РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1757/4.10.2021г.
гр.Пловдив, 04 . 10 . 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на двадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
94/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.220 ал.1 от Закона за митниците
/ЗМ/, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза /МКС/.
Бултекс 99 ЕООД, седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” № 31, ЕИК *********, с управител
С.С.Б. и пълномощник адв.Е.Т. оспорва Решение № РТД–3000-2577/23.12.2020/32-380568г.
на Директора на ТД Тракийска – Агенция Митници /сега ТД Митница Пловдив съгл.
Заповед № ЗМФ-642 от 28.07.2021г. на Министъра на финансите/, с което на
основание чл.74 пар.2 б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/ е определена
нова митническа стойност на стока № 1 по регистрирана на 17.01.2018г.
митническа декларация /МД/ с MРН
18BG003000H0013923/17.01.2018г. и са начислени за
доплащане публични задължения в общ размер на 662,16лв., от които за мито –
230,99лв. и за ДДС – 431,17лв., ведно с дължимата лихва от дата на изтичане на
срока за доброволно плащане до окончателно погасяване на всяко от задълженията.
Становища на страните:
- Жалбоподателят счита решението за
незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби на
митническото законодателство и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Счита, че в оспореното решение не са
изложени фактически основания, въз основа на които митническия орган е приел,
че митническата стойност на стока № 1 не може да бъде определена чрез метода по
чл.70 пар.1 МКС. Поддържа, че не са обсъдени представените от жалбоподателя
документи, нито са изложени мотиви защо същите са негодни да докажат
декларираната договорна стойност по чл.70 пар.1 МКС. Твърди да отсъстват мотиви
обуславящи „основателността” на съмнения на митническия орган, довели до прилагане
на чл.140 ал.1 от Регламента за изпълнение /РИ/ и определянето на новата
митническа стойност на стока № 1. Заявено е, че формално и фактически
единственото основание за неприемането на декларираната от Бултекс 99 ЕООД
митническа стойност по чл.70 пар.1 МКС на стока № 1 е твърдението на
митническия орган за значително по-ниската й договорна стойност спрямо
публикуваната в Тезей „справедлива цена”, което е прието за достатъчно
основание за отхвърлянето на декларираната митническа стойност по чл.70 пар.1
МКС и определянето на нова такава. В тази вр. – методите за определяне на
митническата стойност са уредени в чл.70-74 МКС, а правилата за прилагането им
в чл.140-чл.144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 /РИ/. Според чл.74
пар.1 МКС ри определянето на митническата стойност, административният орган е
длъжен да спазва предвидения императивен ред, като ползването на следващ метод
е възможно само при невъзможност митническата стойност да бъде определена чрез
предходния такъв. Хипотезата на чл.140 от РИ урежда случаите, в които
митническият орган може да приема, че митническата стойност не може да бъде
определена чрез основния метод на чл.70 пар.1 МКС и може да формира такава чрез
някой от предвидените в чл.74 МКС вторични или резервен методи. Счита се, че
разпоредбата на чл.140 от РИ е ясна и недвусмислена, като съдържанието й трудно
би могло да се тълкува във възприетия в обжалваното решение смисъл. Твърди се,
че противно на приетото в обжалваното решение, според пар.1 на чл.140 от РИ,
възникналото основателно съмнение относно декларираната договорна стойност е
достатъчно основание само за това – митническият орган да изиска от декларатора
допълнителни документи в подкрепа на декларираната договорна стойност, но не е
достатъчно такова за отхвърлянето на митническата стойност по чл.70 пар.1 МКС. Според
пар.2 на същата разпоредба митническият орган може да определи митническата
стойност чрез вторичните методи, само ако възникналите основателни съмнения
относно декларираната договорна стойност не са отпаднали в резултат на
предоставените от декларатора документи и информация. Тоест, нормата на чл.140
от РИ не предвижда митническата стойност да бъде определяна чрез различен от
основния метод по чл.70 МКС тогава, когато е възникнало съмнение, а когато това
основателно съмнение не е отпаднало поради непредставена от декларатора
допълнителна информация – какъвто е случая по цитираната в решението практика
на съда на ЕС, или представената информация не е убедителна за отпадането му.
Твърди се, че в случая административният орган въобще не е обсъдил
представените от Бултекс 99 ЕООД документи, а априори е приел, че възникналото
съмнение е достатъчно, за да отхвърли декларираната митническа стойност по
чл.70 пар.1 МКС и да я определи чрез друг метод, което съставлява съществено
нарушение на чл.70 пар.1 и чл.74 пар.1 МКС и чл.140 пар.2 от РИ и е достатъчно
основание за отмяна на обжалваното решение. Незаконосъобразността на
обжалваното решение произтича и от факта, че административният орган не е
изложил никакви мотиви относно „основателността” на съмненията му. Заявено е,
че твърдението за съществуваща публикувана в Тезей значително по-висока
справедлива цена спрямо декларираната такава за стока №1, сериозно се
разколебава от разликата в размера на същата, посочен в изпратеното на
декларатора писмо рег.№ 32-251097/28.08.2020г. и тази, посочена в обжалваното
решение. Изцяло неясен е и критерия, по който митническият орган е квалифицирал
декларираната продажна цена на стока № 1 – 11,39лв./бр., съответстваща според
решението на 14,35лв./кг., като значително по-ниска спрямо съществуващите
„справедливи цени”. Очевидно е, че същата не е по-ниска с повече от 50%
/съобразно посочения в решението рисков праг/ нито спрямо съобщената на
декларатора справедлива цена от 20,25лв., послужила за основание за издаване на
оспореното решение, нито спрямо митническите стойности на стоките, послужили като
база за определянето на новата митническа стойност. Обратното – същата е близка
до тях, при което произволно е прието, че декларираната договорна стойност на
стока № 1 е значително по-ниска спрямо т.нар „справедливи цени” по пар.1 т.40
ДР ЗМ.
В хипотеза на валидно основание да не
бъде приета декларираната митническа стойност по чл.70 пар.1 МКС /каквато не е
налице в случая/, се твърди, че са допуснати съществени нарушения на
материалния закон при формирането на новата митническа стойност на стока № 1 –
пристъпено е към определянето на новата митническа стойност чрез вторичния
метод по чл.74 пар.2 б.”б” МКС без да е обоснована невъзможността това да бъде
направено чрез предходния метод по б.”а”. За изцяло несъстоятелен е определен
изложения в решението довод за невъзможност митническата стойност да бъде
определена чрез метода по чл.74 пар.2 б.”а” МКС поради липсата на подробна
информация в кл.31 от МД, от която да бъдат извлечени необходимите
характеристики на „идентични” стоки на стока № 1 по см. на чл.1 пар.2 т.4 от
РИ, тъй като повече от ясно е, че като неподлежащи на деклариране, посочените
характеристики няма как да бъдат установени от съдържанието на МД. Последното
не освобождава митническият орган от задължението да установи същите чрез някой
от множеството способи, като изиска от декларатора и от трети лица необходимата
информация, изземе мостри, назначи експертизи. Според жалбоподателя –
административният орган дори не е направил опит да установи дали в поддържаната
от него система МИС-IIIА няма данни за „идентични” стоки на проверяваната стока
№ 1, с което макар и формално да обоснове извода си за невъзможност новата
митническа стойност да бъде определена чрез метода на чл.74 пар.2 б.”а” МКС. Твърди
се още, че са допуснати съществени нарушения и при определяне на митническата
стойност по метода на чл.74 пар.2 б.”б” МКС. Ведно с посоченото, от мотивите на
обжалваното решение не се установяват всички съществени характеристики, чрез
които описаните в изброени три МД якета, могат да бъдат квалифицирани като
„сходни” такива на стока № 1 от проверяваната митническа декларация.
Най-съществените такива, без които стоките няма как да бъдат дефинирани като
„сходни” по см. на чл.1 пар.2 т.4 от РИ е държавата, в която същите са
произведени, периода в който са внесени и общото им количество. Последното
заедно с липсата на сходство в съставните материали, пречи да бъде установено
доколко стоките, на базата на чиято митническа стойност е определена новата
митническа стойност по чл.74 пар.2 б.”б” МКС могат да бъдат квалифицирани като
„сходни”. Поискано е оспорения административен акт да бъде отменен с присъждане
на направените съдебни разноски.
В писмено становище по същество адв.Т.
представя фактологията от преписката и поддържа съображенията от жалбата, като
с позоваване на приетата по делото СИк.Е е заявено, че информацията в системата
Тезей е некоректно ползвана от административния орган. В тази вр. отсъства
достоверност и приложимост на ползваната от митническия орган т.нар.
„справедлива цена“, при което не е доказано основание за съмнение по см. на
чл.140 пар.1 от РИ. Твърди се нарушение на чл.140 пар.2 от РИ – не са обсъдени
представените от декларатора документи, доказващи идентичност между
декларираната договорна стойност на стока № 1 и действително платената за нея
покупна цена. Посочено е, че в случая са налице условията за определяне на
митническата стойност по реда на чл.70 МКС, потвърдено от СИк.Е, обсъдила и
съпоставила представената документация от оспорващото дружество. Освен
описаните нарушения се поддържат и допуснати съществени нарушения при
формирането на новата митническа стойност чрез метода по чл.74 пар.2 б.“б“ МКС
: от кл.40 на приетата по делото справка от системата МИС IIIА за 2018г. се установява, че
процесната стока № 1 /ред 14/ е внесена на територията на страната на
17.01.2017г., а стоката по МД от 24.08.2018г. /ред 165/, на базата на която е
определена новата митническа стойност – на 22.08.2018г., който времеви период
трудно би могъл да бъде възприет като съответстващ на изискванията на чл.74
пар.2 б.“б“ МКС. Според СИк.Е не са спазени правилата на чл.141 пар.3 от РИ –
т.4 от експертизата /установени са 12 много по-ниски договорни стойности на
„сходни“ стоки от тази на процесната стока/.
- Ответникът Директор на Териториална дирекция Тракийска
при Агенция Митници, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Т.С. оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението и моли
жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
писмено становище /л.141/ е посочено, че доколкото за митническото
остойностяване е отдаден приоритет на договорната стойност съгл. чл.70 МКС,
този метод се счита за най-подходящ и най-често използван. Същевременно, ако
след регистриране на митническата декларация са пораждат съмнения, чл.140 от
Регламент /ЕС/ № 2015/2447 предвижда, че когато имат основание да се съмняват,
че декларираната митническа стойност на внесените стоки представлява цялата
платена или платима за тези стоки сума, митническите органи не трябва
непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на
метода на договорната стойност и могат да отхвърлят декларираната цена, ако
съмненията продължават, след като са поискали представянето на цялата
информация или на всички допълнителни документи или след като е дадена
подходяща възможност за излагане на гледната точка на лицето относно
съображенията, на които се основават посочените съмнения. В тази вр., съгл.
чл.74 пар.1 и чл.74 пар.3 МКС, когато митническата стойност на стоката не може
да се определи по чл.70, тя се определя като се прилага на първо място
методите, определени в чл.74 пар.1 и на второ място на посочения метод в чл.73
пар.3 МКС. Митническият орган е определил митническата стойност на основание
чл.74 пар.2 б.”б” МКС, след като в резултат на извършената проверка в
електронните системи на Агенция митници не са установени данни за стоки, които
отговарят на определението за идентични стоки, съдържащо се в чл.1 пар.2 т.4 от
Регламент /ЕС/ № 2015/2447. Предвид изложеното е заявено, че за целите на
прилагане на чл.140 от регламент /ЕС/ № 2015/2447 автентичността на
документите, удостоверяващи договорната стойност на внесените стоки не е
определящ елемент, а представлява един от факторите, които митническите органи
трябва да вземат предвид. Съмненията относно точността на митническата стойност
на внесените стоки може да останат, въпреки автентичността на всички представени
в хода на проверката документи. Предвид това митническият орган е приел
декларираната договорна стойност за значително по-ниска в сравнение със
средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки, като в конкретния
случай по отношение на някои от стоките, декларираната цена е по-ниска от
средностатистическата с повече от 50%. С позоваване на т.40 от §1 ДР ЗМ
/”справедлива цена”/ е посочено, че на тази база Европейската комисия изисква
цената на определени стоки от всяка митническа декларация да бъде съпоставена с
рисковата прагова стойност, т.е. 50% от изчистените средни цени на равнище ЕС.
Жалбата е подадена в 14 дневен срок от
адресат на неблагоприятен административен акт – оспореното решение е получено
на 23.12.2020г. /л.10 гръб/. Жалбата е подадена с вх. номер в ТД Тракийска от
05.01.2021г.
Съгласно чл.220 ЗМ всяко лице може да
обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по
административен и по съдебен ред.
1. Оспореното решение е издадено от Директор
на ТД Тракийска. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено.
Компетентността на органа издател е основана на чл.19 ал.1 и ал.7 от Закона за
митниците /ЗМ/ : „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 7.01.2019г.)
Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора
на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции.”; „(Изм.
– ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 7.01.2019г.) За целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително
заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго.” вр. с чл.101 пар.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 – МКС,
вр. с чл.29 от Рег. № 952/2013, вр. чл.5 пар.1 и пар.39 от същия регламент.
Оспореният административен акт е
издаден след извършена допълнителна проверка на декларирането, на основание чл.84
ал.1 т.1 ЗМ и чл.48 МКС /последващ контрол/, относно митническа декларация с MРН 18BG003000H0013923/17.01.2018г. за режим допускане за
свободно обращение на стока № 1 „софтшел якета от 94% полиестер и 6 % еластан :
vivid lady – 380 броя”,
с код по ТАРИК **********, държава на изпращане и произход Китай, общо нето
тегло 309,38 кг, декларирана МС 4 440,12лв., съответстваща на 14,35лв/кг. Декларатор
и титуляр на режима е Бултекс 99 ЕООД, гр.Пловдив. Административното
производство е служебно проведено от административен орган, на територията на
действие на който са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение.
2. Според фактите и приложените правни
основания във вр. с данните в обстоятелствената част на решението и
информацията от преписката :
Допълнителната проверка по реда на
чл.48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е започнала с писмено уведомление от Директора
на ТД Тракийска до управителя на Бултекс 99 ЕООД с изискани документи /подробно
описани/ - предвид възникнало съмнение относно възможността декларираната митническа
стойност за процесните стоки да бъде приета по реда на чл.70 пар.1 МКС, са били
предприети действия в съответствие с чл.140 пар.1 от регламент /ЕС/ № 2015/2447
на Комисията /РИ/ и чл.48 МКС : с писмо рег.индекс № 32-54679/19.02.2020г. на
Директора на ТД Тракийска са изискани от декларатора допълнителни документи в
подкрепа на декларираната митническа стойност; с писмо рег.индекс №
32-67796/28.02.2020г. Бултекс 99 ЕООД представило – 3 бр. нареждане за превод
на валута, 1 бр. търговски договор, 1 бр. търговска фактура, 2 бр. фактури за
продажби на стоката на първо търговско ниво. При проверка на представените
документи се установило, че по фактурите за продажба на стоката на първо
търговско ниво липсват документи за извършено плащане. С позоваване на Решение
по дело С-291 от 16 юни 2016г. на СЕС – когато декларираната договорна стойност
е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните
цени при вноса на сходни стоки, митническите органи могат да приемат, че
разликата в цените е достатъчна, за да се обосноват съмненията за отхвърляне на
декларираната стойност, вкл. неприемането на декларираната митническа стойност
е при положение, че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя
под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен
банков превод, предоставени като доказателство за действително платената цена
за внесените стоки, е посочено, че констатацията и необичайно ниските цени са
достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда
на чл.70 МКС, като същевременно не се оспорва автентичността на представените
документи.
След анализ на декларираната
митническа стойност на стоката „софтшел якета от 94% полиестер и 6 % еластан :
vivid lady – 380 броя”,
на основание чл.48 МКС било прието, че същата е значително по-ниска от
средностатистическите стойности при внос на стоки от същия вид и същата държава
на произход. За сравнение са използвани оценки на групи месечни агрегирани
данни, извлечени от COMEXT база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за месец януари
2018 година чрез системата THESEUS на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия – т.нар. справедливи цени /§1 т.40 ДР ЗМ/. Според публикуваните
данни в THESEUS, справедливата цена при внос в ЕС на стоки с код по Комбинираната
номенклатура на ЕС /КН/ ********** и държава произход Китай, за стока № 1
възлиза на 40,51лв./кг. Служебна бележка от 09.07.2020г., л.11 и сл. – отразява
допълнителна проверка на МД с MРН
18BG003000H0013923/17.01.2018г. по реда на чл.48 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013г. – при
разглеждане на представени към МД – 3 бр. нареждане за превод на валута, 1 бр.
търговски договор, 1 бр. търговска фактура и 2 бр. фактури за продажба на
стоката на първо търговско ниво е констатирано отсъствие на документи за
извършено плащане по представените фактури за продажба на стоката на първо
ниво, при което е прието, че са налице достатъчно основания за отхвърляне на
декларираната митническа стойност по реда на чл.70 МКС и с довод за
невъзможност от прилагане на метода по чл.74 §2 б.”а” МКС, е преминато към
прилагане на метода по чл.74 §2 б.”б” МКС във вр. с проверени три МД - от 24.08.2018г., 02.10.2018г.,
29.10.2018г., л.13 гръб – към този момент е определена митническата стойност на
стока № 1 по МД от 17.01.2018г. – 16,75лв./бр. на база МД от 24.08.2018г.,
съответстваща на 20,57лв./кг. при рисков праг от 20,25 лв./кг.
В решението е отразено, че на основание
чл.140 пар.2 от РИ, митническите органи могат да определят митническа стойност
по метод, различен от този по реда на чл.70 МКС. Отхвърлен е първият вторичен
метод за определяне на митническата стойност – договорната стойност на
идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент,
както и стоките, подлежащи на остойностяване /чл.74 пар.2 б.”а” МКС/, поради
недостатъчно описание на стоките в кл.31 на МД – не включва качество на
изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н.,
което е посочено в чл.1 пар.2 т.4 от РИ.
Приложен е метода по чл.74 пар.2,
б.”б” МКС с позоваване на чл.1 пар.2, т.14 от регламент /ЕС/ 2015/2447 –
„сходни стоки”. При изследване на посочения метод била извършена справка в
системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи /МИС-IIIА/ за сравнителни цели на допуснати за свободно
обращение с крайно потребление сходни стоки, като е установен внос на сходни
стоки : с МД 18BG002002H0119810/24.08.2018г. са допуснати за свободно
обращение якета за момичета от синтетични влакна – 1200бр. с митническа
стойност, изчислена на 16,75 лв./бр.; с МД 18BG005100H0832398/02.10.2018г. са допуснати за свободно
обращение якета от синтетични влакна за жени и момичета 56 броя, с митническа
стойност, изчислена на 16,76лв/бр.; с МД 18BG005100H0911285/29.10.2018г. са допуснати за свободно
обращение дамски якета, синтетика – 70 бр., с митническа стойност, изчислена на
17,60лв./бр. Митническата стойност за стока № 1 от МД с МРН
18BG003000H0013923/17.01.2018г. е определена на основание
чл.74 пар.2, б.”б” МКС в размер на 16,75лв./бр. на база МД 18BG002002H0119810/24.08.2018г., съответстваща на
20,57лв./кг., т.е. 6 365лв.
На основание чл.29 вр. с чл.22 пар.6
МКС, с писмо рег. № 32-251097/28.08.2020г., дружеството-вносител било уведомено
за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на публичните
държавни вземания за конкретната стока, с посочени мотиви – получено на
31.08.2020г. /л.18 и сл./. По предоставената възможност за изразяване на
становище, Бултекс 99 ЕООД представило становище, ведно с платежни документи по
фактурите на първо търговско ниво, л.16 и сл.
В решението не са коментирани и обсъдени представените
платежни документи, а е посочено, че доколкото за
митническото остойностяване е отдаден приоритет на договорната стойност съгл.
чл.70 МКС, този метод се счита за най-подходящ и най-често използван.
Същевременно, когато след регистриране на митническата декларация са пораждат
съмнения, чл.140 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447 предвижда, че когато имат
основание да се съмняват, че декларираната митническа стойност на внесените
стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническите
органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки
въз основа на метода на договорната стойност и могат да отхвърлят декларираната
цена, ако съмненията продължават, след като са поискали представянето на цялата
информация или на всички допълнителни документи или след като е дадена
подходяща възможност за излагане на гледната точка на лицето относно
съображенията, на които се основават посочените съмнения. В тази вр., съгл.
чл.74 пар.1 и чл.74 пар.3 МКС, когато митническата стойност на стоката не може
да се определи по чл.70, тя се определя като се прилага на първо място
методите, определени в чл.74 пар.1 и на второ място на посочения метод в чл.73
пар.3 МКС. Митническият орган е определил митническата стойност на основание
чл.74 пар.2 б.”б” МКС, след като в резултат на извършената проверка в
електронните системи на Агенция митници не са установени данни за стоки, които
отговарят на определението за идентични стоки, съдържащо се в чл.1 пар.2 т.4 от
Регламент /ЕС/ № 2015/2447. Предвид изложеното е заявено, че за целите на
прилагане на чл.140 от регламент /ЕС/ № 2015/2447 автентичността на
документите, удостоверяващи договорната стойност на внесените стоки не е
определящ елемент, а представлява един от факторите, които митническите органи
трябва да вземат предвид. Съмненията относно точността на митническата стойност
на внесените стоки може да останат, въпреки автентичността на всички
представени в хода на проверката документи. Предвид това митническият орган е
приел декларираната договорна стойност за значително по-ниска в сравнение със
средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки, като в конкретния
случай по отношение на някои от стоките, декларираната цена е по-ниска от
средностатистическата с повече от 50%.
На основание чл.77 пар.1 б.”а” МКС за
стока № 1 по МД с МРН 18BG003000H0013923/17.01.2018г. е възникнало вносно
митническо задължение за мито в размер на 763,60лв., от дата на приемане на МД
/чл.77 пар.2 МКС/. На дата на възникване на митническото задължение възниква
задължение за ДДС – в размер на 1 435,76лв.
С оспореното решение е определена за доплащане сума в размер на 662,16лв.,
от които - мито в размер на 230,99лв. и ДДС в размер на 431,17лв.
3. Към страните са отправени указания за доказателствената
тежест /р. от 12.01.2021г./ - в хода на съдебното производство е допълнена
административната преписка и са приети СИк.Е , ведно с писмени доказателства.
3.1. Ответникът представи във вр. с
указания по доказателствата и по делото са приети /л.81 и сл./ : диск, съдържащ
справка, извършена в системата за предоставяне на информация за управленски
цели от митнически и акцизни документи за сравнителни цели на допуснати за
свободно обращение с крайно потребление сходни стоки; Указания за уеднаквяване
на практиката по проверката, приемането и/или оспорването на декларираната
митническа стойност на внасяни стоки;
издадени от Бултекс 99 ЕООД фактури за продажба на стоката по
проверяваната МД – от 03.05.2018г., 29.03.2019г.; нареждания за превод на
валута с наредител Бултекс 99 ЕООД и бенефициент Шанхай Сино-Сейф Ко ЛТД ;
служебна бележка от 09.07.2020г. – повторно представена; данни от системата
ТЕЗЕЙ; диск с информация, съдържаща данни за периода 01.01.2016г. –
24.08.2018г. по отношение сходни стоки с декларираната в МД 18BG003000H0013923/17.01.2018г. – плик с номер 119.
Жалбоподателят представи в превод :
договор за продажба от 12.06.2016г. между Шанхай Сино-Сейф Ко ЛТД и Бултекс 99
ЕООД; фактура от 28.11.2016г., изд. от Шанхай Сино – Сейф Ко ЛТД; опаковъчен
лист от 28.11.2016г. по фактурата и договора; нареждания за превод на валута от
15.06.2017г., 26.06.2017г., 04.07.2017г., удостоверяващи плащане на стойността
на фактурата; фактури от 29.03.2019г. и от 03.05.2018г., изд. от Бултекс 99
ЕООД за продажба на процесната стока № 1 по МД, след вдигането й /л.60 и сл./.
Жалбоподателят представи във вр. с приетото
заключение по СИк.Е /л.142 и сл./ - описаната в т.3 от експертизата счетоводна
документация, касаеща заприходяването на цялото количество процесна стока в
митническия склад и извеждането на части от тази стока за декларирането й за
допускане в свободно обращение, които документи се намират в Агенция Митници,
тъй като касаят митническото оформяне на внесената стока.
3.2. СИк.Е /л.126 и сл./ е приета без
възражения от страните. Описани са проверените документи по отношение МД 18BG003000H0013923/17.01.2018г., намираща се на л.43,
съдържащи се в административната преписка, както и в представени от ответника
допълнителни данни – електронни таблици на оптичен носител и счетоводни данни
на жалбоподателя /приети по делото/. Пояснено е /под черта, стр.4 от 11/, че ТЕЗЕЙ
/THESEUS-SITAF/ е статистика и информационни
технологии за борба с измамите, вр. с посоченото в обжалваното решение – за
сравнение са използвани „оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от
COMEX база данни на ЕВРОСТАТ за подробна статистика на международната търговия
със стоки..за месец януари 2018 година.”, т.нар. „справедливи цени”, които се
предоставят чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия. Цитирана е т.40 от §1 ДР ЗМ - „справедливи цени” (Нова – ДВ, бр. 102
от 2019г., в сила от 1.01.2020г.): "Справедливи цени" са оценки на
групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на
разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата
"ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия (Joint Research Centre), която е предназначена за борба с
измамите. Експертът е посочил, че с дефинирането на т.нар. „справедливи цени”
се въвежда на национално ниво нов метод за определяне на митническата стойност
на стоките, който е в противоречие с разпоредбите на чл.70 и чл.74 от регламент
/ЕС/ № 952/2013 – общностното законодателство не предвижда метод за определяне
на митнически стойности на база списъци със стоки, а още по-малко такива,
изготвени от местната изпълнителна власт на държавите членки. В митническото
законодателство на ЕС и по-конкретно в Рег. № 952/2013 не се откриват разпоредби
относно „справедлива цена” и „списък на стоки с „висок риск за финансовите
интереси на ЕС”, освен в ЗМ – изм. и доп. в сила от 01.01.2020г. и списъка,
утвърден със Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020г. на министъра на финансите. След проучване
на интернет страницата на „THESEUS“, в.л. установява, че е хранилище на публикации JRS, онлайн
услуги, предоставяща достъп по данни от научни публикации, изготвени от
Съвместния изследователски център на Европейската комисия. В случая Справката
/л.105/ показва данни от THESEUS-SITAF за внос в ЕС за периода януари
2010 – октомври 2020година, извлечени в януари 2021г. на стоки в продуктов код
62029300. Посочен е произход Китай, но в края на справката се вижда текст ALL
CN-EU,VN-EU,MM-EU, който
предполага, че справката се отнася за внос в ЕС от Китай, Виетнам и Мианмар. От
другите показатели е видно, че справката е за месец януари 2018 година и
показва /изчислена прогнозна справедлива цена/ 20,71 EUR или 40,51лв., колкото
се сочи в обжалваното решение.
При съпоставка между договора за
продажба от 12.06.2016г. и търговската фактура от 28.11.2016г., експертът е
установил идентичност между посочената в договора и във фактурата единична цена
за артикулите с цвят червено/черно и с цвят кралско синьо/зелено /6,90 USD/, за
по 1220 броя от всеки артикул /общо 2 440 броя/, съответно по 8 418 USD. Сумата
в цялост по търговската фактура № 16SE-665-2/28.11.2016г. е 125 964 USD и при
съпоставка с 3 бр. нареждания за превод с основание 6SE-665-2/28.11.2016г., е
констатирано, че сумата от 125 964 USD по процесната фактура е заплатена – данни
в таблица втора на л.131. Направените плащания са частични и окончателно /45
964; 40 000; 40 000/ - данни от оборотна ведомост за периода
01.06.2017г.-31.12.2018г. за доставчик Шанхай Сино-Сейф Ко ЛТД – регистрирани
са плащанията по с-ка 401 „Доставчици” и с-ка 504 „Разплащателна сметка във
валута” относно трите плащания, вкл. са отразени трите нотификации за всяка от
сумите – от 05.07.2017г., от 28.06.2017г. и от 16.06.2017г., л.131. Отразената
информация се съдържа и във входяща материална отчетност за стоки, заприходени
в склад под митнически контрол, както и оборотна ведомост за периода
12.01.2017г.-31.07.2017г. за доставчик Шанхай Сино-Сейф Ко ЛТД – показва
заверените с-ки 401 и 504, фактурираната стока за периода в размер на 125 964 USD,
колкото е в процесната фактура.
По отношение данните в Справка на
оптичен диск за регистриран внос на „сходни” стоки за периода от 04.01.2016г.
до 24.08.2018г. е посочено, че обхваща данни от 565 бр. митнически декларации,
от които 18 бр. са съобразени спрямо дата на издадената търговска фактура от
28.11.2016г. и 7 бр. са съобразени спрямо дата на договора за продажба №
16SEK-665/12.06.2016г. След анализ на данните, съобразен с правилата за
определяне на сходни стоки, са установени единични цени, значително по-ниски от
декларираните в процесната МД /6,90 USD/. Установени са 12 броя МД с приблизително
същите количества като процесните /380 броя/ с декларирани единични цени от
0,40 до 6,05 USD. Като подходяща за сравняване единична цена съобразно дата на
процесната фактура /28.11.2016г./ е посочена стока „Якета, за жени от
синтетични и изкуствени влакна”, 375 броя – в МД МРН 16BG005100H0749580 от 07.11.2016г, ед.цена 5,01 USD или
8,93лв., което е по-малко от декларираното в процесната МД – 6,90 USD или 11,39лв.
При тези данни е направен извод за наличие на цени на сходни стоки, които са
по-ниски от декларираната. В СИк.Е е отразено, че в случая не са констатирани
измами или други митнически нарушения, поради което ползването на данни от THESEUS за целите
на сравняване на митническа стойност, не би било приемливо. Според в.л. такъв
подход води до изкривяване на информацията и невъзможност за обективна цена на
конкретен продукт в конкретно състояние, вкл. – при определяне на публични
държавни вземания следва да се прилагат точни стойности, а не средни и/или
приблизителни /системата THESEUS в конкретния случай показан в обжалвания акт
предоставя средни цени – „приблизителна справедлива цена” за групата стоки от
продуктов код 62029300, които се различават по обхват от стоките от подпозиция
6202 93 00 00 от Тарик, различни периоди и пазари за сравняване изкривява
информацията/.
Относно
възприетите сходни стоки по МД № 18BG002002H0119810/24.08.2018г. –
„Якета за момичета от синтетични влакна” – 1200бр., 16,75лв./бр. е посочено, че
не са налице изискванията за сходни
стоки : количеството не е приблизително същото; стоките не са изнесени в същия
момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване – вносът по посочената МД е деклариран на 24.08.2018г., а
процесните стоки са договорени на 12.06.2016г., продадени на 28.11.2016г. и
първоначално внесени на 19.01.2017г. – регистрирана МД за
складиране/предшестващ митнически режим от 19.01.2017г.
Наименованието на
декларираният артикул „софтшел якета” се различава от посочения в договора и
фактурата „софшел”, но следва да бъде отбелязано, че при съпоставка между
документацията за стока № 1 по процесната МД не се установява друга разлика,
поради което следва да бъде прието, че стоката е една и при изписване на
наименованието й е допусната техническа грешка /сравнение на л.133, вкл. по
съпоставими данни за плащане и наименованието на стоката във фактурите за
продажба на първо търговско ниво/. Така договорената продажна цена за стока № 1
за 1 бр. е 6,90 USD,
посочено в договора за продажба и в процесната фактура. За декларираното в
процесната МД количество 380бр., продажната цена е 6,90 USD за 1 бр. или общо 2 622 USD, както
е посочено в МД. Според описаните по-горе данни, тази продажна цена е платена с
3 бр. преводни нареждания за валутен превод. В клетка 42 „Цена на стоката” в
процесната МД е посочена сумата 2 622 USD, като толкова е посочено и в клетка
22 „Валута и обща фактурна стойност”. Тази сума съответства на декларираното
количество 380 бр. и единична цена 6,90 USD
за 1 брой. Декларираното количество е част от общото количество, посочено в
търговска фактура № 16SE-665-2 от 28.11.2016г. При тези данни е последвал извод
– действително платената цена от купувача-декларатор Бултекс 99 ЕООД на
продавача Шанхай Сино – Сейф Ко ЛТД, цена на декларираната стока № 1,
съответства на договорената и дължима такава и е равна на същата цена, посочена
в кл.42 на МД.
В.Л. е посочело, че след анализ
относно „сходни” стоки и намерените по-ниски единични цени от декларираните
/по-конкретно МД МРН 16BG005100Н0749580 от 07.11.2016г. – единична цена 5,01 USD или 8,93лв., което е по-малко от
декларираното в процесната МД - 6,90 USD
или 11,39лв./, в съответствие с указанията на съда, би могло да се заключи, че
не следва да бъде определяна друга, различна митническа стойност от
декларираната в процесната МД и в тази вр. да се определя ново задължение за
мито и ДДС. В тази насока е и отразеното в заключителната част от СИк.Е – т.4 :
След анализ на данните, съобразен с правилата за определяне на сходни стоки,
експертизата установи декларирани и приети от митниците единични цени
значително по-ниски от декларираната в процесната митническа декларация /6,90 USD/.
Така например се установиха 12 броя митнически декларации с приблизително
същите количества като процесните /380 броя/ с декларирани единични цени от
0,40 до 6,05 USD.
При изслушване на заключението в.л.
заяви, че допуска направена техническа грешка при изписване в декларацията на
„софтшел”, защото в договора и фактурата е без „т”, което обаче не води до
промяна на изводите, отразени в експертизата. Същевременно бе пояснено, че в
заключителната част на стр.11 от СИк.Е, т.4, в последния потъмнен абзац – „би
могло да се заключи”, е приложима императивната форма – „следва да се заключи”,
тъй като от една страна са намерени сходни стоки, а от друга – не е нужно да се
търсят сходни стоки, тъй като са налице условията на чл.70 МК.
-
Експертизата се цени като компетентно и обективно изготвена с приложени
специални знания. Фактическите констатации са основани на доказателствата по
делото и проверените допълнителни данни, представени от страните. Изводите на
експерта са част от приложените специални знания. Правни съображения не се
обсъждат с прилагане на чл.202 ГПК.
4. Обхватът на спора касае потвърждаване
или отричане на предпоставки за "основателни съмнения" по
см. на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 и спазване
на процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, пар. 2, буква „б” от
МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно
договорната стойност на сходни стоки, вкл. налице ли са били предпоставките за
прилагане на чл.70 МКС. Осъщественият внос на с МД от 17.01.2018г. е при
действието на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно
създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 01.01.2016г. Основен
метод за определяне на митническата стойност на стоките е този, при който се
определя въз основа на договорната такава. В случая са възникнали съмнения относно
посочената цена при вноса и е извършена допълнителна проверка на същата. Съмненията
не са отпаднали въз основа на представените доказателства от вносителя, при
което е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент
/ЕС/№ 952/2013г. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа
стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 е
субсидиарно, като е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на
основния метод - въз основа на договорната стойност.
Съгласно чл. 48 МКС „Последващ контрол“
: „За целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на
стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в
митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация
за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.“. Според данните от
преписката митническите органи не са проверили счетоводната отчетност на
декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните
стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези
стоки. Методът по чл.74 §2 б.”б” МКС
е приложен във вр. с проверени три МД -
от 24.08.2018г., 02.10.2018г., 29.10.2018г., с данни от 09.07.2020г. /л.13 гръб/
– към този момент е определена митническата стойност на стока № 1 по МД от
17.01.2018г. – 16,75лв./бр. на база МД от 24.08.2018г., съответстваща на
20,57лв./кг. при рисков праг от 20,25 лв./кг.
4.1. Отсъства спор по отношение тарифен
код, деклариран от вносителя и възприет от митническите органи, вкл. за
посочената в СИк.Е подпозиция 6202 93 00 00 от Тарик.
Съобрази се, че правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности - Решение от 19 март 2009г., C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли
2010г., С-354/09. По правило съгл. чл. 70 пар. 1 и 2 МКС, митническата стойност
на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност /Решение от 16 ноември 2006г.,
С-306/04, т. 20/. Когато митническата стойност не може да бъде определена по
правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по
реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар.
2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се
определи по реда на чл. 74, пар. 1, митническото остойностяване се извършва по
реда на чл. 74, пар. 3 от МКС - въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на : Споразумението за прилагане на член VІІ от
Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за
митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МКС. Така предвидените критерии за
определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Макар при митническото остойностяване
на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата
на чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение /РИ/ 2015/2447 дава възможност
на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация
съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от
Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. При липсата
на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в
тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл. 74 МКС, като в тежест на митническите органи е да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на стоките. Съгласно чл. 141, пар. 1 от РИ 2015/2447, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а)
или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки,
които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно
търговско равнище или в различни количества. Договорната стойност следва да се
коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище
и/или количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламента за изпълнение
2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и
"сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, пар. 2, т. 4 и т. 14
от Регламента за изпълнение 2015/2447 и
според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира
следното: "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични; "сходни стоки" са
стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на
методите за определяне на митническа стойност, вкл. и в хипотезата на чл. 140,
вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение
за установяване на справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена такава. Това задължение се приема да е в отношение на корелация с
общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като
в тази вр. чл. 15, пар. 1 МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това
принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., С-263/06 т. 52. Освен
това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган
възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В процедурата
по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, лицата - адресати на
решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят становище относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение. Нарушаването на
правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г. по
обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.
Посоченото императивно изискване в
случая формално е спазено, тъй като с писмо от м.02.2020г. – л.23 и сл. /рег.№
32-54679 от 19.02.2020г. – отразен в отговора на жалбоподателя, л.20/ са
изискани конкретни данни относно декларираната стойност за обосноваването й, а
с писмо изх.№ 32-251097/28.08.2020г. – уведомление по см. на чл.22, §6 от Рег.
/ЕС/ № 952/2013г., началник МБ Радиново е изложил обстоятелства, с които счита,
че обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност.
Представено е становище /л.16, 17/, в което предвид съдържанието на
уведомлението, с основание е заявено, че то съдържа единствено изброяване на
стоките и декларираната им стойност в проверяваните МД и посочване на
публикувани в ТЕЗЕЙ т.нар.“справедливи цени“ на стоки със същия код по ТАРИК,
но без конкретизация – за какъв вид стоки се отнасят, съотв. „идентични“,
„сходни“ или др. Посочено е също, че не става ясно какъв период обхваща
проверката, предвид дефиницията по т.40 от пар.1 на ДР ЗМ. Отразено е също, че
отсъстват съображения за причината за неприемане на договорната стойност за
стоките и определянето на нова митническа стойност по друг способ – неизрядност
и/или непълнота на изисканите и представени документи. Тук се отбелязва
посоченото по-горе : към 09.07.2020г. в Служебна бележка с информация,
отправена до началника на МБ Радиново е посочено, че по предоставените фактури
за продажба на стоката на първо търговско ниво липсват документи за извършено
плащане, което не е обвързано с конкретни аргументи, обосноваващи основание за
отхвърляне на декларираната митническа стойност. Както бе посочено,
митническите органи не са проверили счетоводната
отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до
операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Възприети
са констатации за необичайно ниски цени, при което ведно с отсъствието на
документи за плащане при продажба на първо търговско ниво, е направен извод за
отхвърляне на декларираната митническа стойност, невъзможност за прилагане на
метода по чл.74 §2 б.“а“ МКС поради недостатъчно описание на стоките в кл.6/8 и
наличие на предпоставки за прилагане на метода по чл.74 §2 б.“б“ МКС. Следователно,
преди изпращане на уведомлението по чл.29 вр. с чл.22, §6 от МКС
/Регламент 952/2013/ е изразена позиция,
която не е променена във вр. със становището на декларатора – жалбоподател.
Обстоятелствената част на оспореното решение не съдържа съпоставка между
представената от Бултекс 99 ЕООД счетоводна и търговска документация във вр. с
тезата за неотпаднали основателни съмнения на митническия орган.
В случая съмненията на митническия
орган не са обосновани, като събраните по делото доказателства и СИк.Е
опровергават наличието на основания за съмнения. В тежест на митническия орган
и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не
представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или
подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70 пар. 1 от Кодекса. Според СИк.Е,
основана на проверени счетоводни данни - действително платената цена от
купувача-декларатор Бултекс 99 ЕООД на продавача Шанхай Сино – Сейф Ко ЛТД,
цена на декларираната стока № 1, съответства на договорената и дължима такава и
е равна на същата цена, посочена в кл.42 на МД.
Необоснована е и тезата, че
основателни съмнения може да съществуват когато декларираната стойност е
по-ниска от определена рискова прагова стойност, като за целите на управление
на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези
справедливи цени, които предоставят на разположение на държавите членки на ЕС
чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски център на Европейската
комисия. Само позоваването на данните от митническата информационна система и
проучването на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация
за управленски цели от митнически и акцизни документи /MIS-IIIA/, на база сравнителен анализ и
съпоставка между декларирана стойност на стоките, усреднена справедлива цена,
генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия, не са
достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. Според съдебната
практика – за термина "основателни съмнения" няма хармонизирана
дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, като проявлението му следва
да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни
факти и обстоятелства по съответното дело /Решение № 7232/21г. по адм.д. №
2048/2021г., ВАС/. Следва да се съобрази, че само от ползваните статистически
данни за количества и цени, не може да се извърши преценка дали се касае за
сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни
стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Формалното позоваване на информация
от митническата информационна система за осъществен внос на стоки през 2018г.
/м.01 и м.10/ по отношение стока № 1 не обосновава приложение на чл. 74, пар.
2, б. "б." МКС. Отсъстват данни в решението и в документацията от преписката,
обосноваващи извода за наличие на внос на сходни стоки – така напр. не е
посочен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на
тяхното качество; не е отразено да е изследвано дали те могат да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение – „Установените от същите продажби на
сходни стоки не са съпоставени с основните характеристики на процесните стоки,
тяхното търговско равнище и репутация и др., посочени по-горе – Решение №
9714/21г. по адм.д.№ 3917/2021г., ВАС/. Митническият орган не е анализирал
доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена стойност.
В реда на изложеното се отбелязва, че
с Решение № 7931/21г. по адм.д.№1064/21г., ВАС е оставено без уважение искане с
правно основание чл. 267 от ДФЕС - за тълкуване на норми от правото на ЕС -
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза: 1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната
митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова
прагова стойност, която е определена на база „справедливи цени“, съгласно т. 38
и т. 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г.? 2. Извършената
от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно
внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната
юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно
липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на
идентични/сходни стоки? 3. Изхождайки от понятието за „сходни стоки“ по смисъла
на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от
митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на
доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане,
държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по
ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за
определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите
декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на
вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1
от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447? 4. В случай, че съмненията на
митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за
обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за
определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и
стойности под определена рискова прагова стойност на база „справедливи цени“,
съгласно т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.?
ВАС е приел, че по първия въпрос относно рисковата прагова стойност, която се
определя от конкретната митница и представлява процент от справедливата цена,
за нея липсва нормативна уредба, поради което искането за тълкуване е
неоснователно във връзка с цитираните т. 38 и 39 от решение по дело С-291/15 на
СЕС. По втория въпрос в искането не се сочат определени правни норми, за които
да се направи съответното тълкуване. В информационната система на митницата и
съдържащите се в нея данни следва да се извърши конкретна проверка с оглед
твърденията, респ. възраженията на страните по конкретно дело. Така поставеният
въпрос е относно фактически установявания, а не неясна и относима съюзна или
национална норма, подлежащи на тълкуване от СЕС. Освен това предвид
хармонизираното законодателство в областта на митническото право в ЕС,
националната юрисдикция прилага пряко приложимите и посочени по-горе в съдебния
акт Регламенти, а не Закона за митниците. По третия въпрос следва отново да се
посочи, че и той не е свързан с неясни норми. По четвъртия въпрос, с него също
не се сочи конкретна неясна норма, която да подлежи на тълкуване.
Според приетото без оспорване
заключение по СИк.Е - Договорената продажна цена за стока № 1 за 1 бр. е 6,90 USD, посочено в договора за продажба и
в процесната фактура. За декларираното в процесната МД количество 380бр.,
продажната цена е 6,90 USD
за 1 бр. или общо 2 622 USD, както е посочено в МД. Според описаните по-горе
данни, тази продажна цена е платена с 3 бр. преводни нареждания за валутен
превод. В клетка 42 „Цена на стоката” в процесната МД е посочена сумата 2 622 USD,
като толкова е посочено и в клетка 22 „Валута и обща фактурна стойност”. Тази
сума съответства на декларираното количество 380 бр. и единична цена 6,90 USD за 1 брой. Декларираното
количество е част от общото количество, посочено в търговска фактура №
16SE-665-2 от 28.11.2016г. Обоснован фактически е извода на експерта –
действително платената цена от купувача-декларатор Бултекс 99 ЕООД на продавача
Шанхай Сино – Сейф Ко ЛТД, цена на декларираната стока № 1, съответства на
договорената и дължима такава и е равна на същата цена, посочена в кл.42 на МД.
Установи се платена точно сумата по издадената от продавача фактура и не
съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за
наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока.
Следователно, налице са били предпоставките на чл.70 МКС, неправилно отречени
от административния орган. При тези данни следва извод за незаконосъобразност
на оспореното решение, тъй като при доказано основание за прилагане на чл.70
МКС не е необходимо да бъде проверяван подходът по прилагане на методите по
чл.74 МКС - вторични методи за определяне на митническата стойност. Тоест, наличието
на предпоставките за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност изключва прилагането на вторичните методи по чл. 74 МКС /арг. от чл.
74, § 1 МКС/.
4.2. Съпътстващите процесната МД
документи съответстват на отразеното в МД съдържание, вкл. за декларираната
стойност. Според Решение на Съда /шести състав/ от 16 юни 2016 година по дело
C-291/15: „т. 38 В това отношение, на първо място, що се отнася по-специално до
основателността на разглежданите съмнения, следва да се отбележи, че видно от
представената на Съда преписка, в главното производство съответният митнически
орган е приел декларираната договорна стойност на внесените стоки за
изключително ниска в сравнение със
средностатистическата стойност при вноса на
сравними стоки. В настоящия случай изглежда, както
подчертава Европейската комисия, че по отношение на някои от стоките — предмет
на главното производство, декларираната цена е по-ниска от средностатистическата
с повече от 50 %.; т. 39 При такива обстоятелства следва да се приеме, че
разлика в цените като констатираната изглежда достатъчна, за да обоснове
съмненията на митническия орган и отхвърлянето от негова страна на
декларираната митническа стойност на разглежданите стоки.”. Съдът на ЕС е
приел, че чл. 181 а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. Съобразяваната в случая информация не отговаря на
това условие, като се има и предвид, че в т.38 от решението е ползван термина
„сравними“ стоки, като по отношение възприетата за сравнима стока по МД № 18BG002002H0119810/24.08.2018г. – „Якета за момичета от синтетични влакна”
– 1200бр., 16,75лв./бр. не са налице изискванията за сходни стоки /потвърдено и
от СИк.Е/ : количеството не е приблизително същото; стоките не са изнесени в
същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване; не е посочено
качеството на стоките и търговското равнище. В тази вр. се отбелязва, че
митническият орган не е разграничил
основанията за съмнение дали декларираната стойност представлява общата платена
или подлежаща на плащане сума по чл. 70, пар. 1 от Кодекса от обстоятелствата,
представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. В
съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /т. 31/ е практиката
митническия орган да не се търси определянето на митническата стойност на
стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да
се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително
поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават.
Случаят не попада в тази хипотеза.
Цитираното Решение № С-291/2015г. на Съда на
Европейския съюз и рисковия праг са приложими само на първия етап – оспорване
на митническата стойност и ако стойността е изключително ниска спрямо този
праг, митницата има право да оспори декларираната стойност, дори и да не
оспорва другите документи, с които тя се доказва. След този момент определянето
на митническата стойност не е обвързано и не произтича от рисковия праг, тъй
като е налице посоченото по-горе правило в МКС - ако се установят повече от
една сходни стоки, се използва най-ниската от тези сходни стоки, независимо от
това, че е под рисковия праг. В
хода на съдебното производство бе установено въз основа на изходяща от
ответника информация – съществуването на сходни стоки с тези, внасяни от
жалбоподателя, които са по-ниски от посочените в решението и които е следвало
задължително да бъдат използвани в изпълнение на действащите правила. Въведено
с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2,
б. „а“ и „б“ от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище
и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност
да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Посредством СИк.Е бе опровергано правилно прилагане на вторичния метод от
страна на митническите органи – чл. 74, пар. 2, буква „б” от МКС. Установи се,
че са налице „сходни стоки“
по смисъла на чл. 74, пар. 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 – такива, потвърждаващи
прилагането на чл.141 пар. 3 от РИ 2015/2447 : „Когато се установи повече от
една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на
митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.“. Според
неоспореното заключение - данните в Справка на оптичен диск за регистриран внос
на „сходни” стоки за периода от 04.01.2016г. до 24.08.2018г. обхващат
информация от 565 бр. митнически декларации, от които 18 бр. са съобразени
спрямо дата на издадената търговска фактура от 28.11.2016г. и 7 бр. са
съобразени спрямо дата на договора за продажба № 16SEK-665/12.06.2016г. След
анализ на данните, съобразен с правилата за определяне на сходни стоки, са
установени единични цени, значително по-ниски от декларираните в процесната МД
/6,90 USD/. Установени са 12 броя МД с приблизително същите количества като
процесните /380 броя/ с декларирани единични цени от 0,40 до 6,05 USD. Като
подходяща за сравняване единична цена съобразно дата на процесната фактура
/28.11.2016г./ е посочена стока „Якета, за жени от синтетични и изкуствени
влакна”, 375 броя – в МД МРН 16BG005100H0749580 от 07.11.2016г, ед.цена 5,01 USD или 8,93лв., което е
по-малко от декларираното в процесната МД – 6,90 USD или 11,39лв. Следователно
са налице цени на сходни стоки, които са по-ниски от декларираната. В.Л. е
посочило, че след анализ относно „сходни” стоки и намерените по-ниски единични
цени от декларираните /по-конкретно МД МРН 16BG005100Н0749580 от 07.11.2016г. –
единична цена 5,01 USD или 8,93лв., което е по-малко от декларираното в
процесната МД - 6,90 USD
или 11,39лв./, не следва да бъде определяна друга, различна митническа стойност
от декларираната в процесната МД и в тази вр. да се определя ново задължение за
мито и ДДС. В тази насока е и отразеното в заключителната част от СИк.Е – т.4 :
След анализ на данните, съобразен с правилата за определяне на сходни стоки,
експертизата установи декларирани и приети от митниците единични цени
значително по-ниски от декларираната в процесната митническа декларация /6,90 USD/.
Установени са 12 броя митнически декларации с приблизително същите количества
като процесните /380 броя/ с декларирани единични цени от 0,40 до 6,05 USD.
От значение за спора е установеността в съдебното
производство на
предпоставките за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, изключваща прилагането на вторичните методи по МКС. Освен това бе
доказано неправилно прилагане на вторичния метод от страна на митническите
органи – чл. 74, пар. 2, буква „б” от МКС, като анализът относно „сходни” стоки
и намерените по-ниски единични цени от декларираните /по-конкретно МД МРН
16BG005100Н0749580 от 07.11.2016г. – единична цена 5,01 USD или 8,93лв., което
е по-малко от декларираното в процесната МД - 6,90 USD или 11,39лв./, отрича определяне на друга, различна
митническа стойност от декларираната в процесната МД.
Жалбата се приема за основателна с присъждане на
направените съдебни разноски / 50лв. държавна такса; 300лв. – адвокатско
възнаграждение; 900лв. – депозит СИк.Е; общо 1250лв. /.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Решение № РТД -
2577/23.12.2020/32-380568г. на Директора на ТД Тракийска – Агенция Митници.
Осъжда Агенция Митници - Териториална
дирекция Тракийска да заплати на Бултекс 99 ЕООД, гр. Пловдив, бул. “Васил
Априлов” № 31, ЕИК *********, с управител С.С.Б., съдебни разноски в размер на
общо 1250лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :