Мотиви към присъда N 105/02.12.2015
година по НОХД N 1031/2015 г. по описа на ПОС.
Пловдивска
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.З.М. за
престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. ”а” и б. ”б” от НК за това, че на
03.05.2014 г. в с. К., обл. Пловдив, при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди
движими вещи – пари на сума 130 лв. от владението на Д.Й.Г. с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо подсъдимия. Пледира за налагане на наказание
лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
ориентирано към минималния размер на наказанието, предвидено по съответната
правна квалификация, като предлага на М. да бъде наложено наказание от порядъка
на пет или шест години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.
Подсъдимият
С.М. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава подробни
обяснения за същото, като отрича да е употребявал сила спрямо пострадалата. В
хода на съдебните прения лично и чрез своя служебен защитник адв. Х. моли съда да го признае за невинен по отношение на
упражняването на принуда спрямо пострадалата, като приложи закон за по-леко
наказуемо престъпление. Алтернативно пледира за налагане на снизходително
наказание лишаване от свобода, което да бъде определено в минимален размер като
се отчете семейното положение на дееца, неговата трудова ангажираност
изразеното разкаяние и добрите характеристични данни.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.З.М., е роден на *** ***. Той е българин,
български гражданин. Не е сключвал граждански брак, но има фактическа съпруга.
От съвместното си съжителство с нея има родена низходяща в невръстна възраст
/заверено копие от удостоверение за раждане на дете на *** г. – л. 47 от
делото/. Преди да бъде приведен в пенетенциарно
заведение за изтърпяване на наказание лишаване от свобода по влезли в законна
сила съдебни актове срещу него, той е бил трудово ангажиран като строителен
работник, като имал подписан безсрочен трудов договор с работодател в сферата
на строителството /л. 48-49 от делото/. Подс. М. има
завършено основно образование и ЕГН **********. За него най-актуалните характеристични
данни го представят в положителна светлина. В периода от излизането си от
ареста до привеждането на влязлата в законна сила присъда той демонстрирал
позитивна промяна в поведението си. Намерил си работа в строителството, проявил
се като изключително грижовен баща, спрял да употребява алкохол, не отсъствал
от дома си и прекарвал цялото си свободното си време заедно със семейството.
Казвал на жената, с която установил фактическо съжителство, от което им се родило
дете, че повече “няма да греши”, тъй като свид. С.Т.
/служителка на ***, понастоящем по майчинство за отглеждане на дете/ като
негова фактическа съпруга и низходящата им Н.С.М., родена на *** г. “са му променили
живота”. /л. 54 гръб – л. 55 от делото – показания на свид.
С.Т./.
От друга страна подсъдимият С.З.М. е
осъждан многократно до настоящия момент. От значение за правната квалификация
на настоящото деяние като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК се
явява на първо място определението от 22.10.2007 г. по ЧНД № 327/2007 г.,
влязло в законна сила на 07.11.2007 г. на Районен съд – гр. Смолян, с което на
основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК на М.
е било определено едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от
свобода, увеличено по реда на чл. 24 от НК с още два месеца, като в
кумулативната група са били включени наказанията, наложени на подсъдимия по
НОХД № 13/2007 г. на Окръжен съд – Смолян /осъждането на М. по това дело касае престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4 от НК/, в кумулативната група е било включено и наказанието по НОХД
№ 62/2007 г. на Окръжен съд – Смолян /за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2
от НК/ и това по НОХД № 152/2007 г. на Районен съд – гр. Смолян /за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК/. С определение по ЧНД № 1721/2010 г. от
26.04.2010 г. на Окръжен съд – гр. Смолян, влязло в законна сила на 04.05.2010
г. подсъдимият М. е бил освободен условно предрочно
от изтърпяване на общото най-тежко наказание с остатък от три месеца и осем дни
и изпитателен срок от шест месеца /справка съдимост на л. 57-64 от досъд. пр./.
На второ място от значение за квалифицирания
състав на деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство, се явява
и осъждането на подс. М. с присъда от 23.01.2012 г.
по НОХД № 189/2011 г. на Районен съд – гр. Девин, влязла в законна сила на
08.02.2012 г. С посочения съдебен му е било наложено едно общо най-тежко
наказание измежду наказанията, наложени по цитираното дело за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, наказанието, което му е било наложено НОХД №
555/2011 г. на Районен съд – гр. Смолян за престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 , б. “а” от НК и наказанието, наложено на
М. за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК с протоколно определение
за одобряване на споразумение по НОХД № 682/2011 г. по описа на Районен съд –
Асеновград. С посочения съдебен акт /определение за групиране на наказания/ на
подсъдимия е било определено едно общо най-тежко наказание от две години и
четири месеца лишаване от свобода, увеличено с още четири месеца на основание
чл. 24 от НК. /справка съдимост на л. 57-64 от досъд.
пр./. Посоченото общо най-тежко наказание е било изтърпяно на 10.09.2013 г. /съгласно
справка на Началника на Затвора – гр. Пловдив - л. 127 от досъд.
пр./.
От месец февруари 2014 г. подсъдимият М.
живеел заедно със своята приятелка свид. С.Т. на
семейни начала в жилището на баща си в ***. На 02.05.2014 г. М. и приятелката
му /свид. С.Т./ били ангажирани с монтажа на пералня
в жилището на майката на последната в ***. В рамките на деня, прекаран почти
изцяло с близките на фактическата си съпруга, подсъдимият изпил около 400 грама
концентрат. Около 22.30 часа той и Т. се прибрали с управлявания от М. ***. Там
подсъдимият употребил още около 100 грама ракия. Когато към полунощ на
посочената дата свидетелката Т. заспала пред телевизора, М. решил да излезе от семейното
жилище и да посети свои познати жени в село К.. Последното се намирало на около
десет минути път в автомобил от ***, тъй като отстояло на около 5-6 километра
от посочения град /обяснения подс. М. л. 51 гръб и л. 52 от делото/. М. изминал
разстоянието от града до селото с лек автомобил “Ситроен Ксара”,
предоставен му за ползване в рамките на няколко дни от негов познат. Пристигнал
в К. след полунощ – вече на 03.05.2014 г. След като свирил покрай неосветената
къща на своите приятелки, с които искал да се срещне и никой не излязъл, М. решил
да се прибере с автомобила в Асеновград. Преди да напусне очертанията на
селото, още веднъж минал покрай къщата на жените, с които искал да се види, но
по друг път. Движейки се по пътната
мрежа на село К., той се отзовал на ул. “***” в неговите покрайнини. Минавайки
покрай № 5 на посочената улица /в К./, вниманието му било привлечено от
неосветена къща без порта на оградата и директен достъп към втория жилищен етаж
по външни стълби. Подсъдимият М. решил, че може да влезе в къщата и да открадне
нещо от там. Около 00.30 – 01.00 часа на
03.05.2014 г. той спрял колата на ул. “***” № * в К., слязъл от нея и се
качил по стълбите до жилищния етаж. Входната врата към него била от алуминиева
дограма със стъклопакет без
поставени щори. Подсъдимият почукал на страничното прозорче, за да провери има
ли някой в къщата. На шума реагирала възрастната обитателка на дома –
пострадалата Д.Г., която към инкриминирания момент била на 88 години. Светейки
си с екрана на мобилния телефон, за да види какво има вътре в жилището, през
стъклопакета подсъдимият възприел старицата и започнал да й вика да му отвори, но
тя отказала. Тогава М. блъснал няколко пъти стъклопакета на входната врата докато
последният паднал навътре към коридора на жилищния етаж. През образувалия се отвор на
мястото на падналия стъклопакет подсъдимият се прехвърлил вътре в дома на
пострадалата. Стъпвайки върху съборения стъклопакет, оставил отпечатък от маратонката,
с която бил обут десния му крак. Докато влизал с взлом в жилището на пострадалата,
М. порязал и третият пръст на дясната си ръка. Кръв от порязаното капнала върху
стъклопакета.
След като проникнал по описания начин в
дома на самотно живеещата възрастна жена, подсъдимият решил да я респектира по
начин, по който да я лиши от възможност за съпротива, при все да възприел, че
същата е много възрастна, дребна и слаба, наравностойна
на собствената му физическа сила. Ето защо замахнал с
ръце към пострадалата и я съборил на пода. Междувременно Д.Г. инстинктивно била
вдигнала горните си крайници в защитна
позиция, за да се предпази от ударите на подсъдимия, но в следствие на съприкосновението
с него получила контузия и кръвонасядане по предмишниците. След като подсъдимият съборил пострадалата
на земята започнал да я рита по целия ляв крак, причинявайки й травма и кръвонасядане.
След употребеното физическо въздействие
от страна на дееца спрямо пострадалата и успешното неутрализиране на реалната и
възможна нейна съпротива, М. се насочил първо
към шкафа във всекидневната. Отворил го и започнал да рови между сгънатите в
него дрехи. Между тях напипал
полиетиленов плик, пълен с различни листове хартия, сред които бележки за
платени консумативи за потребление на ток и вода. Именно между посочените листи пострадалата
Д.Г. била скрила 130 лева, които била изброила и показала пред своята снаха и син – свидетелите
С.Г. и П.Г. при предходното им посещение в нейната къща. М. помислил, че пликът
е пълен с пари, поради което без да проверява на момента неговото съдържание,
напуснал къщата на Г. с автомобила, с който дошъл. Когато се отдалечил на около
200 метра след табелата на селото, по пътя за Асеновград, отбил встрани и на
светлината на фаровете на МПС разгледал съдържанието на плика, отнет със сила
от пострадалата възрастна жена. От него взел само парите, които преброил, като
останалите документи от самия плик изхвърлил заедно с него. Тъй като прорезната рана на пръста на М. все още кървяла, част от
изхвърлените листи били зацапани с кръвта от порязания пръст на подсъдимия.
Междувременно пострадалата Д.Г. отишла
до къщата на съседите си А. и Н. М., която се намирала срещу нейната през
улицата на административен адрес ул. “***” № *. Потропала на вратата. Била
много изплашена и обяснила, че е неизвестно лице е взело всичките й пари и е
счупило вратата. Тъй като Д.Г. била объркан и изплашена съседите я завели
обратно до дома й, като се обадили на нейния син в Пловдив, чрез съпругата му, и съобщили за инцидента. Малко по-късно /около
02.00 часа същата нощ на 03.05.2014 г./ синът на пострадалата заедно със
съпругата си свид. С.Г. ***, където заварили
пострадалата да плаче на леглото си. И пред свидетеля С.Г. пострадалата
споделила, че й била взета сумата пари, преброена и прибрана в тяхно присъствие
при предишното им посещение в размер на 130 лева. Пострадалата същевременно
потвърдила, че била нападната и бита от непознат за нея човек, като имала
оплаквания от болки в крайниците и кръста. Изразявала недоумение защо било
нужно авторът на престъпното посегателство да я бие и рита, като през цялото
време плачела и пищяла от болка, за
което свид. С.Г. й дала изпие два аналгина. В последващите
седмици свидетелката С.Г. ***, за да наглежда свекърва си, която се залежала на
легло. Първоначално синът на пострадалата свид. П.Г.
нямал намерение да подава жалба в полицията във връзка със случая, но след като
около 12 часа след инцидента положението на пострадалата, не с подобрявал, той
подал сигнал за случая в ранния следобед на 03.05.2014 г. Местопроизшествието
било посетено на същата дата, като бил извършен
и оглед, в хода на който били описани и откритите по стъклопакета следи от кръв
и от подметка от обувки /протокол за оглед на местопроизшествие на л. 11- 12 от
досъдебното производство ведно с фотоалбум към него на л. 76-77 от досъд. пр./. По-късно на домашно посещение при пострадалата
пристигнал и екип на Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Пловдив – Център
гр. Асеновград. Пострадалата била прегледана от д-р Н.К., която констатирала
наличието на травми по пострадалата, оплаквания от болки, високо кръвно
налягане. За посещението си лекарката от ЦСМП съставила карта по образец /л. 46
от досъдебното производство/.
Междувременно на инкриминираната дата
свидетелката С.Т. се събудила около 03.30 часа. Видяла, че подсъдимият е
излязъл от дома им без да се обади къде е отива. Започнала да му звъни
настойчиво. След като се свързала с него около 05.00 часа, била уведомена, че
последният се намира в с. К. и ще се прибере след известно време. Около 06.30
часа подсъдимият М. действително се прибрал в Асеновград на ул. “***” № **. На
въпроса на Т. къде е бил през нощта, той потвърдил, че е ходил до село К.,
където бил спал в колата, но й казал, че имало и неща, “които тя не трябва да
знае”. Тъй като по облеклото му – черен спортен екип с бели ленти имало
зацапване с червено-кафеникав цвят, свидетелката С.Т., изпрала спортния екип и
го оставила да съхне на простора, от където в последствие той бил предаден като
веществено доказателство за нуждите на производството ведно с чифт маратонки
марка “Veer” /”Виър”/, с
които подсъдимият бил обут през инкриминираната вечер.
На
04.05.2014 г. бил извършен оглед на място /протокол за оглед на л. 13 – 14 от досъд. пр. ведно с фотоалбум – на л. 74-75 от досъд. пр./, отстоящо на около 200 метра след табелата на
село К., по пътя за гр. Асеновград, което самият подсъдим посочил като мястото,
на което изхвърлил бележките и плика на пострадалата. В резултат на огледа
посочените вещи били намерени и иззети за нуждите на производството, като били
приобщен хартиен лист с червено-кафяво зацапване представляващ фактура за електроенергия на името на пострадалата Д.Г. с прикрепена към нея касова
бележка, пощенски плик от бяла хартия с червено-кафяво зацапване, хартиен лист
с напречни надлъжни линии с ръкописен
цифров и буквен текст с червено-кафяво зацапване, найлонов джоб с
червено-кафяво зацапване.
Видно от
заключението на вещото лице от назначената в рамките на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза с подекспертна
пострадалата Д.Г. /л. 103-108 от досъд. пр./ на
същата при инцидента на 03.05.2014 г. са й били причинени контузия с масивно кръвонасядане с характеристиката на мигриращо на левия крак
в областта на бедрото, подбедрицата и глезенната става, била й е причинена контузия и кръвонасядане на двете предмишници,
имащи характеристика на защитни травматични увреждания. Същите са били причинени
от удар с или върху твърд тъп предмет с умерена към значителна сила и е напълно
възможно те да са причинени така, както е отразено в представените в
досъдебното производство материали – при побой, удари с юмруци, ритници и т.н.,
каквито да данните по делото. Така описаните травматични увреждания, според
мнението на експерта се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента
на 03.05.2014 г.
Видно от
назначената в рамките на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза
с подекспертен подсъдимия М. /л. 118-119 от досъд. пр./ при освидетелстването му е била констатирана прорезна рана в областта на третия пръст на дясната ръка.
Със съгласие на самия М. от него е била взета кръвна проба /протокол за вземане
на кръв за изследване на л. 54 от досъд. пр./, като
същата е била изследвана за кръвно групова принадлежност.
Видно от заключението на назначената в
рамките на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства, приобщени по делото /експертизата на л.
111-115 от досъд. пр./, представените за изследване
обекти – следва от течност върху стъклопакета, иззета в хода на огледа на
местопроизшествие на 03.05.2014 г., както и зацапванията
по хартиените листове и найлоновия плик, иззети в хода на огледа извършен на
04.05.2014 г. край село К., са от човешка кръв
с кръвна група В /алфа/ и могат да произхождат от подсъдимия М., както и
от всяко друго лице с посочената кръвна група.
Видно от
заключението на назначената в рамките на досъдебното производство трасологична експертиза /л. 91-95 от досъд.
пр./ следата от обувка, открита в долния десен край на стъклопакета на входната
врата на ул. „***” № * в село К. е била оставена от задната част /петата/ на
дясната обувка от представения за нуждите на изследването чифт обувки марка „Veer” /”Виър”/, като последните са
били приобщени като веществени доказателства по делото с протокол за доброволно
предаване, предадени от подс. М. /л. 18 от досъд. пр./.
Описаната фактическа обстановка,
посочена в обвинителния акт, съдът
приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия
М., дадени в съдебно заседание пред съда /л. 51– л. 52 гръб/, които се
кредитират от съда по отношение на частите си, в които кореспондират със
следните доказателства, събрани в рамките на досъдебната
съдебната фаза на процеса, изведени от надеждни доказателствени източници. От
значение за преценка на фактическата обстановка на първо място се приема, че се
явяват показанията на разпитаните свидетели П.Г., дадени в съдебно заседание
/л. 55 гръб – л. 56 гръб от делото/, показанията на посочения свидетел от
досъдебното производство /л. 37 гръб – л. 38 от досъд.
пр./, приобщени чрез прочитане по отношение на датата на инцидента и часа, в
който е бил сигнализиран от семейство *** за случая поради липсата на спомен в
тази насока, частично от показанията на свидетеля С.Г., дадени в съдебно
заседание пред съда /л. 56 гръб – л. 58 от делото/ в частта, в която не са били
констатирани противоречия, като по отношение на депозираните от нея свидетелски
показания, за което са били констатирани противоречия с протокола й за разпит в
досъдебното производство /л. 50 от същото/ по отношение на датата на инцидента
и информацията, която е получила от самата пострадала за начина, по който
подсъдимият се е снабдил с парите й, включително за избиването на стъклопакета,
се приема за достоверно заявеното в рамките на досъдебното производство. При
преценка на фактическата обстановка от значение се явяват и показанията на свид. Я.Д. /л. 54 – 54 гръб от делото/, дадени в съдебно
заседание, както и от тези на свид. Н.К., също дадени
в хода на съдебното следствие /л. 58 гръб – л. 59 от делото/. От посочените
по-горе показания на свидетели може да се направи извод за времето, мястото и
механизма на осъществяване на деянието, в хода на което спрямо пострадалата е
била осъществявана принуда под формата на физическо насилие като средство,
метод и начин на преодоляване на реалната и на предполагаемата нейна съпротива
и отнемане на инкриминираните вещи. Сведение за съпричастността на подсъдимия към
вменената престъпна дейност дава посочения по-горе свидетел Я.Д., който споделя
резултатите от проведената насочваща беседа с подсъдимия, като от същата не се
установяват данни, различни от подробните обяснения на самия подсъдим,
депозирани и пред съда. Основно противоречие,
което възниква в доказателствената маса е по отношение на обстоятелството упражнявана
ли е била принуда под формата на сила спрямо пострадалата Д.Г.. Самият подсъдим,
макар да признава начина по който е влязъл в дома на пострадалата и отнемането
на паричната сума от нейно владение, изначално отрича да е прибягвал до
употребата на физическа сила спрямо възрастната жена, като трайно се придържа
към своите обяснения в хода на производството по делото. От друга страна от
показанията на близките на пострадалата С.Г. /нейна снаха/ и свид. П.Г. се установява, че преди деянието пострадалата се е обслужвала
сама, отличавала се с изключителна работливост, поддържала подредено жилището и
двора си, била спретната и предвидлива,
сама заделяла пари за консумативи, правейки верни прогнози за нужните
средства, които старателно брояла по няколко пъти. В същата насока за добро здравословно
състояние при наблюдения само за по-бавна подвижност на Д.Г. са и показанията
на нейните съседи Н. М. /л. 136 гръб – л. 137 от делото/ и А.М. /л. 139-л. 139
гръб от делото/, които споделят за редовни социални контакти на пострадалата със
съседите по улица. Наред с това са налице данни за редовно посещение, поне
веднъж седмично, на близките на пострадалата на село при нея /в този смисъл са
показанията на П.Г. – неин син и С.Г. - снаха/. Посочените лица – близки на
пострадалата /син и снаха/ лично са възприели оплакванията на Д.Г. в инкриминираната
нощ, когато в жилището й е проникнал подсъдимия, като същевременно са видели и
травмите по нейните крайници. Както близките на пострадалата, така и нейните съседи
М. са забелязали влошаване в нейното състояние по повод на инцидента, като
пострадалата спряла да се излиза навън, останала на легло и за нея грижи
започнали да полагат близките. Тук следва да бъде посочено изрично, че в
посочената насока показанията на М. се възприемат с кредит на доверия от съда,
като кореспондиращи с останалата доказателствена маса. По отношение на
заявеното от посочените свидетели в хода на разпитите, проведени пред настоящия
съд в смисъл, че пострадалата не им била искала съдействие нито през
инкриминираната нощ, нито по принцип и че те не са се обаждали на нейните
близки, да ги уведомяват, че е пострадала, показанията им остават изолирани от
останалата доказателствена маса, демонстрирана от свидетелите М. избирателна
памет се преценя, че само затвържва впечатлението,
което свидетелите искат да произведат, че не знаят нищо за инцидента и не искат
да бъдат ангажирани с разпити за нуждите на производство. Именно на посочената
плоскост се прецениха уклончливите отговори на двамата
