Р Е
Ш Е Н И Е
№
262625 10.12.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански състав, в публично заседание на единадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4212 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. –
клон България, ЕИК *********, против Л.Д.С.,
ЕГН **********,***, с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД
за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: 2237.81 лева, представляваща главница по
договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 28.05.2018 г.; 129.72 лева - представляваща договорна
лихва по кредита за периода от 01.03.2019 г. до 07.05.2019 г.; 121.08 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2019 до 19.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2020 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 1540/2020 г. по описа на ПРС. Претендират
се разноски.
Ищецът посочва,
че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер ******* ответникът е дала съгласието си,
освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта *******. На 02.06.2018 г.
ответникът е активирала, предоставената и от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България кредитната карта № ******* с максимален кредитен лимит в размер
2000 лева. Същият се сочи, че представлява револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява, посредством всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални
устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Ищецът посочва,
че ответникът е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.03.2019 г., когато е последното й плащане по нея, като балансът по същата е
в размер на минус 2367.53 лева. Това принуждава кредитора да блокира
използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените
му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава
виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на „БНППарибаПърсънъл Файненс С.А.“,
клон България да потърси съдебна защита на вземането си.
Към датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК се сочи, че задълженията на ответника са
в горните размери.
Към настоящия
момент ответникът се сочи, че дължи на дружеството горепосочените суми, за
които е издадена заповед за изпълнение.
Моли се
исковете да се уважат. Претендират се разноски.
Препис от
исковата молба е връчен на ответника, от който не е постъпил отговор в законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК. Във
възражението срещу заповедта за изпълнение ответникът е оспорила договора, като
недействителен, което се следи служебно и от съда.
В първото по
делото открито съдебно заседание, ответникът, оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва да е получавала паричен заем от ищцовото
дружество. Евентуално, изразява становище, че договорът за паричен кредит не
отговоря на изискванията на ЗПК, тъй като е с по-малък шрифт.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1540/2020 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № ***/03.02.2020
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 2237.81 лева - главница по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 28.05.2018
г.; 129.72 лева - договорна лихва по кредита за периода
от 01.03.2019 г. до 07.05.2019 г.; 121.08 лева - обезщетение за забава за периода
от 01.04.2019 до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.01.2020 г. до окончателното им изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Ето защо и съдът намира, че
предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите
вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира
следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на
валидно правоотношение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 28.05.2018 г. между
страните, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната
парична сума. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност
между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по
размер. По иска за мораторно
обезщетение следва да установи деня на забавата.
На първо място, съдът намира, че в
конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК от ответника, последиците от неподаването на писмен отговор не
следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора.
Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви
становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от
задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да
обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да
съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването
на делото. В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010
г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се
считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в
смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира
правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се
основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл.
тяхната относимост. Липсва презумпция, че
неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава
ищеца от доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не
може да бъде поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна или погасителна давност да се приравни към
ограничение за становище по основателността на иска. В този смисъл е и Решение
№ 67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Ето защо и съдът намира, че
въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба,
съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направените от ответника.
Първият, основен спорен по делото въпрос, с оглед релевираните от ответника, възражения, е: дали е налице валидно правоотношение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 28.05.2018 г.
Съдът намира, че отговорът
на този въпрос, е отрицателен, поради следното:
Ищецът основава претенцията си на представения по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 19.05.2018 г., сключен между страните по делото. Видно от същият, кредиторът – ищец е предоставил на ответника кредит в размер на 2000 лева, при лихвен процент – 35 %, ГПР 44.90 %. Съгласно чл. 14 от договора, за ползването на револвиращия кредит, кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в договора размер, като лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Според Приложението към договора, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Договорът е двустранно подписан.
По делото като писмено доказателство е представен Договор № *******, за усвояване ******* от 19.05.2018 г., сключен между страните по делото. Видно от същият, кредиторът – ищец е предоставил на ответника кредит в размер на 1642.58 лева, с месечна вноска от 91.43 лева, с брой на вноските – 24 месечни вноски, с падеж: 01.06.2020 г., ГПР 32.53 %, лихвен процент 28.49 % и обща стойност на плащане 2197.32 лева. Договорът е двустранно подписан.
На първо място, следва да се посочи, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не представя доказателства за
наличие на сключен между страните Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ******* от 28.05.2018 г., доколкото
представените по делото договори са от 19.05.2018
г.
Освен това, дори да се приеме, че ищецът претендира
вземанията си на представения Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 19.05.2018 г. В случая, ищецът свързва
сключването на договора, с твърдяната от него дата на „активиране на кредитната
карта от ответника – 02.06.2018 г.“, но по делото не са събрани доказателства в
тази насока. Напротив, от приетото и неоспорено заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, се установява, че първата трансакция е от 04.06.2018
г.
Процесният Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ******* от 19.05.2018 г., представлява
договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл. 9 ЗПК, съгласно
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. При
твърдяно от ищеца облигационно правоотношение възникнало от вид договор за
заем, в който случай потребителят на този кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по
занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, следва да се прилагат
изискванията на ЗПК. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е сключен в
писмена форма на хартиен или друг носител.
Представените
по делото договори - Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 19.05.2018 г. и Договор № *******, за усвояване ******* от 19.05.2018 г., уреждащи параметрите на процесния револвиращия кредит, чрез издаването и ползването на
кредитна карта *****, не доказва да е налице валидно облигационно
правоотношение между страните от сочената от ищеца дата – 28.05.2018 г. Не може
да се приеме, че това обстоятелство се установява от представените договори,
тъй като със същите, кредиторът предоставя на ответника кредити в различни
размери (2000 лева и 1642.58 лева), от твърдения по процесния
- размер (2237.81 лева), както и с различни условия и параметри на ползване на
главницата - лихва, падеж и др.
На следващо място, от приетото и неоспорено заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, се констатира, че по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ******* от 19.05.2018 г., са извършвани погашения.
Ето защо, съдът не намира основание да приеме, че соченият длъжник е влязъл в
облигационно отношение по повод ползването на кредитна карта по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 28.05.2018 г., респ. е ползвал револвиращ кредит от 28.05.2018 г., като е извършил
частични погашения по друг договор, сключен на друга дата.
Освен това, както
се посочи и по-горе, от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че първата дата, на която са изтеглени
пари от картата, е 04.06.2018 г., която
дата е различна, както от твърдяната от ищеца дата на сключване на договора –
28.05.2018 г., така и от датата, на която се твърди, че услугата е активирана
от ответника – 02.06.2018 г.
Нещо повече, дори между страните,
да се установява, че има сключен друг, различен от процесния
- Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 19.05.2018 г., това обстоятелство не
може да обоснове дължимостта на претендираните
от ищеца суми, дължими по различен
договор от този, посочен, както в заявлението, така и в исковата молба – Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 28.05.2018 г..
Всеки отделен договор е източник
на отделно облигационно правоотношение и поражда отделни задължения.
С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване съществуването на сключен между страните Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 28.05.2018 г., при посочените условия, респективно и
наличието на акцесорни вземания, каквито са за възнаградителна лихва и за обезщетение за заплащане на мораторна лихва.
Ето защо
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Поради извода за
неоснователност на предявените установителни искове,
поради липса на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение
по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ******* от 28.05.2018 г., то е безпредметно обсъждането на останалите възражения
на ответника за недължимост на процесното
вземане.
Относно
разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ответника.
Ответникът претендира разноски в размер на 150 лева
– депозит за СТЕ, които следва да се присъдят в тежест на ищцовото
дружество.
Освен това, за настоящото производство претендира и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
Видно от представения Договор за правна защита и съдействие (л.49), сключен
между ответника Л.Д.С. и адв. *****, същото е
уговорено, че то е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, адв.
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или
на друг юрист, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адв. има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
В конкретния случай, съдът като взе предвид, че предпоставките на тази
разпоредба са налице, тъй като видно от представения договор за правна защита
не е било уговорено възнаграждение, а е уговорена безплатна правна помощ на близък,
а и ищецът дължи разноски, доколкото производството по делото е прекратено.
Следователно адв. има право на адвокатско
възнаграждение, съобразно изхода на делото. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. в полза на адв. ****, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 404.20 лева, изчислено предвид общата цена на
предявените искове, която възлиза в размер на 2 488.61 лева.
Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител,
а не на ответника, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал
този разход.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, против Л.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени установителни
искове с правна квалификация почл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр.
с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл.
9 от ЗПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 2237.81 лева - главница по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 28.05.2018 г.; 129.72 лева - договорна
лихва по кредита за периода от 01.03.2019 г. до 07.05.2019 г.; 121.08
лева - обезщетение за забава
за периода от 01.04.2019 до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.01.2020 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № ***/03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1540 по описа за 2020 г. на ПРС,
като неоснователни.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, да заплати на Л.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 150 лева /сто и петдесет
лева/ - разноски за настоящото
производство по гр.д. № 4212/2020 г. по описа на ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, да заплати на адв. **********, сумата от 404.20 лева /четиристотин и
четири лева и двадесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата, за настоящото производство по гр.д. № 4212/2020
г. по описа на ПРС, V гр.с.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
КЯ