Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Русе, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, пети граждански състав, в публично заседание на пети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6470
по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази
следното:
Ищецът «Райфайзенбанк България»ЕАД, чрез пълномощника си твърди, че с договор за банков кредит от
16.10.2008 г. Банката отпуснала на кредитополучателя С.Р.В. кредит в размер на 27 445.50 лева с краен срок за погасяване - 05.10.2018 г. Като поръчител по договора при условията на чл.138 и
сл. ЗЗД се задължила и ответницата Н.С.Х.. Впоследствие договорът бил изменен и
допълнен с Анекс № 1/03.11.2009 г., като крайната дата на погасяване на кредита
била променена на 05.10.2019 г. Отпуснатият кредит бил предоставен в пълен
размер и напълно усвоен на 16.10.2008 г. В чл.4. от договора била уговорена
възнаградителна лихва за ползването на предоставения кредит в размер на 10.95 % за целия срок на кредита. Лихвата представлявала СБР за
лева (стойност на банковия ресурс, определен от Банката), плюс 3.95 пункта
надбавка годишно. Лихвата се начислявала от датата на усвояване на сумата по
кредита на база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване на сумата по
кредита. При така определената лихва годишният процент на разходите /ГПР/ за
кредита към момента на сключване на договора за кредит бил в размер на 11.93. Страните
отнапред определили и размера на обезщетението за забава в плащането от
кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. В
чл.4.5. от договора била уговорена наказателна лихва - обезщетение за забава, представляваща
наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената
сума за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения. В чл. 5.2. от договора за банков кредит от 16.10.2008 г. страните
уговорили, че кредитът ще бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски,
всяка една в размер на 377.29 лв., считано от 05.11.2008 г. до 05.10.2018 г.,
съгласно погасителен план, неразделна част от контракта. Като обезпечение на
всички вземания на Банката се учредявало поръчителство от Н.Х.. С подписването
на договора поръчителят неотменимо и безусловно се задължил да изплати всички
задължения на кредитополучателя към Банката, включващи коя да е част от дължимите
плащания по този договор. Поръчителят отговарял солидарно с кредитополучателя
пред Банката за изпълнение на задълженията по настоящия договор до окончателното
погасяване на всички задължения, в сроковете и при условията на договора. В чл.1,
т.1.1. и т. 1.2. от Анекс № 1, страните приели по-детайлна дефиниция за СБР (стойност
на банковия ресурс). Банката информирала кредитополучателя за промяната на СБР
чрез публикация в своя интернет сайт, на видимо място в офисите си или по друг подходящ
начин. В такива случаи не било необходимо подписване на анекс към договора. В
чл.2. от Анекса страните приели за установено, че към дата на сключването му дължимите
от кредитополучателя/поръчителя на Банката по договора за кредит суми били в
размер на: 25 914.62 лв. редовна главница; 581.31 лв. просрочена главница; 1
045.41 лв. просрочена лихва; 25.42 лв. лихва и наказателна надбавка върху
просрочена главница; 240.86 лв. текуща редовна лихва. С подписване на Анекс № 1
страните се споразумели, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми
по договора е 05.10.2019 г. Считано от датата на подписване на анекса годишната
лихва била в размер на СБР за лева + 3.95 пункта надбавка, като за периода
05.11.2009 г. - 05.10.2010 г. кредитополучателят ползва гратисен период, през
който ще заплаща само дължимата лихва в размера на чл. 4 от Анекс № 1, съгласно
действащия погасителен план. След изтичане на гратисния период
кредитополучателят следвало да изплаща кредита съгласно условията, посочени в
чл.7 от анекса, а именно: редовната и просрочената главница общо в размер на 26
459.93 лева на 108 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 401.57
лева, дължими на 05-то число на съответния месец, считано от 05.11.2010 г. до
05.10.2019 г., с приложима годишна лихва съгл.чл.4 от анекса и погасителен
план, неразделна част от същия. Сумите по чл. 2, букви „в", „г" и
„д" от анекса следвало да бъдат изплатени на 24 равни месечни вноски в размер
на 54.65 лева, дължими от 05.11.2017 г. до 05.10.2019 г., от 05-то число на
съответния месец. При забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят
дължал на Банката обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата в
размер на 10 пункта годишно. Въпреки поетите по договора задължения,
кредитополучателят спрял плащанията - не били платени дължими вноски с падежни
дати от 05.04.2013 г. до 05.03.2018 г. вкл. Поради неплащане на кое да е от задълженията по вноска
или част от вноска за повече от 45 дни, с исковата молба към настоящото дело и
приложените към нея писма-уведомления от 20.03.2018 г. Банката упражнила
правото по чл.10.2. от Договора, във връзка с чл.432 от ТЗ да обяви цялата ползвана
и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от получаването на препис от
ответниците – кредитополучател и поръчител. Претендира да бъде
постановено решение, с което двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят солидарно
на Банката сумите: главница в общ размер 21 808.75 лева, от която просрочени главници за периода от 20.03.2013 г. до 05.03.2018 г. вкл. в размер на 14 986.42 лева и предсрочно
изискуема главница към
20.03.2018 г. в размер на 6 822.33 лева; редовна (възнаградителна) лихва в общ размер 4 237.08 лева
за периода от 20.03.2015 г. до 19.03.2018 г. вкл., от която просрочени редовни лихви за периода от 20.03.2015 г. до
05.03.2018 г. вкл. в размер на 4204.53 лева и редовна лихва за периода от 06.03.2018 г. до 19.03.2018 г. вкл. в размер на 32.55 лева; наказателна
лихва (неустойка) върху
просрочени главници за периода от 20.03.2015 г. до 05.03.2018 г. вкл. в размер
на 2 951.26 лева, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано
от завеждане на исковата искова молба до окончателното им изплащане, както и всички
деловодни разноски.
Ответникът
С.Р.В., чрез назначения му особен представител, оспорва основателността на
исковете. Твърди, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост
по кредита. Счита, че чл.4 и сл. от договора за кредит, отнасящи се до
възможността банката едностранно да променя лихвата, са неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143 ЗЗП. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
всички претендирани от ищеца вземания, съгласно чл.111 ЗЗД.
Ответницата
Н.С.Х. депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на
предявените срещу нея искове. Счита, че липсва редовно уведомяване на кредитополучателя
за предсрочната изискуемост по кредита, поради което то няма действие и по
отношение на поръчителя. Твърди, че изменението на договора с анекс №
1/03.11.2009 г. не поражда действие спрямо нея, тъй като същият не е подписван
от нея – на 03.11.2009 г. ответницата не е била в Р.България. Прави възражения
за изтекъл шестмесечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД по отношение на падежиралите
вноски, посочени в исковата молба и за неравноправна клауза на договора за
кредит по отношение на чл.4 и сл., както и за изтекла погасителна давност на
всички вземания на основание чл.111 ЗЗД. Моли исковете като неоснователни и
недоказани да бъдат отхвърлени, като й се присъдят направените по делото
разноски.
Съдът, след преценка на
събрания в процеса доказателствен материал и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото са депозирани договор за банков кредит от 16.10.2008
г., сключен между „Райфайзенбанк България“ЕАД от една страна, С.В., в качеството
си на кредитополучател и Н.Х. - поръчител, ведно с погасителен план. Предмет на
договора е отпускането на кредит в размер на 27 445.50 лева със срок на
погасяване до 05.10.2018 г. Уговорена е годишна възнаградителна лихва за
банката в размер на 10.95 %, представляваща сбор от стойността на банковия
ресурс /СБР/ за лева и 3.95 пункта надбавка годишно. Съгласно дефиницията в
договора, СБР е лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния
период и валута по котировка „предлага” плюс законоустановените разходи на
банката, в това число за поддържане на задължителен минимален резерв /ЗМР/ и
свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете /ФГВ/, изчисляван текущо от
отдел „Ликвидност и инвестиции” при банката. В чл.4.1. е предвидена възможност
за едностранна промяна на лихвата от страна на банката в частта СБР при промяна
на пазарните условия. Новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена от
уведомлението до кредитополучателя. Съгласно чл.4.2. след промяната на лихвата,
банката изготвя и изпраща на кредитополучателя нов погасителен план в 7-дневен
срок от влизане в сила на променената лихва.
При забава в плащането на дължими
суми по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава – наказателна надбавка
към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума /чл.4.5. от
договора/. Член 10 и 11 от контракта уреждат настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита по два начина: по усмотрение на банката - в случай на
неизпълнение/просрочване плащането на която и да е вноска или част от нея -
едностранно, с предизвестие до кредитополучателя и автоматично – при неплащане
на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от
неговия падеж.
За обезпеченията на всички
вземания на Банката по договора е учредено поръчителството на втората ответница
Н.Х., която неотменимо и безусловно се задължава да изплати всички задължения
на кредитополучателя към Банката, включващи коя да е част от дължимите плащания
за главница, лихва, наказателна лихва и разноски.
С Анекс № 1/03.11.2009 г.
страните приемат по-детайлна дефиниция на стойността на банковия ресурс, като
към датата на подписване на анекса СБР е 8 %. Съгласно чл.1.2. от анекса, при
промяна на пазарните условия, представляващи изменение в едно от посочените
условия, банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР. С анекса
страните установяват размера на дължимите редовна и просрочена главници, текуща
и просрочена лихва, лихва и наказателна надбавка върху просрочената главница.
Срокът на договора е продължен до 05.10.2019 г. Уговорен е гратисен период от
05.11.2009 г. до 05.10.2010 г., в който ще бъде заплащана само дължимата лихва.
След изтичане на гратисния период изплащането на кредита продължава, съобразно
уговореното в чл.7 от анекса - на 108 равни анюитетни месечни вноски, всяка в
размер на 401.57 лева, с приложима годишна лихва по чл.4 от анекса, за което е
изготвен и нов погасителен план.
Към исковата молба са приложени
уведомления за връчване на ответниците за предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за банков кредит и анекса към него.
Във връзка с направеното
оспорване на подписа на Н.Х., положен под Анекс № 1 към договора за банков
кредит за поръчител, по делото е прието заключението по назначената съдебно-почеркова
експертиза. От същото се установява, че подписите, положени в реквизита
„Поръчител“ на анекса, са изпълнени от ответницата. Последната от своя страна
представя 2 бр. удостоверения, в превод от италиански на български език,
изходящи от лицето Ф.М. затова, че в периода 03.07. – 30.11.2009 г., както и на
датата 03.11.2009 г. Н.С.Х. е работила в Италия за него.
От приетото по делото заключение
на съдебно-икономическата експертиза е видно, че кредитът е усвоен на
17.10.2008 г., като средствата в размер на 27 445.50 лв. са преведени по разплащателна
сметка с титуляр С.В.. От сключването на договора СБР се е променяла
първоначално в посока увеличение, а впоследствие в посока намаление.
Уговорената с договора лихва в размер на 10.95 % се е увеличила на 05.12.2008
г. и с подписания Анекс № 1/03.11.2009 г., на 11.95 %. Въпреки, че след
05.09.2012 г. промените на СБР са били в посока намаление, Банката е спряла да
ги прилага, като през периода 05.01.2011 г. – 05.07.2018 г. е начислявана лихва
в размер на 11.45 %. Последното плащане по кредита е извършено на 19.04.2010
г.
Прието е и допълнителна
съдебно-икономическата експертиза, установяваща дължимите суми за главница,
възнаградителна и наказателна лихви при съобразяване всички извършени плащания,
отнесени спрямо първоначално уговореното между страните в договора за банков
кредит от 16.10.2008 г., при уговорена годишна лихва от 10.95%.
Съдът, след преценка доводите на страните и събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна страна следното:
По делото не е спорно, че
вземането на ищеца произтича от договор за банков кредит от 16.10.2008 г., по който
ответниците, в качеството си съответно на кредотополучател и поръчител, са
солидарно отговорни. Съгласно договора, при промяна на пазарните условия банката има право
едностранно да промени лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в
сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. В отговора на
исковата молба ответниците навеждат възражения за неравноправност на цитираната
клауза от договора. Според чл.143, т. 10 от ЗПП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
от своя страна предвижда, че неравноправните клаузи са нищожни. В конкретния
случай, от приетото експертно заключение се установява, че СБР за лева към
момента на сключването на договора за кредит е била 7 %, като още на 05.12.2008
г. се е увеличила 8 %, а от 05.01.2011 г. започва прогресивно да пада от 7,50 %
до 2.05 %. Въпреки това, лихвеният процент по договора е променян само в посока
увеличение, като още от 05.12.2008 г. е увеличен от 10.95 на 11.95 % и от
05.01.2008 г. до 05.06.2018 г. същият е прилаган в размера 11,45 %. Липсват
данни ответникът да е получавал уведомления за промените в лихвения процент на
кредита. Съобразно дефиницията в чл. 143 от ЗЗП следва да се приеме, че в
случая е налице неравноправност на клаузите, поради установения дисбаланс между
правата и задълженията на страните по договора и наличието на уговорка във
вреда на потребителя по смисъла на текста.
Подписаният между страните Анекс
№ 1/03.11.2009 г. съдържа установителна част за размера на дълга, но така, както той е определен от
кредитора, според нищожните
договорни клаузи и то за периода на действие на първоначалния договор - до 03.11.2009 г. Посоченият "нов
размер" на лихвата е определеният още на 05.12.2008 г. едностранно от банката
лихвен процент въз основа на неравноправната клауза в първоначалния договор. Със сключването на анекса се цели задължението,
формирано по неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се приеме от
кредитополучателя и поръчителя и същото да се
счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задължението е определен
на база нищожната договорна клауза, независимо от приемането му от ответниците, то анексът представлява спогодба по
непозволен договор, която е нищожна, съгласно чл. 366 ЗЗД. Неговата нищожност има за последица
прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, който може да
бъде изпълняван без неравноправните клаузи за едностранно изменение на
възнаградителната лихва. Първоначалният договор има действие между страните
както относно размера на възнаградителната лихва, така и в частта за падежите
на отделните погасителни вноски и неговия краен срок. /В този смисъл е и константната съдебна практика на
ВКС: Р.№ 146/01.11.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2615/2016 г., I т.о., към което препраща и Р.№ 198/18.01.2019 г. на ВКС
по т.д.№ 193/2018 г., I т.о./.
Що се отнася до твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно съдебната практика, обективирана и
в последното цитирано по-горе решение, в хипотезата на осъдителен
иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба, по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. В случая исковата молба е връчена на първия ответник
чрез назначения му особен представител на 15.11.2018 г., а на ответницата лично
на 17.10.2018 г. Т.е., прилагайки в отношенията между страните първоначалния
договор за потребителски кредит от 16.10.2008 г., съдът приема, че падежът на
всички дължими суми по него е настъпил с настъпването на крайния срок на
контракта – 05.10.2018 г., поради което в случая не може да се говори за
предсрочна изискуемост по отношение и на двамата ответници.
Съгласно
заключението на допълнителната икономическа експертиза, общият размер на просрочената
редовно падежирала и непадежиралата към 20.03.2018 г. главница за периода 05.04.2013 г. - 05.10.2018 г. възлиза на 18 848.10
лв.
Размерът на претендираната възнаградителна лихва
върху горепосочената главница за период от три години /20.03.2015 г. –
19.03.2018 г./ възлиза на сумата 2 834.12 лв. Според експерта
наказателната лихва за същия период, изчислена съобразно договора за банков
кредит, възлиза на сумата 6 653.88 лв. Но тъй като Банката е начислила и
претендира такава в размер само на 10 % върху просрочения дълг, наказателната
лихва възлиза на 3 176.08 лв.
Неоснователни са
възраженията на ответниците за погасяване на претенциите за главница и лихви
поради изтекла погасителна давност. Съдържанието на понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД е изяснено с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС
по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В задължителната съдебна практика, формирана с решения на ВКС по чл. 290
от ГПК се приема, че при договора за паричен заем, при който връщането на
заетата сума е уговорено да стане на вноски, е налице неделимо, а не периодично плащане. Изтъква се, че в този случай се
касае до съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на
части /арг. от чл. 66 от ЗЗД/, без това да превръща договора в такъв за
периодични платежи /решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011
г., III г. о., ГК/. Посочените решения дават
задължително разрешение на въпроса какъв е приложимият давностен срок за
погасяване на задължението по главницата на договора за заем, когато връщането
й е разсрочено на отделни вноски. Приема се, че това е общият петгодишен срок
по чл. 110 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Задължителната съдебна практика обаче не установява някакъв различен момент от
този, установен в закона – чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от който да започва да тече
давностният срок. В този смисъл, щом връщането на главницата на кредита е
уговорено да става на отделни вноски с определени падежи, то и изискуемостта на
задължението по всяка вноска настъпва отделно, респ. давностният срок за всяка
от тях тече самостоятелно от датата на нейния падеж, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В настоящото производство, съобразявайки горните давностни срокове,
претенцията за главница е предявена именно за периода пет години преди
образуване на делото, а за лихви – три години преди това.
Предвид горните съображения,
неоснователно се явява и възражението на ответницата, че спрямо нея не е спазен
срокът по чл.147 ЗЗД.
Следователно, като основателни и доказани следва
да се уважат претенциите на ищеца за солидарно заплащане от ответниците на
сумите: главница за периода 20.03.2013 г. - 05.10.2018 г. в размер на
18 848.10 лв., ведно със законната лихва от образуване на делото, възнаградителна
лихва върху тази главница за периода 20.03.2015 г. – 19.03.2018 г. в размер на
2 834.12 лв. и наказателната лихва за периода 20.03.2015 г. – 19.03.2018
г. в размер на 2 951.26 лв., тъй като последната се претендира в по-нисък
размер от установения в експертизата. Над посочените суми за главница и
възнаградителна лихва до претендираните размери, съответно от 21 808.75
лв. и 4 237.08 лв. осъдителните искове като неоснователни следва да се
оставят без уважение.
Съобразно изхода на спора, ответникът дължи на
ищеца 1715.33 лв. деловодни разноски. Ответницата следва да заплати на ищеца по
компенсация сумата 339.16 лв. разноски по делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Р.В.,
ЕГН **********,*** и Н.С.Х., ЕГН **********,***23-Б, партер, чрез адв.Л.
Павлов, да заплатят солидарно на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул.“Никола Вапцаров“55, Експо 2000, представлявана по пълномощие от Пресиана
Борисова Данева, сумите:
18 848.10 лв. просрочена
главница за периода 20.03.2013 г. - 05.10.2018 г., ведно със законната лихва от
20.03.2018 г. до изплащане на задължението; 2 834.12 лв. възнаградителна лихва за периода
20.03.2015 г. – 19.03.2018 г. и 2 951.26 лв. наказателната лихва за периода 20.03.2015 г. –
19.03.2018 г., дължими по договор за банков кредит от 16.10.2008 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на главница над сумата 18848.10 лв. до
претендираните 21808.75 лв. и за възнаградителна лихва над сумата 2834.12 лв.
до претендираните 4 237.08 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Р.В.,
ЕГН **********,***, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, гр.София,
ЕИК *********, сумата 1 715.33 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.С.Х.,
ЕГН **********,***23-Б, партер, чрез адв.Л. П., да заплати на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, гр.София, ЕИК *********, сумата 339.16 лв. разноски
по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: