№ 19432
гр. С., 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110118857 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Б. И., чрез адв. Х., срещу
„Топлофикация С.“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 2747,37 лв. – цена на
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната
лихва за забава от 12.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; 317,66 лв. –
мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода от 01.07.2011 г. до
26.02.2013 г., както и разноски по делото – 61,30 лв. за държавна такса и 643,42 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.05.2013 г.
по ч.гр.д. № 4417/2013 г. по описа на СРС, 117 с-в, за събирането на които е образувано изп.
дело № 2013***0401608 по описа на ЧСИ С.Х. рег. № *** при КЧСИ, поради погасяването
на вземането по давност.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
длъжник по изп. дело № 2013***0401608 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № *** при КЧСИ,
образувано по искане на взискателя „Топлофикация С.“ ЕАД, въз основа на издаден в негова
полза изпълнителен лист от 21.05.2013 г. по ч.гр.д. № 4417/2013 г. по описа на СРС, 117 с-в,
за следните суми: 2747,37 лв. – цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2011
г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва за забава от 12.03.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането; 317,66 лв. – мораторна лихва, начислена върху стойността на
главницата за периода от 01.07.2011 г. до 26.02.2013 г., както и разноски по делото – 61,30 лв.
за държавна такса и 643,42 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Излага доводи, че на
1
18.10.2017 г. е предявила срещу ответника отрицателен установителен иск за установяване
недължимостта на процесните вземания, въз основа на който е било образувано гр.д. №
74373/2017 г. по описа на СРС, 35 с-в. В хода на производството по гр.д. № 74373/2017 г. е
била издадена обезпечителна заповед от 08.11.2017 г., въз основа на която изп. дело №
2013***0401608 по описа на ЧСИ С.Х. е било спряно с Постановление от 08.11.2017 г.
Ищцата, сочи че с влязло в сила решение на 18.05.2018 г. съдът е отхвърлил предявените
искови претенции. Излага доводи, че след спиране на изпълнителното дело, респ. след
влизане в сила на решението, с което са отхвърлени предявените от нея искове, взискателят
не е поискал от ЧСИ извършването на изпълнителни действия в хода на изпълнителното
производството. Твърди, че сумите, предмет на изп. дело № 2013***0401608, са погасени по
давност, считано от 18.05.2023 г. Обосновава правния си интерес от установяване
недължимостта на процесните вземания в полза на ответника поради погасяването им по
давност. Ето защо моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 21.05.2013
г., предмет на изп. дело № 2013***0401608 по описа на ЧСИ С.Х. рег. № *** при КЧСИ,
поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Н., е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявения иск. Излага съображения относно
наличието на основания, които имат за последица прекъсването на давността на процесните
вземания. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на 21.05.2013 г. в полза на „Топлофикация С.” ЕАД е бил издаден
изпълнителен лист срещу М. Б. И. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
13.03.2013 г., издадена по ч. гр. дело № 4417/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
117 състав, за следните суми: 2747,37 лв. – цена на доставена топлинна енергия в периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва за забава от 12.03.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането; 317,66 лв. – мораторна лихва, начислена върху
стойността на главницата за периода от 01.07.2011 г. до 26.02.2013 г., както и разноски по
делото – 61,30 лв. за държавна такса и 643,42 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 05.06.2013 г. молба
до частен съдебен изпълнител С.Х. с рег. № *** на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по
принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано
изпълнително дело под № 2013***0401608, като със съобщение с изх. № 33015 от 24.06.2013
г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника М. Б. И., която е била
връчена по реда на чл. 47 ГПК.
2
На 24.06.2013 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
до множество банки, получени на 27.06.2013 г., в това число „Първа инвестиционна банка“
АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, за налагане на запор
върху евентуално съществуващи сметки на длъжника.
На 05.07.2013 г. от „Централна кооперативна банка“ АД било изпратено съобщение до
ЧСИ С.Х. получено на 10.07.2013 г., с което частният съдебен изпълнител бил уведомен, че
бил наложен запор по банковата сметка на длъжника М. Б. И., открита в при „Централна
кооперативна банка“ АД, но нямало наличност за изпълнение на запорното съобщение.
С разпореждане от 24.06.2013 г. на ЧСИ Х. бил наложен запор и върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника М. Б. И., дължимо от нейния работодател Сдружение
гражданско движение ДНЕС, като на същата дата било изпратено и запорно съобщение до
посочения работодател за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С отговор от 03.10.2013 г. работодателят Сдружение гражданско движение ДНЕС
уведомил ЧСИ Х., че с оглед разпоредбата на чл. 446 ГПК не може да бъде осъществено
принудително изпълнение върху трудовото възнаграждение на М. Б. И., тъй като срещу
същата е имало образувано и висящо друго изпълнително дело, по което се извършвали
плащания за разликата от трудовото възнаграждение.
С постановление от 12.05.2015 г. на ЧСИ С.Х. вписано в Агенция по вписванията на
12.06.2015 г., била наложена възбрана, на основание чл. 449, ал. 2 ГПК, върху недвижим
имот, собственост на длъжника М. Б. И..
На 12.05.2015 г. е било изпратено съобщение за наложената възбрана до длъжника М.
Б. И., което е била връчено на 04.07.2015 г.
С молба от м.12.2016 г., подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Т., до ЧСИ
С.Х. взискателят поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника,
върху трудовото му възнаграждение, както и да бъде наложена възбрана на притежаваните
от длъжника имоти.
На 08.11.2017 г. била подадена молба от длъжника М. Б. И., чрез адв. Х., с която било
поискано спиране на принудителните изпълнителни действия. Към молбата била приложена
обезпечителна заповед, издадена на 08.11.2017 г. по гр.д. № 74373/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 35 състав, с която било допуснато обезпечение на основание чл. 389 ГПК на
предявените от М. Б. И. срещу „Топлофикация С.“ ЕАД отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М. Б. И. не дължи на
„Топлофикация С.“ ЕАД процесните суми, за които суми е издаден изпълнителен лист от
21.05.2013 г. по ч.гр.д. № 4417/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 117 състав,
чрез налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изп.дело №
2013***0401608 по описа на ЧСИ С.Х..
С постановление от 08.11.2017 г. на ЧСИ С.Х. изпълнителното производство по изп.д.
№ 2013***0401608 било спряно на основание чл. 432 ГПК, за което взискателят бил
уведомен на 15.11.2017 г.
3
С решение от 23.04.2018 г., постановено по гр.д. № 74373/2017 г. по описа на СРС, ГО,
35 състав, влязло в сила на 18.05.2018 г., били отхвърлени предявените от М. Б. И. срещу
„Топлофикация С.“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че М. Б. И. не дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД
следните суми: 2747,37 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
в периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г.; 316,60 лв. – мораторна лихва, начислена върху
стойността на главницата за периода от 01.07.2011 г. до 26.02.2013 г., както 704,42 лв. -
разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът има правен интерес от
установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в
които има образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които
изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да
иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла
погасителна давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете.
Предмет на производството по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, текла от 18.05.2018 г. – датата на влизане в сила на
решението от 23.04.2018 г., постановено по гр.д. № 74373/2017 г. по описа на СРС, ГО, 35
състав. Т. е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя
наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на
несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
4
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът
приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на
вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение
№ 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019
г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г.,
постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III
г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на
СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.
№ 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен състав; Решение № 5246 от
14.07.2017 г. по гр. д. № 2532 / 2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав и др.).
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
5
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение
със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително
като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се
посочи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или
не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за
развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа.
На следващо място, съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по
тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В частност ищецът основава отрицателния си установителен иск на петгодишна
погасителна давност, текла от 18.05.2018 г. – датата на влизане в сила на решението от
23.04.2018 г., постановено по гр.д. № 74373/2017 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, до
18.05.2023 г.
В разглеждания случай категорично се установява от доказателствата по делото, че в
рамките на посочения петгодишен период кредиторът „Топлофикация С.“ ЕАД е
бездействал. Действително с постановление от 08.11.2017 г. на ЧСИ С.Х. изпълнителното
производство по изп.д. № 2013***0401608 е било спряно по реда на чл. 432, т. 1 ГПК – на
основание чл. 397, ал. 1, т. 3 въз основа на обезпечителна заповед, издадена на 08.11.2017 г.
по гр.д. № 74373/2017 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, за което взискателят
„Топлофикация С.“ ЕАД е бил уведомен на 15.11.2017 г. Спирането на изпълнителното
производство като правоотношение означава временна забрана да се упражняват
процесуални права и да се изпълняват процесуални задължения. Същевременно, обаче, с
решение от 23.04.2018 г., постановено по гр.д. № 74373/2017 г. по описа на СРС, ГО, 35
състав, влязло в сила на 18.05.2018 г., са били отхвърлени предявените от М. Б. И. срещу
„Топлофикация С.“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК. В този смисъл следва изрично да се отбележи, че давността е правна последица и
санкция за бездействието на правоимащия кредитор, но само когато той е задължен и има
възможност да действа, за да упражни правото си. Когато кредиторът не предприема
действия, въпреки, че има правна възможност да го стори, давността тече (в този смисъл е
Определение № 318 от 15.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2039/2019 г., II т. о., ТК). В контекста
6
на изложеното след 18.05.2018 г. за кредитора „Топлофикация С.“ ЕАД не е била налице
обективна правна невъзможност за действие, а избор да не предприема изпълнителни
способи за удовлетворяване на вземането си. След влизането в сила на решението
извършването на изпълнителни действия е зависело само от волята на взискателя – същият е
разполагал с възможността да поиска отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 ГПК, тъй
като вече не е съществувала причината, поради която е било допуснато, но не го е направил,
нито е предприел каквито и да било действия за продължаване на изпълнението, поради
което и процесуалното му бездействие в тази насока е от значение за развитието на
изпълнителното производство, респ. поражда правни последици (в този смисъл е Решение
№ 263663 от 4.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10524/2020 г.). Също така, само за пълнота
следва да се отбележи, че в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа
на ВКС, IV ГО, е прието, че теченото на давността се спира със спирането на
принудителното изпълнение, постановено от първоинстанционния съд за обезпечение на
предявените искове, като тя продължава да тече след влизането в сила на решението.
Ето защо, предвид бездействието на взискателя за периода от 18.05.2018 г. до
18.05.2023 г., предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само
ищецът. Същият е представил доказателства за направени разноски за държавна такса в
размер на 150,79 лв. (таксата за банков превод не представлява разноски по смисъла на ГПК,
поради което не подлежи на присъждане) и за адвокатско възнаграждение в размер на 700
лв., т.е. общо 850,79 лв. Релевираното от процесуалния представител на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е в минимален размер и не следва да бъде намалявано.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Б. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „Д.М.“, бл. 7, вх. „Б“, ет. 7, ап. 46, срещу „Топлофикация С." ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Ястребец" № 23Б, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Б. И. не
дължи чрез принудително изпълнение на „Топлофикация С." ЕАД следните суми: 2747,37
лв. – цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., ведно
със законната лихва за забава от 12.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането;
317,66 лв. – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода от
01.07.2011 г. до 26.02.2013 г., както и разноски по делото – 61,30 лв. за държавна такса и
643,42 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
21.05.2013 г. по ч.гр.д. № 4417/2013 г. по описа на СРС, 117 с-в, за събирането на които е
7
образувано изп. дело № 2013***0401608 по описа на ЧСИ С.Х. рег. № *** при КЧСИ,
поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация - С.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на М. Б. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „Д.М.“, бл. 7, вх. „Б“, ет. 7, ап. 46, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 850,79
лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8