свидетели /М./ и декларациите, че не са били близки с пострадалата. По
отношение на въпроса обаждал ли се е свидетелят М. на близките на пострадалата
през инкриминираната нощ, съдът изцяло възприема като достоверни показанията на свидетелите С.Г. и П.Г.,
дадени пред настоящия съд, тъй са последователни и кореспондиращи помежду си за
това обстоятелство, съответни са на хронологията на събитията. Освен това се
потвърждават от заявен от свид. А.М. детайл, че имал
телефона само на свид. С.Г., която от своя страна
завява, че именно от него е получила обаждането в процесната
нощ. Всъщност заявеното от Г. се подкрепя и от признанието на Н.М., че
действително нейният съпруг има телефони на близките на пострадалата Д.Г.. Тъй
като в хода на съдебното следствие са възникнали противоречия по отношение на
заявеното от Н.М. по отношение на това търсено ли е съдействие от нея и от съпруга
й в инкриминираната нощ и изразила ли е пред тях свои оплаквания самата
пострадала и в какъв смисъл, са били констатирани противоречия с депозираните от нея /свид. М./ показания пред разследващия полицай /същите на л.
42 - 43 от досъд. пр./, като съдът кредитира
заявеното в рамките на досъдебното производство от посочената свидетелка като
съответно на показанията на сем. Г. в обявения
по-горе смисъл. Прави впечатление, че в рамките на досъдебното производство
свидетелката Н.М. е разказала хронологично за часа, в който им е било поискано съдействие от пострадалата във
връзка с процесния случай, в този разпит тя е споделила
и личните си възприятия от състоянието на пострадалата, както и за направеното
от Д.Г. оплакване, че „неизвестно лице й взело всичките пари и е счупило врата”
/л. 42-43 от досъд. пр./, включително в рамките на
досъдебното производство свид. Н.М. е обявила и свои
лични възприятия, че близките на пострадалата са пристигнали около един час
след обаждането по телефона. Хронологията на събитията, изложена от свидетеля М.
в рамките на досъдебното производство напълно кореспондира с показанията на
свидетелите П.Г. и С.Г., поради което съдът приема за достоверно заявеното от Н.Г.
именно в рамките на досъдебното производство, приобщено по съответния ред. Изрично
ще бъде посочено, че в близък план след инцидента пострадалата Д.Г. е била
прегледана от медицински специалист – свид. Н.К.,
която също така лично възприела оплакванията й за произхода на травмите и се
убедила в действителното наличие на травми по нейните крайници. Свид. К. посетила дома на пострадалата в професионално
качество, като заявеното от нея изцяло кореспондира с възприятията на близките
и съседите на пострадалата в описания вече по-горе смисъл. Експертните познания
на вещото лице от изготвените съдебно-психиатрична и
допълнителна съдебно-психиатрична експертиза на д-р Р.Д.
с подекспертна пострадалата Д.Г., както и устните
разяснения на експерта в съдебно заседание пред съда /л. 53 от делото/, дават
основание да се приеме, че пострадалата, която към момента на инцидента е била
в състояние да се справя с ежедневието и обичайните си потребности, да
изпълнява основните си жизнени функции, /при все в последствие след случая да е
настъпило рязко влошаване, дължимо до известна степен и на преживяното събитие,
след като не е била в състояние да го преработи поради напредналата си възраст/, е била във
възможност да възприема към инкриминирания момент случващото се адекватно, че
се извършва кражба и насилие, като е разбирала присъствието на непознатия за
нея мъж в дома й като заплаха и реакциите й са били възможните при нейните
психически и физически ресурси. Посочените разяснения на вещото лице са били
потвърдени, включително и на база на лично възприетите от експерта обяснения на
подсъдимия, депозирани в съдебно заседание пред съда /л. 51 - л. 52 гръб от
делото – обяснения на М. /, като не е възникнало основание за промяна в
експертните изводи, тъй като тези обяснения са били идентични с материалите от
досъдебното производство по отношение на описанието на реакциите и поведението
на пострадалата към инкриминирания момент. С това съдът намира, че влошаването
на психическото състояние при пострадалата е настъпило след инцидента, с което
се приема, че и възприятията на пострадалата, са били към онзи момент обективно
отражение на действително случили се с нея събития и оплакванията й, направени
пред посочените по-горе лица непосредствено след инцидента не са плод на нейни измислици,
още повече, че са налице и обективно констатирани травми, както от нейните
близки, така и от медицински специалисти. Проследени в хронология и обясненията
на самия подсъдим, не изключват приетото от съда за адекватни действия от страна
на възрастната жена, напълно съответни на извършващото се спрямо нея
престъпление. В тази насока са дадените пред настоящи съдебен състав обяснения
на М., че пострадалата Д.Г. отказала да го пусне доброволно в жилището си, наложило
преодоляването с взлом на входната врата на дома й, назоваването му „крадец” от
пострадалата, виковете и уплаха на възрастната жена, отправеното от нея предупреждение,
че ще извика полиция. По отношение на метода, по който подсъдимият е проникнал
в жилището на пострадалата – след избиване със сила на стъклопакета на входната
врата на етажа и за това дали пострадалата сама е дала парите си на подсъдимия
или последният ги е открил сам, преравяйки вещите в шкафа с дрехи, съдът изцяло
кредитира заявеното от самия подсъдим, тъй като е последователно и логично и
кореспондира и с оплакванията на пострадалата за метода на проникване в дома й,
възпроизведен по производен начин чрез възприятията на разпитаните свидетели – нейни
близки /Г./ и съседка /М. – протокол за разпит от досъдебното производство/, като
в това отношение /за метода на проникване/ съдът приема, че по-достоверно е
заявеното от свидетеля С.Г. в рамките на досъдебното производство в тази
насока, отколкото твърденията й в съдебно заседания пред съда, че можело и
пострадалата сама да е отключила на нападателя си или сама да му е дала парите.
