№ 147
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100512951 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20159563 от 19.07.2021г., постановено по гр.д.№34710/2020г. по описа на
СРС, ГО, 125 с-в е отхвърлен предявения от Л. В. П. с ЕГН:********** против Л. Ц. Г. с
ЕГН:**********, действаща като ЕТ„*******- Л. Г.” с ЕИК:*******, иск с правно
основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик въз основа на
договор за покупко- продажба от 07.08.2015г. под формата на н.а.№186, т.ІІІ, рег.№24708,
н.дело №531/2015г. на мазе с площ 10,20 кв.м., при граници: ул.„Козлодуй”, мазе към
апартамент на втори етаж и мазе на магазин, принадлежащо към апартамент, находящ се в
гр.София, ул.*******, на трети жилищен етаж, със ЗП от 83,64 кв.м., който апартамент е
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.433.1.2 и се намира на втори етаж
(трети жилищен етаж) на сградата, както и за осъждане на ответника да предаде владението
върху мазето, посочено в скица (извадка 2 от СТЕ), изготвена от вещото лице по СТЕ, на
лист 72 от делото като мазе 2, която скица е неразделна част от обжалваното решение и е
приподписана от съдията- докладчик в първоинстанционното производство.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца Л. В. П.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е приел за неустановено правото му на собственост върху процесния имот, като
в същото време не указал изрично на ищеца необходимостта от доказване законността на
преустройството. Твърди, че тези обстоятелства са установени с представения по делото
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот .№186, т.ІІІ, рег.№24708, н.дело
1
№531/2015г., данъчна оценка и скица (схема). Твърди също така, че ответникът не е оспорил
обстоятелството, че ищецът е собственик на обект с идентификатор 68134.513.433.1.2, а
само съществуването на трети етаж и мазе към него. Не бил оспорен и представения по
делото нотариален акт. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция Л. Ц. Г., действаща
като ЕТ„*******- Л. Г.” в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата
като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно
и излага съображения в тази насока. Твърди, че не е установено по делото в сградата да има
жилище на трети етаж с прилежащо към него мазе, а от съществуващите две мазета едното
принадлежало към ъгловия магазин, а другото- към жилището на втория етаж от къщата.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Обжалваното решение е недопустимо като постановено в противоречие с императивната
разпоредба на чл.299, ал.1 ГПК- спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В тази връзка настоящият
състав не споделя изводите на първостепенния съд, че предявеният иск е допустим, тъй като
ищецът е заявил различно правно основание за правото си на собственост от заявеното от
неговия правоприемник, а именно- договор за покупко- продажба от 07.08.2015г. Този
договор е основание за настъпване на частното правоприемство между ищеца и неговите
праводатели, но не представлява друго основание за придобиване правото на собственост
върху процесния имот, различно от посочените от праводателите на ищеца в предходния
съдебен процес.
Пределите на силата на пресъдено нещо (СПН) са обективни и субективни. Първите
визират предмета, за който се отнася силата на пресъдено нещо. Този предмет е спорното
материално право, което ищецът чрез иска си е въвел като предмет на делото и съдът е
потвърдил или отрекъл. В тази връзка спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да
се пререшава, освен ако не е основан на нови факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. Субективните
предели на СПН определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с
влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването
на спорното право. СПН важи поначало само между страните, тъй като само те са имали
възможност да въздействат върху съдържанието на решението със своите процесуални
действия. Принципно СПН не важи спрямо третите лица, но само ако те не черпят права
именно от лицето, чиито права са отречени по съдебен ред, както е и в процесния случай.
Въпросът за универсалните и частни правоприемници на страна, участник в процеса, е
разрешен с разпоредбата на чл.298, ал.2 ГПК, съгласно която влялото в сила решение има
действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
2
Приобретателят на права от ищец, чието право на собственост е отречено с влязло в сила
решение, не е трето лице по смисъла на закона, а частен правоприемник на спорното право и
след като го е придобил след влизане в сила на решението, е обвързан от силата на
пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение.
Източник на СПН е правораздавателната воля на съда, формирана поначало в
диспозитива на съдебното решение, но тя се формира по отношение на спорното право,
индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба. При
преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и
повторно заведеното дело, следва да се имат предвид разпоредбите на чл.298, ал.1 и ал.2 от
ГПК. Трябва да е налице пълен идентитет в предмета на двете дела (спорното материално
право с неговите индивидуализиращи белези- юридическият факт, от който е възникнало,
съдържанието и субектите на правоотношението; в този смисъл Решение № 43 от 14.04.2014
г. на ВКС по гр. д. № 6421/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 2020/2009 г., I г. о., ГК). Съдът в този му състав намира, че в настоящия случай е
налице такава именно идентичност, доколкото установяването на правото на собственост
върху процесната вещ е част от иска по чл.108 от ЗС. С представеното от ответника влязло в
сила на 19.07.2011г. решение от 05.06.2011г. на СГС, ІV-В въззивен състав по гр.д.
№3264/2011г. е отхвърлен предявения от праводателя на ищеца срещу същия ответник иск с
правно основание чл.108 от ЗС относно процесното мазе, като се е формирала СПН за липса
на право на собственост върху мазето за ищеца на заявеното от него основание.
Субективните предели на СПН по това решение се разпростират и върху частните
правоприемници на ищеца- този спор не може да се пререшава. Единствената възможност за
разглеждане на предявения иск би била заявяване на различно правно основание за
придобиване правото на собственост върху процесния имот от ищеца или от неговия
праводател. Ищецът обаче не твърди в исковата си молба каквито и било различни факти и
обстоятелства в тази връзка, а излага единствено че на 07.08.2015г. е придобил правото на
собственост от ищеца по горепосоченото дело чрез покупко- продажба.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а исковата
молба- върната на ищеца.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №20159563 от 19.07.2021г., постановено по гр.д.
№34710/2020г. по описа на СРС, ГО, 125 с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4