№ 3925
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110129262 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Ц. Б. В. и ЕТ „Аглика-Ц - Златко Стоянов“, с която са предявени кумулативно
обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Ц. В.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1547,56 лева – главница, от
която сумата в размер на 1522,43 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 25,13 лева,
представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата Ц. В. съществуването на вземане на ищеца за
сумата в общ размер на 235,91 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.07.2017 г. до 10.07.2020 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1547,56 лева – главница, от
която сумата в размер на 1522,43 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 25,13 лева,
представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“
1
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 235,91 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2017 г. до 10.07.2020 г.
В исковата молба се твърди, че между ответниците Ц. Б. В. и ЕТ „Аглика-Ц – Златко
Стоянов“, от една страна, и ищцовото дружество от друга нямало подписан договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но същите ползвали топлинна енергия в
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в гр. София, общ.
Изгрев, АДРЕС, абонатен № 176674 през периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. Поради
незаплащане стойността на ползваната топлинна енергия ответниците се били обогатили
неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължали връщане на онова, с което се
обогатили, до размера на обедняването. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим
на етажна собственост, в който услугата дялово разпределение на топлинна енергия се
извършвала от „Бруната” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.
Ежемесечно от топлофикационното дружество били издавани фактури с дължимите суми за
топлинна енергия, които следвало да бъдат заплащани най-късно до 20-то число на
следващия месец. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2020 г. по ч. гр. д. № 33408 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Ц. Б. В. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответницата
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не дължи претендираните суми,
тъй като бракът със З.А.С. бил прекратен с решение от 25.03.2016 г., постановено по гр. д.
№ 75526 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, III ГО, 91-ви състав.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени и на ответника ЕТ „Аглика-Ц –
Златко Стоянов“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че във формулярите за
отчет били нанесени задължения на съседните апартаменти, собственост на „Интерфарма“
ООД.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Трифонов. Процесуалният представител поддържа исковата молба.
2
В съдебно заседание ответниците Ц. Б. В. и ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“, редовно
призовани, се представляват от адв. С.. Процесуалният представител поддържа всички
възражения и оспорвания, направени от ответниците. В хода на устните състезания моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва
материалноправната легитимация на ответницата, която не била съсобственик на процесния
имот и от 2016 г. с ответника били разведени. Моли съда да вземе предвид допълнителното
заключение на съдебно-техническата експертиза и констатациите на вещото лице, че
данните за процесния имот били сгрешени от третото лице – помагач и реално в апартамента
не се ползвала топлинна енергия за отопление. Претендира направените по делото разноски,
за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага
допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложено по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От представен по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 24, том
LLXXXV, нот. дело № 27112/1994 г. по описа на Първи нотариус при Нотариалната служба
на Софийски районен съд се установява, че на 07.12.1994 г. ответниците З.А.С. като
едноличен търговец с фирма „Аглика-Ц – Златко Стоянов“ и Ц. Б. В. – двамата като
собственици на 1/3 идеална част, придобита по време на брака им на името на съпруга като
едноличен търговец и представляваща съпружеска имуществена общност, и „Интерфарма“
ООД – като собственик на останалите 2/3 идеални части, прехвърлили на М. и С. Д. следния
свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 3, находящ се в гр. София, АДРЕС,
вх. Г. В замяна на получения имот М. и С. Д. прехвърлили на З.А.С. като едноличен
търговец с фирма „Аглика-Ц – Златко Стоянов“ и Ц. Б. В. и на „Интерфарма“ ООД следния
свой собствен недвижим имот, представляваща съпружеска имуществена общност, а
именно: апартамент № 2, находящ се в гр. София, АДРЕС, при следните квоти: 1/3 идеална
част за първите двама и 2/3 идеални части за третия участник в сделката.
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 51, том V, рег. № 6955, нот. дело №
809 от 2007 г. по описа на нотариус Д. Т., рег. № 041, с район на действие Софийски районен
съд, съсобственикът „Интерфарма“ ООД прехвърлило на З.А.С., действащ като едноличен
търговец с фирма „Аглика-Ц – Златко Стоянов“, притежаваните от дружеството 2/3 идеални
части от процесния апартамент № 2, находящ се в гр. София, АДРЕС. По делото няма данни
през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено
от собственика или да е било учредено вещно право на ползване в полза на трето лице.
3
От Решение от 25.03.2016 г., постановено по гр. д. № 75526 по описа за 2015 г. на
Софийски районен съд, III ГО, 91-ви състав, се установява, че бракът между двамата
ответници, сключен на 30.03.1975 г., бил прекратен по взаимно съгласие на съпрузите. Със
същото решение било одобрено постигнато между тях споразумение, с което молителите се
съгласявали, че не притежават недвижими имоти, придобити по време на брака, нямат
семейно жилище, а съпругата Ц. Б. В. няма претенции към собствеността на предприятието
на ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“ на съпруга З.А.С.. Видно от отбелязване върху
решението, същото влязло в сила на 25.03.2016 г.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № 1716 от 27.08.2002 г., сключен между „Бруната
България“ ООД и етажната собственост, и протокол от 30.06.2002 г. от общото събрание на
етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на
бл. 5В в ж. к. „Дианабад“ съществували още към 2002 г.
Видно от протокол от 30.06.2002 г., общото събрание на етажните собственици в
сградата на бл. 5В взело решение за сключване на договор с „Бруната България” ООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като
приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот
били посочени 3 броя разпределители. Списъкът съдържа подпис за праводателя на
ответника – „Интерфарма“ ООД. Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на
27.08.2002 г. бил подписан договор № 1716/27.08.2002 г. между етажната собственост на бл.
5В в ж. к. „Дианабад”, в качеството на възложител, и „Бруната България” ООД, в качеството
на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия (услугата „топлинно счетоводство“) на
основание Общи условия за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия
между „Бруната България“ ООД и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение
била извършвана от „Бруната” ООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-
техническата (т. 2 от основното заключение) и съдебно-счетоводната (задача № 2)
експертизи.
С договор № 312 от 08.07.2011 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сгради с повече от един потребител в гр. София. Възложителят следвало да заплаща
извършваната услуга съгласно ценоразпис – Приложение № 2 към договора, въз основа на
броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
4
Видно от приложена по делото индивидуална справка за използвана топлинна енергия
за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и един брой констативен протокол за неосигурен
достъп от 11.05.2018 г., за апартамент с абонатен № 176674 била начислявана топлинна
енергия за отопление от едно отоплително тяло на максимална мощност поради неосигурен
достъп за отчет, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване на база за 1 брой
обитател поради липса на водомер. От индивидуална справка за използвана топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и един брой формуляр за отчет от 05.06.2019
г., се установява, че за апартамент със същия абонатен номер била начислявана топлинна
енергия за отопление с четири отоплителни тела с монтирани на тях уреди за дялово
разпределение, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване на база за 1 брой
обитател поради липса на водомер. Видно от монтажен лист за апартамент № 2, в същия
имало монтирани две отоплителни тела – в хол и в кухня, както и една щранг-лира в банята.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Основното
заключение на вещото лице е прието от съда, но е оспорено от процесуалния представител
на ответниците. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и
с други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от третото лице - помагач. От
заключението се установява, че от ТР „Изток“ била представена справка за потребената
топлинна енергия през периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. в сградата в режим на етажна
собственост, измерена в кВтч. Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно към 24
часа на последния ден от месеца съгласно нормативните правила. Отчетената енергия била
разлика между „ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените стойности били
приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като
същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на
технологичните разходи е съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били
издадени фактури за всеки месец и същите следвало да се заплатят от потребителя. Вещото
лице установило по представените от „Бруната” ООД формуляри за отчет, че за абонатен №
176674 се разпределяла топлинна енергия за отопление на имот с един радиатор на мощност
(без отчет за 2018 г. поради неосигурен достъп) и по данни от 4 броя топлинни
разпределители, отчетени редовно през 2019 г., за сградна инсталация според пълния
отопляем обем на апартамента – 126 куб. м. и за битово горещо водоснабдяване на база по
140 л. дневен разход за 1 брой потребител. Вещото лице установило, че топлинната енергия
за сградна инсталация била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в
зависимост от пълния отопляем обем на имота с абонатен № 176674 – 126 куб. м. А
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване била начислявана на база поради
липса на редовен водомер съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването (отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни
фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за
потребление, като общата сума по фактури в размер на 1820,25 лева не включвала
просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице –
помагач за абонатен № 176674 било извършено съгласно действащите през съответния
5
период цени на топлинната енергия и възлизало общо на 1224,66 лева (за доплащане) за
целия исков период. Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имот с
абонатен № 176674 била определена съгласно изискванията на действащата нормативна
уредба и актуални цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното
количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния
период било извършвано от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в
абонатната станция били обект на метрологичен контрол и периодични проверки от
лицензирани лаборатории през м. 11.2016 г. и м. 06.2018 г., като било установено, че уредът е
технически изправен.
Процесуалният представител на ответниците е оспорил заключението, тъй като при
изготвянето му са били използвани противоречиви изходни данни от документите,
представени от третото лице – помагач, поради което съдът е допуснал допълнителни
въпроси към вещото лице. Допълнителното заключение е прието от съда и не е оспорено от
страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и след
извършен оглед на място на собствения на ответника ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“
апартамент № 2. Вещото лице установило, че в имота имало два трипанелни радиатора –
един в кухнята с топлинен разпределител № 42950 и един в стая с топлинен разпределител
№ 75342. В банята имало лира с топлинен разпределител № 93356. В помещение склад,
което било вътрешно, нямало монтирано отоплително тяло. Вещото лице констатирало, че в
представените по делото изравнителни сметки за 2018 г. и 2019 г. и главен отчет за 2019 г.
били описани 4 броя панелни радиатора (сред тях нямало описана лира), като монтираните
на тях топлинни разпределители били с напълно различни номера. В банята вещото лице
установило наличен водомер с пломба № 100480. При тези данни в заключението е направен
извод, че данните за отопление на имот, с които ФДР е съставила изравнителните сметки за
процесния период, не съответствали на броя и номерата на монтираните в апартамента
отоплителни тела. Поради допуснатите неточности и грешки и с оглед обстоятелството, че
процесният имот функционирал като склад, в който не се ползвало отопление, вещото лице
изключило от изчисленията количеството начислена топлинна енергия за отопление. В
заключението се предлага вариант, при който топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е изчислена на база, а тази за сградна инсталация – в зависимост от пълния
отопляем обем на имота. Така вещото лице е изчислило сума по дялово разпределение в
размер на 1378,62 лева за целия исков период. Съдът намира, че допълнителното заключение
на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда, но е оспорено от процесуалния представител на ответниците.
От същото се установява, че няма данни за извършени от ответниците плащания на
претендираните от ищеца суми. Общата стойност на изравнителните сметки за исковия
период била в размер на 1224,66 лева и представлявала сума за доплащане. Вещото лице
установило, че от изравнителните сметки за връщане нямало погасени задължения на
6
ответниците извън процесния период. Стойността на потребената топлинна енергия за
исковия период с включени изравнителни сметки възлизала на 3044,91 лева. Дължимите
такси за дялово разпределение за процесния период били в общ размер на 50,26 лева.
Вещото лице изчислило, че законната лихва върху претендираната главница, считано от
първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 10.07.2020 г. била в размер на
461,79 лева – върху сумата за топлинна енергия и 10,03 лева – върху сумата за дялово
разпределение. Съдът намира, че заключението на вещото лице, макар и правилно като
математически изчисления, доколкото се основава на напълно погрешни изходни данни,
предоставени от третото лице – помагач, не следва да бъде кредитирано.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД:
Ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен между страните
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответниците чрез спестяване на разходите за заплащане на
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период. От приетите по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните няма сключен на
основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди. Посоченото обстоятелство се признава изрично и от ответника ЕТ
„Аглика-Ц – Златко Стоянов“. Следователно, доколкото ищецът не може да претендира
процесните суми на друго основание, той разполага с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
цитираната разпоредба всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. В тежест на ищеца е да
докаже обогатяването на ответниците, своето обедняване, размера на обедняването и
връзката между обогатяването и обедняването. Няма спор в съдебната практика, че формите,
чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, може да са свързани с
увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени
ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на
имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от обогатилото се лице, но са
направени от друг. Същественото изискване е обогатяването да е станало за сметка на друго
лице. Само обогатяването без основание, но за чужда сметка е релевантно към фактическия
състав по чл. 59 ЗЗД. Обедняването, от своя страна, също може да има различни форми на
проявление – ефективно намаляване на имуществото (на актива) на ищеца или пропускане
на сигурно увеличаване на имуществото му чрез придобиване на нова имуществена облага,
която е реализирана от друго лице. Между тези два елемента на фактическия състав на чл.
59, ал. 1 ЗЗД – обогатяването и обедняването, е необходимо да съществува връзка, но тя не е
причинна. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и
7
другото са последица на друг факт или на други факти, които също следва да бъдат
установени в хода на процеса (вж. т. 5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. №
1/1979 г., Пленум на ВС).
За основателност на предявените искове преди всичко следва да бъде установено, че
ответниците са били съсобственици на процесния имот през исковия период при равни
квоти. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не беше
установено ответницата Ц. В. да е притежавала съсобственост върху апартамент № 2 през
исковия период. За доказване на посоченото обстоятелство по делото е представен
нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 24, том LLXXXV, нот. дело № 27112/1994
г. В същия ответницата е посочена като страна по сделката за замяна единствено поради
наличие на сключен граждански брак с ответника, който е дал основание на нотариуса да
смята, че въпреки придобиване на заменения имот от ответника в качеството му на
едноличен търговец, същият е станал съпружеска имуществена общност. В съдебната
практика еднозначно се приема, че когато имуществото е включено в търговското
предприятие, то не е предназначено за задоволяване нуждите на семейството, а служи за
реализиране на търговската дейност. Тогава същото е вън от обхвата на съпружеската
имуществена общност. Съгласно чл. 22, ал. 3 СК (приложим и към брака на ответниците на
основание § 4, ал. 1 ПЗР СК) вещните права придобити от съпруг-едноличен търговец по
време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му
предприятие са лична собственост. С този текст нормативно се възприема даденото
разрешение с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по тълк. д. № 2/2001 г.,
ОСГК, ВКС. Определящо за вещния статут е предназначението на вещта за упражняване на
професия (търговска дейност) към момента на придобиването й, а не произходът на
средствата, вложени за това. Когато е налице съвместен принос в придобиването, съпругът
на едноличния търговец може да предяви облигационен иск по чл. 29 СК от 1985 г. (отм.),
респективно по чл. 30, ал. 2, вр. чл. 22, ал. 3 СК, ако вещите са били налице към момента на
прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла. В тази хипотеза съвместният
принос касае облигационно вземане, а не вещно право (вж. Решение № 100 от 13.07.2017 г.
по гр. д. № 4131/2016 г., III г. о., ВКС, Решение № 141 от 08.02.2018 г. по гр. д. № 4114/2017
г., II г. о., ВКС и цитираната в тях съдебна практика). Ответницата Ц. В. не само, че не е
предявила такъв иск за облигационно вземане към съпруга си, но и в одобреното от съда
споразумение по делото за развод същата е заявила изрично, че не притежава недвижими
имоти, придобити по време на брака, и няма претенции към собствеността на предприятието
на ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“ на съпруга З.А.С.. Следователно, както към момента на
придобиване, така и през исковия период единствен собственик на апартамент № 2 е ЕТ
„Аглика-Ц – Златко Стоянов“. Направените в тази насока възражения в отговорите на
исковата молба се явяват основателни. С оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че претенцията на ищеца по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо
ответницата Ц. В. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на ответника ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“ съдът намира, че от
8
събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че същият е
бил собственик на апартамент № 2 през исковия период. От друга страна, предвид
множеството грешки и разминавания в данните, подадени от третото лице – помагач, не
може с категоричност да бъде установено, че претендираните в настоящото производство
вземания за абонатен № 176674 касаят именно собствения на ответника имот. Макар във
всички документи (фактури, изравнителни сметки, формуляри за отчет) да е посочен един и
същ абонатен номер, е очевидно, че се касае за напълно различни имоти, като липсва
каквото и да било съвпадение с процесния такъв. Видно от допълнителното заключение на
съдебно-техническата експертиза, както и от приложения към протокола от общото
събрание на етажните собственици списък, в процесния апартамент № 2 е имало три
отоплителни тела с монтирани на тях уреди за дялово разпределение. По данните на третото
лице – помагач за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за апартамент с абонатен № 176674
била начислявана топлинна енергия за отопление с едно отоплително тяло на максимална
мощност поради неосигурен достъп за отчет, а за следващия отоплителен сезон – 01.05.2018
г. – 30.04.2019 г. – за четири отоплителни тела с монтирани на тях уреди за дялово
разпределение. Липсата на съответствие на номерата на топлинните разпределители (както
и на техния брой) се наблюдава както в данните от двете изравнителни сметки, така и между
тях и констатираните на място от вещото лице в процесния апартамент № 2 номера на
монтираните топлинни разпределители. Именно тези грешки и разминавания са дали
основание на вещото лице по съдебно-техническата експертиза да изключи от своите
изчисления количеството начислена топлинна енергия за отопление. Настоящият съдебен
състав намира, че не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника и за топлинната
енергия за сградна инсталация, доколкото същата е изчислена за отопляем обем на имот с
абонатен № 176674, за който обаче е видно, че не е притежаваният от ответника апартамент
№ 2.
По отношение на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване следва да бъде
посочено, че сумата е начислена на база за 1 брой обитател поради наличието на водомер с
изтекъл срок на метрологичната проверка. Посоченото обстоятелство би било достатъчно
при претенция за заплащане на топлинна енергия за небитови нужди на основание валидно
облигационно отношение. При твърдения за неоснователно обогатяване от страна на
ответника обаче е необходимо ищецът да установи, че собственикът е потребил доставената
до процесния имот топлинна енергия, но не е заплатил стойността на същата, с което се е
обогатил за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД. За реалното потребление на
начислените количества топла вода не само няма доказателства по делото, но същите
противоречат на констатациите на вещото лице, че за 2 години и 3 месеца в апартамент № 2
са били изразходени само 2 куб. м. топла вода. Доколкото претенцията на ищеца се основава
на института на неоснователното обогатяване, а не на договорната отговорност, за нейното
уважаване от значение е единствено какво количество топлинна енергия реално е било
потребено от ответника в топлоснабдения имот. Посоченото обстоятелство следва да бъде
установено от ищеца и то при условията на пълно и главно доказване, в който смисъл е и
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. По делото не бяха събрани
9
доказателства, нито че претенциите на ищеца за имот с абонатен № 176674 касаят именно
собствения на ответника имот, още по-малко че претендираната консумация на топлинна
енергия действително е била осъществена в този имот, поради което съдът намира, че
ответникът не се е обогатил по никакъв начин за сметка на ищеца. Съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да
проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая ищецът не представи несъмнени доказателства, че ответникът се е обогатил със
спестяването на дължими разходи за потребена топлинна енергия, макар че с доклада по
делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посоченото
обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищецът не доказа,
че ответникът е потребил топлинна енергия в размер на предявеното вземане, поради което
съдът следва да приеме за неосъществен фактическия състав на неоснователното
обогатяване.
По отношение на претенцията за стойността на услугата дялово разпределение следва
да бъде посочено следното. В исковата молба ищецът твърди, че за извършване на
посочената услуга е било избрано третото лице – помагач въз основа на взето от етажните
собственици решение. По делото е представен самият протокол от общото събрание на
етажните собственици, както и сключеният в изпълнение на взетото решение и на основание
чл. 140, ал. 5 ЗЕ договор с „Бруната“ ООД. Следователно, отношенията между етажните
собственици и третото лице – помагач намират за свой източник възлагането, поради което
ищецът няма право да претендира и то в своя полза заплащането на цената на тази услуга на
базата на неоснователно обогатяване.
С оглед всичко изложено дотук настоящият съдебен състав намира, че и искът по чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу ответника ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“ се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед изхода на спора
по исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и предвид
обстоятелството, че тези по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са акцесорни на първите,
то същите се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на разноските:
10
Процесуалният представител на ответниците е поискал присъждане на направените по
делото разноски, за които е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответницата Ц. В. е извършила разноски в размер на 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, а ответникът ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“ – в общ размер на 750 лева,
от които 150 лева за депозит за вещо лице и 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. В исковата молба е направено възражение за прекомерност на заплатеното
от ответниците адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От друга страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен
съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024
година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния
характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1
от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне размера на
хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени
правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи
забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. №
188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г.
о., ВКС). Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече –
фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т.
д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023
г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство бяха
проведени три редовни съдебни заседания, с изслушване на две експертизи и събиране на
допълнителни писмени доказателства, и като взе предвид, че макар правната сложност на
делото да е малка, същото се характеризира с по-голяма фактическа такава, намира, че
заплатеното от всеки от ответниците възнаграждение в размер на по 600 лева не е
прекомерно и не следва да бъде редуцирано. С оглед изложеното, предвид изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество „Топлофикация
София” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ответницата Ц. Б. В. сумата в размер на
600 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, а на ответника ЕТ „Аглика-Ц - Златко Стоянов“ – сумата в общ
размер на 750 лева, представляваща направените по делото разноски за депозит за вещо
лице и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, срещу Ц. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, район „Витоша“,
АДРЕС, и ЕТ „Аглика-Ц - Златко Стоянов“, ЕИК *********, представлявано от З.А.С.,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Столетов“ № 23,
кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата Ц. В. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1547,56
лева – главница, от която сумата в размер на 1522,43 лева, представляваща ½ част от
стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.10.2017 г.
до 30.04.2019 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в гр.
София, общ. Изгрев, АДРЕС, абонатен № 176674, и сумата 25,13 лева, представляваща ½
част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответницата Ц. В. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на
235,91 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2017 г. до
10.07.2020 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1547,56 лева – главница, от
която сумата в размер на 1522,43 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в гр. София, общ.
Изгрев, АДРЕС, абонатен № 176674, и сумата 25,13 лева, представляваща ½ част от
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника ЕТ „Аглика-Ц – Златко Стоянов“ съществуването на вземане на ищеца за сумата в
общ размер на 235,91 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
31.07.2017 г. до 10.07.2020 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 33408 по описа
за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена
Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
12
„Ястребец” № 23Б, да заплати на Ц. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
район „Витоша“, АДРЕС, сумата 600 (шестстотин) лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена
Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец” № 23Б, да заплати на ЕТ „Аглика-Ц - Златко Стоянов“, ЕИК *********,
представлявано от З.А.С., със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Ген.
Столетов“ № 23, сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за депозит за вещо лице и за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Николай Георгиев Жечков, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша”, бул. „Братя Бъкстон” № 85, като трето лице –
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 33408 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13