Всъщност цялостният прочит на показанията на Г. пред настоящата инстанция
по-скоро индикират нейни предположения по тези
въпроси за начина, по който са се развили събитията, поради което се възприема
за достоверно заявеното в досъдебното производство. По посочения начин е
възникнало и разминаване в съобщената като инкриминирана дата от страна на С.Г.,
като за по-достоверна се явява съобщената на досъдебното производство дата,
предвид близостта на този разпит до инкриминираните събития и съответствието на
заявеното тогава с останалата доказателствена съвкупност.
Експертните познания на вещото лице от
изготвената съдебно-медицинска експертиза с подекспертна
пострадалата Д.Г. на вещото лице Т.Д. в рамките на досъдебното производство,
както и неговите устните разяснения в съдебно заседание пред настоящия съд /л. 139
гръб – л. 141 гръб от делото/ дават основание да се приеме, че травмите
по горните и долните крайници на пострадалата, описани в заключението не могат
да бъдат причинени от еднократно падане или поредица от такива падания. При все
най-общият механизъм на получаване на тези увреждания е удар с или върху твърд,
тъп предмет, травмите по предмишниците на горните
крайници са характерни. Получават се при анатомично положение на тялото
изправено, с поглед напред и с длани напред. Установени са били по
вътрешно-задните повърхности на двете предмишници на
пострадалата множество кръвонасядания с овална
форма. Такива травми най-често се
получават, когато човек се предпазва и слага двете си ръце пред лицето във
вдигнато положение – тогава се увреждат вътрешната и задната повърхност на предмишниците. Характеристиката по местоположение на посочените
увреждания дава основание да се приеме, че както е било посочено и в писменото
заключение от досъдебното производство, травмите са с характеристиката на „защитни травматични
увреждания”. Травмите на ръцете, при пострадалата, както разяснява експерта, са
били установени в различни плоскости, като анатомичните области, които се
увреждат при падане, са длани, лакти рамене дори и при падане настрани, докато
при пострадалата травмите са били по вътрешно-задните повърхности на двете предмишници и е малко вероятно да са получени от падане. Относно
увреждането на крака, не може да се каже категорично къде е началото на удара,
тъй като е налице „мигриращо кръвонасядане” – на лявото
бедро, лявото коляно, лявата подбедрица и глезенната става. Мигриращото кръвонасядане
се характеризира с това, че ударът се получава на едно място, след което кръвонасядането се разпространява - обикновено надолу от
мястото, където е ударът, най-вероятно от най-високата точка, която е на
бедрото или са налице 2 удара в подбедрицата и в бедрото,
но това не може да се определи категорично. Предвид напреднала възраст пострадалата, наличието на промени в тъканите
на тази възраст и отчитането на процеса на залежаване в почти принудително
пасивно положение, кръвонасяданията се разпространяват
под действието на кръвното налягане, разкъсват се съдовете и се получава се
инфилтриране на кръв в тъканите, като е напълно възможно при възрастта на
пострадалата кръвонасядането
на крака й да се визуализира във вида си при прегледа, извършен известно време
след случая. Възможно е констатираните при пострадалата увреждания да са с
еднаква давност. /устни разяснения в СЗ
пред настоящия състав на съда – л. 139 гръб – л. 141 гръб от делото/. Съдът
изцяло кредитира заключенията на вещите лица, депозирали своите експертизи в
рамките на досъдебното производство, както и устните разяснения на вече
посочените от тях, направени в съдебно заседание пред съда, тъй като същите са
били компетентно изготвени от лица, притежаващи необходимия професионален ценз
и опит в съответната област, за която се отнася всяко едно от тях, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
Ето
защо, настоящият съдебен състав приема за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият
е отнел вещите на пострадалата чрез употреба на принуда под формата на сила.
Следва
да се коментира изрично и още едно противоречие в доказателствената маса, а
именно какъв е бил размера на отнетата
от пострадалата сума, тъй като от една страна самият подсъдим, сочи по-малка
сума /в размер на 48 лева в банкноти от 4 по 10 лева и 4 по 2 лева/, докато
претенцията на пострадалата е била за липса от 130 лева. В същата насока са и
показанията на свид. П.Г. /син на пострадалата/ и свид. С.Г., като последната си спомня, че сумата именно в
посочения размер е била изброена лично от пострадалата и прибрана при
последното им посещение при нея, като съдът приема, че С.Г. е по-детайлно запозната
с прибираните от свекърва й пари, тъй като самата Д.Г. й е давала монетите,
защото имала практика да съхранява парите си само в банкноти. Това напълно кореспондира
и със заявеното от самия подсъдим, че отнетата сума е била в банкноти. Все пак
съдът намира, че обясненията на подсъдимия, дадени пред настоящия съд в смисъл, че след като напипал
плика с документи и пари, си тръгнал веднага без да го проверява на място, също
така по косвен път подкрепя заявеното от близките на пострадалата за по-големия
размер на липсваща сума пари. Именно при по-голям брой купюри,
поставени в пликчето от пострадалата, подсъдимият би могъл да приеме в
инкриминирания момент, че е открил плик с пари, докато при наличието само на
осем банкноти в претендирания от него смисъл, по-трудно би се стигнало до
първоначалното заблуждение и представа
за намирането на пачка с пари. Ето защо, съдът приема, че инкриминираната сума
е била в размера, съобщен от семейство Г..
За
възприетата от съда фактическа обстановка допринасят и показанията на свид. С.Т. за отсъствие на подсъдимия от дома им в
инкриминираната нощ /л. 54 гръб от делото – л. 55 от делото/, като по отношение
на инкорпорираните чрез прочитане нейни показания по отношение на по-конкретно
съобщените часове за предприетото „нощно издирване на подсъдимия” и съобщеното
от него самия за местонахождение и час на прибиране в града, възприема
показанията й дадени в рамките на досъдбното
производство, приобщени чрез прочитане поради липса на спомен, тъй като
забравянето на определени детайли от събитията е закономерно свойство на
човешката памет. По същия начин за възникналото противоречие за това забелязала
ли е Т. зацапвания по облеклото на
подсъдимия, когато се прибрал и защо е изпрала спортния му екип след като се
прибрал, както и за обявеното от него, че „има неща, за които не трябва за
знае” кредитира заявеното от посочената свидетелка в рамките на досъдебното производство като по-логично и по
време по-приближено до събитията.
Поради всичко изложено обясненията на
подсъдимия по отношение на обстоятелството употребявал ли е сила по отношение
на пострадалата на мястото на инцидента, както и какъв е бил размера на
инкриминираната сума, се приемат за част от негова защитна позиция, което е и негова естествена реакция да смекчи
процесуалното си положение, но се явява напълно изолирана /като застъпена
позиция/ от останалата доказателствена маса в противната насока.
За
изграждане на приетата от съда фактическа обстановка от значение се явяват и подробно описаните в самата нея писмени
доказателства, приложени по делото, както и протоколите за извършени
процесуално-следствени действия в описания вече по-горе смисъл, както и
веществените доказателства по делото, също вече подробно посочени по-горе.
Не могат да
бъдат споделени доводите на защитата, че
щом като пострадалата Д.Г. страдала приживе от мозъчна атеросклероза,
начална деменция с психотични
симптоми, поради което според заключението на вещото лице –психиатър не можела
да дава достоверни показания по делото и е била поставена под ограничено
запрещение с попечител, не следвало да се кредитират нейните показания, дадени
пред органите на досъдебното производство, като нямало никакви данни към евентуално
причинените й телесни повреди, изразили е в кръвонасядане
по предмишници на горните крайници и един долен
крайник, съпричастен да е подсъдимият, тъй като обявеното от пострадалата пред
нейните близки - „Той ме удари, „той ме би!”, не можело при всяко положение да
се свърже с приноса на подсъдимия. На първо място претенцията, че показанията
на пострадалата, дадени пред разследващия в рамките на досъдебното производство
се ползват за нуждите на производството, не държи сметка за обстоятелството, че
държавното обвинение е съобразило свидетелския ценз на самата пострадала и изобщо
не я е посочило като свидетел по делото, нито пък нейните показания пред
разследващия са били приобщавани под някаква форма за нуждите на
производството. Другите заявени оплаквания не намират опора в материалите по
делото в посочения вече по-горе смисъл, поради не се споделят от съда.
При
описаната фактическа обстановка и въз основа на същата съдът намира, че подсъдимият
се явява годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е
извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост. Съдът намира, че подсъдимият към момента на икриминираното
деяние, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, който правен извод извежда в контекста на материалите по делото,
от които е видно, че има ясен и точен спомен за стореното, като от изложението му
е видно, че е с ясна представа за действията си, причинно-следствените връзки
между тях и отражението им върху другите. Действията си описва при съблюдаване
на времевата и пространствената им последователност, като осъзнава личната си
деятелност и действа без външни въздействия - натиск или заплаха, т. е . без
външна принуда и контролира действията си съзнателно и адекватно при все
данните за употребен алкохол.
Подсъдимият
е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 199,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият на 03.05.2014
г. в с. К., обл. Пловдив, при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – пари на
сума 130 лв. от владението на Д.Й.Г. с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила.
С действията си подсъдимият е осъществил от обективна
страна всички съставомерни признаци на престъпния
състав “грабеж”, тъй като на инкриминираната дата с присвоително
намерение е отнел вещи от владението на пострадалата /прекратил е фактическата
власт упражнявана до момента от пострадалата и е установил своя фактическа
власт/, като е упражнявал принуда и в едната й
форми - “сила”.
В конкретния случай спрямо пострадалата
е била упражнена механична физическа
сила, което е допринесло за осъществяване на престъпните намерения. Проследено
в своята хронология, осъщественото от подсъдимия въздействие върху пострадалата
е насочено към улесняване на крайната цел, като в следствие на осъщественото
изпълнително деяние е реализиран и предвидения в цитираната правна норма
престъпен резултат – промяна във фактическата власт върху предмета на
престъплението.
По делото са
налице основания да бъде квалифициран грабежът по т. 4 на чл. 199, ал. 1 от НК
предвид съдебната „биография” на подсъдимия М. в посочения вече по-горе смисъл
и тъй като от изтърпяване на посочените наказания не е изтекъл срока, визиран в
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от НК.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. С.М. е извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е
искал да отнеме чужди движими вещи – пари от владението на другиго без неговото
съгласие, употребявайки за това отнемане сила и е целял да осъществи горното с
цел да установи своя фактическа власт над вещите и противозаконно да ги присвои.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. С.М. съдът
взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на
вината, извършеното с депозиране на съответни за същото подробни обяснения в
ранна фаза на досъдебното производство, критично отношение към деянието,
относително младата възраст на дееца, статусът на глава на фактическо семейство
с малолетна низходяща в невръстна възраст, трудовата ангажираност в
строителството и осигуряването на издръжка за семейството във времеви период,
който това е било възможно. От друга страна съдът отчете каузалната тежест на
деянието, което се явява осъществено спрямо уязвима пострадала, както и обстоятелството,
принудата е била осъществявана под формата на сила, довела до причиняване на
лека телесна повреда на възрастната пострадала. Наред с това и подбудите за
извършване на престъплението са желание за обогатяване по неправомерен начин. Отегчаващи
отговорността обстоятелства са и миналите осъждания, извън тези довели до
квалифициране на престъплението като такова извършено в условията на опасен
рецидив. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото
се касае до еднообразно престъпно поведение на подсъдимия, въпреки миналите му
осъждания и липсата на превъзпитателен ефект от тях – последното си наказание подс. М. е изтърпял на 10.09.2013 г. /съгласно справка
съдимост на л. 72-78 от делото/, а настоящото деяние е с дата 03.05.2014 г.
Подбудите за извършване на престъплението са желание за обогатяване по
неправомерен начин. Съществува превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като на основание чл. 54 от НК наказанието лишаване от свобода
следва да се определи в минимума на предвиденото,при отчитане смекчаващо
отговорността обстоятелство с доминираща тежест – положителна промяна в дееца в
следствие на установяването на фактическо съжителство със свид.
С.Т. и раждането на низходяща, заради което съдът отчитайки относително
високата степен на това смекчаващото отговорността обстоятелство, наложи
на подсъдимия наказание в размер на пет
години лишаване от свобода, представляващо и законоустановения минимум по приетата от съда правна квалификация на
наказанието лишаване от свобода. Не следва да се налага факултативното
наказание конфискация на подс. М., защото същият няма
имущество по отношение на което да се насочи изпълнението на това наказание и
неговото налагане би било безсмислено. Наказанието лишаване от свобода наложено
на подс. М., с оглед неговото съдебно минало и минали
наказания лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1 вр.
чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, следва да
се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален
строг режим. На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия наказание пет години лишаване от свобода времето от 03.05.2014
г. до 07.01.2014 г., през което той е бил задържан под стража за нуждите на настоящото производство – както по реда на
ЗМВР, така и по НПК с постоянна мярка за
неотклонение задържане под стража.
По отношение
на ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, приложени по делото - черно текстилно долнище с
три бели канта от вътрешната страна на крачолите и лого „Аdidas”
в предната част, черно текстилно горнище с три бели канта от външната страна на
ръкавите и лого „Аdidas”
в предната част и чифт маратонки, бели на цвят, марка „Veer”,
№ 41, със съдебния акт бе постановено същите да се върнат на подсъдимия С.З.М.
след влизане на присъдата в законна сила. По отношение на ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: хартиени листа и пощенски плик, полиетиленов плик, съдът
постанови същите да останат приложени по делото и да бъдат унищожени след
изтичане на сроковете за съхранение на делото.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия
М. бе възложено да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от 638.40 лева,
представляваща разноски за експертизи, направени в хода на досъдебното
производство, а по сметка на Пловдивски окръжен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт, бе възложена за заплащане сумата от 131 лева, представляваща
разноски по делото, направени в хода на съдебното производство.
Мотивиран
така съдът се произнесе с присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: