Решение по дело №60060/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 май 2025 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20241110160060
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8434
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110160060 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с която са предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу П.
М. И., че дължи сумата 1690,08 лева - главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в **********, за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и сумата 278,08
лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022-05.04.2024 г.; сумата 35,12 лева -
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.05.2021-м.04.2023 г., и сумата 7,71 лева - мораторна лихва за периода
16.07.2021-05.04.2024 г.; ведно със законна лихва върху главниците от 18.04.2024
г. до окончателното им изплащане; и срещу Б. К. Б., че дължи сумата 1690,08
лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за
периода м.05.2021- м.04.2023 г., и сумата 278,08 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2022- 05.04.2024 г.; сумата 35,11 лева - главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и
сумата 7,71 лева - мораторна лихва за периода 16.07.2021-05.04.2024 г.; ведно със
законна лихва върху главниците от 18.04.2024 г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. дело №23394/2024 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219
от ГПК.
Ответникът И. оспорва исковете по основание и размер с доводи, че не е
вещен ползвател или собственик, евентуално е погасено правото на ползване;
1
ползването на жилището е ограничено от отв. Б.. След прекратяване на брака им
не живее в имота, за което е уведомила ищеца, и в този смисъл не дължи сумите
като клиент на топлинна енергия. Оспорва акцесорните искове като недоказани и
неоснователни.
Ответникът Б., чрез особен представител, оспорва исковете по основание
и размер с доводи, че не е собственик и липсват доказателства, че е ползвал
имота през исковия период; стойността на топлинната енергия не съответства на
реално доставеното количество. Оспорва акцесорните искове като недоказани и
неоснователни, ,в т.ч. погасени по давност.
Третото лице-помагач „Д.Е.“ ЕООД на страната на ищеца представя
писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От договор за дарение от 04.08.2004 г., обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 62, том IV, рег. № 3845, дело № 584 от 2004 г., се
установява, че отв. Б. К. Б. е дарил на синовете си М. Б. К. и К. Б. К.,
представлявани от своята майка и законен представител П. М. К.а недвижим
имот – апартамент № 95, находящ се в **********, като дарителят-ответник е
запазил пожизнено правото на ползване върху посоченото жилище заедно и
поотделно със съпругата си П. М. К.а. Доколкото е написано (уговорено), че се
запазва и за съпруг, който не е носител на това право, такава уговорка трябва да
се тълкува с оглед правомощията на носителя на правото на собственост в
смисъл на учредява право на ползване. Съгласно чл. 22 ЗЗД няма пречка да се
договаря в полза на трето лице, а следователно и да се учредява право на
ползване в полза на трето лице (вж. решение № 372/26.10.2012 г. по гр. д. №
336/2012 г. на ВКС, I г. о.). С оглед изложеното М. Б. К. и К. Б. К. се легитимират
като собственици на процесния имот, а ответниците Б. К. Б. и П. М. К.а като
вещни ползватели. Съдът намира за неоснователни доводите на ответника И. за
нищожност на клаузата в договора за дарение,с която й се учредява право на
ползване поради липса на изразено от нея съгласие в лично качество. Това е така,
тъй като учредяването на право на ползване представлява уговорка межу
дарителя и дарените в полза на трето лице, с което в полза на последния се
уговаря едно право, поради което за валидността й не е необходимо да има
изразено съгласие от страна на лицето, в полза на което се учредява правото на
ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие
за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично
писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
2
условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва
изключенито по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответник да е упражнил възражение срещу
ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за
продажба на топлинна енергия с трето лице. Съдът, като взе предвид
изложеното, намира, че между ответника и ищеца е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като
„потребител на топлинна енергия“ е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата
вещно или по силата на облигационно право на ползване. При учредено вещно
право на ползване на имота, съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят
е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и
другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне
на собственика след прекратяване, съответно погасяване на правото на ползване.
По арг. от чл. 59 от ЗС и чл. 99 от ЗС, вещното право на ползване се счита за
погасено/прекратено, ако по надлежния ред /вписване по чл. 112 от ЗС/
титулярът му с изричен писмен акт се откаже от него или с решение по иск с
правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗС и със сила на присъдено нещо бъде
признато, че ограниченото вещно право е погасено. Освен това, ограниченото
вещно право на ползване може да бъде упражнявано пряко от неговия носител,
но и чрез трето лице. Съдът намира, че в хода на настоящото производство не е
допустимо ad hoc със свидетел да се установява от носителя на правото на
ползване хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗС.
Доколкото вещното право на ползване е уредено в полза на две лица, по
аргумент от чл. 111, ал.1 вр. чл. 30, ал. 2 от ЗС следва, че двамата ползватели
имат равни дялове в притежаваното от тях вещно право на ползване, както и че
за стойността на потребената в имота топлинна енергия същите отговарят
разделно – по ½ част всеки. Прекратяването на брака между ползвателите в
хипотезата, когато съпругът, титуляр на правото на собственост върху имота,
прехвърля собствеността върху имот в полза на трети лица и запазва право на
позлване в своя и на съпругата си полза, не е сред посочените в закона
основания за прекратяването на ограниченото вещно право на ползване. Ето
защо, в случая макар и бракът между ползвателите да е прекратен с развод, което
обстоятелство се установява по делото, видно от решение № III-86-
228/24.06.2015 г. по гр.д. № 48926/2014 г. на СРС, 86 с-в, отв. И. продължава да е
вещен ползвател на имота. В тази връзка и неоснователни са доводите отв. И.,
че с прекратяване на брака между ответниците с развод, учреденото в нейна
полза право на ползване е погасено.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и
дължат плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното
за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление
и не го използват в своя апартамент.
От съдебна техническа експертиза, чието заключение, неоспорено от
3
страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. реално доставеното количество топлинна енергия е
сумата 3380,13 лв. В нея не са включени лихви или стари задължения, като за
сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени
доказателства, вкл. от третото лице-помагач – главни и индивидуални отчетени,
се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово
разпределение. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК, цената на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. възлиза на 70,23 лв.
Изложеното налага да се приеме, че предявените искове за главници за
цена на топлинна енергия подлежат на уважение по основание, а предвид
заключението на СТЕ по размер за сумата 1690,07 лв. срещу всеки ответник
(половината от 3380,13 лв.), а за останалата отхвърли. Искът за главница за
дялово разпределение следва да се уважи изцяло в предявения размер срещу
всеки ответник. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и
изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, за което вещото лице по ССчЕ
представя изчисления в табличен вид с период и размер дължимите суми.
Ответниците не твърдят и не доказват да са погасили в срок паричното вземане
за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената главница за цена на
топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение за неплатената главница за цена на топлинна енергия за исковия
период 15.09.2022-05.04.2024 г., в размер на сумата 556,16 лв., определен от
Съда съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК и въз основа на
предоставената в табличен вид информация в ССчЕ, или спрямо всеки един
ответник по 278,08 лв. По възражението на отв. Б. за изтекла погасителна
давност за акцесорните претенции по чл. 86 от ЗЗД, съдът намира, че с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания, на осн. чл. 111, б. в от ЗЗД. Искът за установяване на
съществуване на правото на парично вземане, удостоверено в заповед за
изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено
на 18.04.2024 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират
да текат давностните срокове. Следователно погасени по давност ще са
изискуеми парични вземания преди три години назад от датата на подаване на
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.04.2024 г. В случая се
претендират парични вземания за лихви за периода 15.09.2022-05.04.2024 г.,
поради което не са покрити с давност вземания за мораторни лихви.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
При този изход на спора и двете страни имат право на съдебни разноски.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съразмерно на уважената част от исковете ищецът има право на съдебни
разноски спремяо отв. И. сумата общо 503,50 лв., от която: сумата 438,53 лв. за
платени държавна такса, възнаграждения на вещи лица и на юрисконсулт в
исковото производство, и 64,97 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство; а за отв. Б. сумата общо 951,77 лв.,
от която: сумата 886,80 лв. за платени държавна такса, възнаграждения на вещи
лица, особен представител-адвокат и на юрисконсулт в исковото производство, и
64,97 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство. На осн. чл. 25 и чл. 26 НЗПП съдът определи
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер. Отв. И.
претендира съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1120 лв по договор за правна защита и съдействие. Ищецът е навел възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът предвид обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, намира за основателно и
възнаграждениеto следва да бъде намалено до сумата 450 лв., a съразмерно на
отхвърлената част има право на сумата 1,73 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. М. И., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1690,07 лева – главница
за цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 278,08 лева – мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г.; сумата 35,12 лева – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.
04.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 18.04.2024 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 23394/2024 г. по описа
на СРС; като иска за главница над уважения размер от 1690,07 лева до пълния
предявен размер от 1690,08 лева, и иска за сумата 7,71 лева – мораторна лихва за
периода 16.07.2021-05.04.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. К. Б., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1690,07 лева – главница
за цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 278,08 лева – мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г.; сумата 35,11 лева – главница за цена на
5
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.
04.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 18.04.2024 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 23394/2024 г. по описа
на СРС; като иска за главница над уважения размер от 1690,07 лева до пълния
предявен размер от 1690,08 лева, и иска за сумата 7,71 лева – мораторна лихва за
периода 16.07.2021-05.04.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П. М. И., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 503,50 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело № 23394/2024 г. и гр. дело № 60060/2024 г., и двете по
описа на СРС.
ОСЪЖДА Б. К. Б., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 951,77 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело № 23394/2024 г. и гр. дело № 60060/2024 г., и двете по
описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, да заплати на П. М. И., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1,73 лева – съдебни
разноски по гр. дело № 60060/2024 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.Е.“
ЕООД, ЕИК:*********, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6