Р Е Ш Е Н И Е № 101
гр. Хасково, 26.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, първи въззивен граждански състав в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Д* Х*
като разгледа докладваното от съдията
Серафимова
в.
гр. д. № 81
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 510/17.10.2019
г., постановено по гр.д. № 643 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград, Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати на Д.Н.Т., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1387,84 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за извънреден труд за
периода от 25.06.2016 г. до 25.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска - 25.06.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, 191,64 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко
плащане до 25.06.2019 г. ,както и сумата
от 380 лева - разноски в производството пред първата инстанция. На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 163,18 лева,
представляващи дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Недоволен от първоинстанционното решение е останал въззивникът Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР – София ,който с подадената
въззивна жалба обжалва решението като постановено при съществено
нарушение на материалния закон и липса на мотиви. Твърди се в жалбата, че за
процесния период при спазване на разпоредбите на Закона за министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ при сумирано
изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време е заплащан като извънреден труд, положения такъв при
надвишаване на нормата работни часове. Не се споделя твърдението за приложимост на чл.
9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета
с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г., доколкото съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквито са действали
през целия процесен период. В допълнение посочва, че за извършването на
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 към дневен е необходимо
продължителността на положения нощен труд да е по-малка от тази на дневния, а
предвид норми на ЗМВР служителите на МВР могат да полагат нощен труд до 8 часа
на смяна. Не на последно място намира предявените искове за неоснователни
поради това, че преизчисляването по НСОРЗ е с цел увеличаване на заплащането на
нощния труд, а не с цел натрупване на часове, което да доведе до извънреден
труд. Първоинстанционното решение се обжалва и в частта
за разноските. Моли настоящата въззивна инстанция да отмени обжалваното решение
и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, както и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Въззиваемата страна намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и изцяло споделя мотивите, изложени в първоинстанционното
решение.Счита, че липсата на правна регламентация на преизчисляването на нощния
труд в дневен в приложимите наредби, издадени на основание чл.187, ал. 9 от ЗМВР, не означава забрана такова да бъде извършвано, поради което по аналогия
следва да се приложи чл.9, ал. 2 от НСОРЗ. В противен случай държавните
служители в МВР са поставени в неравностойно положение спрямо работещите по
трудово правоотношение. След преизчисляването за въззиваемия възниквало право
на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и тъй като ГД „Гранична
полиция“ – МВР не представила доказателства за заплащане на същото, предявените
осъдителни искове правилно са уважени от първоинстанционния съд като
основателни. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно включително в частта за разноските. Претендира
направените такива и в настоящата инстанция, за които в съдебно заседание
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени
във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба на Д.Н. Т* , с която е поискано
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР да бъде осъдена да заплати сума в
размер на 1662,00 лв.,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 257 часа за периода от 25.06.2016г. до 25.06.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, сума в размер на 200,00 лева, представляваща лихва за забава върху
дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, както и законна лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. По
повод молба с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е
допуснал с протоколно определение от 25.09.2019г. изменение на предявените
искове чрез намаляване размера на главния иск от 1662,00 лева на 1387,84 лева, като за разликата е прекратил производството, и чрезнамаляване
размера на акцесорния иск от 200,00 лева на 191,64 лв.
От събраните пред
първата инстанция доказателства се констатира, че през процесния период от 25.06.2016г.
до 25.06.2019г. Д.Н.Т. е бил в служебно правоотношение с ГД „Гранична полиция“
при МВР и е заемал длъжността „младши
инспектор/ старши полицай в 01 -ва група
за охрана на държавната граница, ГПУ Ново село Регионална дирекция „Гранична
полиция“ Смолян, като изпълнявал задълженията си на 12-часови смени при режим –
дневна, нощна и два дни почивка. От приетото заключение, изготвено по
назначената съдебно счетоводна експертиза, се установява, че отработените от Д.Н.
Телкеджиев часове нощен труд са 1576 часа, а преобразувани в
дневни с коефициент 1,143 –1801,37 часа.
В настоящото
производство страните не спорят по правнорелевантните факти, приети за
установени от първоинстанционния съд, а относно допустимостта на преизчисляване
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и образуването на извънреден труд
в следствие на това преизчисляване, за който се търси допълнително
възнаграждение.
Въпросът
дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
следва да се разгледа на първо място, доколкото обуславя този за наличието на
извънреден труд.
Настоящата
въззивна инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно
субсидираното приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ, което се налагало поради липсата
на изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Съгласно
чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Такава непълнота в приложимата правна регламентация липсва. Съгласно чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на посочената законова делегация в процесния период от министъра на
вътрешните работи са били издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от
11.02.2016г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016г., постановено по адм.
д. № 5450 от 2016г. на ВАС, V-чл. състав/ и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г. и бр. 4 от
14.01.2020г. с Решение № 16766 от 10.12.2019г., постановено по адм. д. № 8601
по описа за 2019г. на ВАС, V-чл. състав, I-ва колегия/. От това следва, че с издадените въз
основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредби е дадена изчерпателна регламентация на
отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР
извънреден труд и няма празнота в закона, която да налага приложение на друг
нормативен акт по аналогия.
Във
всяка една от посочените наредби, действали през процесния период се съдържа
идентична правна норма, относно работата на смени и продължителността на
часовете нощен труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР като
такава от нормативен акт от по-висока степен.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407 от 11.8.2014г., от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда
нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа. В трите
посочени наредби се съдържа регламентация за начина на разпределяне на
работното време и неговото отчитане.
Единствено в Наредба № 8121з-407 от
11.8.2014г., приложима за част от процесния период поради отмяната на Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г., се съдържа правна норма, предвиждаща, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд
между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
В другите две наредби липсва
аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г. за
преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Правната регламентация
на отчитането на положения нощен труд в тези наредби съдържа единствено вида на
протокола, който се съставя, от кои лица и в какъв срок. Липсата на норма,
която да предвижда преизчисляване на часовете нощен труд не е законодателен
пропуск, а е целенасочено уеднаквяване на начина на изчисляване и отчитане на
работното време и постигане на по-голяма яснота по отношение на отработеното
време и положения труд извън установеното работно време. Въпросът за отпадане
на приравняването на положените часове нощен труд в дневен дори е бил предмет
на становището на синдикалната организация на служителите в МВР, изготвено по
повод приемането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., което е допълнителен
аргумент, че не е налице законодателен пропуск, а целенасочена промяна в
отчитането на часовете нощен труд.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Посоченото правило трябва да се
разглежда заедно с чл. 136, ал. 1 и ал. 3 и чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса
на труда /КТ/. Те предвиждат различна продължителност на работното време в
зависимост дали трудът се полага през деня или през нощта, тоест от 22:00 до
06:00 часа. Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна
работна седмица е 40 часа, като работното време през деня е до 8 часа, а
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта е 35 часа,
тоест нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От
изложеното следва, че съотношението на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на полагания през нощта труд е 8:7, което налага при подневно отчитане на
работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143.
По
различен начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд от
служителите в ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени законодателят в съответствие с чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време е допуснал полагането на труд и през нощта
между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
допустимия размер нощен труд е 1:1.
Посочената
разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между
служителите в МВР и работниците, съответно между разпоредбите на ЗМВР и КТ, не
е несъответствие в законодателството, нито пък е дискриминационна. Напротив тя
е съобразена с характера на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно
специфичната дейност, която извършват, е причина правата и задълженията им да
се регламентират от специален нормативен акт. С него са предвидени редица
отклонения от правата и задълженията на престиращите работна сила по трудово
правоотношение, уредени в КТ. Видът на извършваната дейност (противодействие на
престъпността, опазване обществения ред, защита на националната сигурност,
граничен контрол, пожарна безопасност и защита на населението и други) налага
някои по-неблагоприятните условия на полагане на труд, в това число и
възможността за полагане на повече часове нощен труд, поради което в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове са предвидени различни права (привилегии) за
служителите на МВР в отклонение от КТ, които да служат за компенсация.
С
оглед гореизложеното настоящият състав на въззивната инстанция не споделя
мотивите на първоинстанционния съд за приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ поради
непълнота в нормативната уредба и поставяне на служителите на МВР в
неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
Дори в периода
на действие на Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., когато е съществувало
приравняването на нощния труд в дневен, не се дължи допълнително възнаграждение
за извънреден труд вследствие на това преизчисляване.Причината за това е в обстоятелството,
че превръщането на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 не води до
полагането на извънреден труд.
Извънреден труд
или труд извън установеното работно време, каквото понятие използва ЗМВР и Наредба
№ 8121з-407 от 11.8.2014г., е труд, който е положен извън нормалната
продължителност на работното време.Твърдения за полагане на труд извън
определените 12-часови смени или за полагане на нощен труд над 8 часа не са
наведени. Съгласно изложеното в исковата молба извънредния труд, за който се претендира
допълнително възнаграждение се формира от преизчисляването на нощния труд в
дневен, но доколкото нормалната продължителност на нощния труд за служителите в
системата на МВР е 8 часа, дневната е също 8 часа, то няма какво да се
преобразува и съответно няма полагане на извънреден труд.
Разлика между понятията „нощен труд“ и
„извънреден труд“ се съдържа в самата нормативна уредба, регламентираща правата
и задълженията на служителите на МВР. За двата вида труд е предвидено допълнително
възнаграждение. Съгласно чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР допълнително
възнаграждение се дължи за прослужено време, за изпълнение на специфични
служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за
постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение.
С отделни разпоредби от ЗМВР и
подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния
и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително
възнаграждение. Възнагражденията за извънреден труд са предвидени в чл. 187,
ал. 6 от ЗМВР (извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение),докато размерът на допълнителното възнаграждение за
нощен труд се определя с подзаконов нормативен акт съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗМВР.
През
процесния период от 25.06.2016г. до 25.06.2019г. са действали три редакции на
чл. 179, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията от
27.06.2014 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00
до 06.00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а в
редакциите от 05.12.2017г. и 23.04.2019г. - условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това
следва, че определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд за
процесния период е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г.
на министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и
06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР, изменена със Заповед №8121з-40 от 15.01.2015г. (отменена с Решение № 1694
от 17.02.2016г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от
05.06.2015г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016г. (отменена с Решение № 5937
от 12.05.2017г. на Върховен административен съд), от Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите
на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00
часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част
от него между 22:00 и 06:00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Страните обаче
не оспорват заплащането на това допълнително трудово възнаграждение в размер на
0,25 лева за час нощен труд, нито пък същото се претендира.
С
претендираното от ищеца преизчисляване на нощен труд в дневен и заплащане на
допълнително възнаграждение на получените часове като за положен извънреден
труд се цели получаване на по-високо възнаграждение за нощния труд от
нормативно предвиденото.Действително полагането на нощен труд има
неблагоприятен ефект спрямо работещия, поради което е предвиден и компенсаторен механизъм - допълнително възнаграждение.
Невъзможността на този механизъм да
изпълни целта си и да послужи за реално обезпечаване на вредните последици от
полагането на труд през нощта не може да се преодолее по съдебен ред и то чрез
прилагане по аналогия на друга правна уредба при наличието на изрична
регламентация за размера, реда и условията за изплащане му.
С оглед
гореизложеното настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Същото
следва да бъде отменено, а предявеният иск за сумата от 1387,84 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 225,37 часа за периода от 25.06.2016г. до 25.06.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска на 25.06.2019г. до окончателното й изплащането да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 191,64 лева, представляваща лихва за забава
върху дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, до дата
на предявяване на иска – 25.06.2019 г. също следва да бъде отхвърлен, доколкото
същият е акцесорен и неговата основателност е обусловена от уважаването на главния
иск.
При този изход на правния спор с правна
възможност да претендира разноски разполага единствено въззивника. Поискано е
присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и
платената държавна такса за настоящата инстанция. Същото се определя съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК като не може да надвишава максималния размер за съответния
вид дело предвид чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата
и правна сложност на правния спор, настоящата въззивна инстанция определя по
100 (сто) лева за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение. Заплатената от въззивника държавна такса за настоящото
производство също следва да се възложи в тежест на въззиваемата страна,
доколкото представлява разноски, направени от страна, в чиято полза е разрешен
правния спор. Следователно в тежест на въззиваемия Д.Н.Т. следва да се възложи сумата от 252,76
лева, представляващи държавна такса за въззивната инстанция (52,76 лева) и юрисконсултско
възнаграждение (по 100 лева за всяка инстанция).
Предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено
по тълк. дело № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания
дължимата държавна такса за разглеждането на делото пред първа инстанция и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда,
доколкото въззиваемият Д.Н.Т. е държавен
служител в МВР и е освободен от заплащането им дори при отхвърляне на исковите
претенции.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 510/17.10.2019г., постановено по гр.д. № 643 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград, включително и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от Д.Н.Т.,с
ЕГН **********, с адрес *** против Главна Дирекция „Гранична
полиция“ - МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, със съдебен адрес ***
обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за
заплащане на сумата от 1387,84 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 25.06.2016
до 25.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 25.06.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 191,64 лева - обезщетение
за забава върху главницата за периода от
падежа на всяко плащане до 25.06.2019 г.
включително.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК Д.Н.Т.,с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция“ -
МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“
№ 46, със съдебен адрес ***, сумата от 252,76 лева, представляваща направени пред
двете съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.