№ 460
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело №
20211100512058 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 27747/29.12.2020 г., частна вх.
№27748/29.12.2020 г., конкретизирани с уточнение вх. № 22195/01.09.2020г.,
депозирани от ПЛ. Д. С. по изпълнително дело № 20201110402436 по описа
на Служба „Държавен съдебен изпълнител“ при Софийски районен съд,
срещу действия на ДСИ.
В частната жалба вх. № 27747/29.12.2020 г. на ПЛ. Д. С. се поддържа, че
същият е получил на 22.12.2020 г. призовка за доброволно изпълнение изх. №
51080/15.12.2020 г. по изпълнително дело № № 20201110402436, в която
грешно си сочи, че дължи следните суми: 1760 лв., неолихвяема сума в полза
на Министерство на правосъдието; 48 лв. - разноски и 197,76 лв. - такса по
чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК. Жалбоподателят сочи, че относно неолихвяемата сума от 1760
лв., липсва издаден изпълнителен лист в полза на взискател с посочения
Булстат, или на неопределен правен субект, дефиниран като Министерство на
правосъдието. Относно сумата от 48 лв., представляваща разноски, сочи че
няма документ в оригинал с данни по делото за сторени такива; относно
сумата от 197,76 лв. сочи, че същата се дължи, само ако не е платено в срока
за доброволно изпълнение, който не е изтекъл. В жалбата се поддържа, че ПЛ.
Д. С., има само сума от 610 лв., която е под секвестируемия доход и няма
основание да му се налагат запори или да се правят каквито и е да е удръжки
1
на месец. Жалбоподателят сочи, освен това, че вземанията на Министерство
на правосъдието не се събират от ДСИ, а от публичен изпълнител на НАП, по
реда на чл. 162 ДОПК.
Ето защо, жалбоподателят моли принудителното изпълнение да се
прекрати, защото вземанията на Министерство на правосъдието не се събират
от ДСИ, а от публичен изпълнител на НАП; да се прекрати поради грешен
взискател, а именно неопределен субект цитиран като Министерство на
правосъдието, без посочен Булстат в изпълнителен лист от 01.09.2020 г.; да се
прекрати поради невнесени държавни такси, дължими предварително по чл.
56 от Тарифата; да се отмени изпълнителното действие, насочено против
несеквестируема сума от 610 лв.
В частна жалба вх. № 27748 от 29.12.2020 г., жалбоподателят сочи че е
получил съобщение на 22.12.2020 г., което е нищожно и следва да се прекрати
изпълнителното дело. Релевира доводи за неоснователно присъдени разноски
по посочените в жалбата административни дела, по издадените изпълнителни
листи от 01.09.2020 г., като сочи, че е образувано друго производство, което
не е приключило. Излага доводи, че неправомерно е осъден да заплати
разноски в размер на 730 лв., съответно 300 лв. на Министерство на
правосъдието.
В уточнение от 01.09.2021 г. жалбоподателя сочи, че обжалва и акта на
ДСИ за неправомерно образуване на изпълнителното дело, както и
разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Взискателят по изпълнителното дело Министерство на правосъдието е
депозирал отговор на частната жалба, в който я оспорва, като неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК държавния съдебен изпълнител
поддържа, че жалбата е неоснователна, като няма основание за прекратяване
на изпълнителното производство.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото,
настоящият състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г., представени са вносни бележки за
дължимата такса), а разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнително дело № 20201110402436 по описа на Служба „Държавен
съдебен изпълнител“ при Софийски районен съд, е образувано на 24.11.2020
г. по молба от Министерство на правосъдието срещу ПЛ. Д. С., за събиране на
следните вземания: 730 лв., юрисконсултско възнаграждение по адм. дело №
7165/2013г.; 730 лв., юрисконсултско възнаграждение по адм. дело №
7409/2015 г. по описа на ВАС и 300 лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение по адм. дело № 8158/2016 г. по описа на ВАС, или вземането
е в общ размер на 1760 лв.
2
Вземанията са обективирани в изпълнителен лист от 01.09.2020 г.,
издаден по адм. дело № 7165/2013 г. по описа на АССГ, във връзка с решение
№ 5980 от 18.05.2016 г. по адм. дело № 7409/2015 г. по описа на ВАС и
изпълнителен лист от 01.09.2020 г., издаден по адм. дело № 7165/2013 г. по
описа на Административен съд София – град, във връзка с решение № 12317
от 15.11.2016 г., по адм. дело № 8158/2016 г. на ВАС. Взискателят
Министерство на правосъдието, е в достатъчна степен индивидуализиран, с
посочване на наименованието и адреса му, като са неоснователни доводите на
жалбоподателя, че взискателят е неопределяем.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено
пълномощно в полза на В.Т.Д. – главен юрисконсулт в дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието, депозирала молбата като
процесуален представител на взискателя, като определеното от ДСИ
възнаграждение в размер на 50 лв. е в минимален размер. Същото, при
направено изрично искане от взискателя, се дължи на взискателя, като
размера му е съобразен с Наредбата за заплащане на правната помощ.
Доводите на жалбоподателя в частната жалба за недължимост на разноски за
юрисконсулт са неоснователни.
На длъжника ПЛ. Д. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение
изх. № 51080/15.12.2020 г., получена лично на 22.12.2020 г., в която е
посочено, че задълженията по изпълнителното дело възлизат на следните
суми: 1760 лв. неолихвяема сума и 48 лв. разноски, както и такса по чл. 53 от
Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС - София в размер на 197,76 лв., както и
сумата от 50 лв. за възнаграждение на юрисконсулт.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсва основание
за образуване на изпълнителното дело, тъй като видно от представените към
молбата на Министерство на правосъдието 2 бр. изпълнителни листове,
издадени от АССГ, същото е образувано на валидно изпълнително основание.
Следователно, няма основание за прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като същото е образувано на валидно основание, след
издаване на изпълнителни листове, след съдебни производства между
Министерство на правосъдието и ПЛ. Д. С., пред АССГ и ВАС, за вземания
на взискателя за съдебни разноски за възнаграждение на юрисконсулт, т.е. не
се касае за публично вземане. Изпълнителните листове представляват годно
изпълнително основание по чл. 404, вр. чл. 426 ГПК, като редът за събирането
им е по реда на ГПК.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е внесена такса
в размер на 48 лв. (по 24 лв. за всеки един от изпълнителните листове), за
образуване на изпълнителното дело, тъй като видно от платежния документ
на л. 16 от делото, същата е платена на 09.12.2020 г., след указания на ДСИ.
Неоснователни са твърденията, че и поканата за доброволно
3
изпълнение, получена от него на 22.12.2020 г., е нищожна, тъй като същата е
изпратена въз основа на изпълнително производство, образувано на годно
изпълнително основание. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя,
относно размера на дължимите разноски, в производства пред АССГ, които
същият е могъл да изложи при обжалване на съответното решение пред ВАС.
По делото няма данни за наличието на доброволно изпълнение от
страна на длъжника, и за събиране на вземането. Размерът на таксата по чл.
53, б. „в“ от ТДТССГПК (която не се внася авансово по аргумент от чл. 56 от
Тарифата), следва да се определи само върху размера на вземането по
изпълнителните листове, без да се включват разноски за такси и
възнаграждение за юрисконсулт в изпълнителното производство, поради
което същата е в размер на 160,80 лв., като за разликата до 197,60 лв. следва
да се отмени. Следва да се отбележи също така, че същата е дължима върху
събраната сума в изпълнителното производство. Съгласно чл. 53, ал. 3 от
ТТРССГПК, при частично събиране на парично вземане таксата се определя
за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума.
Доколкото по делото няма данни за наложен запор върху вземане на
длъжника изобщо, безпредметни се явяват твърденията на жалбоподателя в
тази насока, като и в самата частна жалба е посочено, че е предприето
изпълнително действие, което не конкретизирано, поради което съдът не
може да извърши преценка за наличието или не на твърдяното
незаконосъобразно действие от държавния съдебен изпълнител.
Досежно твърденията на жалбоподателя в уточнението вх. № 22195 от
01.09.2021 г. че обжалва и разпореждането за издаване на изпълнителни
листове от АСГГ, държавния съдебен изпълнител следва да изпрати това
искане, ведно с първоначалната частната жалба на ПЛ. Д. С., след
администрирането й, до компетентния съд – АСГГ (за което вече са дадени
указания с определение от 10.05.2021 г., по ч.гр.д. 3090/2021 г. на СГС, I
Г.О.).
Следователно, неоснователните са твърденията на жалбоподателя за
незаконосъобразни действия на ДСИ по горепосоченото изпълнително дело,
обуславящи прекратяване на изпълнителното производство и в частта за
определените разноски по изпълнението (извън изложеното по-горе по
отношение на таксата по чл. 53 от ТТРССГПК), поради което частните жалби,
в останалата част са неоснователни.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ по жалби на ПЛ. Д. С. постановление за разноските,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 51080/15.12.2020 г.,
по изпълнително дело № 20201110402436 по описа на Служба „Държавен
съдебен изпълнител“, в частта в която е приета за събиране в полза на
взискателя такса по чл. 53 от ТТРССГПК от 197,60 лв. до 160,80 лв. и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК таксата по чл. 53
ТТРССГПК, приета за събиране в полза на взискателя Министерство на
правосъдието, до размера от 160,80 лв., по изпълнително дело №
20201110402436 по описа на Служба „Държавен съдебен изпълнител“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 27747/29.12.2020г.,
частна вх. №27748/29.12.2020 г., конкретизирани с уточнение вх. №
22195/01.09.2020г., депозирани от ПЛ. Д. С. по изпълнително дело №
20201110402436 по описа на Служба „Държавен съдебен изпълнител“ при
Софийски районен съд, в останалите части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5