Определение по дело №132/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 150
Дата: 24 март 2020 г.
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20205000600132
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

 гр. Пловдив, 24. 03. 2020 год.

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО   КРАЧОЛОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                        РАДКА  ЧОЛАКОВА

 

с  участието  на  съдебния  секретар  ЗЛАТКА СТОЙЧЕВА,  в  присъствието  на  прокурора  ИВАН  ДАСКАЛОВ, сложи  за  разглеждане  докладваното  от  съдия  ХР. КРАЧОЛОВ,  ВЧНД  № 132  по  описа  за  2020  година.

 

         Съгласно заповед РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на ПАС, с оглед обявеното с решение от 13.03.2020г. на Народното събрание извънредно положение в Република България, предвид ежедневно променящата се обстановка в страната, относно разпространението на коронавирус COVID 19, с цел предпазване и ограничаване разпространението на заразата, е разпоредено делата по този вид производство, когато има задържани лица, да се разглеждат по SKYPE.

         Осъществена е видеоконферетна връзка, с помощта на системните администратори на съда – РОСЕН ЕВТИМОВ и ВАЛЕНТИНА НОНЧЕВА с ареста в затвора гр. П. с добър звук и картина. На линията се намира обвиняемия Р.Ф.Д..

 

         На именното повикване в 10:46 часа се явиха:

 

         За жалбоподателя (обвиняем) Р.Ф.Д. в залата се явява адв. Д. К., редовно упълномощен на ДП.

 

Обвиняемият Р.Ф.Д.: Ясно ми е производството, да се гледа делото.

 

         ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуална пречка.

 

         Адв. К. – Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО, като се осъществява видеоконферентна връзка с Ареста – П. по Skype.

          

На страните се разясниха правата по чл. 274 и 275 НПК.

Отводи по делото не постъпиха.

 

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.

 

ПРОКУРОРЪТ – Нямам други искания.

Адв. К. – Нямаме други искания.

 

Съдът, с оглед становищата на страните

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

 

Адв. К.– Уважаеми апелативни съдии, аз ви моля да отмените протоколното определение на П. окръжен съд, постановено на 16  март 2020 г. по ЧНД № 550/2020 г., с което по отношение на обвиняемия Р.Д. бе взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съображенията ми във връзка с исканата отмяна са следните.

Намирам, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице всички изискуеми по чл. 63, ал. 1 от НПК законови предпоставки за вземане на тази най-тежка мярка за неотклонение. Безспорно е налице първата изискуема предпоставка, визирана от законодателя, а именно, че на Р.Д. е повдигнато обвинение за престъпление от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ – нещо повече, престъплението е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Не съм съгласен с първостепенния съд, че е налице втората изискуема от закона предпоставка, а именно, че от събраните доказателствени материали към момента на внасянето на искането на представителя на Окръжна прокуратура П. в ПОС за вземане на най- тежката мярка може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Д. е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. До визирания от мен момент в досъдебното разследване са събрани ограничен брой доказателствени източници, които твърдя категорично, че не внасят доказателства, от които да се направи обосновано предположение.

 Разпитани са двама свидетели на обвинението, а именно Н.   П. и другия свидетел Н.. Видно от протоколите за техните разпити, тези лица са без завършено каквото и да е образование, предполага се, че са неграмотни. Считам, че техните разпити не отговарят на изискванията на НПК, доколкото са извършени незаконосъобразни действия. Визирам това, че видно от протоколите, същите са служили с термини, които считам, че не разбират поради липса на грамотност и образование. В тези разпити прави впечатление, че те визират лице, от което са си закупили бонзай, с прозвището „Р.“. Не е установено категорично, че това именно е Р.Ф.Д..

Да, извършени са процесуално следствени действия, а именно разпознаване на лица по отношение на двамата, като и двете действия, видно от протоколите, са доказателствено компрометирани. Смитам, че това е така, защото не са спазени изискванията на чл. 170 и сл. от НПК, които регламентират начина и последователността на извършването на това процесуално действие – разпознаване на лица. Не е проведен разпит преди извършване на разпознаването по отношение на П. и Н., в който разпит те да заявят особеностите, по които биха разпознали лицето, за което твърдят, че им е продало наркотичното вещество. Не са спазени изискванията на закона и във връзка с провеждане на самото разпознаване досежно липсата на фотоалбум от него. Да, няма категорично изискване в НПК затова, но това е начина, по който ние трябва да се убедим, че той е предявен за припознаване с други лица със сходна външност. Видно от протоколите и от ЕГН на другите лица, които са предявени за разпознаване заедно с Д., има значителна възрастова разлика и ние не можем да сме сигурни изобщо как е протекло това разпознаване. Силно и негативно впечатление ми прави, видно от протоколите за разпознаване, че двете лица собственоръчно – П. и Н., са извършили ръкописно волеизявление с един и същи почерк. Аз не доумявам как е възможно това, при положение, че те самите твърдят, че са без образование и че са неграмотни.

На следващо място, извън всичко казано дотук, желая да отбележа, че Р.Ф.Д. живее на административен адрес, на който е регистриран - ул. К. в гр. П., а е задържан на ул. С., „“, където е пребивавал инцидентно. На този административен адрес живеят и други лица. Странно защо те не са установени, за да се направи евентуална връзка с тяхна причастност с намерените наркотични вещества на адреса.

На следващо място, открита е везна, по която не установих да са открити следи от наркотични вещества от материалите по делото.

На следващо място желая да отбележа във връзка с показанията на свидетелите П. и Н., че тя заявява, че си е закупила бонзай от Д., но не помни кога, което ме навежда на извода, че няма как да се установи, че той се е занимавал с разпространение на наркотични вещества във визирания период в постановлението, с което е привлечен като обвиняем - от 4 до 13 март. Как това се установи - за мен е неизвестно.

Прави впечатление че тези двама свидетели предоставят с протоколи за доброволно предаване наркотични вещества, които се намират при тях. Как е възможно логично и житейски, ако свидетелката П. си е закупила незнайно кога наркотично вещество от Р.Д., тя да го държи, за да  го предаде чак на 13 март 2020 г.

Законодателят поставя изискване за наличие на обосновано предположение, а не просто само за предположение за причастност към извършено престъпление на моя подзащитен. Обосновано предположение категорично няма. По делото все още не е изготвена експертиза на предполагаемите наркотични вещества. Да, има изготвена справка, но тя  няма доказателствено значение на способ за проверка на доказателствени средства, каквото има експертизата, защото тя е такъв способ по НПК.

Р.Ф.Д. пребивава временно във Ф. р. Г.. Там той упражнява трудова дейност, реализира доходи, което изключва мотиви да се занимава с разпространение на наркотични вещества. Към момента на задържането му той е бил в Р. Б., защото тук живее майката на неговото дете и неговото малолетно дете, с което той осъществява контакти. Ето защо аз считам, че тази предпоставка не е налице. Безпредметна е и ще вляза в противоречие със защитната си позиция, ако направя анализ на третата визирана от законодателя предпоставка, а именно да съществува реална опасност Р.Д. да се укрие или да извърши престъпление, защото след като твърдя, че не е налице обосновано предположени, е безпредметно да правя анализ на третата предвидена предпоставка.   

Ето защо уважаеми съдии, ви предлагам, ако приемете моята теза и аргументи на доказателствения анализ да постановите определение, с което да отмените предходното определение на П. окръжен съд.

 

Обвиняемият Р.Ф.Д. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми.

 

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии,  ще моля да приемете, че жалбата е неоснователна и оставите същата без уважение и потвърдите изцяло определението на първоинстанционния Окръжен съд гр. П..

Слушайки пледоарията си помислих за миг, че се намираме на друг процесуален етап и тя ми приличаше на пледоария по същество на делото. Колегата очевидно се е подготвил старателно и се опитва да прави изводи, да извлича доводи от различни събрани доказателства до момента. Аз ще започна от там, от където той завърши и припомням, че законодателят е използвал израза обосновано предположение. Вън от съмнение е, че в етапа, в който се намира ДП няма как в пълен обем, обемът, който е необходим за осъдителна присъда - да са налични доказателства. Поради тази причина законодателят е употребил и израза обосновано предположение и на мен ми се струва, че наличните два разпита на свидетели, които твърдят че са закупували наркотични вещества от обвиняемия, фактът на претърсване и изземване и намиране на други наркотични вещества в обвиняемия, че признава самият той в обясненията си, че намерените в него наркотични вещества са негови. Наличие на протокол за разпит на полицейски служител, експертната справка, която е такава, защото няма как да се направи експертиза за 2 дни, наличието на всички тези доказателства - вън от съмнение са достатъчни, за да бъде твърдяно, че е налице обосновано предположение затова, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен като такъв.

Относно останалите предпоставки следва да се отбележи, че в случая приложение следва да намери презумпцията на чл. 63 ал. 2 т. 1 от НПК, тъй като настоящото престъпление е извършено от обвиняемия  при условията на опасен рецидив. По делото не са налице други доказателства, които да са в състояние да оборят тази презумпция. Като такива доказателства не могат да бъдат ценени нито представените пред ОС медицински документи за заболявания с давност от 2012 г., нито медицински документи за заболяване на детето на пострадалия. Ще отбележа, че става въпрос и за лице, което както  е видно от  материалите по делото и колегата спомена, живее в Г., а в Б. има адрес, на който не живее, който му е постоянен, а има друг на който живее. Това е достатъчно да бъде направен освен оборимата презумпцията, е допълнение и да се направи извод за това, че ако мярката бъде различна от задържане под стража - има основателна  опасност, че той би се укрил или пък би извършил друго престъпление, с оглед на предишните осъждания, 4 от които не попадат в квалификацията на извършеното от него деяние.

Моля да потвърдите определението на първоинстанционния съд в П., като правилно и законосъобразно.

 

Адв. К. - реплика – Във връзка с казаното от представителя на АП. Пледоарията ми не е по същество, но няма как да направя анализ на събраните доказателствени източници, без да навляза в дълбочина на един доказателствен анализ на това, което имаме в момента.

Относно другото, казано от прокурора – подзащитният ми не е признавал факти и предоставял обяснения. Да, имаме едно изявление, което е направил в момента на задържането му, но то няма процесуална стойност, защото не е направено в каквото и да е било качество. Обяснения той не е дал на този етап във връзка с обвиненията. На него са му били накърнени и правата, защото едно лице има право да се консултира с адвокат, не защитник, още към момента на неговото задържане. Наблюдавам негативна тенденция, касаеща действия от полицейските органи, които включват адвокат в производството в много по-късен етап. Ако г-н Д. е имал адвокат от момента на задържането му той би съблюдавал начина на всички процесуални действия с негово участие и това, че му е дадена възможност за по-късно срещане с адвокат, който става негов защитник, това свидетелства за предварителен умисъл от разследващите органи. Този адвокат да се появи, когато всички процесуални действия за обвиненията са били извършени. Това е незаконосъобразно и противоречи на практиката и ЕСПЧ.

Относно разпита на полицейския служител, каква доказателствена стойност би имал той? Има стойност само доколкото служителят пресъздава това, което е възприел от извършените процесуални действия от колегите му и в част от разследващия орган.

Наркотичните вещества не са намерени в дома му. На друг административен адрес са намерени, на който живеят други лица.

Относно презумпцията за укриване или извършване на престъпление, не се спрях на нея, защото безпредметно е да я коментирам, тъй като няма обосновано предположение.

Медицинските документи, приети от ОС като писмени доказателства те наистина са с давност от преди няколко години, но не всяко лице има културата, когато страда от определени заболявания да пази документите, свързани с извършените прегледи и медикаментите, които приема. Този случай е точно такъв. Благодаря Ви.

 

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Обв. Р.Ф.Д.: Да ми се измени мярката в по-лека.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание:

 

След тайното съвещание отново се осъществи отново видео - конферентна връзка с ареста.

 

         Съдът, след тайно съвещание  приема за установено следното:

 

Производство по реда на чл. 64, ал.8 от  НПК.

 

С протоколно определение № 338/16.03.2020 г. по чнд № 550/2020 г. П.  окръжен съд е взел мярка за неотклонение спрямо Р.Ф.Д. по ДП № 154/2020г. по описа на Ш. РУ на МВР П., ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.

Недоволен от така посоченото определение е останал обв.Р.Д., който го е обжалвал, чрез своя защитник, с искане то да бъде отменено и спрямо него се вземе по-лека мярка за неотклонение.

 

ПРОКУРОРЪТ даде заключение, че жалбата е неоснователна.

 

Пловдивският апелативен съд,  след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

 

         ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

За да постанови атакуваното определение, П. окръжен съд обосновано и законосъобразно първоинистанционният съд е преценил, че от събраните до момента данни може да се направи извод за наличие на обосновано подозрение в голяма степен на съпричастност на обв. Р.Д. в деянието в което е обвинен по чл.354а, ал.2,т.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б Б НК.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата които се развиват пред настоящата инстанция, че в случая изискването за обосновано предположение не е налично. Напълно обосновано П. окръжен съд се е позовал на събраните до момента  гласни доказателства на свид. С. Н.  и свид. Н. П., които наред с това кореспондират и с протоколите за разпознаване от 13.03.2020 година.

Неоснователно е възражението на защитата, че по отношение на тези протоколи за разпознаване обстоятелствата по извършеното действие и защо точно обвиняемият е бил разпознат са били изготвени с един и същи почерк. Очевидно е че тези протоколи са изготвени от разследващия полицай и в тях всички вписвания са извършени от него. Това е удостоверено не само с подписа му, а и с подписите на поемните лица.

В същата насока са и останалите писмени доказателства събрани до настоящия момент по делото.

С оглед ранният етап на разследваните органите на ДП са успели да представят съответните експертни справки. Очевидно е, че в по-нататъшния ход на разследването ще бъдат изготвени и съответните експертизи от компетентни вещи лица.

Не може да бъде споделено възражението на защитата, според което от намерените везни не са установени частици от високорисково наркотично вещество. Видно от представената експертна справка наличие по тези везни е установено наличието на микрочастици от марихуна, но поради техния микрохарактер те не могат да бъдат подложени на тегловен анализ и за определяне на съответната концентрация на активен компонент.

Съдът не може да сподели и възражението на защита че свид. Н. П. от 04.03.2020 г. до 13.03.2020 г. е държала веществото, което е било разпространено. Видно от протокола за доброволно предаване тя го е предала на органите на ДП още на 4.03.2020 г.

Законосъобразно ПОС е преценил, че е налице опасност обвиняемият да се укрие. Очевидно е че той пребивава на адрес които не кореспондира с адреса установен в ДП.

Неоснователно е и възражението на защитата според което липсва опасност обвиняемият да извърши престъпление. В тази насока ОС е изложил убедителни съображения за този извод, предвид съдебното минало на обвиняемия.

С оглед на изложеното по горе ПАС счита, че към настоящия момент най - адекватна мярка по отношение на Р.Д.  е именно „задържане под стража“.

Няма пречка в хода на ДП ако се съберат други доказателства  или наличие на нови обстоятелства въпросът за мярката за неотклонение на обв. Р.Д. да бъде поставена отново на вниманието на съдът.

Ето защо съдът,

 

                   О П Р  Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №338/16.03.2020г. по чнд 550/2020г. по описа на П. окръжен съд.

Определението е окончателно.

 

Заседанието се закри в 11: 29часа.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                                                                         2.

 

 

                                               СЕКРЕТАР: