РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501904 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,ЕИК-
*********,гр.София против решение № 261458/13.05.21г.,постановено по гр.д.
№13008/19г.по описа на ПдРС,в частта му,с която е осъдено застрахователното дружество
да заплати на Д. К. К.,ЕГН-********** от гр.П****,сумата от 4000лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,настъпили от
реализирано на 23.07.2018г. на път PDV-1231,между ******,пътно-транспортно
произшествие,ведно със законната лихва върху сумата от 4000лв.,считано от 08.11.2018г.до
окончателното й погасяване и сумата от 30лв.,представляваща обезщетение за имуществени
вреди за разноски по лечение на травматични увреждания,настъпили от реализирано на
23.07.2018г. на път PDV-1231,между **********,пътно-транспортно произшествие,ведно
със законната лихва върху сумата от 30лв. от подаването на исковата молба на 05.08.19г.до
окончателното изплащане.
Излагат се подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението в
атакуваната му част поради постановяването му при множество нарушения на материалния
и процесуалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да се
отхвърлят изцяло предявените претенции,а при условията на алтернативност да се съобрази
размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди с действително
претърпените от пострадалия такива съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД,като се определи
размер на обезщетението не по-голям от 1000лв.Претендират се разноски за двете
инстанции.
1
Въззиваемата страна Д. К. К.,чрез пълномощника си адв.Р.М. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен
отговор.Претендира разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение на
осн.чл.38,ал.2 и ал.1,т.2 от ЗА.
Третото лице-помагач Община Раковски намира жалбата за основателна, иска
същата да се уважи и решението да се отмени или да се измени,като се намали присъденото
обезщетение.Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение в случай,че същото
е над минимума по НМРАВ № 1/04г.
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва
постановеното осъдително спрямо нея решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на
изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането й по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявен е от Д. К. К. осъдителен иск с правна квалификация по чл.432,ал.1 от КЗ
във вр.с чл.45 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД против „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД.
Страните не спорят,че на 23.07.2018г.е настъпило ПТП на пътя между
**********,като водачът на лек автомобил марка *************,е попаднал в дупка на
пътното платно и е предизвикал настъпването на ПТП,както и че ищецът е пътувал като
пътник в превозното средство.
Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно
дружество и собственика на процесния автомобил.
Твърди се в исковата молба,че в резултат на настъпилото ПТП поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост на водача на процесното МПС,ищецът е получил
травматични наранявания на тялото и главата.След инцидента постъпил в Отделението по
спешна медицина към УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД-Пловдив,където раните му били
обработени от хирург,били назначени и проведени различни изследвания и
прегледи.Поставена била диагноза „Контузия на гръден кош (контузия на коремна
стена),повърхностна травма на други части от главата,контузио капитис ет
корпорис.Ищецът бил освободен за домашно лечение,а на следващия ден бил прегледан и
от съдебен лекар.За диагностично-консултативните процедури заплатил сумата от 30лв.-
преглед от съдебен лекар,която се претендира като обезщетение за имуществени
вреди.Твърди се,че ПТП причинило на К. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания.Силно ограничил социалните си контакти поради
болката,дискомфорта и страданията,изпитвани от травмата в областта на главата.Оплаквал
се от главоболие и замайване.Множеството кръвонасядания,отоците и болката в различни
части на тялото му създавали дискомфорт,потиснатост и тревожност,а изживеният стрес
рефлектирал върху емоционалното му състояние.Твърди се,че и към момента на подаване на
исковата молба-05.08.2019г.,повече от година след инцидента,страданията
продължавали,като възстановяването на ищеца още не било приключило.К. отправил
2
претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач-ответното дружество за
изплащане на застрахователно обезщетение,но и до момента на подаване на ИМ
застрахователят не определил и не изплатил застр.обезщетение.
Ответникът прави възражение за съпричиняване поради непоставен от ищеца
предпазен колан,с което той сам допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,както и
възражение за съпричиняване на настъпилите физически увреждания,болки и страдания
поради несъгласието на К. да бъде хоспитализиран,както и неспазване на лекарските
предписания.
Третото лице-помагач Община Раковски също прави възражение за съпричиняване
поради непоставен предпазен колан.
По делото са събрани писмени доказателства,вкл.констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 23.07.18г.,АУАН от 29.07.18г.,НП от 15.08.18г.за наложена на водача на
лекия автомобил глоба,медицинска документация досежно извършени на ищеца прегледи и
изследвания,съдебно медицинско удостоверение от 24.07.18г.Изготвени са и са приети
неоспорени две СМЕ, основна и допълнителна с в.л.д-р Е.Б. и САТЕ с в.л.С. М.Разпитани са
и двама свидетели-съставилият констативния протокол за ПТП К. Т. и Д. К.а,съпруга на
ищеца,изслушани са и обясненията на ищеца по реда на чл.176 от ГПК.
След анализ на писмените и гласните доказателства и на съдебните експертизи
първоинстанционният съд е стигнал до извод за основателност на претенциите за
неимуществени и имуществени вреди,като при определяне на размера на неимуществените
е приел,че искът следва да се уважи за 4000лв.,който размер приема за справедлив съобразно
чл.52 от ГПК.Намерил е за неоснователно възражението за съпричиняване поради
непоставен предпазен колан по време на инцидента от страна на пострадалия К. поради
недоказаност на възражението.
Във въззивната жалба се излагат доводи,че не се доказва наличието на два от
елементите на ФС на чл.45 от ЗЗД,а именно-противоправно и виновно поведение на водача
на застрахования автомобил.Според жалбоподателя намиращата се на пътното платно
дупка,предизвикала ПТП,не е била предвидимо препятствие,с което водачът на автомобила
да може да се съобрази съгл.разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДП,за което се позовава на
заключението на САТЕ.
В случая експертът е базирал изводите си относно реализацията на ПТП при
предвидена максимално разрешена скорост на движение на автомобила от 90км./ч.,но по
делото не се установи каква е била действителната скорост на движение на процесния
автомобил.В тази връзка следва да се имат предвид показанията на св.К.а,според които
дъщеря й (водачът на МПС)като млад шофьор не карала бързо.Свидетелката няма представа
с каква точно скорост,но „бавничко карала“.Ищецът предупредил водача за дупката на 20-30
метра от нея,но докато каже това,колата вече била в дупката.Настоящата инстанция не
кредитира изцяло показанията на тази свидетелка предвид връзката й с ищеца-негова
съпруга и в съответствие с чл.172 от ГПК-предвид опровергаването на част от показанията й
от другите събрани по делото доказателства,(напр.в частта,с която посочва,че ищецът е
3
пролежал в болница повече от 14 дни,а по делото няма данни изобщо да е бил
хоспитализиран),но конкретно в тази им част намира показанията за достоверни и
обективни,доколкото се подкрепят от СМЕ и от обясненията на самия ищец,според които
той в последния момент е предупредил дъщеря си за дупката и тя „кръшнала наляво с
автомобила“.Макар да не е изяснено каква е била точната скорост на движение на
автомобила,настоящата инстанция приема,че тя е била максимално разрешената (не е имало
поставени ограничителни скоростта знаци според вещото лице) или по-ниска от нея,при
която скорост действително не следва да се третира дупката като предвидимо
препятствие,още повече,че е била и необозначена.Въпреки това обаче водачът на
автомобила е реагирал,като е завъртял кормилото наляво и така автомобилът е отишъл
вляво.Според обясненията на в.лице М.,дадени в с.з.на 09.02.21г.има данни за предприета
реакция от водача,най-малкото с волана,защото автомобилът е напуснал платното за
движение отляво.Водачът би могъл да реагира и като избегне дупката отдясно,или,като се
има предвид,че размерите на дупката не са били по-големи от разстоянието между колелата
на автомобила,би могъл просто да мине над дупката,при което не би последвало пропадане
в нея.Реагирайки неправилно с рязко отклоняване на волана наляво,водачът е загубил
контрол върху пътното превозно средство и така е предизвикал ПТП.От изложеното се
налага извода,че водачът на автомобила е довел до произшествието с противоправното си и
виновно поведение.Не се спори относно наличието на причинна връзка между това
поведение и причинените на ищеца вреди.Исковете са доказани по основание.
Другото основно възражение на жалбоподателя касае размера на обезщетението за
неимуществени вреди.Според него той е силно завишен,като районният съд не се съобразил
с вида и характера на телесните повреди и не приложил правилно разпоредбата на чл.52 от
ГПК.
Въззивната инстанция намира,че присъденият от първостепенния съд размер на
обезщетението е правилно определен и репарира понесените болки и страдания от ищеца
изцяло.При определянето на размера следва да се има предвид моментът на настъпването на
ПТП-през м.юли 2018г. и социално-икономическата обстановка в страната към този
момент,възрастта на пострадалия-43години,броя,вида и характера на получените от него
травматични увреждания.Съгласно медицинската документация и СМЕ ищецът е получил
контузия на главата и тялото,оток и кръвонасядане в дясната слепоочна област,разкъсно-
контузна рана по дясното бедро,която е следвало да се обработи хирургично в спешното
отделение на *********,обширно кръвонасядане и охлузвания по дясната
мишница,множество охлузвания по горните и долни крайници.Всички тези увреждания са с
характер да причинят временно разстройство на здравето,неопасно за живота.Периодът на
възстановяване е бил сравнително кратък-2-3 седмици,в какъвто смисъл са и показанията на
св.К..Наложило се е специализирано лечение,свързано с обработването на едно от
нараняванията в лечебно заведение,останалите наранявания не са се нуждаели от такова
лечение.Няма данни за остатъчни последици.СМЕ опровергава твърденията за
продължаващи и година след инцидента страдания и неприключило възстановяване.Според
4
в.лице получените при ПТП увреждания не могат да причинят усложнения и не могат да се
очакват негативни последици от тях.По отношение на интензитета на претърпените
болки,те са били по-силни в острия стадий на травмата и постепенно са затихвали.От
показанията на св.Д. К.а,които се кредитират в тази им част,се установява,че ищецът е
търпял неудобства от личен,битов и социален характер по време на възстановяването си,но
най-съществено е било отражението върху психо-емоционалното му
състояние.Непосредствено след инцидента К. е бил притеснен,трудно се е
самообслужвал,имал е болки,за него са се грижили майка му и сестра му,имал главоболие и
понякога повръщал.След катастрофата станал много изнервен,спрял да излиза по
заведения,никъде не ходел.Имал частна фирма и преди инцидента работел,но след това
спрял да работи в продължение на три месеца,тъй като работата му била свързана с
шофиране,което е индиция,че се е страхувал да управлява МПС като следствие от
катастрофата.С оглед на изложеното определеният размер от 4000лв.обезщетява в пълна
степен претърпените от ищеца неимуществени вреди,до какъвто извод е стигнал и
районният съд.
Що се отнася до възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия,изразяващо се в това,че същият не е сложил предпазен колан,то по делото не се
събраха доказателства,които с категоричност да установяват,че колан не е бил употребен от
К..Напротив,от допълнителната СМЕ по-скоро се установява обратното-липсата на колан
според вещото лице е хипотеза,която не намира подкрепа от медицинската
документация.При посока на удар отдясно-наляво,преценено спрямо автомобила,увредените
десни части на тялото са били достъпни за травмиране от детайли на автомобила,каквито са
предната дясна врата със или без поставен колан.Т.е.дори и без сложен колан,ищецът би
претърпял същите травматични увреждания.
Действително по другото възражение за съпричиняване,изразяващо се в неспазване
от страна на К. на предписанията на лекарите и отказ да бъде хоспитализиран,ПдРС не е
изложил мотиви.Следва да се отбележи обаче,че няма и данни за предписано лечение-това
не се установява нито от листа за преглед в КДБ/СО,нито от листа за преглед № 68001,няма
данни и за предписани лекарства.Поради горното няма как пострадалият да не е спазил
лекарски предписания,след като такива не са му били дадени и с това да е допринесъл за
състоянието си.Не се събраха и доказателства отказът на ищеца от хоспитализация да е
довел до влошаване на състоянието му и до допълнително увеличаване на болките и
страданията му и тяхната продължителност.
Предвид изложеното,решението в частта му,с която е определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4000лв. следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
В частта относно обезщетението за имуществени вреди настоящата инстанция
споделя извода на районния съд за доказаност на претенцията по основание и
размер,поради което и в тази му част решението следва да се потвърди.
Разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна с оглед изхода на спора за
5
адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА съобразно представения ДПЗС.Съгласно
чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ № 1/04г.възнаграждението е в размер на 614,52лв.с ДДС,което
следва да се присъди на пълномощника на въззиваемата страна адв.М..
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261458/13.05.21г.,постановено по гр.д.№13008/19г.по
описа на ПдРС,в частта му,с която е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,ЕИК-
*********,гр.София да заплати на Д. К. К.,ЕГН-********** от гр.П.,сумата от
4000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания,настъпили от реализирано на 23.07.2018г.на път PDV-1231,между **********
село,пътно-транспортно произшествие,ведно със законната лихва върху сумата от
4000лв.,считано от 08.11.2018г.до окончателното й погасяване и сумата от 30
лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди за разноски по лечение на
травматични увреждания,настъпили от реализирано на 23.07.2018г. на път PDV-1231,между
********,пътно-транспортно произшествие,ведно със законната лихва върху сумата от
30лв.от подаването на исковата молба на 05.08.19г.до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД,ЕИК-********* да заплати на адв.Р.И.
М. от АК-С.,със служебен адрес *************** сумата от 614,52(шестотин и
четиринадесет лв.и 52 ст.)с ДДС разноски за адв.възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Д. К. К. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6