Решение по КНАХД №938/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 2 декември 2019 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20197260700938
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

   894

02.12.2019 г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                    Председател: Василка Желева

                                                                                             Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                            Антоанета Митрушева

 

 при секретаря Дорета Атанасова………………………………………………………………..

 в присъствието на прокурор Николай Трендафилов…………………………………………..

 като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 938 по описа за 2019 година,   

 за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД, представлявана от А. Д. - Главен изпълнителен директор и М. М.– Изпълнителен директор, подадена чрез пълномощник - юрк. П.П., против Решение №115 от 06.06.2019 г., постановено по АНД №126 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019 г.

С касационната жалба се иска отмяна на решението на въззивния съд, като се счита, че същото било неправилно, поради нарушения на материалния и процесуален закон. Постановено било при липса на задълбочена преценка на събраните по административната преписка доказателства и явна несправедливост на наложеното наказание. При условията на евентуалност се претендира да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, алтернативно се моли да бъде намалена наложената на дружеството санкция до предвидения в закона минимум. Твърди се, че били представени несъществуващи и погрешно възприети обстоятелства, които не съответствали нито на действителните факти при осъществената проверка, нито отразявали правилно действията на „А1 България“ ЕАД във връзка с рекламационното производство. Според касатора, потребителят  бил този, който трябвало да докаже, че стоката не съответства на договора за продажба, тъй като  били изминали повече от  шест месеца от сключването му. В процесното НП, както и в АУАН нямало представени доказателства за установяване на факта, че повредата се дължала на фабричен дефект, такива не били представени и от потребителя, поради което законосъобразно не му била извършена гаранционна поправка на устройството. Освен това в становището на сервиза било посочено, че апаратът бил повреден от начина, по който потребителят си служил с него. Предвид изложеното се счита, че на „А1 България“ ЕАД не следвало да се вменява задължение да приведе стоката в съответствие с договора. Сочи, че административнонаказващият орган не взел предвид, че непривеждане на дадена стока в съответствие с договора за продажба, не представлява обективно нарушение на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. От представените доказателства било видно, че първата рекламация на стоката била заведена на 20.04.2018 г., извършен бил ремонт на устройството и същото било върнато на потребителя на 18.05.2018 г. След приемането на телефона потребителят установил, че той проявява дефект и на същата дата – 18.05.2018 г. предявил рекламация, като безплатният ремонт бил отказан на 29.05.2018 г. Посочва се, че и за двете рекламации срокът от един месец не бил изтекъл. Твърди се неправилност на атакуваното решение, която се обосновава с това, че съдът не извършил задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата, при които било извършено твърдяното нарушение. Не били взети предвид констативния протокол от оторизирания сервиз, направен след извършен технически преглед  и справка от електронната система  на дружеството. Твърди се, че от същите се доказва, че несъотвествието на стоката  с договора за продажба се дължи на характера на несъответствието, т.е. в следствие на  неправилна употреба –механично спукан дисплей, причинена от състресение, притискане, удар или изпускане на устройството. Навеждат се и доводи за неправилна правна квалификация на нарушението, като се изтъква, че описаното в НП деяние не представлява нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП, тъй като на 18.05.2018 г. бил извършен ремонт. Ако КЗП считала, че неудовлетворяването на рекламацията било незаконосъобразно, следвало дружеството да бъде наказано по текста на чл.113, ал.1 от ЗЗП. С оглед последно изложеното се счита, че потвърждавайки наказателното постановление районния съд е постановил неправилно решение. Моли се  да бъде отменен съдебният акт, както и    потвърденото с него наказателно постановление. При условията на евентуалност се претендира да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, алтернативно се моли да бъде намалена наложената на дружеството санкция до предвидения в закона минимум.

Ответникът по касационната жалба, Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция Пловдив,  редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е  неоснователна .

С Решение №115/06.06.2019 г., постановено по АНД126/2019 г. Районен съд – Димитровград изменил Наказателно постановление (НП) №К-039160 от 21.11.2018 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите П., С., П., Хасково, К. и С. З. при Комисия за защита на потребителите, с което на „А1 България“ ЕАД, за нарушение на чл.113, ал.2, във вр. с чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.222а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., като намалил санкцията на 700 лв.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН  и издаване на НП. Правната квалификация на нарушението била правилно определена. Установил, че не са били представени доказателства или други документи, от които да бил виден начина по които била удовлетворена рекламацията на потребителя в изискуемия едномесечен срок. Стигнал до извода, че при издаването на НП АНО изпълнил предвидените в ЗАНН задължения – преценил събраните данни и доказателства, правилно квалифицирал нарушението, правилно съобразил и текста на закона. По същество въззивният съд приел, че търговецът „А 1 България“ ЕАД не изпълнил административното си задължение да приведе стоката- мобилен телефон SAMSUNG Galaxy J7 2017 с IMEI 359603080465782 в съответствие с договора за продажба, след предявена на 20.04.2018 г. рекламация в едномесечен срок, считано от 20.04.2018г., а именно до 20.05.2018г. В тази връзка, според въззивния съд, безспорно било установено,  че наказаното лице  не е изпълнение на  задължението по чл.113, ал.2 от ЗЗП.  Констатирайки, че нарушението от дружеството било извършено за първи път, не били установени множество нарушения или други утежняващи обстоятелства, съдът стигнал до извода, че размерът на имуществената санкция следвало да бъде близък до предвидения минимален размер, а не до средния такъв, поради което намалил наложената имуществена санкция от 1000 на 700 лева.

При извършената служебна проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим.    

Не се констатират допуснати нарушения на материалния или на процесуалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Проверяваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че санкционираното дружество е осъществило състава на описаното в НП нарушение, са правилни, обосновани и не противоречат на събраните по делото доказателства.

В случая не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на административната процедура по реализиране на административно - наказателната отговорност на санкционираното лице, които да водят до незаконосъобразност на НП. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Същото е правилно квалифицирано- като нарушение по чл. 113, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗП, като е налице  пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно- наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

В случая, след като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.

Възраженията  наведени в касационната жалба  за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство  и недоказаност на нарушението са излагани и пред районният съд. Същият обосновано не ги е възприел, мотивите на въззивният съд са изключително подробни и мотивирани и  доколкото настоящата инстанция изцяло  споделя  счита не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. В допълнение към същите единствено следва да се посочи, че  възраженията за това че устройството не е имало фабричен дефект подлежащ на отстраняване, а  конкретната повреда се дължи на неправилна употреба на устройството от купувача не могат да се споделят. Като рекламацията от 20.04.2018г., така и тази от 18.05.2018г., не са  били предявени заради спукан дисплей на телефона, а поради обстоятелството, че същият не може да се включи и по екрана има зелени черти.  Освен това  отразеното в констативен протокол от 29.05.2019г. изцяло се опровергава от отразеното в протокола от  обработката на устройството по първоначалната рекламация  находящ се на л. 64 от въззивното производство, в който изрично е посочено мобилното устройство е със сменен дисплей и на същото е инсталиран нов софтуер- т.е. дефектът с който устройството е прието за поправка(идентичен на посоченият във втората сервизна поръчка от 18.05.2018г.) е приет за фабричен и подлежащ на поправяне от същия сервиз.

Следователно правилни са изводите  на  районният съд, че   обективираното в НП нарушение  е извършено от обективна страна. С оглед субекта на деянието, не е необходимо изследване на въпроса налице ли е субективната страна на нарушението, доколкото административно –наказателната отговорност на ЮЛ е  обективна и безвиновна такава. В тази връзка законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.

Правилно съдът е изменил  наложената на дружеството-касатор имуществена санкция , като е намалил същата от 1000.00  лева на 700.00 лева.  Същата е в размер близък до минималния  предвиден в закона и е съответна на характера и тежестта на нарушението, в каквато насока са и изводите на районния съд.

  Неоснователно е искането на касатора за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита,  че липса на предпоставки за отмяна на наказателното постановление, поради маловажност на случая по смисъла на посочената разпоредба. Това е така, тъй като противно на посоченото в касационната жалба  нарушението не  се характеризира  с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. Забавянето не се дължи на новопоявил се дефект след първия извършен ремонт на устройството. Напротив  от доказателствата по делото се  установява, че при получаване на телефона  от потребителя на 18.05.2018г.,  устройството му  е било със същият дефект,  за който на 20.04.2018г. е предявена рекламацията- телефона не може да се включи и има  зелени черти по екрана и именно по тази причина –неотстраняване на повредата, е предявена новата рекламация. 

   Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да се остави в законна сила.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си съдът е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение №115 от 06.06.2019 г., постановено по АНД №126 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

  Председател:    

                     

 

     Членове: 1.                                                                   2.