№ 54
гр. С., 06.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20232200100383 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата М. Р. М., редовно призована, се явява лично и с адв. П. Н. от
АК-С., надлежно упълномощен от 15.12.2022 г.
Прокуратурата на Република Б., редовно призована, се представлява от
Х.Х. – прокурор в Окръжна прокуратура-С..
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Х.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическата страна.
Адв. Н.: Поддържам предявените искове. Оспорваме доводите, които са
въведени с отговора на прокуратурата на Република Б.. Водим трима
свидетели, като единствено молим да допуснете замяна на свидетелката К. М.
А., която в момента е в чужбина с друго лице, а именно - Л.П. М..
Уточнявам, че сумата 54 700 лв. по петитума на исковата молба, не е
заплатена от доверителката ми, тъй като ние считаме и към настоящия
момент, че не е дължима. В случая се касае за един процесуален абсурд,
защото се касае за присъдено обезщетение по предявен граждански иск,, но с
крайния съдебен акт моята доверителка е оправдана и съдът, който е
постановил оправдателната присъда, не е постановил отхвърляне на
гражданския иск по отношение на моята доверителка. С допълнителна молба
поискахме да бъде отстранена тази несправедливост и съдебен абсурд, но от
наказателните състави беше възприето, че няма такова основание по НПК за
изправяне на този процесуален абсурд и поради това и към настоящия момент
1
спрямо доверителката ми така присъденото обезщетение стои като нейно
задължение. Не знам как да го оправим този въпрос. Към момента не е
претърпяла тази вреда, но претендираме за тази сума. По начина, по който сме
ги предявили, трябва да се разглеждат като самостоятелни искове за
имуществени вреди, тъй като са и с различен произход. Единият иск е за 2550
лв., а другия е за 54 700 лв.
Ищцата М.: Пътуванията, описани от мен в исковата молба, са от гр. С.
до гр. Б. и обратно, и част от тях до гр. С., Те са осъществени с моя личен
автомобил, който е лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рег. № ........., а
зарежданото гориво е бензин. Автомобилът не е нов. Ще представя големия
талон на автомобила
Адв. Н.: По отношение на предявените искове за неимуществени вреди
правя следното уточнение: Сумата от 150 000 лв. съставлява претенция за
неимуществени вреди от предявеното и поддържано спрямо доверителката
ми незаконно обвинение за посочения период от 25.02.2014 г. до 28.08.2019 г.,
като претендираме и законната лихва от датата на приключване на
наказателното производство спрямо доверителката ми, а именно от
28.08.2019 г. до окончателното изплащане.
По отношение на сумата 10 000 лв., същата съставлява претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, които вреди са обективирани в
незаконното и неправомерно определена мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, касаеща и общите условия в следствения арест в гр. С. в период
от 25.02.2014 г. до 30 март 2014 г., през който период фактически
доверителката ми е била противозаконно лишена от свобода. Претендираме
върху това обезщетение и законната лихва от 31.03.2014 г.,, когато тя е била с
променена вече мярка за неотклонение до окончателното изплащане на
главницата. Това е в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение и
взетата мярка за неотклонение.
ПРОКУРОР Х.: Поддържам всички възражения направени с писмения
отговор на исковата молба, както по отношение на основателността на
съответните претенции, така и във връзка с възражението за изтекла давност.
С оглед конкретизирането в днешното съдебно заседание, аз също
конкретизирам възражението от страна на прокуратурата по отношение на
възможността при наличие на влязъл в сила съдебен акт с оправдателен
диспозитив, т.е. с оправдателна присъда, на самостоятелно основание да се
претендират с иск по чл.2 ал.1 т.1 предл.1 от ЗОДОВ, да се претендира
обезщетение във връзка с отменена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ или „Домашен арест“. най-малкото, поради факта, че подобна
претенция касае обвинение на незаконосъобразно наложена мярка, каквато в
настоящия случай няма. И на второ място, във връзка със същата претенция,
поддържам възражението с писмения отговор за наличие на изтекла
погасителна давност, като тази давност се разпростира и спрямо акцесорната
претенция за лихви, и спрямо за главницата от 10 000 лева.
По отношение на исковете, касаещи имуществени вреди намирам , че с
2
исковата молба не следва да се приеме, че е предявен иск за сумата за 54 700
лв. В началото на исковата молба такава претенция липсва като изложена.
Действително, в петитума е наведено подобно искане, но предвид това
разминаване, както и предвид факта, че изобщо няма доказателства за
извършено плащане намирам, че такъв иск следва да се приеме, че не е
предявен по съответния за това ред.
Във връзка с имуществената претенция за заплащане на транспорти
разходи, намирам, че се касае за претенция, която е неконкретизирана и към
настоящия момент, най-малко, поради факта, че липсват доказателства, а и
твърдения за действително осъществени пътувания с конкретен автомобил, на
конкретните дати. Действително в доказателствените искания към исковата
молба е направен опит за уточнение, че се касае за пътуване с автомобил от
среден клас, но подобно в момента намирам на първо място, че не позволява
конкретизиране на конкретното моторно превозно средство, а от друга
страна, както вече казах, считам, че не е конкретизирано и за всяко едно от
претендираните пътувания дали се касае за осъществени с конкретен
автомобил или с друг вид транспорт, в това число обществен.
Адв. Н.: На първо място това, което съм посочил в заглавната страница
относно правна квалификация за цената на исковете няма никаква обвързваща
сила както за съда, така и за другата страна. Петитумът на исковата молба е
ясен и от него е видно какви суми и на какво основание се претендират, най-
вече на фактическо основание, макар че сме посочили и правното такова. По
отношение на тази сума, за която направихме уточнението, че не е заплатена
от доверителката ми, а именно - сумата в общ размер от 54 700 лв., в
обстоятелствената част ясно сме пояснили произхода на тази сума и как се е
стигнало до нейното присъждане, което е в пряка причинна връзка с
повдигнатото обвинение срещу доверителката ми, независимо че в случая се
касае за съдебна грешка. Ако бъде отхвърлен иска, тогава би следвало в
случай на извършване на плащане от страна на доверителката ми, такъв иск
да бъде предявен може би срещу Висшия съдебен съвет, като отговорността
би следвало да бъде на съответния съд. Освен това, искам да поясня, че в
настоящият случай има образувано изпълнително дело, по което длъжник е
моята доверителка за тази същата сума. Това от своя страна води до други
неблагоприятни последици и в заключение, съгласно възраженията на
представителя на прокуратурата, в днешното съдебно заседание уточнихме с
какъв вид транспорт моята доверителка се е придвижвала до отделните
съдилища в гр.Б. и гр.С. включително. Уточнихме автомобила. Ще
представим и съответния талон за този автомобил и в заключение не считам,
че тази претенция не е конкретизирана. Посочил съм датите на заседанията,
които са били и тогава, когато тя е присъствала. От протоколите по делата е
видно, че тя е била на делата и в Б., и в С.. Посочил съм броя на заседанията,
конкретните дати и разбира се сумите, които са донякъде произволни
дотолкова, доколкото доверителката ми не е направила някакъв специален
архив с точната идея, че ще трябва да ги представя на делото. Разбира се, след
3
изслушване вече на съдебния доклад, ще направим конкретно
доказателствени искания.
След като изслуша доводите и възраженията на страните и след като се
запозна отново с исковата молба, съдът намира, че съгласно нейния петитум е
сезиран и с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 54 700 лв., като в обстоятелствената част на исковата молба са наведени
фактически твърдения относно това какво съдържа тази сума, как е
формирана и откъде произтича вредата. В днешното с.з. бе внесено
уточнението, че сумата 54 700лв не е платена от ищцата, т..е ищцата не е
претърпяла тази вреда към настоящия момент
Що се отнася до възражението на другата страна, че липсват
доказателства за претърпяна имуществена вреда в размер на 54 700 лв, това
касае въпрос по основателността на иска, а не по допустимостта му.
Действително има разминаването между цената на иска за имуществени
вреди, посочена в петитума на исковата молба и в началната страница на
исковата молба, но съдът намира, че в днешното съдебно заседание този
пропуск бе отстранен и не се касае за нередовност на исковата молба, тъй
като тя съдържа ясен и пълен петитум.
На основание чл.146 ал.1 от ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на
делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права: повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е
осъден и впоследствие оправдан с влязла в сила присъда.
В исковата молба ищцата твърди, че 25.02.2014 г. била задържана за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно
производство ДП № 295/2014 г. по описа на РУП-С..
С постановление от същата дата била привлечена като обвиняем за
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК, за това че на същата дата 25.02.2014 г., в гр. С., в
съучастие с Я.Я.М. и П.Х.М., като съизвършител, направила опит умишлено
да умъртви по особено мъчителен начин и с особена жестокост М.Б.К..
С Определение № 13 от 27.02.2014 г. по ЧНД № 88/2014 г. на СлОС й
била взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определение № 23/06.03.2014 г. по ВЧНДело N: 28/2014 г. на БАС била
потвърдена определената от първостепенния мярка „задържане под стража“.
С определение № 19/28.03.2014 г. по ЧНД 119/2014 г. на СлОС й била
изменена мярка от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“
С Определение № 34 от 14.05.2014 г. по ЧНД N: 200/2014 г. на СлОС й
била изменена мярка от „домашен арест“ в „парична гаранция“2000лв.
С друго Постановление за привличане на обвиняем от 11.05.2015 г.,
била повторно привлечена като обвиняема ДП№ 295/2014 г., като й е било
повдигнато обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, във вр. с чл. 18, ал.
4
1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 25.02.2014 г., в гр. С., в съучастие с
Я.Я.М. и П.Х.М., като съизвършител, направила опит умишлено да умъртви
по особено мъчителен начин и с особена жестокост М.Б.К..
На 30.07.2014 г. ОП-С. внесла в съда обвинителен акт, с който била
предадена на съд с обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2
и 3, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по който било
образувано НОХД № 316/2014г. на СлОС, по което бил приет заразглеждане
и предявения против нея граждански иск за 150 000лв.
С присъда № 40/21.11.2014г по НОХД № 316/2014г. била призната за
виновна и осъдена на 12 години лишаване от свобода, като тримата
подсъдими, в т.ч. ищцата били осъдени да заплатят солидарно на гражданския
ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000лв., ведно със
законната лихва от 25.02.2014г. и д.т. от 4500лв.
С решение № 30/07.04.2015г. по ВНОХД № 12/2015г. на БАС,
присъдата била отменена, а делото – върнато от стадия на ДП.
Твърди се, че на 23.09.2015г. бил внесен в съда нов обвинителен акт, по
който е образувано НОХД № 422/2015г. на СлОС, приключило с присъда №
8/23.03.2017г., с която ищцата била призната за виновна и осъдена за
престъпление по чл. 131 ал.1 т.5 и 9 предл.2, вр. с чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с
чл. 20 ал.2 вр. с чл. 54 НК, като наложената й наказание било 5 години
лишаване от свобода.
Със същата присъда била призната за невиновна и оправдана за по-
тежкото престъпление по чл. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. с чл.115 вр. с
чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. Тримата подсъдими били осъдени да заплатят
солидарно сумата 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 25.02.2014г. и 200лв. - разноски за адв. възнаграждение.
С присъда № 45/19.04.2018г. по ВНОХД № 271/2017г. на БАС,
присъдата на СлОС била частично отменена, като ищцата била призната за
невиновна и оправдана и за престъпление по чл. 131 ал.1 т.5 и 9 предл.2, вр. с
чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 54 НК.
С решение № 66/28.08.2019г. по КНОХД № 1220/2017г. на ВКС,
присъдата на БАС била оставена в сила, тоест започналото на 25.01.2014г.
наказателно производство приключило на 28.08.2019г. и продължило 5
години и 4 месеца.
През това време ищцата имала качество на подсъдима и подложена на
постоянен силен стрес, тъй като била обвинена в тежко умишлено
престъпление, което не е извършила.
В резултат на незаконното обвинение против нея, тя търпяла различни
репресивни мерки, като в периода 25.02.2014г. - 31.03.2014г. била с мярка за
неотклонение“ задържане под стража“, а от 31.03.2014г. до 19.05.2015г. - под
домашен арест, като и при двете мерки била лишена от възможността за
свободно придвижване.
С третата мярка за неотклонение - гаранция в пари в размер на сумата
2000лв. била лишена от възможността на ползва тази парична сума за
5
насъщни и неотложни разходи в периода 19.05.2014 г. - 28.08.2019г., в т.ч. за
двете си деца. Тъй като по времето на тези мерки за процесуална принуда,
съпругът й също бил задържан по същото наказателно производство,
фактически и двамата родители на две малолетни деца били лишени от
възможността да се грижат за децата си, което допълнително й причинило
тежък стрес и довело до влошаване на брачните им отношения.
Твърди, че като последица от незаконно повдигнатото й и поддържано
обвинение през целия процесен период, преживявала ежедневен
психологически дискомфорт, съпътстван със силен стрес, загуба на сън,
безпокойство, сърцебиене, психически притеснения до степен на временни
депресивни състояния относно оформеното у нея съзнание за възможността
да получи незаслужено наказание лишаване от свобода, както и от
възможността това наказание да бъде изтърпяно в затвор. Накърняване на
доброто й име в обществото, дискредитирането й сред близки и приятели.
Изпитвала страх от това, че може да получи ефективна присъда и това
двете и деца ще останат безпризорни и безконтролни.
Понесените неимуществени вреди тя оценява в общ размер на
160 000лв., от които: 150 000лв- от незаконното обвинение срещу нея и
10 000лв- от взетите спрямо нея мерки за процесуална принуда.
Твърди, че освен неимуществени вреди, понесла и имуществени в общ
размер на 2550лв, от които: 2050лв, изразяващи се в пътни разходи до гр.Б.
и гр.С. за явяване в с.з по наказателните производства, описани подробни в
исковата молба/ л.5 от делото/, осъществени с личния й автомобил „Ф. Ш.“ и
500лв. -разноски за адв. възнаграждение, платено за адв. защита по
наказателно производство.
Освен това, въпреки че била изцяло оправдана, с присъдата но ВНОХД
№ 271/2017г. БАС пропуснал да измени присъдата на СлОС и в гражданската
й част, в резултат на което тя е осъден за заплати на гр.ищец сумата 50
000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, 4500лв. – д.т. и 200лв. –
разноски., или общо 54 700лв.
Поради липса на процесуален ред за изменение на присъдата, искането
за бъде изменена в тази част и отхвърлен гражданския иск, било оставено без
уважение от съда и сега тя дължала общата сума 54 700лв.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което Прокуратурата на
Република Б. бъде осъдена да й заплати, обезщетение за имуществени вреди
в размери 54 700 лв. и 2550 лв., както и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 160 000 лв., от които: 150 000лв., претърпени в резултат от
незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдана
с влязла в сила присъда и 10 000лв. -обезщетение за неимуществени вреди от
взетите мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.
Претендира се и законната лихва върху всяко обезщетение, считано от
различен начален момент до окончателното изплащане, а именно: върху
сумата 150 000лв- от 28.08.2019г, върху сумата 10 000лв- от 13.03.2014г и
6
върху сумата 2550лв- от 28.11.2014г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
с който оспорва изцяло всички исковете по основание и размер.
Счита, че иска по чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ е неоснователен и погасен по
давност. Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ била взета спрямо
ищцата и изменена на 28.03.2014г., а ИМ - депозирана в деловодството на
съда на 23.10.2023г., т.е значително след изтичане на 5-годишната
погасителна давност. Изтекла е 3-годишна погасителна давност по отношение
на акцесорна претенция за заплащане на лихви.
Неоснователността на иска се извежда и твърдение в исковата молба, че
вредите са настъпили от тежките условия в ареста. Съгласно константната
съдебна практика, ПРБ няма как да отговаря за условията в местата за
лишаване от свобода. Търсенето на обезщетение в тази насока било на друго
правно основание - чл.1 от ЗОДОВ и срещу друг ответник.
Освен това, в обстоятелствената част на исковата молба липсвали
твърдения за незаконосъобразност на взетата спрямо ищцата мярка за
неотклонение "Задържане под стража". Ищцата е била с мярка за
неотклонение "Задържане под стража" в един изключително кратък период от
време, 25.02.2014г. до 31.03.2014г. Дори да се приемело, че през този период
е търпяла някакви вреди, то те не можело да са единствено в резултат от
действия на Прокуратурата. Единствено задържането на ищцата до 72 часа
било с акт на наблюдаващия прокурор, а мярката й за неотклонение била
определена със съдебни актове на ОС-С. и AC-Б., върху които Прокуратурата
нямала пряко отношение. Не без значение бил и факта, че последващото
изменение на мярката за неотклонение на ищцата от "Задържане под стража"
в "Домашен арест" не би могло да обоснове незаконосъобразност, както на
първоначално определената, така изменената мярка за неотклонение.
Искането на прокуратурата за вземане спрямо ищцата на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ било уважено от две съдебни
инстанции, чиито определения в тази насока разкриват мотивите им, че
предпоставките по чл.63 от НПК са налице и не се касае за грешна преценка
от страна на наблюдаващият досъдебното производство прокурор.
Искът обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв.
счита за неоснователен и недоказан, както и силно завишен по размер,
несъобразен със съдебната практика, принципа за справедливост, със средния
годишен доход на едно лице към 2014-2019г., стандартът на живот и
покупателната възможност към датата на увреждането, като размерът на
обезщетението не следва да се превърне в източник на забогатяване на
пострадалия.
Липсвали доказателства за твърдените в ИМ неимуществени вреди,
както и каквито и да е доказателства и за формирано към ищцата негативно
отношение от страна на околните, в т.ч. дискредитирането й от близки и
роднини, което да е в причинно-следствена връзка с наказателното
производство по ДП № 295/2014 г.
7
Протеклото спрямо ищцата досъдебно производство, приключено в
рамките на една година и седем месеца, което напълно кореспондирало с
понятието „разумен срок“ по смисъла на чл.6, §1 и чл.13 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи.
Оспорва иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 500лв., представляващи платено адв.възнаграждение по НОХД №
316/2014г. на СлОС, като неоснователен, тъй като по делото не са
представени документи, обосноваващи заплащане на това възнаграждение.
Въпреки, че било посочено, че измежду приложенията към ИМ е
представен договор за правна помощ от 28.11.2014г., такъв документ до
момента не бил получен от Прокуратурата.
Оспорва претенцията за заплащане на сумата 2050лв., представляваща
транспортни разходи за пътуване на ищцата и нейния защитник, като
недопустима, неоснователна и нередовна. Не било конкретизирано в ИМ вида
на използвания транспорт, нито имало документи, удостоверяващи плащания
за транспорта, за да се направи реална преценка дали твърдяната сума
действително е сторена в разход и дали е била изразходена именно за
посочената цел.
Освен това, претенцията за имуществени вреди на стойност 2550 лв.
била погасена по давност, както на основаната претенция, така и тази за
лихви.
Вредите били търпени до 28.11.2014 г., а исковата молба - подадена на
23.10.2023г.
Оспорва и претенцията на имуществени вреди в размер на сумата
54 700лв., тъй като към ИМ не са ангажирани доказателства, че ищцата е
претърпяла реални щети, произтичащи от плащане на част или цялото
присъдено обезщетение за неимуществени вреди по наказателното дело, тоест
тя е поискала репариране на вреди, които не е претърпяла, което водело до
извод, че искът е недопустим. Оспорва и акцесорната претенция за лихви.
Правна квалификация на предявените искове:
Предявени са искове за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което
ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, с правна квалификация: чл. 2
ал.1 т.3 предл.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините/ЗОДОВ/ и цена на иска за неимуществени вреди - 150 000лв., а на
исковете за имуществени вреди : 2550 лв. и 54 700 лв.
Предявен е и иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ и цена -
10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ за
посочения в исковата молба период.
Обстоятелства, които се признават: че е налице влязла в сила присъда, с
която ищецът е признат за виновен по повдигнато му обвинение и осъден, а
впоследствие- оправдан с влязла в сила присъда.
Разпределение на доказателствена тежест:
8
В тежест на ищеца е да докаже незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, претърпени вреди, причинно-следствена връзка между
вредите и незаконното обвинение, вид и размер на вредите.
В тежест на ответника е да докаже някоя от предпоставките по чл.5 от
ЗОДОВ за изключване или намаляване на отговорността, както и
възражението за изтекла погасителна давност.
Указва на страните, че отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
обвързана с наличие или липса на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за размера на
имуществените вреди, които претендира да му бъдат платени от ответника.
Указва на страните, че няма други факти и обстоятелства, за които да не
сочи доказателства.
ДАВА възможност на страните да вземат становище по доклада и да
предприемат съответните процесуални действия.
Адв. Н.: По принцип нямаме възражения против доклада във вида, в
който беше поднесен. Във връзка с указаната доказателствена тежест
заявяваме, че поддържаме искането си за разпит на трима свидетели, които са
пред залата. С оглед доказване на иска за сторените разходи за транспорт от
страна на доверителката ми, моля да ни се предостави 3-дневен или 7-дневен
срок, по преценка на съда, да представим големия талон на автомобила, с
който фактически са извършвани пътуванията до отделните съдилища така,
както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба. Считам, че този
талон би внесъл максимално яснота и параметри, които ще бъдат използвани
от вещото лице за установяване на конкретните разходи. В този смисъл,
поддържам искането за назначаване на съдебно-икономическа експертиза със
задачите, които са подробно формулирани в исковата молба. Моля вещото
лице изрично да отговори на въпросите, като посочи конкретните разходи за
всяка една от датите, които са посочени в обстоятелствената част на исковата
молба, които дати касаят проведени открити съдебни заседания с участието
на доверителката ми. Общите години, които са посочени в задачите на
експертизата, по начина, по който са формулирани в исковата молба, те касаят
общо отделните може би параметри и цифри, които са действали за тези
години, през които са провеждани тези заседания. Това е отиване до там и
обратно. Ние не разполагаме с писмени доказателства за платеното гориво на
всяка от датите. Не сме запазили документите. Други искания на този етап
нямаме. Пътуването е осъществено с личния автомобил на доверителката ми,
който е зареждан с бензин А 95.
ПРОКУРОР Х.: Нямам принципно възражения по доклада.
Единственото, което искам да бъде уточнено, може да се дължи на моя
пропуск в това, което чух, но считам, че в тежест на ищеца изрично следва да
бъде вменено и доказване на наличие на незаконосъобразна мярка за
9
неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, с оглед
претенцията с правно основание чл. 2 ал.1 т.1 предл.1 от ЗОДОВ.
Адв. Н.: Не се противопоставям, но считам, че искането за задължаване
на ищцовата страна да доказва дали са били законосъобразни или не взетите
мерки, оправдателната присъда категорично сочи неправомерността и на
двете мерки, които са взети, защото те са били взети в пряка причинна връзка
с повдигнатото обвинение. Ако нямаше обвинение, нямаше да има мярка, то е
ясно. Така че предоставям на съда дали да допълва доклада или не. Считам,
че няма основания за допълване.
Безспорно, двете мерки за неотклонение са били взети спрямо ищцата
в пряка причинна връзка с образуването и воденото срещу нея наказателно
производство. А щом обвинението е незаконно, то и наложените мерки за
неотклонение се явяват незаконни. В този смисъл, съдът не намира
основание за допълване на доклада.
На основание чл.148 от ГП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, както
и НОХД № 316/2014 г. на СлОС, ведно с приложеното към него ДП№
295/2014 г. на РУ-С. в три тома., ВНОХД № 12/2015 г. на БАС, 239/2015 г.
на БАС; НОХД № 422/2015 г. на СлОС, ВНОХД № 271/2017 г. на БАС,
ВЧНД № и КНД № 1220/2018 г. на ВКС.
ПРИСТЪПВА към разпит на водените трима свидетели
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
З. Р. С. на 41 г., българка, бълг. гражданка, неосъждана, сестра на
ищцата М. М.;
Ф.М.Д. на 44 г., българка, бълг. гражданка, неосъждана, без родство със
страните;
Л.П. М. на 22 г., българка, бълг. гражданка, неосъждана, дъщеря на
ищцата. Разяснено й правото да не свидетелства. Същата желае да
свидетелства.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност, която носи по
чл. 290 от НК, обещават да говорят истината.
Съдът отстрани свидетелките Ф.Д. и Л. М. от залата.
Свид. З. С., РАЗПИТАНА КАЗА: Сестра съм на ищцата. Със сестра ми
живеем в една улица и всеки ден се виждаме. Аз знам, че срещу нея се водеше
дело за нанесен побой. Това дело приключи. М. успя да докаже, че е невинна.
Беше задържана по това дело през 2014 г. месец февруари. Беше задържана в
ареста и беше в много тежко състояние. Беше много зле, когато се прибра.
Когато беше задържана, мъжът й също беше задържан. Децата й останаха
сами. Л. беше на 14 г. тогава, а А. беше между 10-11 г. В този период А. се
поболя и тъй като нямаше кой да се грижи за нея, аз се грижех за нея. Също и
аз имам дете болно. Нея гледах, и моето дете гледах. След това, когато ходех
да я видя М. в ареста на свиждане, тя беше много зле, не се сещаше какво
10
говори. Притесняваше се, че децата ще останат без родители и да не тръгнат
по лош път. През това време сестра ми търгуваше заедно с мъжа си с орехови
ядки. Имаха хора да работят за тях. След тези неща нямаше вече бизнес, няма
нищо. Сестра ми се поболя. Ходи на психиатър след като беше освободена от
домашния арест. С нея бях, придружавах я. Отидохме при една лекарка в С.,
психиатър ли беше, невролог ли беше. Доктор А. се казваше лекарката и
отделението към трета поликлиника, вдясно до аптека „М.“. След тези неща,
М. не е същата, която си беше нормална и точна. Много забравя, постоянно в
стрес. Все вика, че нещо й пълзи. Ужасяващи неща сънува, кошмари има, не
може да спи, кръвно вдига. Даваме й таблетки да спи. Имаше нощи, в които
постоянно реве. Имаше нощи, през които стоях до нея, защото сънува
кошмари и аз да я успокоявам, защото постоянно вика: „Къде съм? Какво ми
пълзи? Децата тук ли са?“. Ревеше. Това продължи три – четири години, все
плаче, тревожна беше. Д-р А. й изписа антидепресанти. Бизнесът не успя да
възстанови и сега още не е. Замина с мъжа си в А. да работи и аз съм там с
мъжа ми, но тя не може да работи. Вместо нея работи дъщеря й. Вдига кръвно
и още има кошмари. Работи по два-три дни, когато се чувства добре. Когато
не се чувства добре, не работи. Работи пакетиране на салати, по-лека работа.
Докато се водеше срещу нея делото, се наложи да продаде апартамента в С.,
защото беше финансово много зле и за да си издържа децата, и да си взема
лекарствата, да ходим по болниците. Нямахме пари с какво да я лекуваме.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелите.
Със съгласието на страните съдът освободи св. С. от залата.
Свид. Ф.Д., РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам М.. Съседки и приятелки
сме от повече от 20 години. Тя продаваше кафе и купувах от нея кафе . Знам,
че беше обвинена за нещо, съдиха я. Аз ходех при нея всеки ден в кв. „Н.“.
Това беше края на м. февруари, през 2014 г. Когато отидох, видях много хора
пред тях на вратата, а М. плачеше с децата си и питах какво става. След това
към месец и половина беше задържана. Аз й помагах, като гледах децата.
Децата са момичета и да не направят някои глупости. Тя много плачеше за
тях. Притесняваше се да не излизат навън и с момчета да не направят
глупости. М., когато излезе от килията ми се оплака от много лошите
условия, че се е наложило да ходи по нужда в кофа. Плачеше много,
лекарства за нерви пиеше. Сестра й се грижеше за децата. Аз също ходех
понякога. Тя говореше, но не помнеше какво говори. Трепереше постоянно от
нерви. Тя ходи на лекар, вземаше лекарства за нерви. Работеше, после спря и
бизнесът спря. Хората се отнасяха много лошо към нея, защото я обвиняваха,
че е участвала в боя, а то не беше така. Имаше бизнес с орехи. Бизнесът и
приключи, защото нямаше кой да работи. Имаше наети хора, на които
плащаше да чукат орехите, а след това всичко приключи. Нямаше кой да се
занимава с бизнеса. Сега в момента се изхранват като ходят в чужбина да
работят. След като приключи делото, заминаха заедно с децата и мъжа й в А.
да работят.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
11
Съдът освободи свид. Димитрова от залата.
Свид. Л. М., РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм дъщеря на М.. Желая да
свидетелствам. Знам, че срещу нея се водеше дело. Беше обвинена, после
оправдана. Тогава бях на 14 години. Помня всичко. Заедно живяхме с майка
ми. Когато беше осъдена несправедливо и след това освободена, но не
нацяло, а под домашен арест, вечер, като ставаше от сън, отиваше на мивката
и се наплискваше с вода и викаше, че полиция идва. Постоянно казваше:
„Децата ми ще станат проститутки, наркоманки“. Много плачеше за нас.
Щеше да полудее. Не беше на себе си. Мислеше, че я напълзяват буболечки,
не беше на себе си. Комшийката Ф.М. идваше при нас и ни носеше храна,
когато майка беше в ареста. Имахме апартамент, подарък от дядо ми и след
като ние нямахме нищо, майка ми имаше бизнес с орехи, но след като не беше
на себе си и не можеше да продължи, хората спряха да я търсят и да не искат
да работят за нас. Трябваше да се продаде апартамента си и да се издържаме.
Продадохме го, защото ни трябваха пари за храна, за в къщи и т.н. Имам и
по-малка сестра. Тя е болна, оперирана. По едно време останахме без майка и
без баща. Тя беше несправедливо обвинена за нещо, което не е извършила и
така. На училище децата ни се подиграваха. Това го казвах на майка ми,
защото тя не един, не два пъти се опита да се самоубие от срам. Срамуваше
се. Виждала съм опитите, един или два пъти, защото ги правеше в къщи.
Извиках баща ми и той я спря. Тя се страхуваше, ставаше през нощта и
казваше: „Вървят буболечки“. Оплакваше се от лошите условия в ареста. Не
знаеше кога е сутрин, кога е вечер, тъй ката имало много врати в ареста. На
лекар ходи тя за психиката, защото забравяше. Когато я задържаха майка ми,
сестра ми беше на осем години, а аз бях на 14 години. Докато беше задържана
майка ми и баща ми, леля ни З. ни наглеждаше, но тя не можеше да насмогне,
защото и тя има две деца и аз успявах да се справям.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси съм свидетеля.
Съдът освободи свид. М. от залата.
Адв. Н.: Поддържам искането за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза.
ПРОКУРОР Х.: Противопоставям се.
Съдът намира искането за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза за допустимо, относимо и направено своевременно, след което
следва да го уважи.
На основание чл. 195 ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице М. Т. К., която след като се запознае с доказателствата по делото, в това
число и с представения от ищцата талон на автомобила, да отговори на
следния въпрос на ищеца:
Какъв е размера на транспортните разходи за осъществено пътуване/
12
отиване и връщане/ на посочените в исковата молба дати /л.5 от делото/,
извършено с лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“ с рег. № ........., който е
бил зареждан с бензин А95?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 300 /триста/
лева., платими от ищеца по сметка на СлОС, в едноседмичен срок от днес.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата да представи по делото талона на автомобила, в
едноседмичен срок от днес.
За изслушване на назначената експертиза съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 26.03.2024 г., от 14:00 часа., за
която дата и двете страни да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М. К. след представяне на доказателства
за внесен депозит.
Препис от протокола, след като бъде изготвен, да се изпрати на двете
страни по посочен от тях ел. адрес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:30 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
13