за срок от по шест месеца, както и „Глоба“ в размер
на 500 лева е съответно на извършеното престъпление, с отчитане на
конкретните му характеристики, както и на личността на дееца и би било
подходящо за неговото превъзпитаване, а също и за да реализира целите на
генералната превенция. С оглед на гореизложеното, индивидуализация на
наказанието е правилна, в този смисъл не е несправедливо, така че не се
налага изменение на присъдата в тази част нито в искания от прокурора, нито
от защитата смисъл.
Изложените по-горе съображения налагат извод, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена, а жалбата и протестът като
неоснователни, да бъдат оставени без уважение.
Поради горното и на основание чл. 334, т.6 и чл.338 от НПК САС в
настоящия състав
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 246/20.12.2019 г., постановена по нохд №
2886/2019 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от
съобщаването му пред ВКС с касационна жалба или протест.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15