Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260031
гр.Добрич, 21.10.2021година
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание на двадесет
и девети юни,
две хиляди двадесет и първа година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
КАМЕНСКИ
ДЕНИЦА ПЕТРОВА
При участието на секретаря Елица Александрова и в присъствието на прокурор при ДОП – Виолета Великова, като
изслуша докладваното от съдия Калина
Димитрова в.н.о.х.д. № 16/2021г. по описа на ДОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
С присъда № 260007 от 22.12.2020г. по н.о.х.д.
№ 82/2020г. Районен съд гр.Т. е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.М.А. - роден на ***г***, български
гражданин от ромски произход, женен, осъждан, основно образование, безработен, ЕГН - **********;
ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 03.07.2020г. в с.З.общ.Т., около 10:20ч. по
ул.“Втора“, без съответно свидетелство за управление на МПС, управлявал МПС л.а. „БМВ Х5” с рег.
№*******, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 19 – 0253 - 000649/25.07.2019г.,
влязло в законна сила на 09.04.2020г. на Началника на РУ „Полиция“ гр.Девня, за
управление на МПС, без свидетелство за управление на МПС, поради което и на
осн. чл.343в ал.2 вр. с чл.55 от НК, му наложил наказание „лишаване от свобода“
за срок от три месеца при първоначален „общ“ затворнически режим, както и
„глоба“ в размер на 250лв.
Срещу така постановената присъда е подадена жалба от подс.А.М.А., с искане наложеното
с присъдата наказание да бъде изменено в по-леко. В жалбата се излагат
съображения, че подсъдимият е съдействал изцяло за разкриване на обективната
истина по делото, както и, че наложеното наказание е несправедливо и
несъответстващо на обществената опасност на деянието, поради което се иска да
бъде наложено по-леко наказание,
съответстващо на степента на извършеното деяние.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител
на подсъдимия пледира да бъде уважена жалбата така, както е подадена, като се
има предвид, че настоящото
производство срещу него е било
проведено по реда
на съкратеното съдебно
следствие.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Добрич счита жалбата за неоснователна. Навеждат се доводи,
че процесната присъда е правилно постановена, а наложеното наказание
справедливо и законосъобразно, тъй като авторството
на деянието е категорично
доказано, Предвид изложеното се пледира
процесната присъда да
бъде потвърдена изцяло.
Добричкият Окръжен съд, като прецени изложените в жалбата доводи, събраните
по делото доказателства, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание и след цялостна служебна
проверка на присъдата, съобразно
разпоредбите на чл.313
и чл.314 от
НПК, установи следното:
Делото е напълно изяснено от фактическа страна, събраните по надлежния
процесуален ред доказателства удовлетворяват критериите, установени в чл.102 от НПК, като правилно е установена фактическата
обстановка. Същото е протекло по съкратената процедура по реда
на глава 27 от НПК, съгласно
разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК, поради
категорично изразеното желание на подсъдимия, с признание на всички
факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и дадено съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Предвид обстоятелството, че фактическата обстановка по делото не се
оспорва, настоящата съдебна инстанция счита, че същата не следва да бъде
преповтаряна. При изцяло изяснена
фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е констатирал, че подсъдимият е нарушил цитирания по-горе текст от закона, за което са
наложени и съответните наказания.
Фактическата обстановка по делото, районният съд е установил, след внимателен анализ на всички събрани и
проверени по надлежния процесуален ред
доказателствени материали, както и приобщените към делото, по предвидения
процесуален ред писмени доказателства и при спазване на процесуалните изисквания за събирането и
проверката им. Събраните по делото
доказателствени материали са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и
установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Въз основа на
събраните доказателства в първата
инстанция ДОС намира, че направените фактически изводи са правилни.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствата по предвидения в НПК ред и след тяхната преценка
обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че подс.А. М. А. е извършил
виновно деянието предмет в обвинителния акт. Изводите на решаващия съд са
подкрепени от всички приложени по делото доказателства. Изводите и заключенията
относно фактите и обстоятелствата
включени в предмета на доказване, са направени без да са тълкувани превратно доказателствените материали и при спазване
изискванията на чл.305 ал.3 НПК. Законосъобразно са приобщени и писмените
доказателства, имащи значение за изхода на същото, разкриващи релевантни за делото факти на основание чл.283 от
НПК, и правилно така събраните и приобщени към делото
доказателствени средства са ползвани от първоинстанционния съд при
постановяване на присъдата.
При индивидуализиране на наказанието за извършеното от подсъдимия деяние, Районен съд гр.Т. е отчел
обстоятелствата имащи значение за наказателната му отговорност. При определяне обаче на наказанието на подсъдимия, първоинстанционният съд не е отчел всички релевантни обстоятелства и най-вече неправилно са
преценени всички доказателства относно неговата личност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство са взети предвид наличието на предходни осъждания, без обаче същите да бъдат подложени
на анализ в детайли. ТРС се е задоволил лаконично да отбележи, че предвид предходните осъждания и липсите на
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, подсъдимият следва да изтърпи определеното
наказание ефективно, което от своя страна обосновава непълнота на мотивите в
тази част, в нарушение на изискването за обосноваване на наложеното наказание
/въпреки, че делото е било връщано вече веднъж от въззивната инстанция именно на
това основание/.
В тази насока, следва да бъде
отбелязано следното: Делото пред ТРС е
гледано по реда на глава 27 от НПК и то в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, т.е.,
по реда на съкратеното съдебно следствие. Несъмнено е, че подсъдимият се е
признал за виновен, доколкото това е абсолютно необходимо за да се развие
настоящото производство пред първата инстанция по реда на глава Двадесет и
седма от НПК, т.е. той е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства
относно тези факти. В конкретния случай обаче, следва да се отчете, че не се
касае само за формално признание, необходимо за провеждането на съкратено съдебно следствие, а е налице самопризнание още от самото
начало на наказателното производство, вкл. от досъдебната му фаза и по време на
цялото водено срещу него наказателно производство. Подсъдимият никога не е
отричал извършеното от него деяние. Следователно наред с младата му възраст, добросъвестното му участие в процеса, критично отношение, изразено съжаление за стореното от
него и цялостното му безупречно процесуално поведение, по никакъв начин не е възпрепятствал както разкриването на обективната истина, така и нормалното развитие на наказателното производство и това следва безспорно да
се отчете като смекчаващо отговорността
му обстоятелство.
На следващо място, следва да бъде отбелязано, че при определяне на наказанието на подс.А., първоинстанционният съд не е отчел и следното. Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство е взето предвид най-вече миналите му осъждания, но не са отчетени някой
обстоятелства във връзка с тези осъждания. Действително подс.А.М.А. е осъждан два пъти както следва: С влязла в сила на 01.04.2011г. по н.о.х.д. № 1/2011г. на ТРС, с която за извършено от него деяние по чл.215 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК е осъден на „пробация“, с наложени пробационни
мерки с продължителност от шест месеца. Това наказание е изтърпяно на
15.10.2011г. Това деяние е извършено от подс.А.
А. като непълнолетен и следва да се отбележи, че с оглед на това обстоятелство, предвиденото
наказание по този текст на закона се редуцира съобразно разпоредбата на
чл.63 ал.1 т.3 от НК, т.е., това деяние се явява не тежко умишлено по смисъла на
закона. С определение за
одобряване на споразумение от
01.11.2012г. по н.о.х.д. № 344/2012г. на
Районен съд гр.Девня, за
извършени от него престъпления по
чл.325 ал.1 вр.
с чл.20 ал.2
вр. с чл.55
ал.1 т.2 б.“б“
вр. с чл.42а
ал.2 т.1 и т.2 от НК, му е наложено наказание „Пробация“ с пробационни
мерки с продължителност от шест
месеца. На осн. чл.216 ал.1 вр.
с чл.20 ал.2 вр. с чл.26
ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години. На осн. чл.23 ал.1 от НК е наложено най-тежкото от така
определените наказания, а именно
три месеца „лишаване от свобода“, което е отложено
с изпитателен срок
от три години. Влязло в сила на 01.11.2012г. Тези деяния обаче,
също не са тежки умишлени
по смисъла на закона, тъй за първото се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до две години или „пробация“,
а за второто се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години. Не
на последно място, следва
да бъде отбелязано, че за това осъждане са изтекли предвидените в
закона срокове и е настъпила реабилитация по право по чл.86 ал.1 от НК, тъй
като подс.А. е бил осъден условно и по делото няма данни в изпитателния срок да
е извършил друго престъпление. За деянието по настоящото дело законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от
една до три години и „глоба“, което също не е тежко умишлено престъпление.
Срещу него няма образувани и не се водят други наказателни производства. В случая,
от деянието няма нанесени и имуществени
вреди на когото и да било. Същият е семеен и има невръстно малолетно дете
родено на ***г., за което полага грижи. Вярно, че подсъдимият А. е осъждан, както вече по-горе бе споменато,
но тези деяния са били извършени през далечните 2010г. и 2011г. и от тогава други деяния не е извършвал, а настоящото не е тежко умишлено по смисъла на закона. Към датата на извършване на деянието по настоящото дело, подсъдимият е
бил реабилитиран и е можело по преценка на съда, съобразно представените
доказателства, да се приложи нормата на чл.66 ал.1 от
НК, като това е
било изрично отбелязано и от
представителя на ДОП / пр - р Пламен Николов/, в пледоарията си по същество при
предходно разглеждане на делото пред ДОС
на 13.10.2020г.
Изложените по-горе обстоятелства дават основание да се приеме, че по отношение на подс.А. М.А. са налице предпоставките за
приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, като констатираните в настоящото производство смекчаващи
отговорността му обстоятелства въззивният съд
кредитира като предпоставящи приложението на цитираната правна норма.
Като взе предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че определеното с процесната присъда наказание, за деянието на
подсъдимия е несъразмерно тежко и счита, че същото следва да бъде отложено с изпитателен от три
години, което от своя страна би изпълнило целите, визирани в чл.36 от НК.
Неправилно е било прието в случая, че не са били налице материално правните предпоставки за
приложението на чл.66 от НК, като института на условното осъждане спрямо подсъдимия не е бил приложен. Това налага
присъдата в тази й част
да бъде изменена.
Съдът приема, че изтърпяването на наложеното наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок, с оглед сторена положителна преценка, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на осъдения ефективното изтърпяване не е
наложително, имайки предвид, че последната противоправна проява на лицето е била извършена девет години преди настоящата и липсват данни към момента подс.А.А. да има други висящи
наказателни производства. Като взе предвид изложеното ДОС намира, че за постигане целите на наказанието, както и за
постигането целите на индивидуалната и генералната превенция, налагането на такова наказание се явява най-подходящо в конкретния случай. Изложените по-горе обстоятелства
дават основание да се приеме, че по отношение на подс.А.А. са налице предпоставките
за изменение на наложеното му наказание. Следва да бъде отбелязано още и, че подсъдимият е
млад човек, като от представеното по делото Удостоверение за раждане от ***г. се установява, че на 25.02.2020г. същият е станал баща, като му се родило дете.
Въззивният съд счита, че следва да му бъде дадена възможност да полага
грижи за своето семейство и най-вече за невръстното си дете.
По горните съображения,
настоящият съдебен състав намира, че
наложеното на подс.А.М.А.
наказание е явно несправедливо, както се поддържа в жалбата и са налице
основанията за прилагането на чл.66 от НК. Неправилно районният съд е
преценил, че за поправянето на подсъдимия е необходимо същият ефективно да
изтърпи наложеното му с процесната присъда наказание. Цялостната преценка на
личността на подсъдимия, изразена в най-голяма степен /но не и единствено/,
чрез осъщественото от него престъпление, дава основание за извод, че за
поправянето му не е необходимо
ефективно изтърпяване на
наказанието. Целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с
отложеното му изпълнение за подходяща продължителност от три години, в които
подсъдимият ще трябва да съобразява своето поведение с евентуалната заплаха и
угроза да изтърпи ефективно определеното му наказание по настоящото дело. По
този начин така приетия обем наказателна принуда, настоящата съдебна инстанция
счита, че е напълно необходим за постигане целите на наказанието, както и за
поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия.
При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения. На страните е била предоставена
възможност да упражнят правата си в пълен обем, поради което липсват
предпоставки за отменяване на присъдата.
Воден от гореизложеното и на осн. чл.334 т.3 вр. с чл.337 ал.1 т.3
от НПК:
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260007 от 22.12.2020г. по н.о.х.д. № 82/2020г. по описа
на Районен съд
гр.Т., като ПОСТАНОВЯВА:
Наложеното на осн. чл.343в ал.2 от НК, по отношение на подс.А.М.А. с ЕГН
– ********** наказание от три месеца „лишаване от свобода“, на осн. чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от три
години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата и
част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.