Р Е Ш Е Н И Е
№145
гр. Велико Търново, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело
№ 10157 по
описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът, ДЗЗД „Роден Край“ – с.Караисен,е обжалвал като неправилно
решение №17 от 4.04.2023 година, постановено по АНД №288/2022 година по описа
на Павликенският районен съд.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона и същото е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Касаторът счита, че неппавилно съдът
кредитира единствено показанията на служителите на Дирекция „Инспекция по
труда“, като игнорира доказателства, представени по-късно. В обекта му е
действала система, одобрена от НАП, според данните от която се установявало, че
работничката П. престирала работна сила на 13.04.2022
година първа смяна, като в предходният ден отново била престирала
труд първа смяна. Въпреки, че съдът сам е констатирал, че става въпрос за
неизпълнение на предписание, което представлява ПАМ по чл.152, вместо
квалифицираното по чл.415, ал.1, от КТ, самото предписание, неправилно е приел,
че то било стабилно и изпълняемо и не може да се
ревизира от него. В тази връзка касаторът претендира нищожност на посочената
ПАМ, за неизпълнението на която е подведен под отговорност. В открито
заседание, чрез представителя си поддържа оплакванията си.
Ответникът по касация, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Велико Търново, в открито заседание не взема становище по касационната жалба,
като в представеното писмено становище, имащо характер на писмени бележки,
отрича основателността и.
Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Павликенският районен съд е потвърдил като
законосъобразно наказателно постановление № 04-2200064 от14.09.2022 година на
ответника по касация, с което на дружеството – касатор
на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ за нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ във вързка с чл.404, ал.1, т.1 от КТ е наложена имуществена санкция от 1500лв.
За да постанови посоченият правен резултат въззивният съд е приел, че събраните по делото
доказателства се установява, че на 16.10.2018 година е сключен трудов договор
№4 между касатора като работодател и М.Т.П.като работник, като същата следва да
престира работна сила в рамките на осемчасов работен
ден при трудово възнаграждение от 510 лева. От представеният Правилник за
вътрешният трудов ред на предприятието е установено, че в магазина на улица
„Първа“ в село Караисен работниците полагат труд на смени, като първата смяна
започва работа от 7 часа и приключва в
14 часа а втората започва в 14 часа и приключва в 21 часа. В този обект
съществували и различни смени, като първата започвала в 9 часа и приключва в
17,30 часа, а междинната смяна започва в14 часа и приключва в 19 часа /пет
часа/. На 8.03.2022 година в обекта и след това в периода между 18.03.2022 година
и 24.03.2022 година служители на Дирекция „ИТ“ – В.Търново проверили касатора
за спазване на трудовото законодателство в посочения обект. В резултат на тази
проверка били установени общо 11 нарушения, като всички те били обективирани в
протокол № ПР2207202 от 25.03.2022 година, екземпляр от който е бил връчен на
дружеството – работодател. В десетата точка от този протокол е било
констатирано, че дружеството работодател е допуснало нарушение на чл.152 от КТ
по отношение на работничката В., тъй като за периода 13.03 -14.03 2022 година
не и осигурена междудневна почивка от 12 часа. Именно
за отстраняване на това нарушение в протокола е било предписано на основание
чл.404, ал.1, т.1 от КТ, че работодателят следва да осигурява на работниците междудневна почивка от поне 12 часа. Това предписание не е
било обжалвано и е влязло в сила. При последващата
проверка, извършена на 19.04.2022 година от служители на дирекцията, същите
констатирали, че част от дадените предписания били изпълнени, като това било
отразено в протокол №ПР 2212989 от 14.06.2022 година. При проверката на място в
магазина служителите установили, че в магазина, стопанисван от дружеството
работели В. Р., Й.Я., М.П.. Констатирано било, че две от служителките били там
на смяна, а третата отишла малко по-рано за втора смяна преди започване на
работното и време. След като било призовано, дружеството представило Правилник
за вътрешния трудов ред, поименни графици за положен труд за месеците март и
април на 2022 година и уведомления по чл.37а от НРВПО. Впослед0ствие,
представителят на дружеството в изготвено от него изявление потвърдил, че
изготвените от него графици отразяват реално отработеното време и затова не е
представил присъствени форми. От графика се установявало, че М.Т.П.на
12.04.2022 година е полагала труд при работодателя до 21 часа, като на
13.04.2022 година е започнала работа първа смяна в 7 часа, като това е и
действителното отработено време според представителя на работодателя. Съдът не
е кредитирал представените впоследствие писмени доказателства, представляващи
работни графици и графици, доколкото не са подписани, а и с оглед липсата на
синхрон между съдържанието им и показанията на свидетелката Р.и П.. При тези
обстоятелства е бил съставен АУАН, въз основа на който пък било съставено и
процесното пред съда НП.
Извън посочените доказателства, които съдът
не е кредитирал, в решението е аргументирано и защо съдът не цени като
достоверни всички показания на свидетелите Р.и П.. Съдът е отбелязал, че Р.в показанията
си е заявила, че става въпрос за датите 13.04 и 14.04., а П. била категорична,
че ставало въпрос за датите 12.04. и 13.04, на които дати била в почивка, което
се констатирало от графи, който обаче не е представен по делото. Съдът е
посочил, че графици, които да установяват факта, че П. е почивала на 12.04 след
обяд и на 13.04. сутринта липсват.
Изложени са съображения, че меродавен е
единствено графикът, представен пред проверяващите органи, надлежно подписан и
заверен от представляващия дружеството, като той установява действително
положения труд от П.. Всъщност представянето на нови доказателства след
издаването на наказателното постановление е прието от състава на съда като
проява на защитна позиция и доказване на обстоятелства, които не са твърдени
пред проверяващите. В това отношение съдът е посочил и, че от показанията на
свидетелите Д. И С.се установява, че след даването на въпросните предписания,
не е бил представен график за месец април за дати 12 и 13, осигуряващ
непрекъсната междудневна почивка на П. от 12 и повече
часа.
При така констатираните факти съдът е приел
от правна страна, че
АУАН и НП са формално
законосъобразни. Приел е, че са спазени изискванията на чл.402, ал1 от КТ и на
чл.40, ал.2 от ЗАНН с оглед призовките до работодателя и поканата за съставяне
на АУАН. Прието е, че ответникът по касация е компетентен да издава наказателно
постановление като процесното с оглед представените доказателства.
По същество е констатирано в решението, че
доколкото става въпрос за неизпълнение на дадено предписание, то неизпълнението
му в дадения в него срок изпълва състава на чл.415,ал.1 от КТ. Посочено е, че
въпреки гражданската неправосубектност на ДЗЗД, с
оглед специалната уредба по чл.412а от КТ, настоящият касатор
е административно наказателно отговорен. В качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, дружеството не е изпълнило в срок до 5.042022
година даденото предписание в процесната му част, като по този начин не е
спазило предписаното по чл.404, ал.1, т.1 от КТ и е реализирало обективният
състав на чл.415, ал.1 от КТ.
Съдът е приел, че не са налице предпоставките
на чл.415в от КТ, като е посочил впрочем, че тази разпоредба дерогира прилагането на чл.28 от ЗАНН, като в случая наружшението не е отстранено веднага сле3д установяването
му, тъй като това е невъзможно с оглед естеството му, като от друга страна са
настъпили за работника вредни последици.
Решението е правилно.
Видно от разпоредбата на чл. 404, ал.1,т.1 от КТ „За
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията
по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по
Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и
за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труда;“. Прилагането на тази мярка срещу касатора не е спорно, както
не е спорно и, че предписанието е стабилен административен акт. Доводът за
нищожността му поради погрешно правно основание за издаването на предписанието
е несподелим. Грешното квалифициране на правното основание само по себе си не
води до нищожност на административния акт, доколкото представлява нарушение на
формата, което не засяга същността на властническото изявление.
Съдът правилно е установил фактическата обстановка
и е направил верни фактически изводи на база на представените му доказателства.
Претенцията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради
наличие на доказателства, които касаторът представя едва с касационната жалба,
е неоснователна. Тези доказателства са били известни на страната и не обуславят
претендираната неправилност на решението и връщане на делото за ново
разглеждане при съобразяването им – аргумент от чл.226, ал.2 от АПК вр. с
чл.63в от ЗАНН.
След като представителят на работодателя е
представил писмен и утвърден от него график за явяването на работа на служителя
П. /лист 28 от първоинстанционното дело/, твърдейки, че именно това е и действителният
график на престирания труд, то правилно съдът е приел, че е налице нарушаване
на т.10 от даденото предписание, обективирано в протокол № ПР2207202 от
25.03.2022 година.
Обоснована е и преценката на съда на представените
с жалбата писмени доказателства, както и на свидетелските показания, като се
има предвид подчиненото положение спрямо касатора работодател на свидетелката П.,
както и показанията на свидетелката Р.досежно механизма на изготвянето на
работните графици на дружеството.
При това положение правилно съдът е приел, че е налице състава на чл.415, ал.1 от КТ, диспозицията на който изисква обективно неизпълнение на дадено на
работодател задължително предписание.
Що се касае до приложимостта на чл.415в от КТ, то
настоящата инстанция напълно споделя аргументите на въззивният
съд, като не вижда необходимост да ги преповтаря – вж. чл.221, ал.2, изречение
второ от АПК.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №17 от 4.04.2023 година, постановено по АНД
№288/2022 година по описа на Павликенският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.