О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд в ЗАКРИТО съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията РОСИЦА НЕНОВА гражданско
дело № 249 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
С Определение
№ 260079 от 03.02.2021 г. по в.гр.д. № 21/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Сливен, производството по делото е прекратено и е върнато на Районен съд – Нова
Загора за произнасяне по молба на изменение на решението му в частта за
разноските.
С
подадената въззивна жалба от „Агри Милк“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ул.„Иван Вазов“ № 16, с.Богданово, общ.Нова Загора,
обл.Сливен, представлявано от управителя Н.Й.И. с ЕГН ********** е обжалвано
Решение № 260019 от 28.09.2020 г. по гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен
съд – Нова Загора.
Във
въззивната жалба не се излагат твърдения за незаконосъобразност, необоснованост
или неправилност на решението по същество на спора, а основната аргументация
съдържа оплаквания за неправилност на изводите по отношение на частта за
разноските.
След
като въззивния съд е оставил без движение въззивната жалба, е постъпила молба,
с която пълномощникът на въззивника, изрично е уточнил и заявил, че се обжалва
решението на първоинстанционния съд, само в частта му за разноските, поради
което въззивния Окръжен съд – Сливен е определил, че тя следва да се разглежда
като молба по чл.248 от ГПК.
Производството по чл.248 от ГПК не
е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски –
чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото
изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество
съдебния акт.
Съдът
като съобрази доводите на страните във връзка с разпоредбата на чл.248 от ГПК,
намира следното:
Отговорността
за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, което
произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК. По отговорността за разноски
съдът се произнася при постановяване на решението, като процесуалния закон
вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се
възлагат разноските - чл.236, ал.1, т.6 от ГПК, т.е. произнасянето в
диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за
разноски. При неоснователност на искането за разноски, съдът излага съображения
единствено в мотивите на съдебния акт.
Следва
да се отбележи, че отговорността за разноски по правило е свързана със
санкционирането на едната страна за неоснователното въвличане на другата страна
в съответното производство. В конкретния случай, видно от представеното становище
на ответника с вх. № 260097 от 26.08.2020 г. е признат изцяло иска и съгласно
разпоредбите на чл.237 от ГПК, съдът е уважил искането на ищеца в
производството и е постановил решение по признание на иска.
Първопричината обаче за завеждане на
настоящото гражданско дело в Районен съд – Нова Загора, е именно ответника,
който с поведението си е дал повод за завеждането му, поради неизпълнение в
срок на заплащане по фактури.
Претенцията
за разноски по чл.80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.80 от ГПК, претенцията за разноски следва да бъде заявена валидно
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция.
В
действителност списък за разноските по чл.80 от ГПК по гр.д. № 249/2020 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора е представен на 20.08.2020 г. (на л.71) по
делото и приет от съда в открито съдебно заседание.
Част от
съдебно-деловодните разноски са тези за адвокатско възнаграждение, а именно
техния размер се атакува от ответника, като прекомерен. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В представените по делото договори за
правно обслужване е вписано, че страните по него са договорили възнаграждение
за услугата предмет на договора, която е конкретизирана и служи като разписка
за платената сума, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГКТ на ВКС по
тълкувателно дело № 6/2012 г.
Направените разходи – 1110.00 лева по гр.д. № 249/2020
г. по описа на Районен съд – Нова Загора, 1050.00 лева по гр.д. № 466/2020 г.
по описа на Районен съд – Ловеч в обезпечителното производство и 991.00 лева по
изп.д. № 799/2020 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева в изпълнителното
производство от страна на „Възраждане-касис“ ООД за адвокатско възнаграждение,
осъществено от адв.С.М.Б. от САК, са установени и доказани, и по основание, и
по размер, въз основа на приложените, заверени за вярност с оригинала копия на
договори за правно обслужване (имащи характера на разписки),
приложени съответно на л.72, л.15 и л.19 по делото.
Чл.78,
ал.5 от ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер, ако прецени че такова редуциране
е основателно, но не по-малко от определения размер съобразно чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определят
именно минималните такива, но не бива да се игнорира, че те не се явяват горна
граница на възнаграждението в максимални размери, а е налице свобода на
договаряне, каквато е разпоредбата и на чл.1 от същата наредба, а именно: Размерът на възнаграждението за
оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне, въз
основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения
в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ.
Съдът намира, че услугите за процесуално представителство, противно на
разбиранията на ответника по делото, не са фиксирани към минималните, а са
подчинени на правилата на договорното право и за тях важат принципите на
свобода на договарянето.
Видно от материалите по делото преди направеното признание на иска,
ответника е оспорил всичко възможно по делото, всяко от ищцовите твърдения,
което е наложило множество правни и фактически действия по обезпечаване на
исковете, за което процесуалният представител на ищеца адв.Б. е положила труд, отделила
е време и е положила усилия, извършила е проучвания на имуществено и друго
състояние, подготвила се и за последното по делото заседание на 17.09.2020 г.,
въпреки че именно в него с вх. № 260261 от същата дата ответника е признал
иска, което обаче не бива да омаловажава факта, че се е подготвила за него.
Съдът отчита, че в хода на производството по делото, което
макар и да не се отличава с правна или фактическа сложност, предвид множеството
оспорвания, започнали още с отговора на исковата молба от ответника,
процесуалния представител на ищеца е извършил редица действия по подготовка на
делото, явяване в съдебно заседание, изразяване и изготвяне на становища,
доказателствени искания, възражения, проучвания, набавяне на доказателства,
комуникации и др., изискващи и ангажиращи времеви, трудов и финансов ресурс,
при това неоснователни предвид направеното от ответника признание на иска, едва
в последното съдебно заседание. Хипотетично, претенциите на ответника за прекомерност
на адвокатските възнаграждения, биха били основателни при едно по-своевременно
признание на иска, с което би могъл да избегне редица съдопроизводствени
действия и разходите свързани с тях.
Относно
направеното възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, предвид
изложеното по-горе съдът намира същото за неоснователно.
Воден
от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Агри Милк“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ул.„Иван Вазов“ № 16, с.Богданово, общ.Нова Загора, обл.Сливен,
представлявано от управителя Н.Й.И. с ЕГН **********, по чл.248 от ГПК за
изменение на Решение № 260019 от 28.09.2020 г., постановено по гр.д.
№ 249/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в частта,
в която съдът се е произнесъл за дължимите разноски, които „Агри Милк“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ул.„Иван Вазов“ № 16, с.Богданово, общ.Нова Загора, обл.Сливен,
представлявано от управителя Н.Й.И. с ЕГН **********, следва да заплати по сметка на
„Възраждане-касис“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, 5500, бул.„България“ № 102-4, представлявано от управителя Цветан
Ботев Генов, а именно направените в производството по гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора
в размер на 1524.44 лв. /хиляда петстотин двадесет и четири лева и четиридесет
и четири стотинки/, от които: 314.44 лв. /триста и четиринадесет лева и
четиридесет и четири стотинки/ платена държавна такса и 1110.00 лв. /хиляда сто
и десет лева/ платен адвокатски хонорар, както и направените разноски в
обезпечителното производство в размер на 2703.56 лв. /две хиляди седемстотин и
три лева и петдесет и шест стотинки/.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от връчването му пред Окръжен съд - Сливен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: