МОТИВИ
по Присъда № 51 от 28.11.2016г. на Районен
съд-гр.Несебър,
постановено по НОХД № 1939 по
описа за 2016г. на съда
Съдебното производство по
настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт от 27.10.2016г.
на Районна прокуратура – гр.Несебър против П.В.И. с ЕГН **********, ЗА
ТОВА, ЧЕ, на 04.06.2016г., около 00.30 часа в гр.Обзор, общ.Несебър, обл.Бургас, по ул.”Славянска”, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Фиат Мареа” с рег.№ ****,
без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с НП №
15-0304-002356/28.08.2015г. на ВНД Началник сектор към ОД на МВР-Бургас,
РУ-Несебър, влязло в законна сила на 10.03.2016г. – престъпление по чл.343,
ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия И.. Излага подробни
аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия
и доказващи както от обективна, така
и от субективна страна последното. Аргументира изводите си относно правната
квалификация на същото. Пледира за реализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия при условията на
чл.58а, ал.1 от НК във връзка с чл.372, ал.4 от НПК, чрез налагане на
наказание на подсъдимия – девет месеца лишаване от свобода и глоба към
предвидения от закона минимален размер.
Подсъдимият И., в
производство по чл.370 и сл. от НПК, признава изцяло вината си и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие
да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в хода
на досъдебното производство. В последната си дума изразява съжаление за
стореното и моли съда да му наложи по-ниско наказание.
Защитникът на подс.И. пледира за определяне наказанието на подзащитния му
при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55 от НК – под предвидения в закона
размер. На основание чл.55, ал.3 от НК моли съда да не налага предвиденото в
чл.343в, ал.2 от НК кумулативно наказание – глоба.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА
ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият П.В.И. е с
основно образование. Женен е. Осъждан - реабилитиран. Безработен.
На 04.06.2016г.,
свид.М. М. – мл.автоконтрольор
при РУП-Несебър и свид.Л.П. – старши полицай в ОСПС
към СДВР, командирован към момента в РУП-Несебър, били дежурни, като автопатрул
по КАТ за времето от 20.00 часа на 03.06.2016г. до 08.00 часа на 04.06.2016г. Около
00.30 часа, в гр.Обзор, забелязали лек
автомобил „Фиат Мареа” с рег.№ ****, който се движел
криволичейки по ул.”Славянска”. Последвали го и подали светлинен сигнал със
служебния автомобил на водача да спре. Същият продължил движението си по
ул.”Славянска”, завил надясно на светофара на Автогарата и веднага след това
наляво по ул.”Рила” и спрял. Водачът слязъл от автомобила и тръгнал да бяга. Свид.П. го пресрещнал, представил му се и поискал документ
за самоличност. Свид.М. също отишъл до водача.
Последният не представил документи, избутал свид.П. и
отново се опитал да избяга, поради което му били поставени белезници. Не
представил и свидетелство за управление на МПС, твърдял че е пешеходец и че не
е управлявал автомобила. Свидетелите усетили, че водача лъха на алкохол. Отново
му поискали документите, при което водачът започнал да се държи арогантно,
отправял нецензурни жестове и обидни думи към полицейските служители, в
резултат на което бил отведен в РУ-Несебър, където била установена
самоличността му – П.В.И. с ЕГН ********** ***. И. отказал да бъде тестван с
техническо средство „Алкотест Дрегер”
за употреба на алкохол, но се съгласил да предостави кръвна проба. При
съпровождането му до ФСМП-Несебър, пред медицинското лице, И. отказал да
предостави кръвна проба. На И. били съставени три броя АУАН, единия от които за
това, че управлява МПС без да притежава свидетелство за управление – АУАН №
726977 от 04.06.2016г. /л.8/. От изготвената справка за правоспособност на подс.И. се установява, че същият не притежава свидетелство
за управление на МПС /л.14-16 вкл./.
От данните по делото се установява, че подс.И. е санкциониран с Наказателно постановление №
15-0304-002356/28.08.2015г. на ВНД Началник сектор към ОД на МВР-Бургас,
РУ-Несебър, влязло в законна сила на 10.03.2016г.,
за това, че на 15.08.2015г., около 02.50 часа в гр.Обзор, като неправоспособен
водач, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ В 9988 РА, за което
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева /л.17/.
При разпита си пред
разследващите органи подс.И. се признава за виновен и
изразява съжаление за стореното.
Изложеното се подкрепя изцяло от
материалите по досъдебно производство № 304 ЗМ-536/2016г. по описа на
РУП-гр.Несебър, приети като доказателства по делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за
установена по делото фактическа обстановка, съдът намира, че на инкриминираната
дата – 04.06.2016г., с противоправното си поведение подсъдимият И. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343в, ал.2 от НК. От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл”,
съгласно чл.11, ал.2 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от материалите по
досъдебното производство, както и от самопризнанията на подсъдимия пред съда,
които кореспондират с целия събран по делото доказателствен материал.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При отмерване размера на
предвидената в чл.343в, ал.2 от НК санкция за подсъдимия И., съдът съобрази от
една страна степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно
деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание към момента на
извършване на престъплението – лишаване от свобода от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева, и разновидността на формата на
вината – “пряк умисъл”.
Видно от приложеното по
делото свидетелство за съдимост, към датата на инкриминираното деяние, подсъдимият
И. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел
четвърти от Наказателния кодекс. Същият е бил осъждан за престъпления от общ
характер, но към датата на извършване на деянието, за което му е повдигнато
обвинение по настоящото дело, И. е бил реабилитиран на основание чл.88а, ал.4
от НК. Мотивите за това са следните:
Видно от служебно
изисканата и приета, като доказателство по делото справка за съдимост на подс.И. /л.12-13 вкл./, И. е осъждан седем пъти с влезли в
сила присъди. Най-тежкото му наказание е в размер на пет години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в Затвор, наложено му по
НОХД №131/1995г. на РС-Пазарджик, влязла в сила на 17.07.1995г. С определение от 27.09.1997г. по н.д. № 144/1997г. на
СГС, осъденият И. е бил пресрочно освободен на
основание чл.70, ал.6 от НК, като му е бил определен изпитателен срок от една
година и осем месеца и осем дни. Към датата на извършване на деянието по
настоящото дело – 04.06.2016г., съдът счита, че е бил изтекъл срока по чл.82,
ал.1, т.3 от НК, към който препраща разпоредбата на чл.88а, ал.1 от НК. Съдът
счита, че са налице основанията на чл.88а, ал.4 от НК за реабилитация по право
на подсъдимия И., тъй като към датата на извършване на деянието по настоящото
дело са изтекли сроковете по чл.88а, ал.1-3 от НК за всички осъждания на И..
Отчитайки гореизложеното, съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на подс.И. от наказателна отговорност, като за извършеното от
него деяние му бъде наложено административно наказание “глоба”.
При
определяне размера на предвидената в текста на чл.78а, ал.1 от НК санкция на подс.И., съдът съобрази от една страна степента на
обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние, с оглед
предвиденото от законодателя наказание и разновидността на формата на вината –
„пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена опасност
на личността на дееца – признанието на вината му и изразеното съжаление за
стореното. От друга страна, съдът взе предвид многократно наложените на
обвиняемия административни наказания по ЗДвП с влезли в сила наказателни
постановления. /вж.справка – л.14-16 вкл. по ДП/. Също така съдът взе предвид и
обстоятелството, че подс.И. е бил осъждан за
престъпления от общ характер, макар и реабилитиран. Изтърпяването или
погасяването по друг начин на наложеното наказание ликвидира наказателната
отговорност на дееца за извършеното престъпление. Лицето, което е
реабилитирано, се третира по-нататък, като неосъждано. Поради това в настоящият
случай са налице и предпоставките за освобождаване на подс.И.
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С това обаче не се заличава
самият факт на осъждането. При това реабилитацията е израз и на една нова
положителна обществена оценка за дееца и неговото поведение след осъждането. Действително,
престъпленията, за които е осъден са извършени преди години, но очевидно
наложеното му тогава наказания не са го дисциплинирали към спазване на законите
на РБългария.
При
тези данни, съдът счете, че наказателната отговорност на подс.И.
следва да се реализира при превес на отегчаващите вината му обстоятелства, поради
което му наложи наказание – “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева в полза
на Държавата.
Съдът
счете, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на обвиняемия, като личност и напълно достатъчно по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: