РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15165 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „А.з.к.н.п.з.“ ООД срещу К.С.С. обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 4457/07.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8785/2018 г. по описа на
Районен съд – *, 26 с-в,
за сумата от 1803,85 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за стоков
кредит № */17.05.2017 г., сключен
между „* и К.С.С.,
сумата от 272,44 лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2017 г. до
09.02.2018 г. и сумата от 37,47 лв. – мораторна лихва
за периода от 01.11.2017 г. до 21.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени н. „А.з.к.н.п.з.“
* на
09.02.2018 г. с Приложение № 1.1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г. с „*.
Ищецът
твърди, че между ответника и „* бил сключен Договор за стоков кредит № * от 17.05.2017 г., по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 1927,54 лв. за закупуване/заплащане
на стоки и/или услуги, продавани от „*, както и за сключване чрез „* на застраховка. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на
стоките се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а сумата,
предоставена за финансирането на застраховката, се усвоявала еднократно, по
сметка посочена от застрахователите. Кредитът следвало да бъде върнат на 24
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 22 от които в размер на
103,64 лв., а остатъкът в размер на 99,32 лв. се дължал с последната вноска,
съгласно уговорения между страните погасителен план. В чл. 6 от процесния договор бил уговорен фиксиран лихвен процент –
25,79% годишно или 0,0716% на ден. Сочи се, че на 01.11.2017 г. ответникът
преустановил плащанията по договора за кредит и на основание чл. 12.1 от Общите
условия, неразделна част от същия, поради допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита бил обявен за
предсрочно изискуем на 28.02.2018 г. Вземанията срещу ответника били
прехвърлени от кредитора „* на ищеца с Приложение № 1.1 от 09.02.2018 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „* и „А.з.к.н.п.з.“ ООД. Ищецът поддържа, че на
основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 ЗЗД ответникът дължал и обезщетение
за забава (мораторна лихва) върху непогасената
главница за периода от преустановяване плащането на вноските – 01.11.2017 г. до
21.04.2018 г. в размер на 34,47 лв. Счита, че длъжникът може да се приеме за
уведомен за извършената цесия с връчването на исковата молба и приложените към
нея документи. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К.С.С. не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства и заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Възникването
на претендираното от ищеца спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието
на действително правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата
на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне
получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; 3) настъпването на обективните предоспоставки в договора при които за
кредитора възниква правото да обяви
предсрочната изискуемост на кредита и достигането
на това негово
волеизявление до кредитополучателя и 4) наличие
на действителен договор за цесия, имащ за предмет
съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, както и надлежно съобщаване на длъжника за цесията.
Установява
се от представения по делото Договор за стоков кредит № * от 17.05.2017 г., че между * и К.С.С. е сключен
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, по силата на който
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1927,54
лв. за закупуване на стока – телефон мобилен * * на цена от 19699 лв., продаван от „* и за сключване чрез „* на
застраховка с „* и „* по пакет „*+“ с еднократна
застрахователна премия в размер на 228,54 лв. В чл. 3 от договора е уговорено,
че сумата по кредита, предоставена за закупуването на стоката се усвоява
еднократно безкасово по сметка на търговеца, а сумата по кредита, предоставена
за финансирането на застраховката – еднократно безкасово по сметка, посочена от
застрахователите. Съгласно условията на договора срокът за издължаване на
кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като видно от
приложения погасителен план крайният срок на договора изтича на 17.05.2019 г.,
а всяка месечна вноска е в размер на 103,64 лв., с изключение на последната –
99,32 лв. Уговорено е между страните по договора, че кредитът се олихвява с
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е
25,79% годишно или 0,0716% на ден и годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита е 29,01% – чл. 6 и 7 от договора.
Установява
се от приложените по делото касов бон от 17.05.2017 г. и банково извлечение от
02.04.2019 г., издадено от „* че
кредиторът е предоставил на потребителя сумата по кредита по уговорения в
договора начин, като продажната цена на закупената стока от 1699 лв. е
заплатена на търговеца * на
17.05.2017 г., както и на същата дата е усвоена сумата за застрахователната
премия от 228,54 лв. като е заплатена по банкова сметка ***.
Видно от
представените писмени доказателства – Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 29.09.2017 г., Приложение към същия рамков договор, писмо -
потвърждение от „* до „А.з.к.н.п.з.“, е, че * е прехвърлило на ищеца вземанията, които има
спрямо кредитополучателя К.С.С. по процесния договор за потребителски кредит, от които
главница в размер на 1803,85 лв., договорна лихва в размер на 272,44 лв. и
наказателна лихва в размер на 8,46 лв. Представено е и пълномощно (л. 20 от
делото), с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 ЗЗД, всички длъжници за сключения Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 29.09.2017 г. и Допълнително споразумение,
сключено на 09.02.2018 г.
При
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
вземанията, дължими от страна на кредитополучателя, са прехвърлени на настоящия
ищец чрез цитирания договор за цесия. Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д № 12/2009
г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о.,
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3
пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно, с факта на редовното връчване на
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи договора за цесия,
пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, длъжникът е бил редовно
уведомен за извършената цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Според заключението
на назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
неплатената главницата по кредита след приспадане на платена от
кредитополучателя сума в общ размер от 210 лв. възлиза на 1803,85 лв., а
дължимата за процесния период от 15.07.2017 г. до
09.02.2018 г. договорна лихва се равнява на 272,44 лв.
Представено
по делото е уведомление с изх. № * г.,
изпратено от „* до кредитополучателя К.С.С. на 29.01.2018 г., видно от приложената товарителница от
„*”, в което е обективирано изявление за обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита, но липсват доказателства това уведомление да е получено
от ответника. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този
смисъл съдът намира, че в настоящия случай ответникът не е бил надлежно
уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, но въпреки това
с настъпването на крайния срок на договора, съгласно погасителния план – на 17.05.2019 г.,
са падежирали всички месечни вноски, респ. е
настъпила изискуемостта на цялото дължимо вземане, включващо главница в размер
на 1803,85 лв. и договорна лихва в размер на 272,44 лв. Според задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 8/02.04.2019
г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на чл.
422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Преценката на съда
за основателността на иска следва
да бъде направена
с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня
на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Следователно, доколкото към датата на приключване на съдебното дирене в
настоящото производство на 17.05.2019 г. е настъпил падежа и на последната
дължима месечна вноска по кредита, съдът следва да съобрази и този настъпил в
хода на процеса факт с правно значение, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
При така
констатираните обстоятелства и изложените правни съображения, настоящият
съдебен състав приема, че в обективната действителност са се осъществили всички
материални предпоставки, при проявлението на които възниква правото на ищеца за
заплащане от ответника на претендираните парични
вземания за главница в размер на 1803,85 лв. и възнаградителна
(договорна) лихва в размер на 272,44 лв.
Предвид
основателността на главния иск за главница по договора за кредит, ответникът
дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно
изпълнение на паричните задължения в темпорално
отношение, което е в размер на определената
законна мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тъй като кредитополучателят не е бил уведомен за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, а крайният срок на договора е изтекъл на
17.05.2019 г., ответникът дължи обезщетение за забава върху изискуемата
главница включена във всяка месечна погасителна вноска относно претендирания от ищеца период от 01.11.2017 г. до
21.04.2018 г., считано от датата на падежа на съответната просрочена вноска. Съдът, съобразявайки
се с размера на основния лихвен
процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната
лихва върху размера на неплатената главница, включена в месечните вноски, изтекла за
периода от 01.11.2017 г. до 21.04.2018 г., която възлиза на 19,54 лв.
(съобразено е обстоятелството, че за този период изискуеми са били вземанията за
главница от 2-ра (частично) до 11-та погасителни вноски за сумата общо от 642,57
лв., предвид извършеното погасяване от кредитополучателя на главница в общ
размер от 123,69 лв., според заключението на ССчЕ).
С оглед
изложеното съдът приема, че предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло,
с изключение на искът за обезщетение за забава – мораторна
лихва, който се явява основателен за сумата от 19,54 лв., като за разликата до
пълния му предявен размер следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора съобразно уважената и отхвърлена част от исковете на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за които
е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 673,76 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса, депозит за ССчЕ
и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните, че К.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 1803,85 лв.
(хиляда осемстотин и три лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
незаплатена главница по Договор за стоков кредит № */17.05.2017 г., сключен между „* и К.С.С., сумата от 272,44 лв. (двеста седемдесет и два лева и четиридесет и четири
стотинки) – договорна лихва за периода от 15.06.2017 г. до 09.02.2018 г. и
сумата от 19,54 лв. (деветнадесет
лева и петдесет и четири стотинки) – мораторна лихва
за периода от 01.11.2017 г. до 21.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.06.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени н. „А.з.к.н.п.з.“
ООД на 09.02.2018 г. с Приложение № 1.1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г. с „* за които е издадена Заповед № */07.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8785/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна, 26 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 19,54
лв. до пълния претендиран размер от 37,47 лв.
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 673,76 лв. (шестстотин седемдесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: