РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1509
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Наказателно дело
частен характер № 20241110218061 по описа за 2024 година
след като се запознах с материалите по делото и с депозираната от Н. М.
П. тъжба срещу П. Т. О. с твърдения за извършено от последната
престъпление от частен характер, такова по чл.182, ал.2 от НК и след
извършване на проверката по чл.247б, ал.2 от НПК, намирам следното:
Делото е подсъдно на СРС като първоинстанционен съд, но съдията-
докладчик счита, че са налице основания за прекратяване на наказателното
производство поради това, че описаното в тъжбата деяние покрива признаците
на чл.9, ал.2 от НК, поради което не съставлява престъпление.
Срещу П. Т. О. с тъжбата е повдигнато обвинение, че на дати 11.10.2024
г., 25.10.2024 г. и 08.11.2024 г., в качеството й на родител - майка на
малолетния М. Н. П. не е изпълнила съдебно решение от 12.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 3108/2020 г. по описа на PC-Варна, 10-ти състав,
влязло в сила на 15.10.2021 г., относно определения режим за лични контакти
на бащата Н. М. П. с детето М. Н. П., като не е предала детето на бащата Н. М.
П.. Посочва се, че със съдебното решение на PC-Варна било определено
правото на бащата да вижда детето си първа, трета и пета седмица от месеца
от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата.
Макар в тъжбата да е посочено, че майката не е предавала детето на бащата
294 дни и не е изпълнила 22 режима на лични отношения от 18:00 часа в петък
до 18:00 часа в неделя, както и 30 дни през лятото, то обвинение се повдига
конкретно за тези три дати - 11.10.2024 г., 25.10.2024 г. и 08.11.2024 г., а не за
периода от петък до неделя. Всяка от тези три дати е ден петък, като в
петъците тъжителят има право на личен контакт с детето в рамките на шест
часа (от 18:00 часа до 24 часа), понеже след това вече датата е друга, а както
беше отбелязано не се повдига обвинение за периода от петък до неделя, а
само за дни, които се падат в петък. Следователно общият сбор за тези три
1
дати, за които се повдига обвинение е 18 часа, през които тъжителят твърди,
че е бил лишен от правото му на личен контакт с детето и за тези 18 часа се
иска майката да бъде осъдена за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от
НК. Както с обвинителния акт прокурорът повдига обвинение за
престъпление от общ характер, развива в пълнота своята обвинителна теза
пред решаващия съдебен орган, определя предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като
по този начин поставя основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита, така тъжбата има същите функции в
наказателните дела от частен характер. По тези дела тъжителят е своеобразен
прокурор, който с тъжбата повдига обвинението и очертава рамките на
предмета на доказване по делото. След като с тъжбата се повдига обвинение
за неизпълнение на съдебно решение относно родителски права за три
конкретни дати, то съдът следва да разгледа само това обвинение (без да
добавя други дати или периоди) и подсъдимата следва да се защитава само по
това обвинение. Няма как волята на тъжителя и повдигнатото обвинение да се
тълкуват разширително, защото това представлява грубо нарушаване на
правото на защита на подсъдимото лице, понеже му се вменява нещо повече
от това, за което се иска осъждане с тъжбата. След като повдигнатото
обвинение е само за тези три конкретни дати, въпреки знанието на тъжителя,
че има право да вижда детето за конкретни периоди, но не повдига обвинение
за периодите, а само за датите, то съдът няма как да влошава положението на
подсъдимата и да приема, че повдигнатото обвинение е за периодите от петък
до неделя. Предмет на обвинението е само това, за което е посочено от
тъжителя, че се иска осъждане, а това са конкретните три дати - 11.10.2024 г.,
25.10.2024 г. и 08.11.2024 г. Както беше споменато по-горе, на тези три дати
тъжителят има право на личен контакт с детето по 6 часа на дата или общо 18
часа, за които се повдига обвинение, а това е по-малко от едно денонощие.
Това е типичен случай на малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от
НК. Твърденията, че срещу О. имало заведени и други дела от тъжителя не
могат да се отчитат като отегчаващо обстоятелство, тъй като се касае за
висящи производства, които не са приключили, няма постановени влезли в
сила съдебни актове, поради което евентуалното отчитане на същите като
отегчаващи обстоятелства ще наруши принципа за невиновност (обвиняемият
е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда – чл.16 от
НПК). В тази връзка, тук следва да се разглежда само повдигнатото от
тъжителя обвинение за трите конкретни дати, а не принципните твърдения, че
майката не е предавала детето на бащата 294 дни и не е изпълнила 22 режима
на лични отношения, защото за такива обстоятелства същата не е била
призната за виновна с влязла в сила присъда. Това е все едно, принципно да се
твърди кражба за милиони левове, но реално да се повдига обвинение за
кражба на 5 лева или принципно да се твърди държане на килограми
наркотични вещества, но реално да се повдига обвинение за държане на 0,1
грама. Съдът е обвързан с това, за което е повдигнато обвинение и се иска
2
осъждане, а то е типичен случай на малозначително деяние по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК, което не е общественоопасно и поради това не представлява
престъпление от обективна страна. Казано по друг начин, дори формално това
деяние да осъществява признаците на състава на престъплението по чл.182,
ал.2 от НК, поради своята малозначителност то не е общественоопасно. Целта
на наказателното право и процес е да се санкционират деяния с висока степен
на обществена опасност, които имат престъпен характер, а неосъществяване
на контакт с бащата за 3 дни, в рамките на 6 часа за ден или общо 18 часа е
деяние, което съдът не намира, че е с такава висока степен на обществена
опасност, за да бъде наказана майката за извършено престъпление.
Аналогично при кражба на 3 ябълки формално са налице признаците на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, но няма как да бъде прието, че
осъщественото е с такава висока степен на обществена опасност, за да бъде
признат дееца за виновен в извършването на престъпление. Реално
настоящият случай е такъв. По наказателните дела от частен характер няма
досъдебно производство, тоест не е налице така наречената подготвителна
фаза в наказателния процес, а директно съдията-докладчик трябва да извърши
проверка, дали деянието, описано в тъжбата, съставлява престъпление.
Съгласно чл.250, ал.1, т.2 от НПК: „Съдът прекратява наказателното
производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не
съставлява престъпление“.
Предвид всичко изложено до тук и след като се касае за описано в
тъжбата малозначително деяние, което по смисъла на чл.9, ал.2 от НК не е
общественоопасно, то същото не покрива признаците на престъпление по
смисъла на чл.9, ал.1 от НК и в тази връзка наказателното производство по
настоящото дело следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл.247б, ал.2, т.1, вр. чл.250, ал.1,
т.2 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 18061/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането само на частния тъжител Н.
М. П. на основание чл.250, ал.3 от НПК.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването
на преписа пред Софийски градски съд по реда на глава ХХІI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3