Р Е Ш
Е Н И Е
№261274/12.4.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 6384
по описа на ВРС за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „С.-К.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с
която против Р.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл.
415 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№18179/2019 г. по описа на ВРС, а именно: 400 лева - главница – дължима
сума по договор за потребителски кредит № 531638/03.09.2018 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.11.2019 г. до окончателното изплащане. В
условия на евентуалност, в случай, че главният иск бъде отхвърлен, ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 400 лева, с която
последният се е обогатил неоснователно за негова сметка. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало облигационно
правоотношение между страните по делото въз основа на сключен между тях договор
за потребителски кредит, по силата на който ищецът поема задължението да
предостави на ответника заемна сума в размер на 400 лева, а последният се
задължава да върне получената сума ведно с възнаграждение. Ищецът сочи, че
договорът е сключен от разстояние, като приложение в отношенията на страните
намират Общите условия на ищеца за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Договорът за кредит е сключен по инициатива на ответника, който
кандидатства за отпускане на сумата и създава личен акаунт на уеб сайта на
ищеца. След получаване на заявка от страна на ответника и попълване на изискани
от ищеца данни, в т.ч. лични данни на кредитополучателя, размер на искания
кредит, срок за изплащане и пр., между страните е проведен телефонен разговор.
Потвърдено е, че исканата от ответника сума е в размер на 400 лева, като същата
е дължима ведно с възнаградителна лихва и неустойка /сума в общ размер на 520
лева/.
На посочена от кредитополучателя електронна поща са
изпратени договор за кредит, ведно с погасителен план, Общите условия на ищеца
и стандартен европейски формуляр. Изпратен е и линк за потвърждение, чрез
натискането на който и въвеждане на парола, кредитиполучателят заявява съгласие
за сключване на договора. Ищецът сочи, че сумата от 400 лева е изплатена на
ответника по посочена от последния банкова сметка, ***.09.2018 г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му
особен представител представя писмен отговор, с който оспорва основателността
на предявения иск, като настоява за отхвърлянето му. Намира, че не са
представени доказателства, от които да се установи, че между страните е сключен
договор, а комуникацията между тях не е извършена според условията на закона.
Тъй като договорът не е подписан, не може да се установи кой е сключил
договора, кой е изпращал документи и съобщения от името на дружеството, както и
получаването им от ответника. Оспорва получаването на процесната сума. Сочи, че
не са изложени обстоятелства относно предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск. Намира, че издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
следва да бъде обезсилена, безусловно, за сумата над 400 лева, а в останалата
част – в зависимост от резултата по делото. Оспорва представените от ищеца
писмени доказателства, с изключение на Общите условия на ищеца, като
антидатирани, неотносими и недопустими.
Варененският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 8510/05.11.2019 г. по ч.гр.д.№18179/2019 г. по описа на ВРС, с която
е разпоредено на длъжника – ответник в настоящото производство, да заплати на
ищеца сумата от 400 лева - главница – дължима сума по договор за потребителски
кредит № 531638/03.09.2018 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си
в срока по чл.415 ГПК. Въз основа на искова молба на ищеца, подадена в
законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото производство за
установяване дължимостта на сумите по горепосочената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
Представен е договор за потребителски кредит –
кредитна линия №531638 от 03.09.2018 г., по силата, на който ищецът /заемодател
по договора/ предоставя на ответника /заемател/, сума в размер на 400 лева, срещу
насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума в срок до 12 месеца
/чл.4/. Предвидена е възможност за продължаване срока на договора с нов срок от
12 месеца, в случай, че нито една от страните не е поискала прекратяването му,
в 30-дневен срок преди изтичане на крайния срок. Независимо от възможността за
продължаване срока на договора, същият не може да бъде по-дълъг от общо 36
месеца, считано от датата на сключването му. Фиксираният лихвен процент по заема е 36 %,
като лихвата се начислява ежедневно. ГПР е 42,58 %.
По делото са приобщени Общи условия уреждащи
отношенията между „С.-К.“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството финансови услуги /заеми/ от
разстояние, приети с решение от 31.05.2017 г. /ОУ/. Представен е и погасителен
план.
Със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити „StikCredit до 400 лева“ /СЕФ/, приложен по делото, е представен
алгоритъм за кандидатстване, одобрение и сключване на договор за предоставяне
на паричен заем /финансова услуга/
„StikCredit до 400 лева“. В същия, ясно и в хронологична
последователност са посочени действията, които кредитополучателя следва да
извърши, а именно – да създаде личен акаунт чрез
регистрационна форма на интернет сайт на ищеца - www.stikcredit.bg, като посочи електронна поща и парола във
форма/заявка за кандидатстване. Чрез кликване на линк, изпратен от кредитора на
ел. поща на потребителя, която последният е регистрирал, създаденият профил на
кредитополучателя се потвърждава. Определено е, че въведената парола за достъп
представлява информация, която има действие на електронен подпис, по смисъла на
чл.13, ал.1 ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр. 85/24.10.2017 г./, който в
отношенията с ищеца има действие на саморъчен подпис. След попълване на
заявката, чрез СМС на посочения в същата мобилен телефон потребителят получава
ПИН /код за потвърждение/, който следва да въведе в електронната форма за
кандидатстване и чрез натискане на бутон „Потвърди“, да изпрати заявката до
кредитора. В изпълнение на горното, потребителят получава електронно съобщение,
ведно с приложени електронни документи - договор за ползване на финансова
услуга, СЕФ и ОУ, както и активационен линк. Сключването на договора се
осъществява чрез кликване на линка и въвеждане на парола. По делото са
представени както процесния договор, СЕФ и ОУ, така и разпечатка от ел. заявка
на потребителя и разпечатка от изпратените до ответника ел. съобщения, в т.ч.,
че искането му е одобрено.
Предоставената в заем сума е преведена на ответника,
на посочена от него банкова сметка *** „Алианц Банк България“ АД –
обстоятелство, което се установява от приобщено по делото писмено доказателство
- платежно нареждане за кредитен превод от дата 03.09.2018 г., издадено от
„ПИБ“ АД. Видно от същия документ, на посочената дата ищецът изплаща в полза на
ответника сумата от 400 лева, като основанието за извършения превод е
„усвояване на кредит ДГ 531638“.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи.
Предявеният главен иск намира правно основание в
разпоредбите на чл. 422 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД вр. 86 ЗЗД, а евентуалният осъдителен е с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно
основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението
на ответника да престира определена парична сума, на соченото от ищеца
основание, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По
отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като
отрицателен факт от действителността - неосъществяване на дължимо поведение от
страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение или погасяването му.
Съдът намира, че между страните е
налице валидно облигационно отношение, възникнало въз основа сключен между тях
договор за потребителски кредит. Разпоредбата на чл.6 ЗПФУР определя, че
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението, до сключването на договора, страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние. В процесния случай, комуникацията между
страните е осъществявана чрез изпращане на съобщения до ел.поща и мобилен
телефон.
Инициативата за встъпване в
облигационното отношение е на ответника, който чрез попълване на електронна
форма за регистрация на интернет сайта на ищеца заявява искането си да му бъде
отпусната процесната сума от 400 лева /л.68 и л.110/. В представената по делото
заявка са вписани личните данни на ответника – имена, ЕГН, адрес, телефонен
номер, адрес ел. поща, номер
на лична карта, IP адрес, както и номер на неговата банкова сметка, *** „Алианц
Банк България“ АД. Посочен е и размерът на сумата – предмет на договора.
Последният е сключен
при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който поставя в тежест на доставчика
да докаже, че е предоставил на потребителя необходимата преддоговорна
информация, че е получил съгласието на последния за сключване на договора и ако
е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На
основание чл. 18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а
за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр. 85/24.10.2017 г./.
С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ,
препращаща към чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение
на електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. На
основание чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронният подпис, по смисъла на чл.3, т.10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014, означава данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които
титулярът на електронния подпис използва за да се подписва. Част от преддоговорната
информация са както приложимите ОУ на ищеца, така и СЕФ, от текста на които се
установява, че предоставеният на потребителя персонален код за потвърждение има
силата на електронен подпис, поради което в отношенията между страните, същият
има силата на саморъчен подпис.
Представените от ищеца писмени
доказателства - разпечатки на електронни документи, са приобщени по делото по
реда на чл.184, ал.1 ГПК. Ответната страна не е поискала представяне на
документите на електронен носител, поради което съдът намира, че авторството на
изявлението и съдържанието на същите са установени.
Процесният договор е реален, като
същият се счита за сключен с предаване на заемателя, на предмета му – пари или
други заместими вещи /чл.240, ал.1 ЗЗД/. По делото бе безспорно установено, че
на дата 03.09.2018 г., ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 400
лева, която последният е усвоил изцяло, при поемане на задължението да върне
същата в уговорения срок. По делото не се твърди, а и не се представят
доказателства, процесната сума или каквато и да е част от нея, да е била
върната на кредитора.
При горните доводи, съдът намира
предявеният главен иск за основателен, поради което същият следва да бъде
уважен. С оглед основателността на установителния иск, то предявеният в условия
на евентуалност осъдителен иск, не следва да бъде разглеждан.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищеца разноски в общ размер на 475 лева.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. С исковата молба образувана в настоящото
дело се претендира само сумата от 400 лева от присъдените в заповедното
производство общо 716,48 лева, поради което и разноските следва да бъдат редуцирани,
като в полза на ищеца се присъди сумата от 308 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, че Р.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на „С.-К.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
сумата по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 8510/05.11.2019 г. по ч.гр.д.№18179/2019
г. по описа на ВРС, а именно - 400 лева - главница – дължима сума по договор за
потребителски кредит № 531638/03.09.2018 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Р.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „С.-К.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сторените
разноски по делото в размер на 475 лева, както и разноските по ч.гр.д. № 18197/2019
г. по описа на ВРС, в размер на 308 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба,
пред Окръжен съд - В., в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: