РЕШЕНИЕ
№ 2254
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110136176 по описа за 2021 година
иск за делба, с правно основание чл. 34 от ЗС, във фазата по допускане на
делбата
Ищецът - М. СТ. ИВ., в първото съдебно заседание, проведено по делото след влизане в сила
на решението, с което е допусната делбата, предявява на основание чл. 346 от ГПК,
претенция по сметки – за ползването на жилището се дължало обезщетение, съизмеримо с
месечен наем в размер на 350 лева. За периода от 01.12.2019г. до 02.02.2022г. сумата
възлизала от 12 600 лева.
Ответникът счита, че ищцата не била лишена от възможността да ползва жилището, тъй
като не живеела в страната. В жилището не живеели и ответникът и семейството му
(изложеното е в отговора на иска – л. 20). Не можело да се иска за период, предхождащ
поканата.
Ответникът – ИВ. СТ. ИВ., в първото съдебно заседание, проведено по делото след влизане в
сила на решението, с което е допусната делбата, предявява на основание чл. 346 от ГПК (а и
с оглед уточнение на иска от същата дата), следната претенция: като съсобственик направил
разходи за закупуване на нов бойлер марка ЕАДОМ В, 80л., на стойност 233 лева
(13.02.2017г.), който бил монтиран в банята. Разходите за бойлер били необходими
разноски, но освен това в квартала нямало централна топла вода. По тази причина на
06.06.2021 г. закупил т.нар. проточен бойлер (водонагревател „Termomax Т“, модел
TX39TDF) за сумата от 52,70 лева, който бил монтиран на кухненската чешма.
През 2021г. подменил старото кухненско обзавеждане, което, вече след дълги години
експлоатация още от родителите на съделителите, било негодно за употреба, като е закупил
1
ново кухненско обзавеждане от специализирания мебелен магазин „Айко“ за сумата от 6
504,80 лева, която включвало и платения труд за монтаж. Кухненските мебели били трайно
прикрепени към имота съобразно размерите и функционалността на кухнята.
Извършеното било без знанието на ищцата
Всички тези разходи на обща стойност 6 790,50 лева представлявали необходими разноски,
тъй като били извършени, за да се запази и поддържа вещта и да може да се използва по
предназначение. Тези разноски били обективна последица от използването на вещта и от
нейното изхабяване, поради което ответницата М. СТ. ИВ. дължи заплащането на
половината от тях, а именно - 3 395,25 лева, ведно със законната лихва върху нея от
предявяването на иска до окончателното ù изплащане.
Ищецът счита, че претенцията по отношение на двата бойлера е неоснователна, тъй като те
са движимости. Приема, че това се отнася и до кухненското обзавеждане, а отделно от това
оспорва, че има коректно представени доказателства за неговото закупуване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
С Решение, постановено на 04.11.2021г. по гр.д. № 36176/21г. по описа на СРС, е допуснато
извършване на съдебна делба на следния имот:
Апартамент № ..., находящ се в гр. С., състоящ се от: две стаи, кухня и обслужващи
2
помещения, със застроена площ по доказателствен документ за собственост - 78,89 м, при
граници: изток - апартамент № 20, запад - апартамент № 19, север - гараж на МК
„Кремиковци", юг - детска градина, отгоре - апартамент № 24, отдолу - апартамент № 18,
2
заедно с прилежащото му мазе № 17, със застроена площ от 4,37 м, при съседи: изток -
коридор, запад - коридор, север - мазе на сем. Б. - наем., юг - коридор, и заедно с 0,604 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото (самостоятелен
обект с идентификатор 68134.604.1034.1.21, съгласно Кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД-18-4 от 09.03.2016г. на Ид на АГ), като
квотите на съделителите са по ½ ид.ч. за всеки съделител.
Депозирани са заключения на СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях се установява, че:
- стойността на имота е 185 790 лева;
- той е неподеляем; освен това
- средният пазарен наем за претендирания период възлиза на 16 520 лева, като ½ е 8 260
лева; и
- в сградата има парно отопление (л. 68).
2
Не се спори, че двата бойлера са закупени (л. 71-2).
Представени са и части от договор, сключен с Aiko, като към него има прикачени и няколко
фискални бона: 1 000 лева + 3 000 лева + 300 лева + 2 504,80 лева. Общо: 6 804,80 лева
(според съда, в претенцията по сметки сумата или не е изчислена правилно, или боновете
се отнасят за различни вещи).
Исковата молба е депозирана на 23.06.2021г.
от правна страна:
1. по начина за ликвидиране на съсобствеността:
Съсобствеността следва да се прекрати чрез публична продан, тъй като жилището е
неподеляемо, а и е единственият предмет, включен в делбената маса.
2. по претенцията на ищеца с пр.осн. чл. 346 от ГПК:
Съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои
от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване (Решение № 504 от 08.07.2005г. по гр. д. № 204/2005г., I г. о.
на ВКС).
До доказване на обратното от страна на ответника, а такива доказателства не са ангажирани,
жилището или се ползва от него, или достъпът до него се контролира от г-н И.. Този извод е
на базата на твърдението, че е освежена кухнята, а освен това и са монтирани бойлери,
които би следвало да са били нужни на съделителя.
Ищецът не твърди, че жилището е отдадено под наем. Няма и такова твърдение от страна на
ответника. Така, не може да се приеме, че служенето не е за лично ползване – хипотезата, в
която писмено поискване не е нужно. Извън исковата молба, по делото не е представена
каквато и да е било покана. Към претенцията по сметки на ищеца няма приложени
доказателства. С отговора на претенцията по сметки е поискан (а впоследствие искането е
оттеглено – о.с.з. от 10.03.2022г., един свидетел и то за обстоятелството, че ищцата не
била ползвала имота, нещо, което е безспорно). Не е доказано и твърдението, че ищцата
живее в чужбина.
Ако ответникът живее в жилището със семейството си (поне двама души, а евентуално и
повече), то едва ли е удобно апартаментът да се ползва и то за ½ ид.ч. и от ищцата.
Съвременните разбирания за елементарен жилищен конфорт по-скоро отхвърлят подобно
положение. В тази връзка и практиката на ВКС: Решение № 247 от 25.06.2010г. по гр.д. №
239/2009г., ІV г.о. на ВКС, постановено по чл. 290-293 ГПК. … разясненията в т. 10 на
ППВС 12-71, че „семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи, ако жилищните
и сервизни помещения могат, без преустройства и промяна на предназначенията им, да се
обособят в две самостоятелни жилища" следва да се съобразят. В тези случаи е необходимо
отношенията между съпрузите в развод да са търпими, т.е. основани на взаимна
толерантност, изключваща прояви на физически или психически тормоз, дори прояви на
вербална агресия, да съществува възможност за диалог, поведението им е насочено към
3
избягване на конфликти, взаимни отстъпки, търпимост, като изрично е обърнато внимание,
че при изследване на отношенията на търпимост следва да се вземат предвид всички
основания за развод - т.е. посочените от страните и доказани в хода на брачния процес
брачни провинения на съпрузите, които изключват отношенията на търпимост; също:
Решение № 116 от 11.04.2011 г. по грд. № 466/2010г., IVо. на ВКС на ГК. Предвид това
производство, решаващият орган намира, че отношенията между съделителите са по-скоро
обтегнати.
От 23.06.2021г. до 02.02.2022г. са 7 месеца и 9 дена (7 + 2). Според експертизата: 474/30 Х 7
= 110,60 лева + 419 лева + 443 лева + 426 лева + 486 лева + 485 лева + 466 лева + 516 лева =
3 351,60 лева / 2 = 1 675,80 лева.
Искът е основателен за тази сума и период.
2. по претенцията на ответника с пр.осн. чл. 346 от ГПК:
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си.
И двата по дефиниция бойлера са движимости. Претенцията в тази си част е
неоснователна (Касателно сторените разноски за закупуване и монтиране на бойлер -
нагревател, практиката на Върховната инстанция е последователна в разбирането, че тези
разноски не представляват необходими доколкото не са от естество да обезпечат запазването
на вещта. Наред с това касационната инстанция приема, че бойлерът е движима вещ, която
може да се отдели от главната вещ без повреждане и по тази причина не представлява
подобрение. / Решение № 319 от 03.04.2009 година на ВКС погр.д. № 606/2008 година I г.о.
ГК /. Ето защо и настоящата инстанция счита, че правилно СРС е намерил, че не следва да
уважава така предявения иск - Решение № 3472 от 19.05.2017г. на СГС по в.гр.д. №
14987/2016г.).
Съдът намира, че кухненското обзавеждане не е типово, а се прави с оглед
конкретните размери на помещението. То се вгражда в него и вече не може да бъде
използвано в друго жилище (поне напълно пълноценно). Налице са обаче няколко други
проблема:
1. действително от договора, който е представен по делото, въобще не може да се
установи какво точно е било закупено, съответно дали е закупено и вложено в апартамента –
както бе посочено по-горе, не е спорно, че от години ищцата не го е посещавала (тя няма как
да знае дали този ремонт се е случил или не).
При това положение, не може да се приеме, че е установено при условията на главно
пълно доказване, че кухненското обзавеждане е сменено, съответно и кога.
2. преди твърдяната промяна, според изложеното в претенцията по сметки, в жилището е
имало кухненско обзавеждане. Въобще не е установено, че подмяната му е била
наложителна (чл. 154 от ГПК).
3. Необходими разноски – това са разноските, които се извършват, за да се запази вещта и
4
без които тя би погинала или би се повредила. Тези разноски са обективна последица от
използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик, съгласно
чл. 30, ал. 3 от ЗС, е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта си. Без
значение в случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ
или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат от действия
по управление на вещта. Преценката относно наложителността на разноските следва да се
извършва за всеки конкретен случай, съобразно доказателствата по делото.
Ако се приеме, че старите шкафчета са били напълно негодни (за което няма ангажирани
доказателства), е не просто – остарели и захабени, то може би подмяната им е
представлявала необходими разноски (изложеното в тази си част е само за пълнота).
Искът е неоснователен.
по разноските:
1. Съгласно нормата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността
на дяловете им, като 1 дял възлиза на 92 895 лева (185 790 лева / 2).
за ищцата: 92 895 лева Х 4 % = 3 715,80 лева.
10 924,20 лева (отхвърлената част от претенцията по сметки) Х 4 % = 436,97 лева;
Общо 4 152,77 лева;
за ответницата:
3 715,80 лева;
1 675,80 лева Х 4 % = 67,03 лева; и
3 395,25 лева Х 4 % = 135,81 лева.
Общо: 3 918,64 лева.
2. По претенциите по сметки се дължат разноски на основание чл. 78 от ГПК.
Ищецът претендира такива, като ангажира доказателства за сторени такива по претенциите
по сметки – 1 700 лева (в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат
разноски, а присъждането на такива се прави едва с решението по извършване на делбата -
Опр. № 203/17.05.2011г., по гр.д. № 205/2011г., на I г.о., освен по присъединените искове,
които подлежат на разглеждане във фазата по допускане на делбата).
Обща стойност 15 995,25 лева (12 600 лева + 3 395,25 лева);
Уважена част 1 675,80 лева + 3 395,25 лева = 5 071,05 лева
5 071,05 лева Х 1 700 лева / 15 995,25 лева = 539,96 лева.
Ответникът не претендира разноски.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
5
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348, ал. 1 от ГПК допуснатата до
делба делбена маса:
Апартамент № 21 (двадесет и едно), находящ се в гр. С., състоящ се от: две стаи, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ по доказателствен документ за собственост -
2
78,89 (седемдесет и осем цяло и осемдесет и девет стотни) м, при граници: изток -
апартамент № 20 (двадесет), запад - апартамент № 19 (деветнадесет), север - гараж на МК
„Кремиковци", юг - детска градина, отгоре - апартамент № 24 (двадесет и четири), отдолу -
апартамент № 18 (осемнадесет), заедно с прилежащото му МАЗЕ № 17 (седемнадесет), със
2
застроена площ от 4,37 (три цяло и четиридесет и седем стотни) м, при съседи: изток -
коридор, запад - коридор, север - мазе на сем. Б. - наем., юг - коридор, и заедно с 0,604 %
(нула цяло шестстотин и четири хилядни върху сто) ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото (самостоятелен обект с идентификатор
68134.604.1034.1.21, съгласно Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-4 от
09.03.2016г. на Ид на АГ),
като след извършване на проданта получената сума бъде разпределена от съдия-
изпълнителя между съделителите при следните квоти:
за М. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр. С., съд.адр.: гр. С., тел. .... чрез адв. Д.С. Р., САК, личен
№ .... - 1/2 (една / втора) ид.ч.; и
за ИВ. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр.С., съд.адр.: гр. С., тел. ., e-mail:..., чрез чрез Адвокатско
дружество „Б., Г. и партньори” с ИН ... и адв. Б. Б., вписан в АК гр. С., личен №... - 1/2 (една
/ втора) ид.ч.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС, ИВ. СТ. ИВ., ЕГН
**********, гр.С., съд.адр.: гр. С., тел. ... e-mail: ..., чрез чрез Адвокатско дружество „Б., Г. и
партньори” с ИН ... и адв. Б. Б., вписан в АК гр. С., личен №..., да заплати на М. СТ. ИВ.,
ЕГН **********, гр. С., съд.адр.: гр. С., тел.. чрез адв. Д.С. Р., САК, личен №..., сумата от 1
675,80 (хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки) лева,
представляваща обезщетение за ползвания изключително от г-н И. на апартамента, за
периода от 23.06.2021г. до 02.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 12 600 (дванадесет хиляди и шестстотин) лева, както и за
периода от 01.12.2019г. до 22.06.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕНА
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр.С., съд.адр.: гр. С., тел. ., e-
mail: ., чрез чрез Адвокатско дружество „Б., Г. и партньори” с ИН ... и адв. Б. Б., вписан в АК
гр. С., личен №..., срещу М. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр. С.., съд.адр.: гр. С., тел.. чрез адв.
Д.С. Р., САК, личен № ..., иск с пр. осн чл. 30, ал. 3 от ЗС, във вр. с чл. 346 от ГПК, за
6
заплащане на 3 395,25 (три хиляди триста деветдесет и пет лева и двадесет и пет
стотинки) лева, от които 26,35 лева, представляват припадащата се на ищцата се част от
разходи за водонагревател „Тегтошах Т“, модел TX39TDF, сумата от 116,50 лева,
представляваща припадаща ù се част от разходи за бойлер, марка ЕЛДОМ В, 80л., както и
сумата от 3 252,40 лева, представляваща припадаща ù се част от разходи за кухненско
обзавеждане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ИВ. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр.С., съд.адр.:
гр. С., тел. ..., e-mail: ..., чрез чрез Адвокатско дружество „Б., Г. и партньори” с ИН ... и адв.
Б. Б., вписан в АК гр. С., личен №..., да заплати на М. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр. С.,
съд.адр.: гр. С., тел. .чрез адв. Д.С. Р., САК, личен № **********, да заплати на сумата от
539,96 (петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) лева, сторени
деловодни разноски, съобразно уважената част от претенцията по сметки на ищеца и
отхвърлената претенция на ответника.
ОСЪЖДА на чл. 77 от ГПК, съделителите да заплатят по сметка на Софийски районен
съд, дължима държавна такса:
- М. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр. С..., съд.адр.: гр. С..., ет. 3, тел. ... чрез адв. Д.С. Р., САК,
личен №... - 4 152,77 (четири хиляди сто петдесет и два лева и седемдесет и седем
стотинки) лева; и
- ИВ. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр.С., съд.адр.: гр. С., тел. ..., e-mail: ...., чрез чрез
Адвокатско дружество „Б., Г. и партньори” с ИН ********* и адв. Б. Б., вписан в АК гр. С.,
личен №...., - 3 918,64 (три хиляди деветстотин и осемнадесет лева и шестдесет и четири
стотинки) лева.
На основание на чл. 50 от ЗМДТ заверени копия от решението и изпълнителни листове
следва да се издадат след представяне на доказателства от страна на съделителите, че
са заплатени данъка върху делбения имот имоти, а също така и посочените по-горе
държавни такси в полза на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7