РЕШЕНИЕ
№ 1002
гр. Добрич, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230102159 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от
ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 3558/2020 г. Добричкият районен
съд със заповед № 26064/07.12.2020 г. е разпоредил Длъжникът К. Д. С. ЕГН
********** от гр. Д., ул. „**** да заплати на кредитора „БНП П. П. Ф.“ С.А.,
П., рег. № ***, чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б., град С., ЖК „***, „Б. П.
С.“, сгр. 14, ЕИК **** следните суми: сумата 3 664.02 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № *** – ***, сключен на 17.01.2020г., ведно
със законната лихва от 30.10.2020г. /постъпване на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане; сумата 4 344.00 лева – възнаградителна лихва от
01.03.2020г. до 01.02.2025г.; сумата 150.21 лева – мораторна лихва от
01.04.2020г. до 12.10.2020г.; сумата 163.16 лева– внесена държавна такса;
сумата 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и
настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от
домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по
призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с
1
указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви
в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На основание чл. 47,
ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с
изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП В., офис Д., е установено, че
длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия момент. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от
2017г./ съдът с разпореждане от 27.11.2019 г. е указал на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба
/предмет на настоящото гр. дело № 2159/2021 г./ срещу длъжника, като е
предявил иск за установяване съществуване на вземането му относно
процесните суми.
Според върнатите по делото съобщения ответникът не е открит на
регистрираните от него постоянен и настоящ адрес. Съгласно извършената по
реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне
достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни
„Население” служебна справка постоянният и настоящ адрес на К. Д. С. ЕГН
********** е както следва: гр. Д., ул. „***и гр. Р., ул. „***.
Двуседмичният срок на поставеното по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК
уведомление е изтекъл, като ответникът не се е явил за получаване на
процесните книжа и документи. Съобразно правилото на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
съобщението се смята връчено с изтичането на двуседмичния срок от
залепване на уведомлението, с оглед на което на ответника следва да бъде
назначен особен представител на разноски на ищеца на основание чл. 47, ал.
6 от ГПК.
Извършена е и справка от ТД на НАП – Варна, офис Добрич за
регистрираните трудови договори на името на ответника, с оглед неговото
призоваване по месторабота (чл. 47, ал. 3 от ГПК), но не е открита
информация за наличието на сключени трудови органи от същия.
С разпореждане № 1696 от 22.03.2022 г. съдът е назначил на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК, на ответника особен представител – адвокат от
Адвокатска колегия – гр. Добрич.
2
След справка с книжата по делото се установява, че в сроковете и по
реда на чл. 131 от ГПК К. Д. С., чрез назначения особен представител адвокат
К. К. от АК – гр. Добрич, е депозирала писмен отговор на исковата молба,
според който предвяните искове са неоснователни и недоказани.
Според изложените в исковата молба твърдения вземането на ищеца
произтича от сключен с ответника на 17.01.2020 г. Договор за потребителски
кредит, по който на длъжника са предоставени в заем 3 600 лв. Предвид
неизпълнението на ответника на задълженията му по процесния договор за
кредитора е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, респ. от предявяване на
установителни искове ксателно процесните суми.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 17.01.2020 г. между „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б., град С., от една
страна като кредитор, и К. Д. С., от друга страна като длъжник, е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № *****, по силата на който на
ответника са предоставени в заем 3 600 лв., със срок на кредита – 60 месеца.
Страните са уговорили размера на месечната вноска по кредита да е 153,74 лв.
Не се спори по делото, че уговореният по договора годишен процент на
разходите (ГПР) е 45,64%, а годишният лихвен процент е 36,21%, като
общото задължение по кредита възлиза на 9 224,40 лв.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза вещото лице, по която Е. Й. дава следното заключение,
което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е
кредитирано от съда, а именно: счетоводството на ищеца е водено редовно,
тъй като е налице хронологично начисляване и отразяване на задължението и
плащането.
Според в.л. задължението на ответника по процесния кредит към
30.10.2020 г., при отчитане на настъпилата на 01.04.2020 г. предсрочна
изискуемост е в размер общо на 8 119,03 лв., от която:
3 600 лв. – главница по договора;
64,02 лв. – главница за покупката на застрахователна премия по месечни
вноски с падежи от 01.03.2020 г. до 01.05.2020 г.;
3
4 344 лв. – възнаградителна лихва по договора по месечни вноски с
падежи от 01.03.2020 г. до 01.05.2020 г.;
111,01 лв. – мораторна лихва по договора за периода от 01.03.2020 г. до
01.02.2025 г.
Съгласно чл. 9 от Закон за потребителския кредит Договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Според ал. 2-ра на същия член страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 3 от ЗПК),
а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност (чл. 10, ал. 4 от с.з.).
Договорът за потребителски кредит следва да е сключен в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора е нужно да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора – чл. 10 от ЗПК.
Сочи се, че кредитополучателят не е извършил погашения по процесния
договор като е изпаднал в забава, поради което кредиторът претендира и
обезщетение за забавено плащане на главното задължение. За да реализира
правата си по договора кредиторът е подал заявление по чл. 410 от ГПК. След
постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГПК за кредитора се
породил правен интерес от търсената искова защита, с оглед установяване
дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно
и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало
4
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,
по който той е изпълнил задължението си да предостави парична сума в заем
на ответника.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит се установява от писмените
доказателства, приети по делото: искане за отпускане на потребителски
кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане, погасителен
план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за отпускане
на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението за
предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и
съдържат уговорки за всички съществени елементи на договора за
потребителски кредит.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че е извършил
плащане на исковите суми, като са допустими само писмени доказателства с
оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 77 от ЗЗД. Доказателства в
това отношение по делото не са представени.
След като ищецът е установил при условията на пълно и главно
доказване съществуването на елементите от фактическия състав на
твърдяното от него накърнено субективно материално право, искът като
основателен следва да бъде уважен за сумата от 3 600 лв. – главница по
договора, както и за сумите от: 64,02 лв. – главница за покупката на
застрахователна премия по месечни вноски с падежи от 01.03.2020 г. до
01.05.2020 г.; 4 344 лв. – възнаградителна лихва по договора по месечни
вноски с падежи от 01.03.2020 г. до 01.05.2020 г.; 111,01 лв. – мораторна
лихва по договора за периода от 01.03.2020 г. до 01.02.2025 г.
По отношение на горницата от 111,01 лв. до 150,21 лв. предявеният иск
по чл. 86 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
По отношение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски
в заповедното и настоящото производства, същото се основава на
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в
заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в
5
настоящото производство възлизат на сумата от 1 245,07 лв. /хиляда двеста
четиридесет и пет лева и седем стотинки/.
Касателно разноските по ч. гр. дело № 3558/2020 г. по описа на
Добричкия районен съд, настоящият състав намира, че в полза на заявителя
по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер на 212,14 лв. /двеста
и дванадесет лева и четиринадесет стотинки/.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
длъжникът К. Д. С. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „**** ДЪЛЖИ по
издадената от Добричкия районен съд заповед № 26064/07.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
3558/2020 г. в полза на кредитора „БНП П. П.Ф.“ С.А., П., рег. № ***, чрез
„БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б. град С., ЖК „***, ЕИК ****, сумите от:
3 664,02 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***,
сключен на 17.01.2020г., ведно със законната лихва от 30.10.2020г.
/постъпване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане; 4 344 лева –
възнаградителна лихва от 01.03.2020г. до 01.02.2025г.; 111,01 лева –
мораторна лихва от 01.04.2020г. до 12.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата от 111,01 лв. до 150,21 лв.
ОСЪЖДА К. Д. С. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ
на„БНП П. П. Ф.“ С.А., П., рег. № ***, чрез „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б., град
С., ЖК „****, ЕИК ***, сумите от: 1 245,07 лв. /хиляда двеста четиридесет и
пет лева и седем стотинки/, представляваща сторените по настоящото дело
съдебни разноски; 212,14 лв. /двеста и дванадесет лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 3558/2020 г. по описа
на Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7